РЕШЕНИЕ
№ 1141
гр. Пловдив, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева Атанасова
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20255300501508 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Областна дирекция на МВР – гр. Пловдив срещу
решение № 1785/15.04.2025г. по гр.д. №21842/2024г. по описа на РС Пловдив, с което
Областна дирекция на МВР – гр. Пловдив, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
***, представлявана от *** Г. Н. М., да заплати на В. Н. И., ЕГН **********, от ***, със
съдебен адрес: ***, адвокат Т. А., сумата 2 385, 27 лева, представляваща допълнително
възнаграждение за 1 378, 5 часа нощен труд, приравнени на дневен труд с коефициент 1, 143,
положен през периода 16.12.2022г. - 12.12.2024г., заедно с мораторна лихва върху тази сума
за периода от датата на падежа на всяко едно вземане – 1-во число на месеца, следващ
последния месец от тримесечието, в който е бил полаган нощният труд, до 17.12.2024г., в
размер общо на 287,04 лева, заедно със законната лихва върху главницата, начиная от
17.12.2024г., до окончателното й изплащане, както и направените разноски за
производството по делото В размер на 800 лева, а в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд – гр. Пловдив – 145, 41 лева ДТ и 200 лева депозит за ССЕ.
Решението се обжалва изцяло като неправилно, тъй като неправилно е приложен
материалният закон – прилагане на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата иорганизацията на
работната заплата. Сочи се, че случаите по ЗМВР и КТ не са сходни и трудовото
правоотношение е насочено към изпълнение на частен интерес, а служебното
правоотношение се реализира за осъществяване на държавна власт и прилагането на НСОРЗ
1
към служебните правоотношения не е правилно. На второ място се сочи, че неправилно се
тълкува определение по дело № С-435/2023 г. на СЕС, което не съдържа изводи, различни от
тези в ТР № 1 от 2020 година на Върховен касационен съд. На трето място се сочи, че ЗМВР
не нарушава европейското законодателство по отношение на продължителността на нощния
труд и не противоречи на чл.8, б.„А“ от Директива 2003/88 г. Иска се отмяна на решението и
отхвърляне на иска. Претендират се разноски по делото. Евентуално се прави възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от В. И., който намира същата за
неоснователна. Иска се потвърждаване на решението. Претендират се разноски по делото.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени данните по
делото въз основа на доводите на страните и при дължимата служебна проверка, намира
следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирани страни,
платена е дължимата държавна такса за въззивно обжалване и е изпълнена процедурата за
отговор. Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при постановяването му не е
нарушена императивна материалноправна норма.
РС Пловдив правилно е установил следните доказани факти по това дело. Ищецът В. И. е
работил като държавен служител в ответната ОД на МВР - гр. Пловдив на длъжност “***“ в
Група „***“ към Четвърто РУ при ОД на МВР – гр. Пловдив. През процесния период ищецът
е положил общо 1 206 часа нощен труд, полагащото му се за които възнаграждение му е
било изплатено от ответника, като отчитането на положения нощен труд се е извършвало на
тримесечие, а заплащането му – на 1-во число от месеца, следващ последния месец от
тримесечието, в което е бил полаган. От прието заключение на ССЕ, положените от ищеца
часове нощен труд през процесния период след приравняването им на дневен труд с
коефициент 1, 143 стават 1 378,5 часа и за тях се полага допълнително възнаграждение в
размер общо на 2 385, 27 лева (които не са били изплатени на В. И.), а мораторната лихва
върху тази сума за посочения в исковата молба период е в размер общо на 287,04 лева.
Основателно е възражението на жалбоподателя Областна дирекция на МВР – гр. Пловдив,
че неправилно се тълкува определение по дело № С-435/2023г. на СЕС, което не съдържа
изводи, различни от тези в ТР № 1 от 2020 година на Върховен касационен съд. А също така,
че ЗМВР не нарушава европейското законодателство по отношение на продължителността
на нощния труд и не противоречи на чл. 8, б. „А“ от Директива 2003/88г.
Въпросът следва ли при отчитане на извънредния труд, положен от ищеца в процесния
период, да се прилагат разпоредбите на Кодекса на труда и на НСОРЗ, в който случай би
следвало да се приложи увеличаващ коефициент от 1,143 % съгласно нормативната уредба,
която ищецът счита, че следва да бъде приложена, но според вещото лице не е била
прилагана за процесния период и според която на ищеца допълнително би се полагало
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд. Този въпрос е разрешен с
2
Тълкувателно решение №1/15.03.2023г. на ОСГК на ВКС по т.д. №1/2020г., с което е прието,
че при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на
Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и
на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (в частност разпоредбата
на чл.9, ал.2 от същата наредба) и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон
за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове. Така формираният извод е мотивиран с липсата на празнота в ЗМВР
относно продължителността на работното време на служителите в МВР, изразено в брой на
часовете (чл.46, ал.2 ЗНА), тъй като нормата на чл.187 ал.1 ЗМВР е императивна и
предвижда, че нормалната продължителност на работното време е 8 часа. По смисъла на
чл.187 ал.1 ЗМВР "8 часа дневно" означава 8 астрономически часа, независимо от частта на
денонощието, в която работният ден се разполага - през деня, в неговата "светла" част и през
нощта - в неговата "тъмна" част, в последната хипотеза от 22 часа до 6 часа. Съпоставката на
нормите на чл.187 ал.1 и 3 ЗМВР и чл.140 КТ показва, че разпоредбите на ЗМВР
установяват по-голяма продължителност на работното време на нощния труд на
служителите от МВР в сравнение с тази на работниците и служителите по трудово
правоотношение.
Различието - установената с разпоредбите на ЗМВР по-голяма продължителност на
работното време на нощния труд за служителите от МВР, се аргументира с основните
функции на МВР, регламентирани в чл.2 ал.1 ЗМВР. Разпоредбите на чл.179 и чл.187 ал.9
ЗМВР са делегиращи законови норми, които предвиждат условията и редът за полагане на
нощен труд, включително отчитането му и заплащането да се извършват със съответните
актове - наредба и заповед. С последната, представляваща индивидуален административен
акт, се предвижда министърът на вътрешните работи да определя размера на
възнаграждението за положен нощен труд. Действително в издадените наредби липсва
правило като това на чл.9 ал.2 НСОРЗ, но липсата е обяснима с волята на законодателя да не
се създава норма за преобразуване на нощни часове в дневни. Не са налице и останалите две
предпоставки за прилагането на чл.46 ал.2 ЗНА. Случаите по ЗМВР и по КТ не са сходни.
Трудовото правоотношение е насочено към изпълнение на частен интерес, а служебното
правоотношение се реализира за осъществяване на държавна власт, т. е. като вид
правоотношения те са различни, а не сходни. Прилагането на НСОРЗ към въпросните
служебни правоотношения не би обезпечило постигането на законова цел, доколкото
методите на регулиране на отношенията и заложената в чл.187 ал.1 ЗМВР воля на
законодателя е да се прилага еднаква продължителност на работното време през деня и
нощта - "8 часа дневно", независимо от частта на денонощието, в която работният ден се
разполага - през деня или през нощта. При разработването и приемането на ЗМВР
законодателят е имал предвид разбирането за спецификата наслужебните правоотношения и
равенството на гражданите пред закона, като неблагоприятните последици от полагането на
нощен труд от служители на МВР се компенсира със съответните компенсаторни механизми
- допълнително възнаграждение за прослужено време - чл.178 ал.1 т.1 ЗМВР, по-голям
основен платен годишен отпуск - чл.189 ал.1 ЗМВР, обезщетение при прекратяване на
3
служебно правоотношение - чл.234 ал.1 ЗМВР, по-благоприятен режим за заплащане на
извънреден труд - чл.187 ал.5 и 6 ЗМВР, липса на задължение за заплащане на осигурителни
вноски и по-благоприятни условия за придобиване право на пенсия - чл.69 ал.2 КСО,
пенсиониране при условията на I категория труд - чл.69 КСО и др.
Така приетото тълкуване на закона не противоречи на правото на ЕС. Според Решение на
СЕС по дело С-262/20, разгледано и в тълкувателното решение, член 8 и член 12, буква а) от
Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година
относно някои аспекти на организацията на работното време трябва да се тълкуват в смисъл,
че не налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната
продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и
пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през
деня. При всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита
под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни
придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях
нощен труд. Прието е, че чл.20 и чл.31 от Хартата на основните права на Европейския съюз
трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на държава -
членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците в частния
сектор да не се прилага за работниците в публичния сектор, вкл. за полицаите и
пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен
критерий, т. е. свързана е с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е
съразмерно на тази цел /т. 80/.
Изводите в Решение на СЕС по дело С-262/20 са споделени в Определение от 29.07.2024г.
по С-435/2023 на СЕС. Съдът на Европейския съюз дава следните отговори на поставените
въпроси: 1. Член 12, буква а) от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета и членове 20 и 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се
тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която по въпроса за нормалната
продължителност на нощния труд въвежда разлика в третирането на група работници от
публичния сектор, натоварени със съществените задачи по охрана на обществения ред и
защита на населението, спрямо друга група работници от публичния сектор, натоварени със
същите задачи, или спрямо работници от частния сектор, освен ако тази разлика в
третирането се основава на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с допустима от
закона цел на това законодателство и е съразмерна на тази цел. 2. Член 12, буква а) от
Директива 2003/88 и членове 20 и 31 от Хартата на основните права трябва да се тълкуват в
смисъл, че не допускат прилагане на задължителна национална съдебна практика, ако
прилагането води до резултат, несъвместим с тези разпоредби от правото на Съюза, и по -
специално до разлика в третирането,която не се основава на обективен и разумен критерий.
При отговора на първия и втория въпрос в Определение от 29.07.2024 г. по С-435/2023, СЕС
е мотивирал изводите си с възприетото разрешение по дело С262/20г. и въз основа на него е
постановил определението си. Ето защо следва да се приеме, че изводите в определението
по дело С-435/2023 на СЕС са в унисон с тези по дело С-262/20г., решението по което е взето
4
предвид при постановяване на ТР № 1/15.03.2023 г. по тълк.д. № 1/2020 г.
Ето защо следва да се приеме, че не е налице основание положените от ищеца в процесния
период часове нощен труд да бъдат преизчислявани в дневен такъв с коефициент 1,143,
поради което предявеният иск на основание чл.178 ал.1, т.3, вр. с чл.187 ал.5 т.2 от ЗМВР се
явява неоснователен и следва да се отхвърли. В този смисъл са: Решение № 525 от
13.08.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2329/2023 г., IV г. о., ГК, Решение № 282 от 9.05.2024 г. на
ВКС по гр. д. № 866/2023 г., III г. о., ГК Решение № 234 от 28.04.2025 г. на ВКС по гр. д. №
2142/2024 г., III г. о., ГК. Обжалваното решение е неправилно и като такова следва да се
отмени. Вместо ще се постанови ново решение по същество в казания смисъл.
Предвид основателността на въззивната жалба и отхвърлянето на исковете, въззиваемият ще
бъде осъден да заплати на жалбоподателя-ответник направените разноски в производството
пред двете инстанции за юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл.78, ал.8
ГПК се определя от съда на 100 лв. за всяка инстанция, или общо 200 лвева, както и 72,71
лева платени за държавна такса пред настоящия съд. Следва да се присъдят и разноски за
145,41 лева държавна такса и 200 лева депозит за ССЕ по сметка на настоящия съд.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО решение № 1785/15.04.2025г. по гр.д.
№21842/2024г. по описа на РС Пловдив, като вместо това:
ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ предявени от В. Н. И., ЕГН **********, от
***, със съдебен адрес: ***, адвокат Т. А. срещу Областна дирекция на МВР –
гр. Пловдив, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: *** за заплащане
на следните суми - 2 385, 27 лева, представляваща допълнително
възнаграждение за 1 378, 5 часа нощен труд, приравнени на дневен труд с
коефициент 1, 143, положен през периода 16.12.2022г. - 12.12.2024г., заедно с
мораторна лихва върху тази сума за периода от датата на падежа на всяко едно
вземане – 1-во число на месеца, следващ последния месец от тримесечието, в
който е бил полаган нощният труд, до 17.12.2024г., в размер общо на 287,04
лева, заедно със законната лихва върху главницата, начиная от 17.12.2024г., до
окончателното й изплащане, като неоснователни.
ОСЪЖДА В. Н. И., ЕГН **********, от ***, със съдебен адрес: ***,
адвокат Т. А. да заплати на Областна дирекция на МВР – гр. Пловдив, ЕИК:
***, със седалище и адрес на управление: *** сумата от 200 лева, за разноски
за юрисконтсултско възнаграждение за двете инстанции и 72,71 за държавна
такса.
5
ОСЪЖДА В. Н. И., ЕГН **********, от ***, със съдебен адрес: ***,
адвокат Т. А. да заплати по сметка ОС Пловдив разноските по делото 145,41
лева държавна такса и 200 лева депозит за ССЕ.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6