Определение по дело №188/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе в предвид следното:

С определение от открито съдебно заседание от 24.09.2013г. по гражданско дело № 253/2012г., съдът е изготвил и обявил на страните по делото доклада си по чл. 146 от ГПК. Съдът е счел направените с отговора на исковата молба и по реда на чл. 131 от ГПК, наведените възражения от Г. С. Н. Л., че процесният недвижим имот е лично негова собственост, тъй като към момента на придобиването е закупен с негови лични средства и възражение, с което се иска от съда да признае по-голям дял на първия ответник по делото в собствеността на съсобствения процесен недвижим имот, като своевременно направени- в срока по чл. 131 от ГПК. Съдът е счел, че същите не са направени в изискуемата от закона форма, тъй като по съществото си същите съставляват инцидентни искове, които, съобразно разпоредбата на чл. 122 от ГПК вр. с чл. 131 и чл. 132 от ГПК следва да отговарят на изискванията за редовност на предявените искове, т.е. следва същите да са с ясно изложение на обстоятелствата, на които се основават, с ясно посочен петитум, с конкретика на страните по тези искове, както и с тяхната яснота по основанието и по размера им, като за същите следва да е платена и дължимата държавна такса. Изложеното е дало основание на съда да приеме възраженията за разглеждане, след което същите да бъдат оставени без движение, като бъде дадена възможност на ответната страна ясно и точно да конкретизира така предявените с отговора на исковата молба искове като очертае обстоятелствата, на които се основават, точно посочи петитума във връзка с тези искове както и срещу кого те са насочени. Изложени са от съда съображения, че едва тогава съдът би могъл след като изслуша страните да даде правна квалификация на така предявените искове и да разисква тяхната допустимост и евентуално тяхната основателност.

Същите основания съдът е изложил и към предявения своевременно и по реда на чл. 131 от ГПК инцидентен иск за заплащане на сумата от 65 000 лева от втория ответник по делото Ф. У. Д., който също, поради липса на конкретика и яснота за обстоятелствата, на които се основава за правните основания, на които е предявен към настоящия момент не може да бъде ясно и точно квалифициран от съда, поради което същият следва да бъде оставен без движение след като бъде приет от съда за разглеждане като бъде дадена възможност на ответниците в едноседмичен срок от днес ясно и точно да очертаят съдържанието и правния характер на претендираното право.

Съдът е счел, че на ответниците следва да бъде дадена възможност, Ч. пълномощника им по делото, с изрична писмена молба и в едноседмичен срок от провеждането на съдебното заседание, да представят писмена молба с препис за ищцовата страна, в която ясно и точно да посочат обстоятелствата, на които се основават за исковете си, правните основания, както и петитума на тези искове, да очертаят страните по тях, както и да внесат дължимата във връзка с тези искове ДТ.

Съдът въпреки изложените съображения, поради опущение е пропуснал в протокола от открито съдебно заседание, с изрично определение да остави направените своевременно възражения без движение, като даде възможност в едноседмичен срок от оставянето им без движение на ответната страна, с писмена молба да бъдат предявени инцидентни искове, с които ясно и точно да очертаят съдържанието и правния характер на претендираното право. Съдът е пропуснал и да предупреди ответната страна за неблагоприятните последици от неотстраняването на нередовностите във връзка с приетите за разглеждане възражения с писмените отговори по реда на чл. 131 от ГПК, в случай на неотстраняване на допуснатите нередовности в дадения от съда едноседмичен срок.

На 02.10.2013г. по делото е депозирана писмена молба от А. Таня Динкова, като пълномощник на ответника Г. С. Н. Литторин, в която същата е конкретизирала възражението на правено от първия ответник с отговора на исковата молба и в срока по чл. 131 от ГПК, като пояснява че на основание чл. 22 ал1 от СК, е направено възражение за пълна трансформация на апартамента от СИО в лична собственост на ответника - Г. С. Н. Литторин, основана на твърдението, че още към момента на закупуването му, процесния апартамент е придобит изцяло с личните средства на Г. С. Н. Литторин. Така възразява се от ответната страна, че макар и придобит през време на брака между ищцата и първия ответник по делото, апартамента е лична собственост на Г. С. Н. Литторин, тъй като е закупен изцяло с негови лични средства и ищцата – Р. П. няма принос в придобиването на собствеността върху апартамента, тъй като към този момент тя не е работела и не е разполагала с никакви парични средства. Като аргумент в тази насока са изложени и твърдения, че това е видно и от самия нотариален акт, с който е сключена сделката, в който Р. Л. е действала като пълномощник на съпруга си, а не в личното и качество на съпруга на Г. С. Н. Литторин и купувач на имота. Развити са съображения, че след като апартамента не е СИО и не е съставлявал семейното жилище на двамата съпрузи, то за неговата продажба не е било необходимо съгласието на съпругата Р. Л., към момента на сключването на сделката.

С писмената молба, А. Т. Д. е възразила срещу доводите на съда, че искането с правно основание чл. 23 ал. 1 от СК, не може да бъде направено от ответника с възражение, а следва да се предяви инцидентен иск, при спазване на законовите изисквания на ГПК за това, за което с писмената молба са представени и определения на ВКС на РБ.

С писмената молба от 02.10.2013г. А. Т. Д. от името на своя пълномощник Г. С. Н. Л., е заявила че оттегля искането си за признаване на по- голям дял от процесния недвижим имот, направено с отговора на исковата молба от Г. С. Н. Л., по реда на чл. 131 от ГПК, тъй като този въпрос е предмет на разглеждане от Градския съд в С., Ш..

С писмената молба от 02.10.2013г., А. Т.Д., като пълномощник на другия ответник по делото- Ф. У. Д., не е конкретизирала и уточнила обстоятелствата на които се основава искането с отговора на исковата молба, в случай че бъде призната недействителността на сделката, да бъдат осъдени ищцата и първия ответник, да заплатят на Ф. У. Д., сумата 65 000лв., съставляваща заплатената от него цена на имота. В тази връзка са и направените с отговора на исковата молба твърдения от втория ответник по делото, че е добросъвестен купувач на имота, тъй като към момента на сделката не е знаел че ищцата и първия ответник са съпрузи и че за сделката е необходимо съгласието на Р. Л..

При така изложеното, съдът навежда следните правни доводи:

Следва да бъде ревизирано становището на съда, че претенцията по чл. 23 от СК за пълна или частична трансформация на лично имущество, не може да бъде наведена като възражение от ответната страна на предявените от ищцата искове с правно основание чл. 24 ал.4 от СК и чл. 33 от ЗС. С представената от пълномощника на ответника Г. С. Н. Литторин писмена молба, съдът счита че в достатъчна степен е очертано съдържанието и правния характер на претендираното право. Подробно са изложени обстоятелствата, на които се основава възражението, като същото е с ясно посочен петитум, което дава основание на съда да квалифицира възражението, направено с отговора на исковата молба от Г. С. Н. Литторин, като възражение с правно основание чл. 23 ал.1 от СК, за пълна трансформация на процесния апартамент от СИО в лична собственост, основано на твърдението че апартамента е закупен изцяло със средствата на първия ответник Г. С. Н. Л.. Следва да бъде допуснато до разглеждане в настоящото производство, възражение на основание чл. 23 ал.1 от СК, за пълна трансформация на процесния апартамент от СИО в лична собственост, основано на твърдението че апартамента е лична собственост на първия ответник Г. С. Н. Литторин. Същото съставлява съобразно константната практика на ВКС на РБ, възражение за опровергаване на презумпцията за съвместен принос по чл. 21 ал.3 от СК, поради което доказателствената тежест за успешното оборване на установената от закона презумпция, е върху този, който иска да изключи нейното приложение в конкретния казус.

Следва поради искането на първия ответник- Г. С. Н. Л., Ч. пълномощника му по делото - А. Таня Динкова, направено с писмената молба от 02.10.2013г., да бъде допуснато оттегляне на възражението, за признаване на по- голям дял от процесния недвижим имот, направено с отговора на исковата молба от Г. С. Н. Литторин, по реда на чл. 131 от ГПК, тъй като този въпрос е предмет на разглеждане на друго гражданско дело пред Градския съд в С., Ш..

Следва да се изпрати на ищцата по делото, препис от писмената молба на А. Т. Д., като пълномощник на Г. С. Н. Л., за запознаване с направеното уточнение на възражението по чл. 23 ал.1 от СК.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА до разглеждане в настоящото производство, възражение на основание чл. 23 ал.1 от СК, за пълна трансформация на процесния апартамент от СИО в лична собственост, основано на твърдението че апартамента е лична собственост на първия ответник Г. С. Н. Литторин.

ВЪЗЛАГА доказателствената тежест за успешното оборване на установената от закона презумпция по чл. 31 ал.3 от СК, на първия ответник по делото- Г. С. Н. Л., който Ч. пълно и главно доказване следва да установи, че апартамента е закупен изцяло с негови лични средства и без принос на съпругата му- Р. Л..

ДОПУСКА оттегляне на възражението, за признаване на по- голям дял от процесния недвижим имот, направено с отговора на исковата молба от Г. С. Н. Л., по реда на чл. 131 от ГПК, тъй като този въпрос е предмет на разглеждане на друго гражданско дело, пред Градския съд в С., Ш..

ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от писмената молба на А. Т. Д., като пълномощник на Г. С. Н. Литторин, за запознаване с направеното уточнение на възражението по чл. 23 ал.1 от СК.

ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от настоящото определение на страните по делото.

Определението на съда не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: