№ 95
гр. Асеновград, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на втори септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Иван Д. Бедачев
при участието на секретаря Ася Р. Иванова
като разгледа докладваното от Иван Д. Бедачев Административно
наказателно дело № 20255310200457 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С електронен фиш № ********** на Агенция „Пътна инфраструктура“ на
„***“ АД с адрес на управление: ***, на основание чл.187а ал.2 т.3, във вр. с
чл. 179 ал.3б от Закона за движение по пътищата е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 2500 лв. за
нарушение по чл. 102 ал.2 от Закона за движение по пътищата.
Срещу ЕФ е депозирана жалба от санкционираното дружество, пред АРС в
законоустановения 14-дневен срок. В жалбата и в съдебно заседание чрез
депозираното писмено становище от процесуалния представител адв. Л. се
сочи, че ЕФ е незаконосъобразен и неправилен, като се сочат съществени
нарушения на административно-производствените правила и неправилно
приложение на материалния закон. Искането към съда е за пълната му
отмяна.
Въззиваемата страна Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно призована
не изпраща представител, но чрез депозирано писмено становище от
пълномощника - ю.к. Гладийска се моли за потвърждаване на ЕФ, като
законосъобразен и правилен.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди
събраните по делото доказателства и взе в предвид доводите, изложени в
жалбата и в съдебно заседание, намери за установено следното:
Жалбата е подадена от активно легитимиран процесуален субект в
законоустановения в чл.189 ж ал. 5 от ЗДвП срок и срещу подлежащ на
съдебен контрол акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е
основателна по част изложените от жалбоподателя съображения.
При пълната служебна проверка за законосъобразност, Съдът намира, че в
1
хода на административно-наказателното производство е допуснато
съществено нарушение на административно-производствените правила,
довело до незаконосъобразност на ЕФ и налагащо неговата отмяна,
съображенията за което са следните:
На 26.04.2022 г. в 16.15ч., чрез ЕССПТ било установено нарушение с ППС
автобус Темса Сафари, per. № ***, с обща технически допустима максимална
маса 19000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6, без ремарке, в Община
Садово, за движение по път І-8 км. 243+000, с посока нарастващ километър,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което ППС изцяло не била
заплатена пътна такса по чл.10, ал.1 т.2 от Закона за пътищата, тъй като се
установило, че за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или
валидна тол декларация за преминаването. Нарушението е било установено с
устройство № 40721 , представляващо елемент от Електронната система за
събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на
път І-8 км. 243+000.
Собственикът, на когото било регистрирано процесното ППС бил
жалбоподателят „*** “ АД.
С оглед направените констатации, е бил издаден Електронен фиш за
налагане на имуществена санкция за горното нарушение срещу дружеството
жалбоподател в качеството му на собственик на ППС за нарушение по чл. 102
ал.2 от ЗДвП.
Отговорността на дружеството е ангажирана за нарушение на чл. 102, ал. 2
вр. чл. 187, ал. 2, т. 3 във вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, който предвижда
наказание за собственик на пътно превозно средство от категорията по чл.
10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена
дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата. Според чл. 102, ал.
2 от ЗДвП, собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно
превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за
пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с
установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от
ЗП според категорията на пътното превозно средство. С разпоредбата на чл.
179, ал. 3б от ЗДвП е предвидена имуществена санкция за собственик на
пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло
или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП.
Съгласно чл. 187а от ЗДвП при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3-3б
в отсъствие на нарушителя - каквото е процесното, се счита, че пътното
превозното средство е управлявано от собственика му. В ал. 2 е посочено, че
когато собственик на ППС е юридическо лице, за допуснатото движение на
ППС без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане
на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, на него се налага имуществена
санкция по т. 3 от същата алинея в размер на 2 500 лв. Нормата на чл. 39 ал.4
от ЗАНН въвежда процесуалната възможност за случаи на административни
нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в
отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон,
овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над
необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш.
Следователно, за да бъде издаден електронен фиш за процесното нарушение
на нормата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, това трябва да е предвидено в закон. В
2
чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, в редакцията и действала към момента на
извършване на нарушението 26.04.2022 г. е предвидено, че при нарушение по
чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а ал. 3,
може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен
за съответното нарушение. С посочената разпоредба обаче не е предвидена
възможност за издаване на електронен фиш за процесното нарушение, което е
по чл. 179 ал.3б от ЗДвП. Т.е. към момента на съставяне на ЕФ изобщо не е
съществувала законова процедура и възможност за санкциониране на
нарушението по чл. 179 ал.3б от ЗДвП именно със ЕФ. Тази възможност се
появява едва след изменението на чл.189ж ал.1 от ЗДвП в сила от 13.02.2024 г.,
когато вече изрично е допълнено и нарушението по чл. 179 ал.3 б от ЗДвП.
Тъй като към момента на извършване и установяване на нарушението е
липсвала законова норма, която изрично да предвижда тази възможност,
единствената възможност за контролните органи е била след установяване на
нарушението да се състави АУАН, а в последствие да бъде издадено НП, а не
да се издава електронен фиш. Нещо повече, съставянето на АУАН и
образуването с него на АНП е следвало да стане в срока по чл. 34 ал.1 от
ЗАНН, който също е изтекъл още преди влизане в сила на изменението на чл.
189ж ал.1 от ЗДвП на 13.02.2024 г., когато изобщо е въведена възможността за
съставянето на ЕФ и за нарушението по чл. 179 ал.3б от ЗДвП, като по този
начин допустимата процедурата за ангажиране на административно-
наказателната отговорност на жалбоподателя която е следвало да бъда
стартирана със съставянето на АУАН е била пропусната от административно-
наказващия орган. За коректност следва да се каже ,че нормата на чл. 189 ж
ал.1 от ЗДвП безспорно има процесуален характер, тъй като урежда
процесуален способ за административно – наказателно преследване.
Константно виждане в правната теория е, че тeзи норми, тъй като уреждат
процедура имат действие само занапред и са приложими от момента на
влизането им в сила. Изложеното до тук сочи, че в случая е липсвала изрична
законова разпоредба предвиждаща възможността да бъде съставен електронен
фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.
Тъй като се касае за наказателно-административна дейност не е
възможно чрез разширително тълкуване на нормата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП,
да се приеме че тя се отнася и до нарушенията по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. По
изложените съображения, обжалваният електронен фиш следва да се отмени
без съдът да го разглежда по същество, тъй като от една страна към момента
на извършване на нарушението на 26.04.2022 г. и към момента в който е
следвало да се издаде ЕФ, не е съществувала нормативна възможност за
издаването му, тъй като такава е въведена с изменението на чл. 189ж ал.1 от
ЗДвП, в сила от 13.02.2024 г. От друга страна ако приемем, че ЕФ е издаден
след тази дата, то в този случай това е сторено след изтичане на
преклузивните срокове по чл.34 ал.1 от ЗАНН, при което не е следвало да се
образува административно-наказателно производство.
По отношение на разноските. Съгласно нормата на чл. 63, ал.3 ЗАНН
страните имат право на разноски, като по отношение на реда за определянето
им изрично препраща към реда на АПК.
В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл. 143, в който
3
е посочено, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата
е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ.
По силата на горното правило и с оглед изхода на делото в конкретния
случай разноски се дължат само на жалбоподателя.
Жалбоподателят претендира присъждане на направените в
производството разноски и е доказал заплащане на сумата от 550 лева
представляващи заплатен адвокатски хонорар на упълномощения му
процесуален представител. С оглед изхода на делото и на основание чл. 63,
ал.3 ЗАНН, вр. чл. 144 АПК, следва да му се присъдят разноски в размер на
550 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 63 ал.1 във вр. с ал.2
т.1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш № ********** на Агенция „Пътна
инфраструктура“, с който на „***“ АД с адрес на управление: *** на
основание чл.187а ал.2 т.3, във вр. с чл. 179 ал.3б от Закона за движение по
пътищата е наложено административно наказание – имуществена санкция в
размер на 2500 лв. за нарушение по чл. 102 ал.2 от Закона за движение по
пътищата.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София да заплати на
жалбоподателя „*** “ АД, ЕИК *** сумата от 550 лева, представляващи
направени разноски по водене на делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва, пред Административен съд Пловдив в
14–дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
4