Решение по дело №998/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния АПК) кодекс във вр. с чл.40 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).

Образувано е по жалба от Т.Д.И. ***, подадена чрез адв.Б.И., срещу Решение № 2010-538/23.08.2023г. на председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор в частта, с която е постановен частичен отказ за достъп до обществена информация – по т.8 /дублиран номер два пъти/, 9, 10, 11, 12, 13 от подадено пред него заявление.

Счита се частичният отказ е необоснован, тъй като исканата информация била налична при сезирания орган. Тя се отнасяла до дейността на органа както и до неговите контролни функции, което по характера си винаги представлявало обществена информация. Не било искано създаване на нова информация, съдържаща мнение, оценка или становище на задължения субект във връзка със съхранявана при него информация. В тази връзка извличането или обобщаването на данни от съществуваща документация, за да се предостави информацията, не изисквало създаването на качествено нов документ като носител на информация. Сочи се, че органът не отричал наличие на информацията и без значение за предоставянето ѝ било обстоятелството, че не се съхранявала във вида, в който се искала. Водещо при преценка дали информацията е обществена било дали тя отговаря на определението по чл.2, ал.1 ЗДОИ, а не както органа бил приел дали следва да се създава като отделен документ, обективиращ отговор на подадено заявление. Поисканата информация в случая била служебна и такава, която се събирала и обработвала от органа, пряко свързана, съхранявана и обработвана при извършване на контролните функции на институцията, а не такаваю, касаеща негово мнение или становище. На следващо място, изготвените мотиви били изцяло бланкетни, тъй като органът по никакъв начин не се мотивирал в какво се изразявало визираното от него проучване и систематизиране на информацията. Счита се, че исканата информация е обществена и такава с надделяващ обществен интерес. Липсвали основания по чл.37 от ЗДОИ за непредоставянето ѝ. Не били налице пречките по чл.5 и чл.7 от ЗДОИ. Заявената с процесиите точки от заявлението информация била обществена по смисъла на ЗДОИ, като достъпът до нея бил свободен по принцип. Не била налице нито една от хипотезите по чл.13, ал.2 от ЗДОИ за ограничаване на достъпа до нея, но дори и да съществували такива, при наличие на надделяващ обществен интерес, съгл. чл.13, ал.4 от ЗДОИ, достъпът не можело да бъде ограничаван.

По изложените съображения решението се счита за неправилно и незаконосъобразно, поради което се иска неговата отмяна в оспорената част. Претендират се разноски по делото вкл. адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощника на жалбоподателя. Прави се възражение за прекомерност на евентуално претендирани от ответника разноски.

Ответникът – Председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, чрез пълномощник, в съдебно заседание и в писмени бележки, навежда доводи за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски в размер на командировъчни разходи – за нощувка, пътуване и дневни пари, и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на искания адвокатския хонорар на пълномощника на жалбоподателя.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 09.08.2023г. в Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), под номер 88-00-4 от същата дата, е било заведено Заявление за достъп до обществена информация, подадено от жалбоподателя Т.Д.И.. Със същото, на основание чл.24, ал.2 от ЗДОИ, И. заявил предоставяне на информация, като в тази връзка формулирал искане в точки от 1 до 13, с дублиране на т.8. Изразил желание да получи информацията по електронен път и посочил за това адрес на електронна поща.

С оспореното Решение № 2010-538/23.08.2023г. председателят на ДАМТН предоставил информация по точки от 1 до 8 и отказал да предостави достъп до исканата информация по т.8 (дублиран номер), т.9, 10, 11, 12 и 13, т.е. предоставил е частичен достъп до информация. Посочено в частта на отказа е, че за да се предостави достъп до обществена информация същата следва да е налична и вече създадена, а не да се изготвя по повод на направено искане от конкретно лице. Гарантираното право на достъп до обществена информация се ограничавало до съществуващите документи, като задължените субекти по ЗДОИ нямали задължение да създават такива, за да удовлетворяват заявления за достъп до информация. В случая заявителят поискал не достъп до обществена информация, а изготвяне на отговори на въпроси, за които задълженият субект следвало да проведе проучване и впоследствие да систематизира откритата информация по посочените от заявителя въпроси, което безспорно излизало извън приложното поле на ЗДОИ.

Не е спорно по делото, че така поисканата обществена информация е предоставена на заявителя И. в посочената от него форма – по електронен път.

При така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в срока по чл.149, ал.1 от АПК.

За жалбоподателя е налице и правен интерес от оспорване на решението, тъй като в атакуваната му част то засяга неблагоприятно правната му сфера.

Разгледана по същество, след проверка на административния акт съгласно чл.168, ал.1 от АПК във вр. с чл.146 от АПК, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Оспореният в настоящото производство административен акт е издаден от компетентен административен орган – председател на ДАМТН, който е задължен субект по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗДОИ.

Процесното решение отговаря на изискванията за форма и съдържание.

В хода на производството по издаване на акта не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да бъдат определени като съществени по смисъла на чл.146, т.3 от АПК.

При преценка за съответствието на оспорения акт с материалния закон съдът намира следното:

Отказът за предоставяне на исканата обществена информация по т.8 (дублиран номер), т.9, 10, 11, 12 и 13 от заявлението на жалбоподателя се явява законосъобразен, доколкото за да предостави заявената информация ответникът е следвало да проведе проучване, в следствие на което да систематизира откритата информация по въпросите на заявителя. Тази процедура излиза извън приложното поле на ЗДОИ с оглед факта, че искането за предоставяне на информация по визираните точки се отнася до един субект – юридическо лице, което налага наличните при органа данни да бъдат подложени на обстоен преглед, анализ и систематизиране на информация за всички проверявани от контролните органи на ДАМТН обекти за да се извлекат данни само за един от тях.

Следва да се има предвид, че по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗДОИ „обществена информация“ е „информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти“.

Съгласно утвърденото в съдебната практика разбиране за смисъла на понятието „обществена информация“, съобразено със законовата дефиниция, това е всяка съвкупност от данни, структурирани по определен критерий и с определена цел и предназначение, както и всяко сведение за някое положение или за някаква дейност, които са свързани с обществения живот в Република България и дават възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закон субекти. Това обаче не означава, че дадена обществена информация, свързана с обществения живот, може да се предостави във всички случаи в такъв индивидуален обем, отговарящ на субективните критерии на заявителя. Достъпът се свежда до предоставяне на информация, записана в каквато и да е форма, изготвена или получена и съхранявана от публичните институции в съществуващ официален документ, а не такава, изискваща създаване на нов такъв или провеждане на проучване, съответно последващо систематизиране на откритата информация по посочените от заявителя въпроси. С други думи, достъпът по ЗДОИ е до обективни данни.

Следователно, непредоставената на жалбоподателя информация не би могла да се определи като обществена по смисъла на закона.

Неоснователно в жалбата се навеждат доводи за наличието на надделяващ обществен интерес в конкретната фактическа хипотеза. В случая за да намери приложение разпоредбата на чл.13, ал.4 от ЗДОИ заявителят трябва да е доказал налице надделяващ обществен интерес. Такова доказване не е направено от страна на жалбоподателя както пред административния орган, така и пред съда.

Според легалната дефиниция по §1, т.6 от ДР на ЗДОИ, „надделяващ обществен интерес“ е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл.3 от същия закон. По делото не са налице данни или доказателства, въз основа на които да се направи обоснован извод или поне предположение, за корупция или злоупотреба с власт от страна ответника.

С оглед съдържанието на решението в оспорената му част, съдът не споделя становището на оспорващия за бланкетност на мотивите на административния орган. Същите в случая са релевантни и изцяло съобразени с фактите по случая и относимите законови разпоредби. Последните са правилно тълкувани, съобразно вида и характера на исканата от заявителя информация.

По изложените съображения, съдът намира жалбата за неоснователна и като такава същата следва да се отхвърли.

При този изход на делото, основателна е претенцията на ответника за присъждане на разноски по делото. Същите се претендират в размер на 60 лева – нощувка, 46.44 лева – пътуване, 80 лева – дневни пари, както и възнаграждение за юрисконсулт. Последното съдът определя в размер на 200 лева, съобразно чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

По отношение на разходите за нощувка, пътуване и дневни пари, съдът намира претенцията за неоснователна, тъй като тези разходи не са съдебно-деловодни, а се правят по преценка на страната, която сама избира дали да осигури присъствие на свой процесуален представител по делото в съдебно заседание. Граматическото и логическо тълкуване на чл.143 АПК и чл.78 и сл. ГПК, приложим по силата на чл.144 АПК, налагат извод, че под „разноски“ в процеса следва да се разбират тези парични средства, които са изразходени от страната във връзка с извършването на определени процесуални действия. Разноските включват всички суми, които страната е заплатила във връзка с извършването на правните действия в процеса или за оказаната ѝ правна защита. Фактическите действия на страните по събиране на доказателствата, които да представят по делото, командировки, пътни разноски и други, не представляват такива разноски.

Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата от Т.Д.И. ***, подадена чрез адв.Б.И., срещу Решение № 2010-538/23.08.2023г. на председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор в частта, с която е постановен частичен отказ за достъп до обществена информация по т.8 /дублиран номер два пъти/, 9, 10, 11, 12, 13 от подадено пред него заявление.

ОСЪЖДА Т.Д.И. ***, ЕГН **********, да заплати на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор разноски по делото, представляващи възнаграждение за юрисконсулт, в размер на 200.00 (двеста) лева.

Решението е окончателно и съгласно чл.40, ал.3 от ЗДОИ не подлежи на касационно обжалване.

Съдия: