Номер 275403.09.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаIVа състав
На 03.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
Ивалена О. Димитрова
като разгледа докладваното от Ивалена О. Димитрова Въззивно гражданско дело №
20203100502104 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по подадена въззивна жалба
от Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, с адрес: гр. София, бул. „Княгиня Мария
Луиза“ № 46, чрез юрисконсулт Агнес Николова, срещу Решение № 1749 от 01.04.2020 г.,
постановено по гр.д. № 16204/2019 г. по описа на ВРС, 50 с-в, с което e ОСЪДЕНА Главна
дирекция „Гранична полиция“ – МВР, с адрес: гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ №
46, ДА ЗАПЛАТИ НА И. Ж. П. , ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „Царевец“ 7, вх. Г,
ет. 2, ап. 85, сумата от 1053.40 лв. /хиляда петдесет и три лева и 40 ст./, представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 157 часа за
периода от 01.10.2016 г. до 31.01.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положен
нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране
на исковата молба – 09.10.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, както и
сумата от 173,71 лева (сто седемдесет и три лева и 71 ст.), представляваща мораторна лихва
върху претендираната главница за периода, считано от първо число на месеца, следващ
месеца на дължимото плащане до датата исковата молба 08.10.2019 г., на основание чл. 178,
ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл. 86 ЗЗД.
Жалбоподателят Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, счита първоинстанционното
решение за незаконосъобразно и постановено при неправилно приложение на материалния
закон. Твърди, че страните са обвързани от служебно правоотношение, регламентирано от
ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото приложение, като в разпоредбите на
ЗМВР няма препращаща норма, която да дава основание за субсидиарно приложение на КТ,
включително и за прилагане на издадените въз основа на кодекса подзаконови нормативни
актове, в т.ч. и Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Сочи, че
размерът на допълнителното възнаграждение на ищеца следва да се определя съобразно
разпоредбите на ЗМВР и съответните наредби и заповеди, и е недопустимо прилагането на
горепосочената Наредба. Твърди още, че от чл. 9, ал. 1 от НСОРЗ се прави извод, че същата
не намира приложение спрямо служители на МВР. Допълнително излага подробни
съображения в тази връзка. Моли за отмяна на решението и присъждане на разноски за
двете инстанции.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият И. Ж. П. , чрез адв. Симеон Тодоров, депозира писмен
отговор, с който оспорва жалбата. Подробно излага съображения за правилността на
първоинстанционното решение и наличието на основание за заплащане на нощен труд от
страна на работодателя в претендирания размер при коефициент 1.143. Моли за
потвърждаване на решението и присъждане на разноски.
1
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл. 260 ГПК –
подадена е от надлежна страна, срещу акт подлежащ на обжалване и съдържа останалите
необходими приложения. Представени са доказателства за заплатена държавна такса.
Няма искания за събиране на нови доказателства пред въззивната инстанция.
Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба от Главна дирекция „Гранична полиция“ –
МВР, с адрес: гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, чрез юрисконсулт Агнес
Николова, срещу Решение № 1749 от 01.04.2020 г., постановено по гр.д. № 16204/2019 г. по
описа на ВРС, 50 с-в.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д № 2104/2020 г. на ВОС за 16.11.2020 г. от 14,00 ч.,
за която дата и час да се призоват страните, ведно с връчване на препис от настоящото
определение
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2