№ 728
гр. София, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
Административно наказателно дело № 20211110215621 по описа за 2021
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д, т. 1 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. И. В. срещу Наказателно постановление (НП) № СОА21-
РД11-2717/26.10.2021 г. издадено от заместник-кмет на Столична община, с което на
жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 22, ал. 5 и 6 от ЗМСМА е наложено
административно наказание- "глоба" в размер на 200 лева по чл. 178д от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП), за нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП.
В подадената жалба са изложени съображения, че жалбоподателката не е извършила
вмененото й нарушение, като мястото не е било обозначено по съответния ред с поставена
табела и пътна маркировка на паркомястото. Отделно от това претендира и за приложение
на чл. 28 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателката В., редовно призована, не се явява. Тя се
представлява от упълномощената адв. Й., която поддържа жалбата. В пледоарията си
намира, че жалбоподателката не е нарушила чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП, тъй като мястото,
където тя е паркирала не е било означено като такова за хора с трайни увреждания съгласно
Наредба № 18/23.07.2001 г. и Наредба № 4/2009 г. поради липсата на поставен знак Д 21 на
самото място и с пътна маркировка с международен символ за достъпност. Поради
изложеното моли НП да бъде отменено.
Административнонаказващият орган – заместник-кмет на Столична община, редовно
призован, се представлява от юрисконсулт Г., която оспорва жалбата. Същата излага
съображения за високата обществена опасност на този вид нарушения и съответно за
реакцията на Столична община срещу тях. Изтъква, че полагането на хоризонтална пътна
маркировка не е задължително, като в случая е имало ясно поставен знак и означение на
паркоместата. Моли за потвърждаване на НП и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
1
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 25.09.2021 г. преди 13:30 часа в гр. София, бул. „Патриарх Евтимий” № 63, с посока
на движение към бул. „Ген. Д.М. Скобелев” жалбоподателката И. В. паркирала лек
автомобил марка „Мерцедес” модел „Ц 200“ с рег. № ..., лична собственост, след знак Д 21,
на място, определено за хора с трайни увреждания. В началото на зоната за паркиране, бил
поставен пътен знак Д 21 – „Място за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи
хора с увреждания”, важим за две места след пътния знак, съгласно допълнителната
указателна табела; и знак, указващ разрешен престой на пътно превозно средство,
обслужващо хора с увреждания до 4 часа. На мястото била поставена хоризонтална
маркировка, указваща размерите на паркоместата, но на пътното платно липсвала
хоризонтална маркировка /оцветяване на паркоместата в син цвят и с изобразен съответен
знак/. След зоната на приложение на знак Д 21, имало поставен пътен знак указващ началото
на „Синя зона“ за платено паркиране. Автомобилът на жалбоподателката бил паркиран на
второто от местата, предназначени за хора с увреждания, като го заемал изцяло, а отдясно на
автомобила започвала зоната за платено паркиране. Автомобилът на жалбоподателката не
бил означен като МПС, обслужващ хора с увреждания, нито имал такъв статут.
Малко по-късно същия ден, старши полицай от сектор „Общинска полиция” към
СДВР, св. В. В. при обход на района, установил, че автомобилът на жалбоподателката
попада в зоната на знак Д 21, и като се убедил, че на предното му стъкло няма поставен
стикер, указващ, че автомобила обслужва човек с увреждания, разпоредил репатрирането на
автомобила. Служител на ЦГМ към СО уведомил по телефона жалбоподателката за
предстоящото репатриране на автомобила й, след като тя била изпратила кратко съобщение
за платено паркиране на същия автомобил.
Жалбоподателката веднага отишла до мястото и там установила служители на
Общинска полиция, които подготвяли автомобила й за репатриране, като изготвили 7
снимки в близък и в панорамен план. Тя влязла в словесен конфликт с полицейските
служители, но предоставила на свидетеля В. своето СУМПС и заявила, че тя е управлявала и
паркирала автомобила.
С оглед така установеното, на място, св. В. съставил срещу жалбоподателката АУАН
№ 894851/25.09.2021 г. от старши полицай В. В., в присъствието на двама свидетел на
съставяне на акта и на жалбоподателя, като свидетелят и актосъставителят подписали акта.
В акта за допуснато нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП било отбелязано, че на същата дата
около 13:30 часа жалбоподателката е паркирала автомобила Мерцедес на място, обозначено
за хора с трайни увреждания, обозначено със знак Д21. Жалбоподателката отказала да
подпише акта и да получи препис от него, като отказът й е удостоверен от свидетел на
отказа, който се подписал на акта. Жалбоподателката не изложила възражения срещу акта,
като такива не са подадени и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
При пълна идентичност на описаното нарушение и неговата правна квалификация на
26.10.2021 г. било издадено атакуваното наказателно постановление от заместник-кмета на
СО. Видно от отбелязването върху разписката към постановлението, то е връчено на
жалбоподателката на 26.10.2021 г. Жалбата срещу НП е депозирана в Столична община на
29.10.2021 г.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св.
В., както и от събраните по делото писмени доказателства и веществени доказателствени
средства – 7 броя фотоснимки, приобщени към доказателствения материал по реда на чл.
283 НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята
цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. Съдът кредитира
показанията на свидетеля В., който е бил на мястото на извършване на нарушението и е
установил липсата на специалното обозначение на автомобила, както и че същият е
2
паркиран в зоната на действие на знак Д21. Фактическите обстоятелства по делото са
безспорно доказани от приложените към преписката 7 броя снимки, които обективно и
достоверно установяват точното място, на което е бил паркиран автомобила и
разположението на забраняващите това пътни знаци. Фактически жалбоподателката не
оспорва, че автомобилът й е бил паркиран на това място, но излага възражения за начина на
маркирането му.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2
от ЗАНН 7-дневен срок /актуален към датата на подаване на жалбата/, от надлежна страна,
срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да
провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за
това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при съблюдаване
на процесуалните правила.
Следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно
постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона.
В чл. 167, ал. 2, т. 1 от ЗДвП изрично е предвидено, че службите за контрол,
определени от кметовете на общините контролират в населените места спазването на
правилата за паркиране, което е съобразено с чл. 169, чл. 170 от същия закон. Съгласно т.1
от Заповед № СОА19-РД09-11 от 04.01.2019 г. на кмета на СО, служителите на „Общинска
полиция“ са определени да осъществяват контролните функции по чл. 167, ал. 2 от ЗДвП,
включително и с правомощията по чл. 168 от ЗДвП. Следователно, в случая лицето,
съставило АУАН е надлежно оправомощено за това.
А съгласно представената Заповед № СОА20-РД09-1060/13.01.2020 г., издадена въз
основа на делегацията по чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и чл. 22, ал. 5 и 6 от ЗМСМА наказателни
постановления за нарушения на ЗДвП, могат да бъдат издавани от зам.-кмета на СО с
направление „Транспорт и градска мобилност“. В този смисъл актосъставителят и АНО са
материално компетентни да установят нарушението и да наложат за него административно
наказание.
Съдът намира, че макар и лаконично, описанието на нарушението в АУАН и НП е
достатъчно конкретно и е съобразено с изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5
от ЗАНН, като е посочено времето и мястото на нарушението и управлявания от
жалбоподателката автомобил. На нарушението е дадена и съответната правна квалификация,
която съвпада изцяло със словесното му описание.
При издаване на АУАН не са допуснати процесуални нарушения, свързани с неговото
връчване. Актът е съставен в присъствие на жалбоподателката, но същата е отказала да се
разпише върху акта, което е надлежно удостоверено с подписа на един свидетел.
Съгласно чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, престоят и паркирането са забранени на места,
определени за хора с трайни увреждания. Според разпоредбата на чл. 178д от ЗДвП за такова
нарушение е предвидена „глоба” в абсолютно установен размер от 200 лева.
Безспорно по делото се явява обстоятелството, че жалбоподателката не е имала
разрешението да паркира на такова място, тъй като не е с трайни увреждания и не обслужва
хора с трайни увреждания, като и автомобилът й не е бил означен със специален знак. С
оглед приетата от съда фактическа обстановка се налага извода, че жалбоподателката В. е
3
паркирала процесния лек автомобил в зоната на действие на поставения знак Д 21 – „Място
за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания”, важим за две
места след пътния знак, съгласно допълнителната указателна табела. Съдът прие, че видно
от свидетелските показания и снимковия материал, автомобилът е бил паркиран в
специалната зона за паркиране, следователно вмененото на И. В. административно
нарушение е осъществено. Видно от представените фотоснимки, лекия автомобил
„Мерцедес” е бил паркиран изцяло в специалната зона, което представлява нарушение на
правилото на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП. Следователно, съдът счита, че в случая не са налице
основанията на чл. 28 от ЗАНН, още повече че видно от снимковия материал платената зона
за паркиране започва от следващото паркомясто, от дясната страна на автомобила.
Поради изложеното съдът намира, че от обективна страна е осъществен състава на
нарушението по чл. 98, ал.2, т. 4 от ЗДвП, като на 25.09.2021 г. преди 13:30 ч. в гр. София,
на бул. „Патриарх Евтимий”, жалбоподателката паркирала МПС – лек автомобил марка
„Мерцедес”, с рег. № ..., на място, обозначено за хора с трайни увреждания, без да
притежава съответното разрешително за това.
От субективна страна деянието е извършено по непредпазливост, тъй като
нарушителят не е съзнавала общественоопасния характер на деянието си, но е могла и е
била длъжна да установи, че паркира на място за хора с трайни увреждания. Видно от
изготвените фотоснимки, знакът Д 21 е бил видим, не е бил скрит от растителност или други
препятствия. Ясно различима е и табелата, сочеща, че специалните места са именно 2 броя.
Отделно от това съдът взе предвид, че местата са ясно очертани, като непосредствено след
автомобила на жалбоподателката е поставен и знака за начало на Синя зона, което
несъмнено сочи, че мястото отляво на знака не е обхванато от тази зона.
Действително, от показанията на свидетеля и изготвените фотоснимки се установява,
че на самото пътно платно не е имало поставена хоризонтална маркировка в син цвят. Но
липсата на такава е свързана единствено с неизпълнение на задълженията на СО за
подходящо обозначаване на специалните паркоместа, които лесно да бъдат забелязвани от
лицата, за които са предназначени. Но това по никакъв начин не оневинява
жалбоподателката, която съгласно бланкетната разпоредба на чл. 6 от ЗДвП е била
задължена да се съобразява с поставените пътни знаци.
Разпоредбата на чл. 178д от ЗДвП предвижда налагането на административно
наказание „глоба” в абсолютно установен размер от 200 лева за нарушение по чл. 98, ал. 2, т.
4 ЗДвП, поради което е безпредметно обсъждането на основания за нейното намаляване.
Поради това съдът намира, че административното наказание е наложено законосъобразно и
съдът следва да потвърди обжалваното наказателно постановление.
С оглед изхода на делото се явява основателна и претенцията на процесуалния
представител на заместник-кмета на Столична община за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение на наказващия орган след потвърждаване на обжалваното НП. Съгласно
разпоредбата на чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН /в сила от 23.12.2021 г. и приложима и за висящи
производства/ законът допуска присъждането на разноски, включително и за осъществено
процесуално представителство на наказващия орган съгласно ал. 4. По делото като
представител на наказващия орган от СО в проведеното съдебно заседание е участвал
юрисконсулт и съдът е потвърдил обжалваното НП. Съгласно чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ, издадена въз основа на законовата делегация по чл. 37 от
ЗПП, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е в размер от 80 до 150 лева.
Съдът намира, че в случая производството не е с особена правна или фактическа сложност,
като е проведено само едно съдебно заседание и се касае за едно типично санкционирано
нарушение, поради което и следва да се присъди възнаграждение в размер на минималния
предвиден от закона - 80 лева.
4
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, вр. ал. 9 и чл. 63д от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление (НП) № СОА21-РД11-2717/26.10.2021 г.
издадено от заместник-кмет на Столична община, с което на жалбоподателя на основание
чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 22, ал. 5 и 6 от ЗМСМА е наложено административно наказание-
"глоба" в размер на 200 лева по чл. 178д от Закона за движение по пътищата, за нарушение
на чл. 98, ал. 2, т. 4 от Закона за движение по пътищата.
ОСЪЖДА жалбоподателя И. И. В. с ЕГН ********** да заплати на СТОЛИЧНА
ОБЩИНА сумата от 80.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -София
град, в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5