Решение по дело №45/2024 на Районен съд - Своге

Номер на акта: 11
Дата: 10 март 2025 г.
Съдия: Румен Атанасов Стойнов
Дело: 20241880200045
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 март 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 11
гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на шести февруари през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Румен Ат. Стойнов
при участието на секретаря Мария Н. Тодорова Кръстанова
като разгледа докладваното от Румен Ат. Стойнов Административно
наказателно дело № 20241880200045 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63д и чл. 83 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. с чл. 416, ал. 6 от
Кодекса на труда (КТ). Образувано е по жалба подадена от Р. Л. Г., като
пълномощник на управителя на „РИКОСС” ЕООД, срещу Наказателно
постановление № 23-2400007 от 08.03.2024 г. – издадено от директора на
дирекция „Инспекция по труда Софийска област” (ДИТ), с което за
неизпълнение на задължението по чл. 61, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 КТ и на
основание чл. 414, ал. 3 КТ на дружеството е наложена имуществена санкция
в размер на 1500 лева.
В жалбата, както и в проведените открити съдебни заседания – чрез
адвокат, се поддържа, че наказателното постановление е издадено при
неправилно установена фактическа обстановка, поради което същото е
незаконосъобразно. По тази причина се иска от съда да го отмени.
Длъжностното лице изпълняващо функциите на
административнонаказващ орган – директор на ДИТ, чрез процесуален
представител, оспорва жалбата.
Към делото е приета административната преписка по обжалваното
наказателно постановление, приети са писмени доказателства и са разпитани
свидетели.
От събраните по делото писмени доказателства, както и гласни
доказателствени средства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност,
съдът прие за установено следното от фактическа страна :
На 30.11.2023 г. служители от сектор „Противодействие на
1
икономическата престъпност“ (СПИП) при ОДМВР – София извършили
проверка на обект : магазин за хранителни стоки, стопанисван от „РИКОСС”
ЕООД, находящ се в с. Искрец, общ. Своге, на ул. „Христо Ботев” № 24. Те
заварили там лицето Н. В. П., работеща като ..., като не е бил представен
трудов договор. На място е съставен констативен протокол, представляващ
официален документ, който е подписан от проверяващия, от свидетел и от Р.
Л. Г. Във връзка с така установеното при проверката, съставените документи
са изпратени по компетентност на ДИТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, Наказателно-процесуалният
кодекс (НПК) се прилага за производството пред съда, следователно не се
прилага в производството по установяване на административни нарушения.
Горепосочените документи представляват събрани доказателства в това
производство, като няма изискване такива да се снемат и вземат предвид едва
след съставянето на АУАН или да не се ценят от съда.
По повод на подадения сигнал от директора на ОДМВР – София, на
03.01.2024 г. разпитаните по делото свидетели, компетентни длъжностни лица
в ДИТ, извършили проверка на място по спазване на трудовото
законодателство в обект – магазин за хранителни стоки, стопанисван от
„РИКОСС” ЕООД, находящ се в с. Искрец, общ. Своге, на ул. „Христо Ботев”
№ 24. Проверяващите установили, че в обекта е допуснато до работа лицето
Н. В. П., което е заварено да полага труд като ..... На същата е предоставена за
попълване декларация, която е попълнена по следния начин : лицето работи в
проверявания обект от около месец като ..., с работно време от 10,30 ч. до
17,00 ч., без почивен ден и без трудов договор, с възнаграждение в размер на
35 лева на ден. Декларацията е подписана пред свидетелите, като по този се
установява авторството на диспозитивния документ. От страна на
представителя на търговското дружество е представен граждански договор
(договор за изработка) – без достоверна дата на съставянето му, според който
Н. В. П. е приела да почиства магазин и складови помещения един път
седмично. В договора не е посочено къде се намират тези магазин и складови
помещения.
На 08.01.2024 г. е съставен акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) срещу „РИКОСС” ЕООД, за това, че в качеството си на
„работодател” по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на
Кодекса на труда не е уредил отношения по предоставяне на работна сила като
трудови.
Съставеният акт съдържа всички реквизити посочени в чл. 42 ЗАНН и
при спазване на останалите изисквания на закона – чл. 40 и чл. 41 ЗАНН.
Актът е подписан от актосъставителя и от един свидетел, присъствал при
установяване на нарушението, както и от пълномощника на управителя на
„РИКОСС” ЕООД. Р. Л. Г. се е запознал със съдържанието му и е получил
препис от него. Бил е уведомен за правото си в 7-дневен срок да направи
допълнителни възражения и обяснения, което е удостоверено с подписа му под
акта, като е получил и препис от него, където подробно е описано правото на
възражение. Възразил е, че : „Н. В. бе в магазина за почистването му. Не съм я
упълномощавал да работи друго или да продава“.
Фактическите констатации, отразени в акта, не се опровергават от
2
събраните и относими по делото доказателства. Свидетелските показания на
разпитаните по делото служители на ДИТ изцяло кореспондират със
събраните по делото други доказателства и установени факти, поради което
съдът ги счита за достоверни. Съдът не кредитира представения от
жалбоподателя т.нар. „граждански договор”, тъй като счита, че
действителното правоотношение между страните по него следва бъде
изведено от техните действия, както и от мястото и условията на
извършването им, като всичко установено по настоящото дело сочи на
трудово правоотношение. Съгласно чл. 416, ал. 1, изр. 1 КТ : редовно
съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на
противното. По делото не се представиха убедителни доказателства, които да
докажат противното.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля Н. В. П., тъй като те не
кореспондират с другите събрани по делото доказателства и не са съобразени
с нормалната житейска логика. Съображенията са следните :
1) От представената извадка от паметта на фискалното устройство от
03.01.2024 г. се установява, че има отчетени и регистрирани продажби в
11:18:04 ч., 11:25:45 ч., 11:53:50 ч., 13:27:24 ч. – покупка на хранителни стоки
на стойност 1 лев, 14:30:19 ч., 16:25:31 ч., 17:31:45 ч., 17:39:46 ч., 17:56:33 ч.,
17:56:40 ч. и 21,30,05 ч. Декларацията е попълнена от Н. В. П. в 13,30 ч., т.е.
след покупката на стойност 1 лева отчетена в 13,27 ч. С оглед на изложеното
може обосновано да се приеме за установено по делото, че в 13,27 ч. тя е
продала хранителен продукт и е издала касова бележка. Така приетото
кореспондира и с показанията на свидетеля Г. Г. : „Вторият път беше вътре зад
касата и обслужваше клиенти“.
2) Това не е първият път когато Н. В. П. е заварвана от държавни органи
да работи като ... във въпросния търговски обект – констативен протокол
съставен на 30.11.2023 г. от служители от СПИП при ОДМВР – София.
3) Няма житейска логика магазинът да е отворен, магазинерът да го
няма, вътре да влизат клиенти, които да не се обслужват и да се връщат от
свидетелката Н. В. П., която в същото време да почиства магазина. Нормално
е след като продавачът го няма, магазинът да се затвори, за да може чистачът
да чисти, тъй като при отворен магазин посещенията на клиенти биха
затруднявали работата й, след като те и без това не се обслужват. Логичното е
продавачът да остави бележка на вратата, че ще се върне след определено
време. В допълнение следва да се посочи, че свидетелите Г. и К. не са
забелязали П. да почиства в магазина, напротив видели са, че е зад касата и
обслужва клиенти.
Въз основа на съставения АУАН директорът на ДИТ на 08.03.2024 г. е
издал обжалваното наказателно постановление (НП), с което на основание чл.
416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 КТ е наложил на дружеството-жалбоподател
имуществена санкция в размер на 1500 лева. Със заповед № З-0864 от
17.10.2022 г. изпълнителният директор на изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда” е възложил на директорите на ДИТ да издават
наказателни постановления по АУАН, съставени от инспектори от съответната
ДИТ.
Издаденото НП съдържа всички необходими елементи по чл. 57 ЗАНН.
3
Видно от приобщените писмени доказателства, АУАН и НП са издадени от
компетентни лица и органи. НП е редовно връчено на 18.03.2024 г. – според
приложеното по делото копие от известие за доставяне, а жалбата е подадена в
Районен съд Своге на 29.03.2024 г. В наказателното постановление и в акта не
е налице непълнота, която да е съществена и да прави неясна волята на
наказващия орган. Представляващият „РИКОСС” ЕООД е бил напълно
наясно за какво е санкционирано търговското дружество, в качеството му на
работодател по смисъла на § 1, т. 1 ДР КТ. Неизпълнението на задължението
към държавата е описано достатъчно ясно и конкретно, така, че да не възниква
съмнение относно неговото съдържание. Всички елементи от състава му са
изброени във фактическото описание, поради което правото на защита е
гарантирано. Посочени са и нарушената законова разпоредба и нормата, въз
основа на която е определена санкцията.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи :
Подадената жалба е редовна и допустима. Съгласно императивните
разпоредби на Кодекса на труда отношенията при предоставянето на работна
сила се уреждат само като трудови правоотношения. По делото безспорно се
установи, че „РИКОСС” ЕООД не е изпълнило това свое задължение към
държавата при осъществяване на дейността си, като е осъществен
фактическият състав на чл. 83 от ЗАНН.
Законът забранява на съда да приеме, че е налице маловажен случай –
чл. 28, ал. 7 ЗАНН и чл. 415в, ал. 2 КТ, а относно размера на наложената
имуществена санкция – 1500 лева, съдът, с оглед на установеното по делото,
счита че той е правилно индивидуализиран – в минимално предвидения
размер.
Поради направено изрично искане, дружеството - жалбоподател следва
да понесе направените от наказващия орган разноски за юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лева (чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ).
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
Потвърждава Наказателно постановление № 23-2400007 от 08.03.2024
г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда Софийска
област”, с което на „РИКОСС” ЕООД, със седалище и адрес на управление в с.
Искрец, общ. Своге, ул. „Христо Ботев” № 24, ЕИК *********,
представлявано от управителя е наложена имуществена санкция в размер на
1500 лева.
Осъжда „РИКОСС” ЕООД, със седалище и адрес на управление в с.
Искрец, общ. Своге, ул. „Христо Ботев” № 24, ЕИК *********,
представлявано от .. М. П. Х., да заплати на Дирекция „Инспекция по труда
Софийска област”, представлявана от директора, адрес : гр. София, бул.
„Витоша” № 6, сумата от 100 лева – представляваща направени по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
4

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните. Жалбата се подава чрез Районен съд Своге.
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________

5