Р Е Ш Е
Н И Е
Номер 944 Година
11.03.2019 Град ПЛОВДИВ
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд ХІІІ граждански състав
На
четиринадесети февруари две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЛИЧЕВА-ГУРГОВА
Секретар: МАРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 13641 по описа за
2018 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415
от ГПК, предявен от „ТРАНСФЕР ТВ” ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Варна, ул.”Атанас Христов” №12, ет.1, ап.1, представлявано
от А.П.В., чрез адв. Б.З., съдебен адрес: ***, против П.В.К. ЕГН
**********,***, с който се иска от съда да признае за установено,
съществуването на вземането в размер на 2 400 евро, или левовата им
равностойност от 4 693.99 лв., представляващи неустойка по договор за
предоставяне на парични средства във връзка със започване на работа в чужбина,
сключен на 17.10.2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното изплащане на
задължението. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че се намирал в
облигационни отношения с ответника П.В.К., по силата на два броя договори от
17.10.2016 г., съответно за посредническа дейност по наемане на работа в
чужбина и за отпускане на парични средства във връзка с обучението и
подготовката на лицето за работа в чужбина. По силата на договора за отпускане
на парични средства, наименован просто Договор от 17.10.2016 г., „Трансфер
ТВ" ООД е отпуснала на П.В.К. сумата от 1 200 евро, която съгласно условията
на договора била заплатена на три равни вноски, в края на всеки месец, следващ
този на подписване на договора. Сумата се отпускала във връзка с изпълнението
на втория договор - за посредничество и служила за покриване на разходите на
лицето в периода на обучението му, предхождащ отпътуването му за работа в ***.
Твърди, че срещу така отпуснатата му
сума, ответникът бил задължен да положи всички необходими грижи и усилия през
периода на обучение, като след приключване на обучението да отпътува за *** в
рамките на 10/десет/ дни, да работи за осигурения от „ТРАНСФЕР ТВ" ООД
работодател не по-малко от една календарна година. Твърди, че съгласно чл.З от
договора за отпускане на парични средства: „В случай, че втората страна не
изпълни някое от задълженията си по чл.2 от договора, то дължала на първата
страна двойная размер на получената сума".
С оглед изпълнението на задълженията
си по двете паралелно възникнали правоотношения, „Трансфер ТВ" ООД е
организирала на ответника обучението му по немски език, заплатила е всички
разходи по снабдяването му с нужните книжа и му е заплатил сумата от 1200 евро,
на три равни вноски, съответно на 16.11.2016 г., 16.02.2017 г. и на 16.02.2017
г., срещу което ответникът е разписал и 3 бр. Запис на заповед.
След завършване на курса си ответникът
получил потвърждение за назначаване от работодателя си в ***
"Транслоджистик Монтаж", гр. ***. Връчен му бил също така трудов
договор, включително с превод на Български език и същият разписал декларация,
че е запознат с действащото законодателство в ***, работодателя, бита,
културата и обичаите в *** и т.н.
След изпращането му в *** и
настаняването му в осигурената от работодателя квартира, ответникът се е явил и
на новата си работа. На нея е изкарал кратък период от време, след което
самоволно напуснал без да предупреди работодателят си, или да даде каквото и да
е обяснение.
Твръди, че с поведението си
ответникът е нарушил задълженията си чл.2, т.З от договора за предоставяне на
парични средства, а именно „да работи за осигурения работодател не по-малко от
една календарна година", поради което и търпял санкцията на чл.3 от
същият, а именно да върне получената сума от 1200 евро в двоен размер.
ОТВЕТНИКЪТ П.В.К., чрез пълномощника
си адв. Р.Д., с отговора на исковата молба заявява, че предявения иск е
допустим, но изцяло неоснователен. Твърди, че било невярно било твърдението от
исковата молба, че ищецът бил заплатил на ответника сумата от 1200 евро,
невярно било и твърдението от исковата молба, че ответникът след като изкарал,
на осигурената от ищеца работа около два месеца, „...самоволно е напуснал,
освободил е квартирата си и не се е явил повече, нито е дал обяснения."
Твърди, че договорът с работодателя
бил прекратен едностранно от последния. Това било сторено след проведени
разговори между страните, като на ответника не била предложена друга работа в
изпълнение на уговореното между страните по настоящото дело. С оглед на
последното ответникът заминал за
България, като при пристигането си отново е заявил на посредника готовността си
да изпълнява задълженията си по договора, но е получил в отговор заповедта за
изпълнение.
Счита, че клаузата за неустойка, на
която ищецът основавал претенцията си била нищожна като противоречаща на
добрите нрави, тъй като единствената цел, за която била уговорена, излизала
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Твърди, че ако се приеме, че
ответникът е получил твърдяната като платена сума от 1200 евро, то при
положение, че се е задължил безусловно да плати на дружеството сума в същия
размер за него вреда не била налице, защото сумата следвало да бъде платена при
поискване от кредитора. Твърди, че да се уговаря заплащане на неустойка в такъв
сериозен размер за всякакво нарушение на договора считали за противоречащо на
добрите нрави.
Твърди, че добрите нрави били
морални норми, на които законът придал правно значение, защото правната
последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на
договора със закона (чл. 26, ал.1 ЗЗД). Добрите нрави не били писани,
систематизирани и конкретизирани правила, а съществували като общи принципи или
произтичали от тях, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка
съдът следял служебно.
Считали също така, че процесната
клауза била нищожна и като неравноправна по смисъла на ЗЗП. Съгласно чл. 143.
Неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, била всяка уговорка в
негова вреда, която: не отговаряла на изискването за добросъвестност и водела
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, като:изключва или ограничава правата на потребителя,
произтичащи от закон, по отношение на търговеца или доставчика или на друго
лице при пълно или частично неизпълнение или неточно изпълнение на договорни
задължения, включително изключва възможността за прихващане на задължение към
търговеца или доставчика с друго насрещно вземане, което има спрямо него;
задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка; налага на потребителя приемането
на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на
договора; позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно без
основание характеристиките на стоката или услугата;дава право на търговеца или
доставчика да определи дали стоката или услугата отговаря на посочените в
договора условия или му предоставя изключително право да тълкува клаузите на
договора; налага на потребителя да изпълни своите задължения, дори и ако
търговецът или доставчикът не изпълни своите;
В тази връзка било важно да се
отбележи, че уговорката между страните била да работят в *** като …, а всъщност
били принудени да бъдат хамали, настанени да живеят в нечовешки условия в
подземие по десет човека заедно, което представлявало съществено неизпълнение
на договора от страна на ищеца.
От събраните по делото
доказателства, които прецени поотделно и
в тяхната съвкупност, при спазване
разпоредбите на чл. 235 ГПК, съдът прие
за установено следното:
От Договор от 17.10.2016 г. сключен
между „Трансфер ТВ“ ООД и П.В.К., Договор за посредническа дейност по наемане
на работа в чужбина; Запис на заповед от 16.11.2016 г.; 2 бр. Запис на заповед
от 16.02.2017 г., се установява, че страните по делото са сключили Договор за
посредническа дейност по наемане на работа в чужбина, по силата, на който
ищецът като посредник се е задължил да информира и консултира ответника, да го
насочва и да му помогне в започването на работа в ***. Възложителят ответник е
следвало да притежава СУ на МПС категория С и СЕ и начално ниво на немски език,
в случай че не притежава посредника поема разноските за придобиване на тези квалификации.
Посредникът се задължава да представи на възложителя подписан трудов договор
преди заминаването му от РБългария, който следва да съдържа дата и място на
сключване на договора, срок и данните по чл.30, ал.3 и ал.4 от Наредба за
условията и реда за извършване на посредническа дейност, да представи
извлечение от действащото законодателство на държавата на работодателя
регламентиращо наемането на работа на чужди граждани, преведено на български,
информация за културата, бита и обичаите на чуждата държава. Във връзка с
договора за посредничество страните на същата дата са сключили договор, по
силата, на който ищецът заплаща на ответника на три равни вноски сума в размер
на 1200 евро, за покриване на разходите по допълнителните квалификации, които е
следвало ответника да притежава за започването на работа.
В чл.3 от същия договор страните са
договорили, че в случай на неизпълнение на някое от задълженията си по чл.2 от
договора П.К. дължи на „Трансфер ТВ“ ООД, двойния размер на получената сума,
т.е. 2 400 евро.
Ответникът е издал в полза на ищеца
три записа на заповед на 16.11.2016 г., на 16.02.2017 г. и на 16.02.2017 г.,
всяка от които за суми в размер на по 400 евро.
От Потвърждение за назначаване в
превод на български език; Декларация от П.В.К.; Трудов договор в превод от
немски език се установява, че ответникът е бил назначен на …. *** в ***
дружество „Транслоджистик монтаж” на … трудовия договор е бил със срок до …
Ответникът е подписал декларация, с
която е декларирал, че е запознат с действащото законодателство в ***,
регламентиращо наемането на работа на чужди граждани, преведено на български,
информация за културата, бита и обичаите на чуждата държава на български език,
с индивидуален договор, подписан от немския работодател, с медицинска
застраховка, сключена на негово име от немския работодател.
От ч.гр.д.07707/2018 г. на РС
Пловдив се установява, че ищецът е подал
заявление по чл.410 ГПК и по него е издадена заповед за изпълнение № 4617/25.05.2018 г. за следните суми: в размер
на 2 400 евро, представляваща неустойка по договор от 17.10.2016 г., ведно със
законната лихва от 11.05.2018 г. до окончателното изплащане на задължението
както и сумата от 93.88 лева разноски за
държавна такса и 150 лева – адвокатско възнаграждение.
Предявеният иск е
допустим, тъй като е заведен в едномесечния срок от получаване на съобщението,
изпратено до заявителя по заповедното производство „ТРАНСФЕР ТВ” ООД, че е
постъпило възражение от длъжника П.В.К..
Съгласно чл. 92, ал. 1, пр. I от ЗЗД
неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. В тежест на ищеца по
иск с посоченото основание е да установи фактите, от които е възникнало
вземането му – собствената си изправност по договора; наличието на главно
задължение, което ответникът не е изпълнил и валидно сключена клауза за
неустойка. В тежест на ответника от друга страна е да докаже, че се явява
изправна страна по гарантираното с неустойката главно договорно задължение.
Няма спор между страните, а и от
приетите по делото писмени доказателства се установява, че между страните са
възникнали действителни облигационноправни отношения, по силата на сключените
между тях Договор за посредническа дейност по наемане на работа в чужбина от 17.10.2016 г. и Договор за отпускане на
парични средства, наименован просто Договор от 17.10.2016 г., с който „Трансфер
ТВ" ООД е отпуснала на П.В.К. сумата от 1 200 евро, която съгласно
условията на договора била заплатена на три равни вноски, в края на всеки
месец, следващ този на подписване на договора.
В изпълнение на поетите със същите
задължения, „Трансфер ТВ“ ООД е извършвал безвъзмездно посредничество по
информиране и консултиране на възложителя П.К., като търсещо работа лице и на
работодатели; по насочване и подпомагане за започване на работа и по сключване
на договор за наемане на работа в ***.
П.К. е получил информация от „Трансфер
ТВ“ ООД относно действащото законодателство в ***, работодателя, Културта, бита и обичаите в
***, индивидуален договор за наемане на работа, медицинскае застраховка.
Слючен е бил индивдуален договор за
наемане на работа, подписан от немския работодател, съгласно който се назначава
като …. за периода 27.02.2017 г. до 31.01.2018 г.
Представени са доказателства – три броя записи на заповеди, с които
ответника се е задължил да заплати ищеца общо сумата от 1 200,00 евро.
Представени са два броя платежни
нареждания за извършени плащания на левовата равностойност на сумите от по 400,00 евро съответно от
16.02.2017 г. с оглед доказване на оспорените плащания.
Представя се и в заверен превод
писмо от работодателя, от което се установява че ответника не се е върнал на
работа на 03.04.2017 г. както сам е потвърдил и работодателя го е уведомил, че
ще прекрати трудовото правоотношение между тях. Нито едно от представените
доказателства не е било оспорено по надлежния ред от ответната страна.
С оглед на горното не се доказа възражението
на ответника, че не е получил сумата от 1 200 евро договорена с ищеца.
Не се доказа и възражението, че
договора с работодателя е бил прекратен едностранно от последния. Напротив беше
установено, че ответника е поел ангажимент към работодателя да се върне на
работа на 03.04.2017 г., но не го е направил.
По отношение на
възражението за нищожност на клаузата за неустойка като противоречаща на
добрите нрави, съдът намира направеното възражение за неоснователно по следните причини: Съгласно чл. 309 ТЗ не може да се намалява поради
прекомерност неустойката, дължима по търговска сделка, сключена между търговци.
Правилото на чл. 309 ТЗ има специален характер, доколкото се
прилага единствено и само при търговски сделки, сключени между търговци и
дерогира правилото за намаляване на неустойката по чл. 92, ал. 2 ЗЗД извън случаите когато задължението е
изпълнено неправилно или отчасти.
В конкретната хипотеза явно се
касае за търговска сделка тъй като поне една от страните по договора е търговец
по смисъла на Търговския закон и не са представени доказателства за изпълнение
на задължението неправилно или отчасти.
В Тълкувателно решение № 1 от
15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK е посочено, че автономията
на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора и в
частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на
договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна
степен и на добрите нрави. В този смисъл ограничението се отнася както за
гражданските, така и за приватизационните договори, а също и за търговските
сделки - арг. от чл.
288 ТЗ.
Условията и предпоставките за нищожност
на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за
справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката за
нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави
за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към
последващ момент.
Неустойката следва да се приеме за
нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Прекомерността на
неустойката не я прави a priori нищожна поради накърняване на добрите нрави.
Прекомерността на неустойката се
преценява към момента на неизпълнение на договора, чрез съпоставяне с вече
настъпилите от неизпълнението вреди.
Видно от събраните доказателства съдът
намира, че не може да се говори, че при сключване на процесния договор за наем,
изначално е била договорена неустойка, която да увреди ответната страна.
Видно от горното съдът намира, че
беше доказано основанието на дължимата неустойка. С оглед на обстоятелството,
че същата е посочена в договора, съдът намира че размера й е определяем.
С оглед на всичко изложено по-горе,
съдът намира, че следва да уважи предявения иск и да признае за установено,
съществуването на вземането на „ТРАНСФЕР ТВ”ООД по отношение на П.К., в размер
на 2 400 евро, или левовата им равностойност от 4 693.99 лв., представляващи
неустойка по договор за предоставяне на парични средства във връзка със
започване на работа в чужбина, сключен на 17.10.2016 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда до
окончателното изплащане на задължението.
По отношение
на разноските:
В
хода на заповедното производство заявителят „ТРАНСФЕР ТВ”ООД е направил
разноски в размер на
243,88 лева от които 93,88 лева
за държавна такса и 150,00 лева за адвокатско възнаграждение и
същите са залегнали в заповедта за изпълнение.
Съобразно
т. 12 от ТР № 4/2014 г. разноските, сторени в заповедното производство,
включително когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение, следва да се
присъдят с решението по исковото производство, като съдът се произнася с
осъдителен диспозитив.
Предвид
уважаването на иска, в полза на ищеца следва да се присъдят сторените в
заповедното производство разноски
в размер на 243,88 лева.
Ищецът е претендирал
разноски в настоящото производство, като с оглед изхода на спора такива му се
дължат в общ размер на 293,88 лева, от
които 93,88 лева за държавна такса и 200,00 лева за адвокатско възнаграждение
на един адвокат.
С оглед на горното,
съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.В.К. ЕГН **********,***, че
„ТРАНСФЕР ТВ”ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
ул.”Атанас Христов” №12, ет.1, ап.1, представлявано от А.П.В., чрез адв. Б.З.,
съдебен адрес: ***, има вземане спрямо него в размер на сумата от 2 400,00(две хиляди и четиристотин)
евро, представляващи неустойка по Договор за предоставяне на парични
средства във връзка със започване на работа в чужбина, сключен на 17.10.2016
г., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на Заявлението по чл.410 ГПК в съда – 11.05.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА П.В.К. ЕГН **********,***, да заплати на „ТРАНСФЕР ТВ” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, ул.”Атанас Христов” №12, ет.1, ап.1,
представлявано от А.П.В., чрез адв. Б.З., съдебен адрес: ***, сумата от 243,88 (двеста
четиридесет и три лева и 88 ст.) лева разноски направени в хода
на заповедното производство, развило се по ч.гр.д. № 7707/2018 г. по описа на ПРС, Х гр. с.
ОСЪЖДА П.В.К. ЕГН **********,***, да заплати на „ТРАНСФЕР ТВ”ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.”Атанас Христов”
№12, ет.1, ап.1, представлявано от А.П.В., чрез адв. Б.З., съдебен адрес: ***, сумата от 293,88 (двеста
деветдесет и три лева и 88 ст.)лева разноски за настоящото исково производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала!
МХ