Решение по дело №7183/2018 на Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

 

№510

гр. п., 03.04.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пернишкият районен съд, гражданска колегия, II състав, в открито съдебно заседание на тринадесети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                                                              Председател: Адриан Янев

                                                                                                                                                                

като разгледа гр. д. № 07183 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на “Топлофикация – п.” АД, с която е поискано да бъде признато за установено по отношение на В.К.К., че дължи на ищцовото дружество сума в размер на 815,99 лева, представляваща стойността на ползвана топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. п., ул. „***, за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г., както и сумата от 132,20 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 29.06.2018 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението. Претендират направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение, на който ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване.

Депозиран е отговор на исковата молба, с който се оспорват исковите претенции. Направено е възражение, че страните по не се намират в облигационна връзка. Освен това е направено възражение за изтекла погасителна давност за част от вземанията.

Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

„Топлофикация п.” АД е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу В.К.К. за вземанията, които са предмет на настоящите искови претенции. Районният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 05280 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд, за която е подадено посоченото заявление. Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, който е подал възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК, поради което на ищцовото дружество са дадени указания за предявяване на искове за установяване съществуването на вземанията си.

В първото съдебно заседание процесуалният представител на ответника признава, че до процесния имот е доставяна топлоенергия на обща стойност 815,99 лева за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г., както и че правилно е изчислена сумата от 132,20 лева, представляваща законната лихва за забава за периода от 10.07.2016 г. до 29.06.2018 г. Тези обстоятелства в съдебно заседание са обявени от съда за безспорни и ненуждаещи се от доказване.

Представено е извлечение от вестник „Съп.”, брой 82 от 29.04.2008 година, в който са публикувани общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г.

По делото е представен нотариален акт от 15.10.1997 г., от който се установява, че К.К.М. и Л.Л.М. даряват на ответника  В.К.К. процесния недвижим имот с адрес гр. п., ул. „***. В нотариалния акт е записано, че К.К.М. и Л.Л.М. си запазват заедно и поотделно вещното право на ползване върху целия процесен имот до края на живота си, безвъзмездно. Посочено е още, че ответникът приема дарението заедно със запазеното вещно право на ползване за родителите си върху имота до края на живота им, безвъзмездно.

Представена е молба за откриване на партида за жилищни нужди, в която е посочено, че се подава от името на ответника В.К.К. и се отнася за процесния недвижим имот. По делото е изслушано заключение на съдебно почеркова експертиза, от която се установява, че подписът върху молбата не е изпълнен от ответника В.К.К.. Следва да се отбележи, че в долния лява част на молбата (под датата) е посочено следното: „Л.М.а – майка“.

Представен е препис – извлечение от акт за смърт, от който се установява, че Л.М.а е починала на *** г.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Исковете са предявени за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия и лихва за забава, за което е издадена посочената по – горе заповед за изпълнение на парично задължение. Предвид изложеното за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове.

В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия. В тежест на ищеца е още установяването изпълнението на задължението си за реално доставяне на топлинна енергия, както и нейната стойност.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. В това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството клиент на топлинна енергия. Следва да се посочи, че облигационна връзка може да възникне и при подписването на договор за продажба на топлинна енергия.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. Това качество е определено в цитираната по - горе разпоредба и е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот, както и при наличието на писмен договор за  продажба на топлинна енергия.

По делото се установи, че ответникът В.К.К. притежава правото на собственост върху имота, а К.К.М. притежава вещното право на ползване (по отношение на Л.М.а вещното право на ползване е погасено с нейната смърт). В настоящия случай е налице конкуренция на вещни права, т. е. между гол собственик и титуляр на ограниченото вещно право. Общото правило е, че в тези случаи вещният ползвател е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря за разходите относно потребена топлинна енергия, тъй като по силата на диспозитивната разпоредба на чл. 57 ЗС в негова тежест са разходите, свързани с ползването на имота. От това общо правило може да са налице изключения или отклоненеия от тази диспозитивна разпоредба, ако страните се споразумеят друго, тъй като съгласно чл. 9 ЗЗД страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави.

Установи се от нотариалния акт от 15.10.1997 г., че К.К.М. и Л.Л.М. са дарили на ответника В.К.К. правото на собственост върху имота, като си запазват безвъзмездно и пожизнено вещното правото на ползване върху имота. Съдът приема, че е постигнатата уговорка за безвъзмездност на ползването, което изключва задълженията по чл. 57 ЗС, а именно - без вещният ползвател да плаща разноските свързани с ползването на имота, в това число и за консумираната топлинна енергия. Тази уговорка не следва да се схваща дали В.К.К. дължи на своите родители цена или не (безвъзмездност) за вещното право на ползване, тъй като той не е учредителят, а е налице запазване на едно ограниченото вещно право на ползване, когато се прехвърля собствеността, т. е. тази безвъзмездност не следва да се схваща, че не се дължи цена за вещното право на ползване, а следва да се схваща в смисъл, че вещният ползвател не трябва да заплащат разходите по смисъла на чл. 57 ЗС. В подкрепа на постигната уговорка е подадената молба за откриване на партида за жилищни нужди, в която най – отдолу е посочено името на Л.Л.М., която си е запазила безвъзмездното вещно право на ползване, т. е. същата открива партида на името на своя син, тъй като по договора не следва да заплаща разходи за ползването на имота. 

Последица от вещнопрехвърлителния ефект на този нотариален акт от 15.10.1997 г. е наличието на доказателствена сила спрямо всички относно съществуването на правото на собственост в полза на ищцата, респ. учредяването на право на ползване в полза на прехвърлителя, включително за безвъзмездния характер на ползването. Съгласно разпоредбата на чл. 20а ЗЗД договорът има силата на закон, поради което и съдът приема, че безвъзмездното вещно правото на ползване изключва задълженията на ползвателя по чл. 57 ЗС за процесния период (в този смисъл решение № 450 от 18.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 508/2008 г., III г. о., ГК и Решение № 149 от 21.05.2018 г. по в. гр. д. № 00169 по описа за 2018 г. на Пернишки окръжен съд).

Горното налага извод, че между страните е налице облигационно правоотношение, свързано с продажбата на топлинна енергия. Съгласно общите условия потребителят е длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставяната топлинна енергия в 30-дневен срок, след изтичане на периода, за който се отнасят.

Освен наличието на облигационна връзка между страните, дружеството следва да установи и стойността на топлинната енергия. По делото е безспорно, че стойността на топлинната енергия е в размер на 815,99 лева за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г., както и че лихвата за забава е в размер на 132,20 лева, считано от 10.07.2016 г. до 29.06.2018г.

Наличието на действително възникнало облигационно задължение към ищцовото дружество е необходима предпоставка за разглеждане на направеното от страна на ответника възражение за погасяването на същото по давност. По силата на чл. 111, б. “в” ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. В настоящия случай за процесните вземания се погасяват с кратка тригодишна давност, доколкото вземането за топлинна енергия периодично, а другото представлява вземане за лихви.

Съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквото е процесното за главница), давността тече от деня на падежа. В чл. 34 и чл. 42 от Общите условия на “Топлофикация - п.” АД е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като е предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва, т. е. налице е установен падеж на вземанията. През 30 - дневния период от време вземането е ликвидно, а след изтичането на този срок вземането става и изискуемо (тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и преди това кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение).

С оглед на горните уточнения и при установеното по делото, следва извод, че изискуемостта на главницата за месец май 2016 г. от процесния период е настъпила на първият ден след изтичане на падежа, т. е. на 01.07.2016 г. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 30.07.2018 г., поради което не е изтекъл  тригодишният давностен срок. В този смисъл следва да се остави без уважение възражението за за погасяването на вземанията по давност.

Горното налага извод, че предявените искови претенции са основателни и следва да се уважат.

По разноските:

Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят направените разноски в исковото и заповедното производство, съобразно уважената част на исковите претенции. 

В настоящото исково производство ищцовото дружество е направило следните разноски: 25 лева – държавна такса, 100 лева – юрисконсултско възнаграждение (в минимален размер) и 5 лева – такса за съдебно удостоверение, т. е. направените разноски са в общ размер на 130 лева, които следва да бъдат заплатени от ответника.

В заповедното производство по ч. гр. д. № 05280 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд ищецът е направил разноски както следва: 50 лева – юрисконсултско възнаграждение и 25 лева – държавна такса. Съдът намира, че в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 75 лева - направени разноски в заповедното производство. 

С оглед изход ана делото, направените от ответника разноски следва да си останат за негова сметка.

Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,  

 

Р Е Ш И :

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.К.К., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на „Топлофикация – п.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. п., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” сумата от 815,99 лева, представляваща стойността на ползвана топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. п., ул. „***, за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г., както и сумата от 132,20 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 29.06.2018 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, , за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение  по ч. гр. д. № 05280 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд.

ОСЪЖДА В.К.К., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация – п.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. п., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” сумата в размер на 130 лева - разноски в исковото производство и 75 лева - направени разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 05280 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 05280 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.

 

 

 

Районен съдия:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.