№ 12
гр. Сливен , 25.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на двадесет и шести
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Снежана Бакалова
Яница С. Събева Ченалова
при участието на секретаря Кина З. Иванова
в присъствието на прокурора Милена Радостинова Радева (ОП-Сливен)
като разгледа докладваното от Мартин Д. Данчев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20202200600420 по описа за 2020 година
Производството е въззивно и е по реда на чл. 313 и сл. от НПК, т.е. за проверка на
невлязла в сила първоинстанционна присъда.
Образувано е по въззивна жалба от адв. С.К. от АК гр.Сливен, защитник на
подсъдимия С. П. К., против присъда № 67/23.06.2020г. постановена по нохд № 1848/2019г.
по описа на Районен съд гр.Сливен.
С атакуваната присъда подсъдимият С. П. К. е признат за виновен в това, че на
16.06.2018г. в с.Ковачите, общ.Сливен, ул. „я.” № *, влязъл в чуждо жилище - собственост
на М. М. П. и С. М. П. от гр.Сливен, като употребил за това сила и заплашване, като
деянието е извършено нощем, поради което и на основание чл.170 ал.2 предл.1 вр.ал.1
вр.чл.54 от НК е осъден на една година лишаване от свобода, като на основание чл.66 ал.1
от НК изпълнението на наказанието е отложено за изпитателен срок от три години, считано
от влизане на присъдата в сила.
Със същата присъда подсъдимият С. П. К. е признат за виновен и в това, че на
16.06.2018г. в с.Ковачите, общ.Сливен, ул. „я.” № * се заканил с убийство на М. С. П., ж.к.
П. и на М. М. П. като това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му, поради което и на основание чл.144 ал.3 предл.1 вр.ал.1 вр.чл.54 от НК
е осъден на една година и два месеца лишаване от свобода, като на основание чл.66 ал.1 от
НК изпълнението на наказанието е отложено за изпитателен срок от три години, считано от
1
влизане на присъдата в сила.
На основание чл.23 от НК на подсъдимия С. П. К. е определено едно общо
наказание една година и два месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено на
основание чл.66 от НК за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата
в сила.
Подсъдимият С. П. К. е осъден да заплати направените по делото от частните
обвинители М. С. П., Ж. К. П., М. М. П. и С. М. П. разноски, както и разноските направени в
хода на досъдебното производство и в съдебната фаза.
В писмената въззивна жалба, депозирана от защитника на подсъдимия С. П. К. в
законоустановения срок за обжалване се изразява несъгласие с постановения от
първоинстанционния съд съдебен акт. Последният се определя като неправилен,
необоснован и незаконосъобразен. Настоява се за отмяна на присъдата изцяло и за
постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен и
оправдан по повдигнатите му обвинения.
Впоследствие е депозирано допълнение към въззивната жалба, в което се навеждат
оплаквания за неправилност и необоснованост на съдебния акт. Твърди се, че съдът го е
постановил единствено въз основа на показанията на пострадалите, за които се сочи, че са
роднини помежду си и че са заинтересовани от изхода на делото. Аргументира се и тезата за
несъставомерност на деянието по чл.144 ал.3 от НК, както в тази връзка се сочи и съдебна
практика. Настоява се за отмяна на осъдителната присъда и за постановяване на
оправдателна такава, а алтернативно се настоява за връщане на делото за ново разглеждане
от друг състав на първоинстанционния съд.
В с.з. пред въззивния съд подс. С. П. К., редовно призован, се явява лично и с
упълномощения си защитник. Последният заявява, че поддържа така депозираната жалба на
посочените в нея основания, както и наведените подробни съображения в хода на съдебните
прения пред първата инстанция. Обосновава тезата за недоказаност на обвинението респ. за
несъставомерност на извършеното от подсъдимия. Настоява се за отмяна на присъдата
изцяло и за постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за
невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Алтернативно настоява за отмяна на
присъдата и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.
Претендират се направените разноски пред настоящата инстанция.
От частните обвинители, редовно призовани, се явява само М. М. П.. За всички
частни обвинители се явява упълномощения им повереник, който заявява, че оспорва
въззивната жалба и я намира за неоснователна. Обосновава тезата, че обвинението против
подсъдимия е доказано по несъмнен начин, а извършеното от него е съставомерно. Настоява
за потвърждаване на присъдата на СлРС. Претендира и направените по делото разноски.
2
Представителят на Окръжна прокуратура гр.Сливен, заявява, че присъдата е
правилна и законосъобразна и като такава следва да бъде потвърдена, а жалбата да бъде
оставена без уважение. Намира, че обвинението е доказано по несъмнен начин, а
наложеното наказание е справедливо.
Сливенският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се
запозна с изложеното в писмената въззивна жалба, като изслуша явилите се страни в
съдебното заседание, като обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени
наличните по делото доказателствени материали, включително и събраните в тази
инстанция и като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен
акт по реда на чл.314 ал.1 от НПК, намери жалбата за основателна по отношение на
искането за отмяна на присъдата и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав
на първоинстанционния съд.
Първоинстанционният съд, при разглеждане на делото е допуснал съществени
процесуални нарушения, които са довели до ограничаване на процесуалните права на
страните в производството и в частност на правото на подсъдимия да разбере кой от
частните обвинители във връзка с кое от обвиненията е конституиран и респ. поддържа,
както и на правото на частните обвинители да изложат обстоятелствата, включени в
поддържаните от тях обвинения. По същество тези нарушения се свеждат до следното:
Съдебното производство е образувано по внесен в Районен съд – Сливен
обвинителен акт против С. П. К. по обвинение за извършени престъпления по чл.144 ал.3
предл.1 вр.ал.1 от НК и по чл.170 ал.2 предл.1 вр.ал.1 от НК.
В хода на първоинстанционното производство и в срока по чл.77 ал.3 респ. чл.85
ал.3 от НПК пострадалите М. С. П., Ж. К. П., М. М. П. и С. М. П., писмено и чрез
повереника си адв. М.Й. от АК – Сливен са депозирали молби за участие в процеса като
частни обвинители и граждански ищци.
В молбата на М. С. П. изрично е посочено, че същият е пострадал от деянието по
чл.144 ал.3 предл.1 вр.ал.1 от НК и че желае да се ползва от правата си по чл.76 и чл.84 от
НПК т.е. да участва в производството като частен обвинител по обвинението за
престъпление по чл.144 ал.3 предл.1 вр.ал.1 от НК, както и като граждански ищец, като във
връзка с последното е бил предявен граждански иск против подсъдимия за претърпени
именно от това деяние неимуществени вреди.
В молбата на Ж. К. П. също изрично е посочено, че същата е пострадала от
деянието по чл.144 ал.3 предл.1 вр.ал.1 от НК и че желае да се ползва от правата си по чл.76
и чл.84 от НПК т.е. да участва в производството като частен обвинител по обвинението за
престъпление по чл.144 ал.3 предл.1 вр.ал.1 от НК, както и като граждански ищец, като във
връзка с последното е бил предявен граждански иск против подсъдимия за претърпени
именно от това деяние неимуществени вреди.
3
В молбата на М. М. П. изрично е посочено, че същата е пострадала както от
деянието по чл.144 ал.3 предл.1 вр.ал.1 от НК, така и от деянието по чл.170 ал.2 предл.1
вр.ал.1 от НК и че желае да се ползва от правата си по чл.76 и чл.84 от НПК т.е. да участва в
производството като частен обвинител както по обвинението за престъпление по чл.144 ал.3
предл.1 вр.ал.1 от НК, така и по обвинението за престъпление по чл.170 ал.2 предл.1 вр.ал.1
от НК, както и като граждански ищец, като във връзка с последното са били предявени
граждански искове против подсъдимия за претърпени именно от тези деяния имуществени и
неимуществени вреди.
В молбата на С. М. П. изрично е посочено, че същият е пострадал от деянието по
чл.170 ал.2 предл.1 вр.ал.1 от НК и че желае да се ползва от правата си по чл.76 и чл.84 от
НПК т.е. да участва в производството като частен обвинител по обвинението за
престъпление по чл.170 ал.2 предл.1 вр.ал.1 от НК, както и като граждански ищец, като във
връзка с последното е бил предявен граждански иск против подсъдимия за претърпени
именно от това деяние имуществени и неимуществени вреди.
В разпоредително заседение, проведено на 28.01.2020г., повереникът на
пострадалите, а и тези от тях, които са се явили, са заявили, че поддържат исканията си за
конституиране като страни в съдебното производство, така както това е изрично посочено в
писмените им молби.
Първоинстинционният съд е отказал да приеме за съвместно разглеждане в
наказателното производство на предявените от пострадалите граждански искове и
съответно е отказал да ги конституира като граждански ищци.
Същевременно съдът е конституирал всички пострадали в качеството на частни
обвинители, без обаче да конкретизира за всеки един от тях това конституиране във връзка с
кое от повдигнатите срещу подсъдимия С. П. К. обвинения е. След като в определението на
районния съд за конституиране на всеки един от пострадалите в качеството на частен
обвинител не е посочено изрично във връзка с кое от двете обвинения е това конституиране,
следва да се приеме, че пострадалите са конституирани като частни обвинители и по двете
обвинения.
Последното, обаче, по несъмнен начин нарушава и ограничава правото на защита
на подсъдимия, тъй като от една страна той не би могъл да разбере кой от частните
обвинители във връзка с кое обвинение е конституиран, предвид обстоятелството, че волята
им изрично е посочена в писмените молби и следователно е налице конституиране без да е
налице искане за това. От друга страна, само един от пострадалите – М. М. П., е пострадала
и от двете престъпления, а всички останали са пострадали само от едно от инкриминираните
деяния и конституирането на страни, още повече на страната на обвинението, които не е
следвало да бъдат конституирани като такива, категорично накърнява правото на защита на
подсъдимия, тъй като това го поставя в ситуация да се защитава от обвинители, които не е
4
следвало да бъдат конституирани като такива, нито пък са пожелали това.
Правата на частните обвинители също са били накърнени предвид липсата на
конкретизация относно това във връзка с кое от обвиненията е това конституиране, тъй като
стореното от съда не съответства на изрично изразената от тях воля. Освен това на същите
респ. на техния повереник не е била дадена възможност по реда на чл.276 ал.2 от НПК да
изложат обстоятелствата, включени в обвинението. Този пропуск на съда от една страна е
ограничил правата на частните обвинители да конкретизират кое от двете обвинения против
подсъдимия поддържат, а от друга страна е лишил подсъдимия да разбере кой от частните
обвинители за кое от престъпленията го обвинява. Ако на частните обвинители бе
предоставена тази възможност, тези обстоятелства биха се изяснили вкл. и за самия районен
съд, който очевидно също се е заблудил, доколкото в мотивите си сочи, че пострадалите
М.С. К. /вероятно става въпрос за М. С. П./, ж. с. К.а /вероятно се има предвид Ж. К. П./ и М.
М. П. са конституирани като частни обвинители за извършено спрямо тях престъпление по
чл.144 ал.3 вр.ал.1 от НК и по чл.170 ал.2 вр.ал. 1 от НК, а С. М. П. е конституиран като
частен обвинител за извършено спрямо него престъпление по чл.170 ал.2 вр.ал.1 от НК. Това
несъмнено не е така, доколкото от една страна в определението за конституиране на частни
обвинители такава конкретизация липсва, а от друга страна това не съответства и на волята
на самите пострадали в исканията им за конституиране като частни обвинители.
Допуснатите процесуални нарушения са съществени и отстраними, но доколкото те
касаят конституирането на страни в наказателното производство, това отстраняване може да
бъде сторено само от първата инстанция.
Това налага необходимостта атакуваната присъда да бъде отменена и делото да бъде
върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
При това положение не е необходимо окръжният съд да се произнася по съществото
на атакувания съдебен акт, респ. по останалите оплаквания съдържащи се във въззивната
жалба, с която е бил сезиран и по повод на който е извършена и настоящата въззивна
проверка, както и по наведените възражения в хода на въззивното производство.
Не е необходимо и съдът да се произнася по исканията за присъждане на разноски.
Ръководен от изложеното и на основание чл.334 т.1 и чл.335 ал.2 във връзка с чл.348
ал.3 т.1 от НПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 67/23.06.2020г. постановена по нохд № 1848/2019г. по описа
на Районен съд гр.Сливен.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия първоинстанционен
5
съд.
Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6