Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Плевен, 23.01.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен
съд, VI граждански състав, в публично
заседание на 12.01.2018 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАЛИНА ФИЛИПОВА
при секретаря Лилия Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията Филипова гр.д.№ 6552 по описа за 2017
год., за да се произнесе, взема предвид:
Производството е
по реда на чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от „К.И.И.Б.”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, Бизнес сграда ***
представлявано от прокуриста З.Д. чрез юрк. С., срещу Ю.Г.Й. ЕГН ********** ***, за установяване на
вземането на ищеца по заповед по ч.гр.д.№4032/2017 г. по описа на ПЛ РС, на
основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 от ГПК, че същата дължи на ищеца сумите,
както следва: 1198,63 лв. – главница, представляваща неплатена сума по договор
за кредит, ведно със законната лихва от 05.06.2017 г. до окончателното
изплащане на задължението. Твърди се, че между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“
ЕАД България и ответницата е налице договор за отпускане на потребителски
паричен кредит №681230 от 04.08.2011 г., съгласно който на ответницата е била отпусната сумата от 4037,16 лв., от
които чиста стойност на кредита в размер на 3500 лв., такси и комисионни в
размер на 133 лв., както и застрахователна премия в размер на 404.16 лв. Твърди се, че ответницата се е задължила да
погаси усвоения кредит чрез 48 анюитетни вноски, всяка от които в размер на
118,60 лв. Твърди се, че ответницата е внесла 38 вноски по погасяване на
задължението, на обща стойност 4507,99 лв., и 16 вноски за начислени лихви за
просрочие в общ размер 1 лев, като последната направен а вноска, чиято падежна
дата била на 14.09.2014 г., е направена от ответницата на 09.10.2014 г. След
тази дата длъжницата не направила оставащите десет погасителни вноски съобразно
погасителния план и е изпаднала в забава. Твърди се, че съгласно Общите условия
за предоставяне на потребителски паричен кредит от „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД, с които кредитополучателката се е съгласила при подписване на
договора, „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД има право едностранно да прекрати
кредитното правоотношение и да обяви всичките си вземания по предоставения
кредит за предсрочно изискуеми, при допуснато просрочие и/или неплащане на три
последователни погасителни вноски в пълен размер по кредита-главница и лихви,
при условие, че просрочените вноски не бъдат погасени в двуседмичен срок, считано
от датата на падежа на погасителната вноска. Твърди, че в резултат на
неизпълнение на договорните задължения са настъпили основанията за обявяване на
предсрочна изискуемост на дълга. Твърди, че на 27.04.2015 г. между ищцовото
дружество и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е бил сключен договор за цесия,
по силата на който „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е цедирал вземането си
по описания договор за потребителски кредит на ищцовото дружество. Твърди, че с
пълномощно от същата дата и съгласно чл.3.2 от сключения договор за цесия,
ищцовото дружество- цесионер е упълномощено от името на предишния кредитор да
изпрати уведомления за извършената цесия. Твърди, че ответницата е уведомена за
извършената цесия и настъпилата предсрочна изискуемост, като съобщение за това
е било изпратено на адреса, посочен от ответницата в договора. Твърди, че
същото е върнато обратно с отбелязване „пратката не е потърсена от получателя“,
като твърди, че ищцовото дружество е положило необходимата грижа гореописаното
уведомление да достигне до ответницата. Претендира в случай, че не се приеме
редовно връчване на уведомлението, да се приеме, че с връчването на препис от
исковата молба и приложеното към същата уведомление длъжницата е надлежно
уведомена за цесията с оглед хипотезата на чл.235 ал.3 ГПК. Твърди се, че по
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е образувано
ч.гр.д. № 4032/2017 г. по описа на ПлРС, по което има издадена заповед за
изпълнение, срещу която длъжникът е възразил. В заключение моли съда да признае
за установено по отношение на ответника че същият дължи на ищеца сумите от
1198,63 лв. – главница, представляваща неплатена сума по договор за кредит,
ведно със законната лихва от 05.06.2017 г. до окончателното изплащане на
задължението. Претендира разноски в заповедното и исковото производство.
Ответницата Ю.Г.Й., ред. уведомена, в срока на чл.131 ГПК, не взема
становище по предявените искове.
Ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение по реда
на чл. 238 и чл.
239 от ГПК.
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени доказателства, намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК. Налице е спор между
страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед
за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. №4032/2017 г. по описа на
Плевенския районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи,
когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона
несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило възражение от
длъжника в установения двуседмичен срок, заявителят /кредиторът/ разполага с
възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК.
Разгледан по същество, искът е основателен. Налице са предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение, а именно:
-въпреки че на ответницата са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание, същата не е
депозирала писмен отговор на исковата молба в определения от закона едномесечен
преклузивен срок, нито се е явила в проведеното публично съдебно заседание.
-искът е вероятно основателен с оглед приложените по делото писмени
доказателства.
В заключение може да се обобщи, че положителният установителен иск по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК се явява основателен и
следва да бъде уважен изцяло, като следва да бъде признато за установено по
отношение на ответницата, че дължи на ищцовото дружество процесната сума.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.8 ГПК в полза на юридическите лица се
присъжда адвокатско възнаграждение по Наредба№ 1/2004 г. за минималните
адвокатски възнаграждения, ако са защитавани от юрисконсулт, като е съобразено
последното изменение на ГПК, обнародвано в ДВ бр.8/2017 г. относно
юрисконсултското възнаграждение.
Следва да се присъдят и разноски по настоящето дело, като размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ-Наредба
за заплащането на правната помощ- чл. 25, ал.1-или в размер от 100 до 300 лв. В
случая, съдът намира, че юрк. възнаграждение следва да бъде определено в
минимален размер от 100 лв. Следва да се осъди ответницата да заплати направени
разноски в настоящето производство в размер на общо 125 лв.
Съобразно т. 12 от ТР № 4/2013 г., съдът следва да се произнесе и относно
разноските в заповедното производство, съобразно изхода на спора, с осъдителен
диспозитив. Съдът установи, че дължимият размер на направените в заповедното
производство разноски, е сумата от 75 лв. държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
По изложените съображения Плевенският районен съд
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО
на осн. чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 ГПК по отношение на „К.И.И.Б.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, Бизнес сграда *** представлявано от прокуриста З.Д. чрез юрк. С., че Ю.Г.Й. ЕГН ********** *** му дължи сумите главница
в размер на 1198,63 лв., представляваща неплатена сума по договор за кредит
№681230, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -05.06.2017 г. до
окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 2696/07.06.2017 г. по ч.гр.д.№4032/2017
г. на ПлРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК Ю.Г.Й. ЕГН **********
*** ДА ЗАПЛАТИ на „К.И.И.Б.” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, Бизнес сграда *** представлявано от
прокуриста З.Д. чрез юрк. С., разноски по настоящото производство в общ размер на 125 лв., както и разноски в производството по ч.гр.дело №4032/2017
г. в размер на 75 лв.
Решението се постановява
при наличие на предпоставките по чл. 238 и чл. 239 ГПК.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: