№ 100
гр. София , 11.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на осми февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20201000503553 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 ГПК.
С решение № 919, постановено на 04.02.2020 г. по гр.д.№ 16470/2015
г., СГС, ГО, І-12 състав е приел за установено, че по иск на „Райфайзенбанк
/България/“ ЕАД против В. П. С., ЕГН: ********** с правно основание чл.
422 ГПК за съществуване /към 09.01.2020г./ на вземане /по договор за банков
кредит от 26.07.2007г., изменен и допълнен с анекси от 18.02.2009г.,
06.08.2010г., 12.01.2011г., 07.07.2011г., 06.01.2012г. и от 30.03.2012г./, че С.
дължи на банката сума в размер на общо 11 583 евро /главница в размер на
1 654, 7 евро и главница в размер на 9 928 евро/, законна лихва върху първата
главница, считано от 15.07.2015г., законна лихва върху втората главница,
считано от 09.01.2020г. /които вземания са част от общо вземане в размер на
55 268, 46 евро - предмет на заповед за изпълнение и изпълнителен лист,
издадени от СРС, ГО, 113 състав по г.д. № 41617/2015г./. Исковата претенция
по чл. 422 ГПК е отхвърлена като неоснователна за сумата над 11 583 евро до
пълно претендирания размер от 55 268.46 евро. Поради тази причина, В. П. С.
е осъден да заплати на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД 516 лева – съдебни
1
разноски за първоинстанционното производство /съразмерно на уважената
част от иска/, 50 лева – юрисконсултско възнаграждение /на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 ЗПП и Наредбата към него/ и 453 лева – съдебни
разноски за заповедното производство /съразмерно на уважената част от
иска/, съответно 50 лева – юрисконсултско възнаграждение /на основание чл.
78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 ЗПП и Наредбата към него, при приложение
на правилото по чл. 78, ал. 5 ГПК, докато кредитната институция е осъдена да
заплати на В. С. 3 113 лева – съдебни разноски /съразмерно на отхвърлената
част от иска, при приложение на правилото по чл. 78, ал. 5 ГПК/.
Без разглеждане е оставен евентуално предявения осъдителен иск,
предявен от банката против същото физическо лице с правно основание чл. 79
ЗЗД вр. с чл. 430 ТЗ вр. с чл. 86 ЗЗД за заплащане на същата искова сума-
55 268.46 евро.
С определение от 15.09.2020 г., СГС е оставил без уважение молбата на
В. С. за изменение на съдебното решение в частта за разноските.
В срока по чл.259, ал. 1 ГПК решението е обжалвано със самостоятелни
въззивни жалби, както от ищеца „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, така и от
ответника В. П. С. със съображения за неговата неправилност, но в различни
негови части.
Процесуален представител на В. П. С. оспорва първоинстанционният
съдебен акт в частта, в която исковата претенция по чл. 422 ГПК е уважена
частично ведно със съответната мораторна лихва, като счита, че не са били
налице основания за частичното й уважаване. Моли САС да се отмени
частично атакуваното решение, като същото се отмени в тази част, а исковите
претенции се отхвърлят изцяло като неоснователни. Претендира разноски и
възнаграждение по чл. 38 ЗАдв.
Процесуален представител на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД атакува
решението на СГС в частта, в която исканията по чл. 422 ГПК са отхвърлени
като неоснователни, като излага съответни съображения в тази връзка. Моли
САС да се отмени частично атакуваното решение, като същото се отмени в
отхвърлителната част, а исковите претенции се уважат изцяло. Също
претендира разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение, определяемо
2
от съда, при условията на чл. 78, ал. 8 ГПК.
При размяната на двете въззивни жалби, отговор по чл. 263 ГПК е
постъпил само от „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, в който жалбата на В. С.
се счита за неоснователна и се предлага същата да се остави без уважение,
докато физическото лице не е взело отношение относно жалбата на
търговската банка.
Въззивните жалби са подадени в установения от закона срок, от страни
в процеса, имащи право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на
обжалване валиден и допустим съдебен акт, поради което са допустими.
Страните не са имали искания по доказателствата пред апелативния съд и
нови доказателства не са били събирани пред настоящата инстанция.
Разглеждайки спора по същество, САС констатира, че предмет на
разглеждане по настоящото дело е иск по чл.422 вр.чл.415 и чл.124 ГПК,
предявен от „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД против В. П. С., както и
евентуално предявен осъдителен иск с правно основание чл. 79 ЗЗД вр. с чл.
430 ТЗ вр. с чл. 86 ЗЗД за сумата от 55 268.46 евро, представляваща дължима
главница по неизпълнен от страна на ответника договор за предоставяне на
банков кредит, от които 1 654,7 евро – падежирала главница плюс 53 613,76
евро – предсрочно изискуема главница, което вземане е визирано в заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист, издадени от СРС, ГО, 113 състав
по г.д. № 41617/2015г. по описа на районния съд.
Твърденията на ищеца са, че вземанията произтичат от сключен
между страните договор за банков кредит от 26.07.2007г., изменен и
допълнен с анекси от 18.02.2009г., 06.08.2010г., 12.01.2011г., 07.07.2011г.,
06.01.2012г. и 30.03.2012г., който не бил изпълнен от кредитополучателя С.
досежно ангажимента му за погасяване кредита на съответните вноски,
поради което задължението по договора за връщане на дължимата главница е
направено изцяло предсрочно изискуемо от банката по реда на чл. 432, ал. 1
ТЗ.
След събиране на писмени доказателства и изслушване на две
съдебно-счетоводни експертизи /ССчЕ/ - основна и допълнителна, първата,
изготвена от в.л. А. Д., а втората от в.л. А. Т., Софийски градски съд е
3
постановил своето решение, като е уважил частично иска по чл. 422 ГПК и е
оставил без разглеждане евентуално предявения осъдителен иск за паричното
вземане.
От двете въззивни жалби и тяхното съдържание, е изводимо, че
между страните няма спор пред САС, че ищецът /банка – кредитодател/ е
предоставил на ответника /кредитополучател/ сума в размер на общо 85 000
евро - главница. Посоченото правоотношение е обективирано в договор за
банков кредит от 26.07.2007г. /изменен и допълнен с анекси от 18.02.2009г.,
06.08.2010г., 12.01.2011г., 07.07.2011г., 06.01.2012г., 30.03.2012г./. Също така,
не е спорно, че банката е пристъпила към събиране на вземанията си от
процесния договор за кредит по реда на заповедното производство – чл. 417
ГПК, за което е образувано ч.гр.д. № 41617/2015г. на СРС, ГО, 113 състав.
В атакувания пред настоящата инстанция съдебен акт е прието, че
представените по делото писмени доказателства сочели, че изявлението на
ищеца /с което е обявил процесният кредит за предсрочно изискуем/ не било
достигнало до знанието на ответника. В такава хипотеза /предвид
съдържанието на ТР № 4 от 2014г. на ВКС/ искът по чл. 422 ГПК не можело
да бъде уважен за заявените при условията на настъпила предсрочна
изискуемост суми, но с оглед съдържанието на ТР № 8/2019г. на ВКС искът
по чл. 422 ГПК, следвало да бъде уважен за сумите /вземанията/ с настъпил
падеж към 2020г. /приключването на делото пред първата инстанция/.
Следователно, между страните е налице спор пред САС, състоящ се
в следното - обявен ли е кредита за предсрочно изискуем и ако да –
достигнало ли е до кредитополучателя С. изявлението на банката за обявявяне
на предсрочната изискуемост на вземанията на „Райфайзенбанк /България/“
ЕАД.
По този въпрос настоящата инстанция намира следното:
В сключения между страните договор за кредит /вж. на л. 12 от
първоинстанционното дело/, чл. 11.6 е посочено, че всички уведомления и
изявления във връзка с този договор следва да бъдат направени в писмена
форма и ще считат за получени, ако по факс, чрез лично доставяне или чрез
изпращане по пощата или куриерска фирма с обратна разписка или телеграма,
4
достигнат до адресите на страните, а именно: за „Райфайзенбанк /България/“
ЕАД – ул. „Гогол“ № 18-20, гр. София 1504, а за В. С. – ж.к. „***“ **, вх. *,
ет. *, ап. **, гр. ***. В съответствие с това, чл. 11.7 от договора /пак на л. 12/
предвижда, че всички уведомления и изявления във връзка със сключеното
съглашение трябва да бъдат направени в писмена форма и ще се считат за
получени от кредитополучателя, ако по факс, чрез лично доставяне или чрез
изпращане по пощата или куриерска фирма с обратна разписка или с
телеграма, достигнат до адреса на кредитополучателя, посочен в договора
или в уведомлението за промяна на адреса по чл. 5.4. в контракта.
По делото липсват данни, че С. е уведомявал банката за промяна на
дадени от него адрес: ж.к. „***“ **, вх. *, ет. *, ап. **, гр. ***, а и той не
твърди наличието на подобни факти пред съда.
На л. 25 и 26 от първоинстанционното дело са приложени още
писмо с уведомление с изх. № 001-1-11516 от 13.02.2015 г. за обявяване
предсрочната изискуемост на кредита, подписано от пълномощниците на
банката Т. и Й., както и копие от обратната разписка, с която е изпратено до
С. писмото за обявяване предсрочната изискуемост чрез куриерската фирма
„Star Post“ чрез услугата „Вътрешна ускорена поща. Доставка срещу подпис“.
На обратната разписка има отбелязване от куриера „пратката не е потърсена
от получателя“ и е върната обратно в банката.
При горните факти и обстоятелства, изводите на СГС за това, че
изявлението на ищеца /с което е обявил процесният кредит за предсрочно
изискуем/ не било достигнало до знанието на ответника, са неправилни.
В трайната практика на ВКС, а именно – решение №
148/02.12.2016 г. по т.д. № 2072/2015 г. на I т.о. и решение № 40/17.06.2015 г.
по т.д. № 601/2014 г. на I т.о., е посочено, че е допустимо да се фингира
недоставеното или само изпратеното от банката съобщение до длъжника за
настъпила предсрочна изискуемост на кредита, като това съобщение се счита
за получено редовно от кредитополучателя в случай, че в сключения между
страните договор за кредит са предвидени предпоставки, при наличие на
които се приема, че е положена дължимата грижа да се доведе до знанието на
длъжника изявлението на кредитора за предсрочната изискуемост на
вземанията. В случая, писмото не е получено от С., тъй като пратката не е
5
потърсена, но фактическото получаване на уведомлението от този длъжник не
е осъществено поради бездействието му, а банката-кредитор е положила
необходимите усилия да изпълни задълженията си да уведоми С. за
предсрочната изискуемост на кредита.
В съответствие с уговорките между страните, посочени в цитираните
по-горе чл. 11.6 и чл. 11.7 от сключения между тях договор за банков кредит,
то следва да се приеме, че с оглед изложените по-горе факти и обстоятелства,
е налице такова фингирано връчване на изявлението на кредитната
институция за предсрочната изискуемост на вземанията, т.е. трябва да се
приеме, че С. е бил редовно уведомен за предсрочната изискуемост на
кредита и е изпаднал в забава за връщането му.
В заключениeто на в.л. Д., изложено пред първоинстанционния съд се
сочи, че ответната страна дължи на банката 55 268.46 евро, представляваща
дължима главница по неизпълнен от страна на ответника договор за
предоставяне на банков кредит, от които 1 654,7 евро – падежирала главница
плюс 53 613,76 евро – предсрочно изискуема главница.
Процесуалният представител на ответника е приложил по делото два
платежни документа за частично погасяване на дълга, находящи се на л. 109 и
110 и е поискал в допълнителна ССчЕ, да се изясни какво е погасено като
задължения от експозицията на доверителя му към търговската банка.
В допълнителната ССчЕ, изготвена от в.л. Т. се сочи, че В. С. има два
дълга към банката, формирани от два кредитни лимита – единият, формиран
от процесния договор за кредит от 26.07.2007 г. в размер от 85 000 евро, както
и втори – по договор за кредит от 05.02.2008 г. в размер от 32 000 евро – така
на л. 124 и 125. Второто кредитно задължение не е в предмета на настоящето
производство и съдът не дължи произнасяне по него.
Що се отнася до процесния дълг, обективиран в договора за кредит от
26.07.2007 г. и анексите към него, то в.л. Т. е изяснила изрично в отговора на
задача 1 и 2 от допълнителната ССчЕ, че размерът на сумата за погасяване на
задълженията е 122 369.25 евро, с която са погасени задължения и по двете
кредитни експозиции, но по-специално за процесния договор, погасена се
явява сумата от 39 008.20 евро главница – така на л. 125 от делото на СГС,
6
докато с останалите средства са извършвани други погашения – за лихви,
комисиони, такси и др.
Заключението не е оспорено от никоя от страните и е прието с
протоколно определение от 09.01.2020 г. /така на л. 131/. То следва да се
кредитира и от САС като обективно и изготвено в съответствие с опитните
правила.
Следователно, ако се вземат предвид отговорите на задача 1 и 2 от
допълнителната ССчЕ, налага се извод, че от претендираните от банката
55 268.46 евро-главница, основателен е иска за сумата от 16 260.26 евро,
защото за разликата между 16 250.26 евро и търсените 55 268.46 евро, а
именно за 39 008.20 евро - са извършени погасителни плащания, които следва
да се вземат предвид от съда с оглед нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК.
Като е приел за установено, че исковата претенция по чл. 422 ГПК е
основателна за сумата от 11 583 евро, то СГС е нарушил материалния закон,
при което решението следва да се отмени за сумата от 4 677.26 евро
/разликата между 11 583 евро и действително дължимите 16 260.26 евро/, като
вместо това се постанови друго, с което въпросната сума да се признае, че се
дължи от С. на акционерното дружество ведно със съответните последици от
това относно мораторната лихва за забава и ново изчисление на разноските за
заповедното и исковото производство според правилата на чл. 78 ГПК.
Частичното отхвърляне на иска по чл. 422 ГПК сбъдва
вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на евентуалния осъдителен
иск по чл. 79 ЗЗД вр. с чл. 430 ТЗ.
По неизвестни причини въпреки, че е уважил частично иска по чл.
422 ГПК, СГС, I-12 състав е оставил без разглеждане изцяло предявения при
условията на евентуалност осъдителен иск. Този пропуск не може да се
коригира от САС, т.е. настоящата инстанция не може за пръв път да разгледа
и да се произнесе по евентуалния иск, било изцяло, било
частично.Следователно, за разликата над 16 260.26 евро до претендираните
общо 55 268.46 евро съгласно петитума на исковата молба /или за разликата
от 39 008.20 евро/ предявеният евентуален осъдителен иск по чл. 79 ЗЗД вр. с
чл. 430 ТЗ следва да се разгледа по същество от СГС, но само в тази му част,
7
при което делото следва да се върне обратно на градския съд.
Налице е частично несъвпадение между крайния резултат от изводите
на СГС и САС, поради което обжалваното решение ще следва да се отмени в
частта, в която исковата претенция на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД по
чл. 422 ГПК е била частично отхвърлена и вместо това да се постанови друго,
с което да се признае за установено в отношенията между страните в
производството, че С. дължи на банката още 4 677.26 евро-главница по
процесния договор за кредит от 26.07.2007 г. /разликата между присъдените
от СГС 11 583 евро и действително дължимите 16 260.26 евро/. В останалата
отхвърлителна част относно иска по чл. 422 ГПК решението на градския съд е
правилно и ще следва да се потвърди. Неправилно, СГС е оставил без
разглеждане изцяло евентуално предявения осъдителен иск по чл. 79 ЗЗД вр.
с чл. 430 ТЗ. В частта за разликата над 16 260.26 евро до претендираните
общо 55 268.46 евро съгласно петитума на исковата молба /или за разликата
от 39 008.20 евро/ този осъдителен иск следва да се разгледа по същество,
като делото се върне обратно на СГС, I-12 състав за произнасяне само в тази
част.
Решението на СГС следва да се отмени още и в частта за присъдените
съдебно-деловодни разноски, тъй като същите подлежат на ново изчисление
съобразно изводите на въззивния съд.
Разноски:
При направата на изчисленията по правилата на чл. 78 ГПК, както за
заповедното производство, така и за исковите в първите две инстанции, САС
взема предвид, че сумите в евро се изчисляват в лева при фиксирания курс от
1.95583 лева за 1 евро и съобразно доказателствата за сторени разноски в
съответните инстанции:
За заповедното производство – банката претендира общо разноски в
размер от 3 691.91 лв., но съобразно частичната основателност на исковете
има право да получи 1 086.17 лв.
За исковото производство в първата инстанция, разноските на
„Райфайзенбанк /България/“ ЕАД възлизат общо на 2 561.91 лв., формирани
от заплатена държавна такса от 2 161.91 лв., депозит за вещо лице от 300 лв. и
8
юрисконсултско възнаграждение от 100 лв. Разноските на ответника са 7 440
лв., формирани от заплатено адвокатско възнаграждение от 7200 лв. и депозит
за вещо лице от 240 лв. Ето защо, разноските, които имат право да получат,
възлизат на: „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД – 753.72 лв.; В. С. – 5 251.11 лв.
При компенсацията между двете суми, пожелана от процесуалния
представител на банката в исковата му молба, кредитната институция остава
да дължи на С. 4 497.39 лв.
За исковото производство във втората инстанция, частично основателна
се явява само въззивната жалба на банката, а тази на физическото лице е
неоснователна. При това положение, разноските, на които имат право
страните, възлизат, както следва: банката има право да получи 193.68 лв. /при
изчисленията юрисконсултското възнаграждение е взето в размер от 100 лв.
за настоящата инстанция/, а С. – 206.85 лв. При направа на компенсация
между двете суми, което е пожелано от процесуалния представител на
„Райфайзенбанк /България/“ ЕАД във въззивната му жалба, то кредитната
институция остава да дължи 13.17 лв. /тринадесет лева и 0.17 ст./. Сумата от
13.17 лв. следва да се прибави към сумата от 4 497.39 лв., която С. има право
да получи от първоинстанционното исково производство, като по този начин
се получава сума от 4 510.56 лв. Съдът намира, че е удачно от дължимата от
„Райфайзенбанк /България/“ ЕАД сума за разноски за двете искови
производства от 4 510.56 лв., от същата да се прихване сумата от 1 086.17 лв.,
която пък С. дължи на банката като разноски в заповедното производство /с
оглед изрично направеното искане в този смисъл на юрисконсулта на
акционерното дружество/, при което окончателните разноски, дължими от
„Райфайзенбанк /България/“ ЕАД на В. С. възлизат на 3 424.39 лв. /три хиляди
четиристотин двадесет и четири лв. и 0.39 ст./.
Защитникът на В. С. – адв. К. е посочил, че защитава клиента си, при
условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата /ЗАдв/ във втората инстанция,
при което положение следва да му се определи възнаграждение по чл. 7, ал. 2,
т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, изчислено върху неуважената част от
обжалваемия материален интерес /39 008.20 евро или 76 293.40 лева/ по
жалбата на банката, в размер на общо 2 818.80 лв. /две хиляди осемстотин и
осемнадесет лв. и 0.80 ст./. Тя следва да се възложи в тежест на
9
„Райфайзенбанк /България/“ ЕАД.
Воден от изложеното, Софийски апелативен съд, ГО, VII с-в
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 919, постановено на 04.02.2020 г. по гр.д.№
16470/2015 г. на СГС, ГО, І-12 състав, в частта, в която е отхвърлена исковата
претенция по реда на чл. 422 ГПК, предявена от „Райфайзенбанк /България/“
ЕАД против В. П. С. за признаване на установено, че С. дължи на банката
сумата от 4 677.26 евро-главница по обявен за предсрочно изискуем договор
за банков кредит от 26.07.2007г. /изменен и допълнен с анекси от
18.02.2009г., 06.08.2010г., 12.01.2011г., 07.07.2011г., 06.01.2012г. и от
30.03.2012г./, представляваща разликата между присъдените 11 583 евро и
действително дължимите 16 260.26 евро ведно със законната лихва за забава
върху сумата, считано от 10.03.2015 г. до окончателното издължаване, като
отменя изцяло решението в частта, в която страните са осъдени взаимно да си
заплатят съдебно-деловодни разноски за заповедното и исковото
производство в първата инстанция по реда на чл. 78 ГПК, а вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
„Райфайзенбанк /България/“ ЕАД и В. П. С., възникнали от сключен договор
за банков кредит от 26.07.2007г. /изменен и допълнен с анекси от
18.02.2009г., 06.08.2010г., 12.01.2011г., 07.07.2011г., 06.01.2012г. и от
30.03.2012г./, че В. С. дължи на банката сумата от още 4 677.26 евро /четири
хиляди шестстотин седемдесет и седем евро и 0.26 евроцента/ - главница,
представляваща разликата между присъдените от първата инстанция 11 583
/единадесет хиляди петстотин осемдесет и три/ евро и действително
дължимите 16 260.26 евро /шестнадесет хиляди двеста и шестдесет евро и
0.26 евроцента/ ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от
10.03.2015 г. до окончателното издължаване.
10
ОСЪЖДА „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, ЕИК: ********* да
заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на В. П. С., ЕГН: ********** сумата от
3 424.39 лв. /три хиляди четиристотин двадесет и четири лв. и 0.39 ст./,
представляваща съдебно-деловодни разноски, изчислени по компенсация за
заповедното производство по ч.гр.д. № 41617/2015 г. на СРС, ГО, 113 с-в,
както и за двете искови производства /гр.д. № 16470/2015 г. на СГС и в.гр.д.
№ 3553/2020 г. на САС/.
ОСЪЖДА „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, ЕИК: ********* да
заплати на основание чл. 38 ЗАдв на адв. К. Д. К., ЕГН: ********** от САК
сумата от общо 2 818.80 лв. /две хиляди осемстотин и осемнадесет лв. и 0.80
ст./, представляваща възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство за втората инстанция.
ОТМЕНЯ решение № 919, постановено на 04.02.2020 г. по гр.д.№
16470/2015 г. на СГС, ГО, І-12 състав, в частта, в която е оставен без
разглеждане предявения в условията на евентуалност осъдителен иск от
„Райфайзенбанк /България/“ ЕАД против В. П. С. по чл. 79 ЗЗД вр. с чл. 430
ТЗ вр. с чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 39 008.20 евро /тридесет и девет
хиляди и осем евро и 0.20 евроцента/ главница по сключен договор за банков
кредит от 26.07.2007г. /изменен и допълнен с анекси от 18.02.2009г.,
06.08.2010г., 12.01.2011г., 07.07.2011г., 06.01.2012г. и от 30.03.2012г./ ведно с
мораторната лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от датата на
получаване на исковата молба до окончателното издължаване, а вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ВРЪЩА обратно на СГС, I-12 състав делото за произнасяне по
предявения в условията на евентуалност осъдителен иск от „Райфайзенбанк
/България/“ ЕАД против В. П. С. по чл. 79 ЗЗД вр. с чл. 430 ТЗ вр. с чл. 86
ЗЗД за заплащане на сумата от 39 008.20 евро /тридесет и девет хиляди и осем
евро и 0.20 евроцента/ главница по сключен договор за банков кредит от
26.07.2007г. /изменен и допълнен с анекси от 18.02.2009г., 06.08.2010г.,
12.01.2011г., 07.07.2011г., 06.01.2012г. и от 30.03.2012г./ ведно с мораторната
лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от датата на получаване на
исковата молба до окончателното издължаване.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 919, постановено на 04.02.2020 г. по гр.д.
11
№ 16470/2015 г. на СГС, ГО, І-12 състав в останалите обжалвани части.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12