№ 26
гр. Габрово, 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на петнадесети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Боян Хр. Косев
при участието на секретаря Валентина М. Илиева
като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело №
20214210102085 по описа за 2021 година
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е по искова молба, предявена от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Красно село, ул.
"Ястребец" № 23 Б, срещу С. Д. Н., ЕГН **********, за осъждането й да заплати
сумата 2432,49 лева - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия, доставена за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., сумата 222,26 лв. –
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019
г. до 19.04.2021 год., сумата 63,14 лева – главница за дялово разпределение за периода
м.03.2018 г. до м.04.2020 г., сумата 11,84 лева – обезщетение за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 30.04.2018 г. до 19.04.2021 год..
Ищецът сочи, че ответникът е потребител на топлинна енергия за битови нужди,
абонатен №19476, доставяна в топлоснабден имот, находящ се в гр. София, район
Триадица, бул. „**********” № 25, вх. Б, ет. 6, ап. 30. Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ,
продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществявала при публично
известни Общи условия на ищеца. Според клаузите на тези Общи условия купувачите
на топлинна енергия, какъвто бил и ответникът, били длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Ответникът използвал доставената топлинна енергия през исковия
период, но до момента не бил погасил задълженията си. Ето защо, моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника за процесните суми – главници и
лихви, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 17.05.2021 год. –
датата на депозиране на исковата молба, до окончателното и изплащане.
В законоустановения срок, предвиден в чл.131 ГПК ответникът чрез назначения
му особен представител, депозира отговор на исковата молба, с който оспорва исковете
като неоснователни и недоказани. Оспорва да има качеството потребител на топлинна
енергия. Предявено е възражение за погасяване на претендираните вземания на ищеца
по давност.
Третото лице-помагач „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД счита предявените искове
1
за основателни.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение,
намира от фактическа и правна страна следното:
Ответникът не оспорва и от представения договор за продажба на недвижим
имот, оформен в нотариален акт № 143, том VIII, дело №1402/2004 г. на нотариус
Йонко Литовски №143 в регистъра на НК, се установява, че е титуляр на правото на
собственост с обект недвижим имот, представляващ апартамент №30, находящ се в гр.
София, район Триадица, бул. „**********” № 25, вх. Б, ет. 6, придобито чрез
възмездна сделка от Г. и М.Г.. С молба-декларация от 21.06.2005 г. праводателя на
ответника - М.Г. е отправила до ищеца изявление за закриване на досегашната партида
за доставка на топлинна енергия поради сключения договор за покупко-продажба, като
е открита на партида за доставка на топлинна енергия на адреса на недвижимия имот
на приобретателя – ответникът С. Д. Н.. В молбата като адрес на топлоснабдявания
имот е посочен: гр. София, район Триадица, бул. „**********” № 25, вх. Б, ет. 5, ап. 30,
но страните не спорят, че същият е идентичен с имота, предмет на договора за
продажба. Няма спор между страните, а се установява и от представените писмени
доказателства и съдебно-техническата експертиза, че сградата, в която се намира
недвижимият имот е топлоснабдена, съответно в нея е въведена система за дялово
разпределение по силата на сключен между етажните собственици и „ТЕХЕМ
СЪРВИСИС” ЕООД (правоприемник на „ИСТА БЪЛГАРИЯ” ЕООД) договор.
Следователно, имотът на ответника се намира в сграда, в която ищецът извършва
продажба на топлинна енергия за битови нужди, поради което и по силата на чл.153,
ал.1 от Закона за енергетиката, С. Д. Н. има качеството потребител на топлинна
енергия и на основание чл.150, ал.2 от същия закон, е обвързан от Общите условия на
договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди и без изричното им
писмено приемане, като следва да се посочи, че сключването на договор, като
източник на облигационно правоотношение между страните, не изисква спазването на
някаква форма, вкл. и писмена. Волеизявленията на страните могат да бъдат
обективирани и чрез действия, изразени в извършване на доставка на топлоенергия
/фактическо изпълнение на задължението на страната-доставчик/ и приемане на
престацията без възражения от страна на потребителя.
От представения по делото договор № 792 от 16.09.2002 г. се установява, че за
сградата, в която се намира процесния имот е сключен договор с „ИСТА БЪЛГАРИЯ”
ЕООД (тогава с фирмено наименование „Витерра Енерджи Сървисиз” ЕООД) за
извършване услугата „топлинно счетоводство”, като възложителят, етажните
собственици в сградата, находяща се в гр. София, район Триадица, бул. „**********”
№ 25, вх.А и Б са приели разпределението и заплащането на количеството топлинна
енергия между отделните потребители и фактурирането от „Топлофикация София”
ЕАД да се извършва съобразно мотодика за топлинно счетоводство на „Витерра
Енерджи Сървисиз” ЕООД. Договорът е сключен срок от 2 години, като е предвидена
възможност действието му да бъде продължавано с календарна година, ако не бъде
прекратен с месечно писмено предизвестие. Не се твърди такова предизвестие да е
било дадено. В договора е предвидено, че възложителят може да подава възражения в
срок до 15 дни от получаването на съответната междинна или годишна сметки (Раздел
VI, т. 1 от договора).
Договорът е сключен между „ИСТА БЪЛГАРИЯ” ЕООД (тогава с фирмено
наименование „Витерра Енерджи Сървисиз” ЕООД) и упълномощени представители
на етажните собственици. Действително, същият не е подписан лично от ответника С.
Д. Н., но тя е страна по правоотношението, тъй като договорът е сключен от изрично
упълномощено от ОС лице, поради което е налице пряко представителство и правата и
2
задълженията от договора са възникнали директно в правната сфера на
представлявания. Наличието на упълномощаване се установява от представения
протокол на ОС на етажните собственици, от който се установява, че е взето решение
за сключване на посочения договор и съответно е упълномощено лице за всеки от
двата входа, което да представлява етажните собственици. В приложението към
протокола за собствениците под № 30 е посочен праводател на ответника - М.Г. Г.,
като автентичността на подписа й не е оспорена. Протоколът отразява взети решения
по реда на ПУРНЕС, като не се твърди да са били обжалвани по предвидения ред в
съответните срокове.
Ето защо, възникналото между третото лице-помагач и етажните собственици
правоотношение е обвързало и ответника в качеството му на етажен собственик. За
сключването на договора е установена писмена форма, която в случая е спазена.
Изискването, което е предвидено в чл.54, ал.2, т.3 от Наредбата за топлоснабдяването -
Обн. ДВ. бр.31 от 26 Март 2002 г. (отм.) е като приложение към договора да се съдържа
нотариално заверен протокол от общото събрание на етажната собственост за избор на
търговец по чл. 49 съгласно Правилника за упражняването, реда и надзора в етажната
собственост, без да се поставя изискване за нотариална заверка на подписите на
етажните собственици за упълномощаване на лица, които да ги представляват при
сключване на договора.
Представени са Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Топлофикация София” ЕАД на потребители от гр. София. По аргумент от
чл.298, ал.1, т.1 ТЗ, следва да се има предвид, че чл.150, ал.2, изр.2 ЗЕ предвижда
общите условия да влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите, която норма е специална по
отношение на общата, съдържаща се в ТЗ и я дерогира, което означава, че писмено
съгласие на потребителя не е необходимо, за да бъде обвързан от общите условия.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира
като обективно и компетентно дадено, се установява, че през процесния период
количеството потребената топлинна енергия е определено при спазване на
нормативната уредба – Наредба № 16-334 за топлоснабдяването, като дяловото
разпределение, извършено от третото лице-помагач е в съответствие с нормативните
правила. Стойността на доставената топлоенергия за периода от м.05.2018 г. до
м.04.2020 г. е начислявана по показанията на общия топломер в абонатната станция,
след приспадане на технологичните разходи, които са за сметка на дружеството-
доставчик. Общият топломер е преминавал периодично метрологичен контрол.
Определеният дял за сградна инсталация от общото количество доставена топлинна
енергия е определян в съответствие с Наредба № 16-334. Стойността на доставената
топлинна енергия на ответника се формира от стойността на енергия за отопление на
имота на ответника, стойност на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
към която следва да се прибави и стойността доставената енергия за битово горещо
водоснабдяване. Количеството доставена топлинна енергия е определено по
показанията на водомера и топломера, след осигуряван достъп, като за сезон м. 05.2019
– м. 04.2020 г. не е осигуряван достъп за отчитане на уредите за дялово разпределение
и водомера за топла вода. За този отоплителен сезон ТЕ от отоплителното тяло с
топлоразпределител и по мощност и БГВ е начислена служебно. Съгласно
заключението дължимата за процесния период – 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. стойност
на доставена топлинна енергия възлиза на сумата 1894,72 лева, без да е включена цена
за разпределение.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът цени като
съответно на събраните доказателства и компетентно дадено, се установява, че
3
отразената в системата на ищеца като незаплатена от ответника цена за топлинна
енергия е 2402,24 лева, респ. цена за разпределение – 58,50 лева. В заключението
вещото лице е посочило, че размерът на лихвата за забава върху главницата 2402,24
лева за периода от 15.09.2019 г. до 19.04.2021 г. възлиза на 221,09 лева, респ. лихвата
за забава върху главницата 58,50 лева за периода от 30.04.2018 г. до 19.04.2021 г.
възлиза на 10,56 лева.
Съдът не обсъжда останалите представени доказателства по делото, тъй като не
установяват релевантни за правния спор факти, с оглед предмета на обективно
съединените осъдителни искове.
По отношение на исковете с правна квалификация чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
150, ал.1 ЗЕ.
Основателността на предявените обективно кумулативно съединени осъдителни
искове се обуславя от осъществен фактически състав, пораждащ съдебно предявеното
субективно право, включващ елементите: съществуване на търговско отношение
между страните, изпълнение от страна на ищеца на задължението да достави топлинна
енергия за процесния период с цена, възлизаща на претендираната стойност и
неизпълнение на задължението на ответника да заплати, като насрещна престация
паричната стойност на доставеното му благо.
Въз основа на обсъдените доказателства, съдът прие съществуването на
договорно правоотношение между със съдържание задължение на „Топлофикация
София” ЕАД да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия и задължение на
ответника да заплаща нейната цена, в качеството му на потребител на топлинна
енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за
енергетиката.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ /обн. ДВ 107/2003 г./ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР. Следователно,
между страните за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни Общи условия за продажба,
съответно одобрени с Решение № ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР. Съгласно
разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда -
етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в
действалата за процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона,
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз
основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Въз основа на кредитираното заключение на съдебно-техническата експертиза,
съдът намира, че за процесния период на ответника е доставена топлоенергия с цена
1894,72 лева, в която не е включена сума, дължима за разпределение на топлинна
енергия. Ответникът не оспорва факта, че не е заплатил стойността й, поради което и в
патримониума на ищеца е възникнало правото на парично вземане за тази сума,
представляваща стойност на доставена топлоенергия за периода от 01.05.2018 год. до
30.04.2020 год., което право не е погасено чрез плащане. На следващо място въз основа
на кредитираното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, съдът намира, че за
4
процесния период м.03.2018 г. до м.04.2019 г. ответникът дължи и сумата 58,50 лева,
представляваща стойността на услугата „дялово разпределение”, съобразно посоченото
в заключението на вещото лице, изготвило ССчЕ, в което заключение са отразени
корекциите на сумите, съгласно данните на третото лице-помагач и са взети предвид
извършени плащания от ответника.
Съгласно чл. 61, ал.1 от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването дяловото
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда-етажна
собственост, се извършва възмездно от топлопреносното предприятие или от
доставчика на топлинна енергия-самостоятелно, или чрез възлагане на лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от потребителите или от асоциацията по
чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на наредбата и приложението към нея. В
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация
София” ЕАД на потребители от гр. София, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г.
на ДКЕВР, е предвидено, че купувачите заплащат на продавача стойността на услугата
„дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях Търговец – чл.22, ал.2, респ. в
чл.13, ал.1, т.1 от ОУ също е предвидено задължение за заплащане на дължимите суми
за топлинна енергия и дялово разпределение в срок. Следователно, ответникът дължи
на ищеца, а не на третото лице-помагач стойността на услугата дялово разпределение.
Следва да се посочи, че претендираните вземания не са установени въз основа
единствено на счетоводните записвания на ищцовото дружество и представените
едностранно съставени частни документи, а въз основа на събраните заключения на
експертизите, при отчитане на индивидуалните измервателни уреди, които отчети,
ответникът не е оспорила в съответните срокове и това бездействие съдът разглежда
като извънсъдебно признание на количеството потребена топлоенергия, което е
остойностено по регулирани от държавен орган цени. В този смисъл възраженията за
доказателствената стойност на издаваните от ищеца фактури по отношение на реално
потребената енергия, са неоснователни.
Задължението на ищеца като продавач на топлинна енергия е да достави
необходимото количество топлинна енергия до абонатната станция в съответната
етажна собственост, което се отчита от общ топломер, като доводи за неправилно
отчитане от същия не са изложени. Това количество се разпределя между отделните
потребители, като възражения срещу разпределението не са релевирани. Следва да се
отбележи, че съгласно решение № 507/22.01.2013 г. по гр. дело №1557/2011 г. на ВКС,
ІV ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК, в тежест на ответника по иска е да докаже
твърденията, че извършеното вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода на дружеството – топлинен счетоводител е неточно.
По отношение на качеството на доставената топлоенергия потребителят
разполага с възможност за рекламация при условията на Общите условия, която
рекламация е обвързана от определени срокове, каквато не се твърди и не се доказва да
е била направена, поради което и съдът приема, че е налице приемане на услугата от
страна на потребителя, съответно същата е била с необходимото качество.
С оглед изложеното, предявенитите главни искове са частично основателни и
следва да бъдат уважени до доказания размер от 1894.72 лева - главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия, доставена за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. и за сумата 58,50 лева – главница за дялово разпределение
за периода от м.03.2018 г. до м.04.2019 г. и да бъдат отхвърлени за разликата до
пълните предявени размери от 2432,49 лева, съответно 63,14 лева.
При формирания извод за частична основателност на предявените главни
искове, следва да бъде разгледано възражението на ответника за погасяване на
вземанията по давност.
5
Погасителната давност е фактически състав, включващ период от време, през
който носителят на едно субективно материално право бездейства, който състав
поражда правото на задълженото лице да се позове на давността и да откаже
изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо, като по отношение на вземанията за наем, за
лихви и други периодични плащания, приложима е специалната 3-годишна давност –
чл.111, б. „в“ ЗЗД.
В конкретния случай, се касае за периодични задължения по смисъла на чл. 111,
б. „в” ЗЗД, като изискуемостта, забавата и давността за всяка престация настъпват
поотделно след изтичане на 45-дневен срок от датата на фактуриране. /В този смисъл
са дадените в ТР № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС задължителни разяснения относно
съдържанието на понятието "периодични плащания" по смисъла на чл.111, б."в" ЗЗД/.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения /каквито са
процесните/, давността тече от деня на падежа. Следователно, задължението на
ответника за заплащане на стойността на доставената енергия е възникнало като
срочно – в чл. 33, ал.1 от Общите условия е предвидено, че купувачите са длъжни да
заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 45–дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят, а в ал. 5 на същата разпоредба е
предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок, дължат обезщетение за
забава в размер на законната лихва.
При това положение, погасени по давност ще са всички месечни вземания,
чиято изискуемост е настъпила преди повече от три години назад, считано от датата на
подаване на исковата молба, т.е. три години назад от 17.05.2021 г.. В случая
изискуемостта на част от задълженията за процесния период (01.05.2018 г.-30.04.2020
г. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия, съответно
м.03.2018 г. – м. 04.2020 г. – главница за дялово разпределение) е настъпила преди
повече от 3 години, но е налице факт, обусловил спирането й.
Поради обявяване на извънредно положение с решение на Народното събрание
от 13.03.2020 г. със Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците /обн. в ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г., загл. изм. с ДВ, бр. 44
от 13.05.2020 г./ са предвидени определени мерки, относими към упражняването на
права и разглеждането на дела. Съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 1 и т. 2 ЗМДВИП за
срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат:
процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с
изключение на сроковете по наказателни производства, по Закона за екстрадицията и
Европейската заповед за арест и производства, свързани с мерки за принуда /т. 1/;
давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които
се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните
субекти, с изключение на сроковете по Наказателния кодекс и Закона за
административните нарушения и наказания /т. 2/. Със Закона за изменение и
допълнение на ЗМДВИП (ДВ, бр. 34/9.04.2020 г.) нормата на чл. 3, т. 2 е изменена,
като отпадат "и други срокове", а в § 13 от Заключителните разпоредби на ЗИД
ЗМДВИП (ДВ, бр. 34/9.04.2020 г.) е предвидено, че сроковете по чл. 3, т. 1 и т. 2
6
относно "други срокове" в досегашната редакция, спрени от обявяването на
извънредното положение до влизането в сила на този закон, продължават да текат след
изтичането на 7 дни от обнародването му в "Държавен вестник". Това означава, че
спирането на погасителната давност за периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. по силата
на изричната нормативна разпоредба е препятствало изтичането й, тъй като при
зачитане на спирането подадената на 17.05.2021 г. искова молба е в рамките на
неизтеклата давност и я е прекъснало. Това означава, че вземанията не са погасени по
давност.
Посочените суми са дължими от ответника, ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба – 17.05.2021 год. до окончателното
изплащане.
По отношение на исковете с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл.
86, ал.1 ЗЗД.
Както се посочи, в чл. 33, ал.1 от Общите условия, е предвидено, че купувачите
са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 45–
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а в ал. 6 на същата
разпоредба е предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок, дължат
обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Предвид акцесорния характер на претенцията за обезщетение за вредите от
забавеното изпълнение на задължението за заплащане на главницата, съдът намира
тези искове за частично основателни, тъй като се установи да са налице главни
задължения в размер на 1894,72 лева, съответно в размер на 58,50 лева, с настъпил
падеж, по отношение изпълнението на които ответникът е изпаднал в забава с изтичане
на посочения 45-дневния срок, от който момент се е породило и задължение за
заплащане на обезщетение за забава, в размер на законната лихва. Размерът на това
обезщетение, определено по реда на чл. 162 ГПК и с помощта на компютърна
програма върху главница от 1894.72 лева за периода от 15.09.2019 год. до 19.04.2021
год. възлиза на сумата 174.37 лева, съответно върху главницата 58,50 лева за периода
30.04.2018 г. до 19.04.2021 г., съгласно кредитираното заключение на ССчЕ възлиза на
сумата 10,56 лева, до които исковете за законната лихва върху непогасените главници
следва да се уважат и да бъдат отхвърлени за разликата до пълните предявени размери
от 226,26 лева, съответно 11,84 лева.
При този изход на спора, право на разноски за производството възниква за всяка
от страните, пропорционалнo на уважената, респ. отхвърлена част от исковете. Ищецът
е доказал извършени разноски в общ размер от 1059,19 лева, формиран от сумите:
109,19 лева – внесена държавна такса, 600 лева – възнаграждения за вещи лица, 250
лева – депозит за особен представител и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение,
от които на основание чл.78, ал.1 вр. ал.8 ГПК, следва да му бъде присъдена сумата
829,65 лева. Ответникът С. Д. Н. не доказва извършени разноски и такива не й се
присъждат.
Така мотивиран, СЪДЪТ,
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. Д. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, бул. „********” № 49,
вх. А, ет. 3, ап. 7 да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, р-н Красно село, ул. "Ястребец" № 23 Б, на
основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД сумата 1894,72
7
лева (хиляда осемстотин деветдесет и четири лева и седемдесет и две стотинки) –
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия, доставена за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес: в
гр. София, район Триадица, бул. „**********” № 25, вх. Б, ет. 6, ап. 30, абонатен
№19476, сумата 174,37 лева (сто седемдесет и четири лева и тридесет и седем
стотинки) – обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2019 г. до 19.04.2021 год., сумата 58,50 лева – главница за дялово разпределение
за периода от м.03.2018 г. до м.04.2020 г., сумата 10,56 лева – обезщетение за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода от 30.04.2018 г. до 19.04.2021
год., ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от подаване на
исковата молба – 17.05.2021 г. до погасяването им, като ОТХВЪРЛЯ главните искове
за разликата до предявените размери от 2432,49 лева, съответно 63,14 лева и
акцесорните искове за разликата до предявените размери от 222,26 лева, съответно
11.84 лева.
ОСЪЖДА С. Д. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, бул. „********” № 49,
вх. А, ет. 3, ап. 7 да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, р-н Красно село, ул. "Ястребец" № 23 Б,
сумата 829,65 лева (осемстотин двадесет и девет лева и шестдесет и пет стотинки) –
разноски за производството, пропорционално на уважената част от исковете, на
основание чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в
двуседмичен срок от връчването му на страните и е постановено при участието на
„ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД, ЕИК ********* - трето лице-помагач на
ищеца.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
8