Р Е
Ш
Е
Н
И
Е №120
гр.ВРАЦА,04.05.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд, гражданско отделение, в публичното
заседание на 18 декември 2019 в състав:
Председател: ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
Членове: МИРОСЛАВ
ДОСОВ
мл.с. ИВАН НИКИФОРСКИ
при секретаря
Миглена К.,като разгледа докладваното съдия Досов въззивно гр.дело №651/2019 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение
№356/24.04.2019 год. по гр.дело №5726/2017 год. на Районен съд-Враца
първоинстанционният съд е допълнил и допуснал поправка
на очевидна фактическа грешка по реда на чл.247 и чл.250 от ГПК на решение № 958/14.12.2018 год.,
постановено по гр. дело №5726/2017 год.
на РС-Враца, като
е постановил, че
диспозитивът на решението /
решение №958/14.12.2018 год. / следва да се чете по така:
"Признава
за установено по иска с правно основание
чл.422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК вр. с чл. 430, ал.1 и ал.2 от ТЗ,
вр. с чл.79, чл.86 и чл.92 от ЗЗД, предявен от "Мост
Финанс Мениджмънт"АД, ЕИК
***, седалище и адрес на управление гр. София, бул. ***, срещу И.В.С., ЕГН **********, с
адрес ***, че И.В.С. дължи на ,,Мост Финанс
Мениджмънт” АД сумата от 87.80
лева /осемдесет и седем лева и 80 ст./ – представляваща неизплатена главница по
договор за потребителски кредит CREX-02941739/22.10.2012 год.,
сумата от 3.38 лева /три лева и 38 ст./,
представляваща договорна лихва върху главницата за периода от 20.11.2012 год.
до 20.09.2013 год., както и сумата от 32.72 лева, представляваща обезщетение за
забава за периода от 20.08.2013 год.- 24.08.2017 год.,
за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №2772 от
29.08.2017 г. по ч.гр.дело №
3938/2017 г. по описа на ВрРС, девети граждански състав.
Осъжда на основание
чл.78,ал.1 във вр. с ал.8 от ГПК И.В.С., ЕГН ********** да заплати на "Мост Финанс Мениджмънт"АД, ЕИК
*** сумата от 625.00
лв., представляваща разноски по делото, както и разноски в заповедното производство в размер на 75.лева. "
Постановил е
след влизане в сила на решението заверен препис от същото да се приложи по ч.гр.дело № 3938/2017 г. по описа на ВрРС,
девети граждански състав.
Посочил е,че
решение №356/24.04.2019 год. по гр.дело №5726/2017 год. на Районен съд-Враца е постановено при
участието на трето лице помагач на страната на ищеца - "БНП Париба Пърсънъл Файненс"ЕАД -гр.София, ЕИК***.
Недоволна
от решението е останала ответницата И.В.С., която го обжалва чрез назначения й
особен представител адв.М.Д. ***.
Въззивницата поддържа,че решението е неправилно,като
постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати процесуални
нарушения, и необосновано, тъй като изводите на съда не се подкрепят от
събраните по делото доказателства. Сочи, че съдът неправилно не е уважил своевременно
направено от нея възражение за погасяване на вземането на ищеца по давност,
което е основателно. Сочи също, че в представения по делото договор липсва
договаряне между страните на фиксиран лихвен процент и годишен процент на
разходите. Позовава се на нищожност на клаузите, с които ищецът твърди, че са
договорени фиксирани ГЛП и ГПР, поради противоречието им с добрите
нрави. Счита, че в конкретния случай е приложима и разпоредбата на чл.22 ЗПК, т.е че сключеният договор за кредит е недействителен, тъй като не отговаря
на изискванията на чл.11,ал.1,т.9 и т.10 от ЗПК. Иска
отмяна на решението и отхвърляне на
исковата претенция.
В срока по
чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор от
ищеца пред РС-Враца "Мост
Финанс Мениджмънт" АД - гр.София, в който се мотивира становище за
неоснователност на въззивната жалба.
Третото лице
помагач "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД -гр.София не е
депозирало отговор.
С определението си по чл.267 ГПК и при изложените в
същото мотиви ОС-Враца е заличил "БНП
Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД -гр.София
като трето лице помагач и е конституирал като такова "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., седалище гр.Париж, Франция – търговско дружество,
регистрирано под № 542 097 902 в регистъра на Търговския съд на
гр.Париж. Това дружество е редовно призовано за насроченото
пред въззивната инстанция открито съдебно заседание чрез БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.,клон България",с ЕИК ***,седалище и адрес на управление на
клона гр.София,ж.к. ***, но не е завило становище по спора.
Пред въззивната инстанция искания по доказателствата
не са правени и такива не са събирани.
Въззивната
жалба е процесуално допустима- подадена е от лице с правен интерес в срока по
чл.259,ал.1 от ГПК срещу обжалваем съдебен акт.
При
извършената служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 ГПК, въззивният съд
констатира, че първоинстанционното решение е валидно.
При същата
проверка въззивният съд обаче
констатира,че обжалваното решение е недопустимо.
Съображения:
Гражданско дело №5726/2017 год. по описа на РС - Враца е
образувано по предявени от "Мост Финанс Мениджмънт”АД-гр.София положителни
установителни искове с правно основание
чл.422 от ГПК против И.В.С. *** за признаване
за установено по отношение на ответницата, че
дължи на ищеца следните суми, за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
№2772/ 29.08.2017 г. по ч.гр.дело № 3938/2017 г. по описа на РС-Враца:
- сумата от 87.80 лева, представляваща
неизплатена главница по договор за потребителски кредит
CREX-02941739/22.10.2012 год.;
- сумата от 3.38 лева, представляваща
договорна лихва върху главницата за периода от 20.11.2012 год.
до 20.09.2013 год.;
- сумата от 32.72 лева, представляваща неустойка за забава за периода от 20.08.2013 год.- 24.08.2017 год.;
- законна лихва върху главницата, считано от 28.08.2017 год.
до окончателното изплащане на задължението.
В условията на евентуалност, ако установителните искове
бъдат отхвърлени, ищецът "Мост Финанс Мениджмънт”АД-гр.София е предявил и
осъдителни искове с посочено правно основание за осъждане на ответницата И.В.С. да му заплати посочените по-горе суми.
В исковата молба се поддържа, че на 22.10.2012 год. между "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и ответницата И.В.С. е сключен
договор за стоков кредит СREХ-02941739, по силата на който на
последната е отпуснат заем на стойност 299.29 лв. за финансиране покупката на следните стоки:
цифров фотоапарат "NIKON", модел "Coolpix
S-3100RED Case" - 1 брой на стойност 189.00 лева и сешоар "Rowenta" модел CV 7420 D5
- 1 брой на стойност 89.00 лева. Уговореният в договора годишен процент на разходите
(ГПР) по кредита е 25.72 %, лихвеният процент за периода на договора е
уговорен в размер 22.79%, а общата стойност на плащанията по кредита е
334,46 лева. Задължението е следвало да бъде погасено за срок от 11
/единадесет/ месеца, като месечната вноска е определена на 30,41 лева. Търди се, че към 14.10.2015 год.
длъжникът-кредитополучател е извършвал само частични погашения по договора в
размер на общо 243.28лева, поради което и на основание чл.3 от договора е
настъпила предсрочна изискуемост на вземанията по него и тези вземания към
същата дата възлизат общо на 123.90 лева както следва: 87.80 лева остатък от
главница, 3.38 лева договорна лихва за периода 20.11.2012 год.-20.09.2013 год.,
32.72 лева неустойка за забава за периода 20.08.2013 год.(датата на настъпване
на предсрочната изискуемост)-24.08.2017 год.(датата на изготвяне на заявлението
по чл.410 от ГПК).
Твърди се също, че на 14.10.2015 год. между "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и "Мост Финанс Мениджмънт" АД е сключен
договор за прехвърляне на вземания, по силата на който титуляр на
претендираните вземания е станало ищцовото дружество. След датата на сключване
на договора за цесия ищецът е начислил и законна лихва за забава в размер на 32.72лева,
считано от датата на настъпване на предсрочната изискуемост 20.08.2013 год. до 24.08.2017 год.
Сочи се, че за вземанията си ищецът е подал заявление за
издаването на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, за което е било
образувано ч.гр.дело №3938/2017 год. по описа на РС-Враца и е издадена заповед.
Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 от ГПК, с оглед на
което и във връзка с чл.415,ал.1 от ГПК заповедният съд е указал на ищеца , че
може да предяви иск за вземането си.
Ответницата И.В.С., чрез
особения си представител по чл.47, ал. 6 от ГПК адв. М.Д., е подала писмен отговор в срока и по реда на чл.
131 от ГПК, с който оспорва исковете по основание и размер, излагайки подробни
доводи и въвеждайки възражение за погасяване на вземанията по давност.
С
определение от 23.08.2018 год., на
осн.чл.219, ал.1 от ГПК районният съд е конституирал "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД-гр.София като трето лице
помагач на страната на ищеца "Мост Финанс Мениджмънт"
АД.
Районният съд не е съобразил, че към
датата на конституиране като трето лице помагач "БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, с ЕИК *** е заличен търговец поради
вливане на търговското предприятие в друго такова - "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., седалище гр. Париж, Франция. Но е
приел, че френското дружество е правоприемник на "БНП Париба Пърсънъл Файненс"
ЕАД, макар че то не е било изрично конституирано, вписвайки го в протоколите от
съдебните заседания като трето лице помагач и докладвайки заявеното от него чрез "БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България", с ЕИК ***, седалище и адрес на
управление на клона в гр.София, становище по основателността на исковете.
В производството пред районния съд са събрани
писмени доказателства. Назначена е и е изслушана съдебно-икономическа
експертиза. Приложено е ч.гр.дело №3938/2017 год. по описа на РС-Враца.
В проведеното на 14.11.2019 год. открито с.з.
РС-Враца е счел делото за изясненото от фактическа страна, приключил е съдебното дирене и е дал ход на
устните състезания.
А на 14.12.2018 год. РС-Враца е постановил
решение №958/14.12.2018
год. със следния диспозитив:
"Признава
за установено по иска с правно основание чл.422,ал.1 ГПК вр. с чл.79,ал.1,пр.1 ЗЗД,предявен от "Вива Прима" ЕООД, ЕИК ***,седалище и адрес на
управление гр.София,.........,представлявано от ........, срещу Ц.Д.Й.,с адрес
гр.Враца ,.........,че Ц.Д.Й., ЕГН ............... дължи на "Вива
Прима" ЕООД, ЕИК *** сумата от 48.34 лева- задължение за далекосъобщителна
услуга, дължими по фактура №................ и
фактура №.............,ведно със законната лихва върху главницата ,считано
от ............ до окончателното й изплащане,за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение №2531 от 14.08.2017 год. по ч.гр.д.№3625/2017
год. по описа на ВрРС, първи граждански състав, като отхвърля иска над сумата от 48.34 до пълния заявен
размер от 400.81 лева.
Отхвърля
иска с правно основание чл.92,ал.1 ЗЗД,предявен от "Вива Прима" ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление гр.София,.........,представлявано от ............, срещу Ц.Д.Й.,с
ЕГН ............., с адрес гр.Враца ,........... за признаване за установено,че
Ц.Д.Й., ЕГН ............... дължи сумата от 250.19 лева,представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги, от
които ..................
Осъжда на основание
чл.78,ал. 1 във вр. с ал.8 от ГПК Ц.Д.Й.,с ЕГН.................... да заплати на "Вива
Прима" ЕООД, ЕИК *** сумата от 27.85 лева,представляваща разноски по
делото,както и разноски в заповедното
производство в размер на 15.22 лева."
Постановил е
след влизане в сила на решението заверен препис от същото да се приложи по
ч.гр.д.№3625/2017 год. по описа на ВрРС, първи граждански състав.
Произнасяне
по предявените от "Мост Финанс Мениджмънт"АД -гр.София ,
ЕИК *** срещу И.В.С. искове липсва, като
по отношение на тези искове в мотивите на решение №958/14.12.2018
год. не са изложени нито фактически, нито правни изводи.
Решение №958/14.12.2018
год. е връчено на страните и в срока за обжалването му ищецът "Мост
Финанс Мениджмънт"АД е депозирал молба за поправка на очевидна фактическа грешка, като е
посочил ,че записаните на последната страница от решението ищец "Вива
Прима" ЕООД, ЕИК ***,седалище и адрес на управление гр.София,.........,представлявано
от ........, и ответник Ц.Д.Й.,с ЕГН..............., с адрес гр.Враца ,.........
са грешни и не съответстват на страните
по исковата молба, подадена от "Мост Финанс Мениджмънт"АД срещу И.В.С.. Посочил е,че всички данни от последната страница в
решението са изцяло погрешни. Поискал е съдът да постанови издаване на решение съгласно посочените в исковата молба
обстоятелства, като бъдат посочени коректни данни относно ищец, ответник и
присъдени суми. Представил е копие от връчения му препис от решение №958/14.12.2018
год., на страница последна от който е
целият диспозитив на решението.
Тази молба е възприета от състава на
РС-Враца като молба по чл.247 от ГПК и по чл.250 от ГПК и именно въз основа на
нея съдът е постановил обжалваното в настоящето производство решение №356/24.04.2019 год., в мотивите на което са
изложени и фактически, и правни изводи за допустимост и основателност на
предявените от "Мост Финанс Мениджмънт"АД против И.В.С. установителни
искове.
При така изложената фактическа обстановка настоящият
състав на ОС-Враца намира от правна страна, че решение №356/24.04.2019 год.
е недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено, тъй като то няма
характера нито на решение за поправка на очевидна фактическа грешка по чл.247 от ГПК, нито на допълнително решение по чл.250 от ГПК.
Очевидно е,
че с основното решение
№958/14.12.2018 год. РС-Враца не се е произнесъл по
исковете на "Мост Финанс Мениджмънт"АД -гр.София ,
ЕИК *** срещу И.В.С. ***,с които е
сезиран и въз основа на които е образувано гр.дело №5726/2017 год. по описа на
РС-Враца. Очевидно е също, че с решение
№958/14.12.2018 год. РС-Враца се е произнесъл по
непредявени искове спрямо ненадлежни страни - "Вива Прима" ЕООД-гр.София
, ЕИК *** и Ц.Д.Й. от гр.Враца, които не са били конституирани по делото.
Решение №958/14.12.2018
год. е недопустимо, но допуснатия в него порок не може да бъде поправен нито по
реда по реда на чл.250 от ГПК, нито по реда на чл.247 от ГПК от постановилия го
съд, а единствено по съответния ред на въззивно обжалване.
Съгласно
трайно установената съдебна практика, допълване на постановеното решение по
реда на чл. 250 ГПК се налага тогава, когато то не
обхваща целия спорен предмет, т. е. когато съдът не се е произнесъл по цялото
спорно право, по един от съединените искове или по други искания, които са
свързани с главния предмет на делото. Постановяването
на допълнително решение по реда на чл. 250 от ГПК обаче предпоставя да е
налице такава непълнота на съдебния акт, която да може да се отстрани, без да
се променя вече постановеното решение, с оглед забраната на чл. 246 от ГПК.
В
настоящия случай тези предпоставки не са били налице, доколкото с основното решение
№958/14.12.2018 год съдът се е произнесъл
по непредявен иск и поради това с второто си решение №356/24.04.2019 год., с
което "допълва" и мотивите, и диспозитива на основното си решение,
съдът е нарушил императивната разпоредба на чл.246 от ГПК за
неоттегляемост на решението, която повелява, че след като обяви решението по
делото, съдът не може сам да го отмени или измени. Допълвайки основното си
решение по цитирания по-горе начин съдът всъщност сам е поправил допуснатия в
него порок – произнасяне по непредявен иск, което обаче не може да се реализира
по реда на чл.250 от ГПК, а единствено по съответния
ред на обжалване.
Решение
№356/24.04.2019 год. не може да бъде квалифицирано и като такова за поправяне
на очевидна фактическа грешка, тъй като в основното решение №958/14.12.2018 год. отсъства разминаване между формираната в
мотивите воля за частична основателност на искове на "Вива Прима"
ЕООД-гр.София , ЕИК *** и нейното изражение в диспозитива му.
При тези си съображения Окръжен съд-Враца намира, че решение №356/24.04.2019 год. по гр.дело №5726/2017 год.
на Районен съд-Враца следва
да бъде обезсилено като недопустимо.
След обезсилването делото не следва да се връща на първоинстанционния съд
за ново произнасяне по исковете на "Мост
Финанс Мениджмънт"АД - гр.София , ЕИК *** срещу И.В.С. ***, тъй като
основното решение №958/14.12.2018 год. по
гр.дело №5726/2017 год. на Районен съд-Враца не е обжалвано и е влязло в
законна сила.
При този изход на спора право на разноски има само въззивницата, но при
липсата на данни и искане в тази насока, разноски не следва да бъдат
присъждани.
Съгласно указанията,дадени с Тълкувателно решение №6/2012 г. по тълк. дело №
6/2012 г. на ВКС,ОСГТК,при депозирана въззивна жалба от особения представител
същият не дължи внасяне на държавната такса,а задълженото лице е
представляваната от него страна,а именно въззивницата И.В.С.. Дължимата държавна такса се
присъжда с решението по спора в тежест на съответната страна, съобразно изхода
на делото. Тъй като първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено, в
тежест на въззиваемото дружество следва да бъде възложена държавната такса за
въззивно обжалване в размер на 75.00 лв.
/половината от внесената за първоинстанционното производство/, платима по
сметка на ОС-Враца.
Водим от горното и на основание
чл.271,ал.3 от ГПК, Окръжен съд-Враца
Р
Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА изцяло решение №356/24.04.2019 год. по гр.дело №5726/2017 год. на
Районен съд-Враца,с което първоинстанционният съд е допълнил и допуснал поправка
на очевидна фактическа грешка по реда на чл.247 и чл.250 от ГПК на свое решение №958/14.12.2018 год.,
постановено по същото гр.
дело №5726/2017 год.
на РС-Враца, като недопустимо.
ОСЪЖДА "Мост Финанс Мениджмънт"АД, ЕИК ***, седалище
и адрес на управление гр. София, бул. *** да заплати по сметка на Окръжен съд-Враца държавна такса в размер на 75.00 лева за
въззивно обжалване. Решението
е постановено при
участието на трето лице помагач на страната на "Мост
Финанс Мениджмънт"АД - БНП
Париба Пърсънъл Файненс" С.А., Париж, чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс"
С.А., клон България, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. "Младост 4", Бизнес Парк
София, сгр. 14 Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.