РЕШЕНИЕ
№ 114
гр. Бургас, 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА
при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева
като разгледа докладваното от МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА
Административно наказателно дело № 20222120204176 по описа за 2022
година
Производството пред БРС е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на Г. Ж. К., ЕГН: **********, с адрес:
гр. Б....., ж.к. „Б........“ №...., вх....., ет...... против Наказателно постановление
НП № 658444-F670959/13.10.2022 г., издадено от Началник на отдел
„Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД
„Фискален контрол“, оправомощен със Заповед на изпълнителния директор
на НАП за упълномощаване на АНО № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г., с което на
жалбоподателя за нарушение на чл. 13, ал. 1 от ДОПК, във връзка с чл. 37, ал.
2 от ДОПК, на основание чл.278б, ал.1 от ДОПК е наложена глоба в размер на
1000 лева.
С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление,
поради неправилност, противоречие с материалния закон и нарушения на
административнонаказателната процедура.
В съдебно заседание, за жалбоподателя се явява представител. Моли
НП, да бъде отменено. Правят искане за разноски.
За административнонаказващия орган, се явява надлежно упълномощен
1
представител. Оспорват жалбата, не сочат доказателства. Молят
наказателното постановление да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно. Правят искане за разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок
за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се
явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Съдът като взе предвид представените по делото доказателства и
съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
На 07.07.2022 г., в 11:15 часа, при извършена проверка на търговски
обект по смисъла на пар. 1 т.41 от ПР на ЗДДС - електронен магазин
www.izzabg.com, находящ се в гр. Бургас, стопанисван от Г. Ж. К., с ЕГН:
**********, за изясняване на факти и обстоятелства било призовано
физическото лице Г. Ж. К. да се яви на 16.07.2022 г. от 09:30 часа на адрес: гр.
Б...., ул. „А.....“ № ....., с цел предоставяне на писмени обяснения. Лицето се
явило на 17.07.2022 г. на посочения адрес, но отказало категорично да даде
писмени обяснения. Била изпратена Покана с изх. № 94-Г-272/19.07.2022 г.,
като в седем дневен срок от получаването и, Г. Ж. К. следвало да се яви на
адрес: гр. Б...., ул. „А..... № .... ет. ...., стая № .....при Г. Н. А. за предоставяне
на писмени обяснения относно електронен магазин www.izzabg.com: в какъв
период стопанисва като физическо лице сайта, а също и страниците в
социалните мрежи Instagram и Facebook, по какъв начин приема и декларира
плащания от клиенти, какъв е произхода на стоките, обявени за продажба в
електронния магазин. При поисканата по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс на информация от органите по приходите, физическото
лице Г. Ж. К. отказала да даде обяснения в писмен вид относно гореописаната
информация и във връзка с извършени доставки с наложен платеж за периода
от 22.11.2021 г. до 28.12.2021г., общо 30 /тридесет/ на брой, на стойност 1
529,65 лв. (от ЕКОНТ - 1 023,75 лв. и от СПИДИ - 505,90 лв.), при които като
изпращач била вписана Г. Ж. К., с ЕГН: ********** и телефонен номер
..................
Актосъставителката, че с поведението си задълженото лице нарушило
2
нормата на чл. 13, ал. 1 от ДОПК и на 10.08.2022г. съставила срещу лицето
акт за установяване на административно нарушение, в който като нарушена
посочила нормата на чл. 13, ал. 1 от ДОПК. До съставянето на акта
документите така и не постъпили при органа по приходите. АУАН бил
съставен в присъствие на жалбоподателката, като същата го подписала с
уточнение, че ше направи писмени възражения.
Въз основа на АУАН, било издадено атакуваното НП. С последното,
административно наказващият орган приел изцяло констатациите, изложени в
АУАН, като заключил, че нарушителят е нарушил разпоредбите на чл. 13, ал.
1 от ДОПК, във връзка с чл. 37, ал. 2 от ДОПК и на основание чл.278б, ал.1 от
ДОПК му наложил глоба в размер на 1000 лева.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена, въз
основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в
писмените доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи
се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под
съмнение така установените факти.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на
наложеното административно наказание и предвид така установената
фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а акта
за установяване на административно нарушение е съставен от оправомощено
за това лице.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по
чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а
при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от
ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и
срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни
норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно.
3
На първо място, съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че не е
индивидуализирана датата на извършване на нарушението, а от съдържанието
на НП, не става ясно колко отказа за предоставяне на информация са
констатирани от контролните органи. Настоящият състав намира, че датата е
посочена коректно – 17.07.2022г. и това е датата, когато жалбоподателката се
е явила в сградата на НАП и е отказала да предостави исканите обяснения.
Действително, от съдържанието на НП става ясно, че отказите за
предоставяне на информация на нарушителката са всъщност два, но и двата
касаят информация, свързана със стопанисвания от К. електронен магазин,
поради което това обстоятелство е несъществено и не се явява основание за
отмяна на обжалваното НП.
Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от ДОПК, участниците в
производствата са длъжни да оказват съдействие и да предоставят
информация при условията и по реда на ДОПК на органа по приходите.
Чрез действията си, жалбоподателката не е оказала съдействие на
органа по приходите при упражняване на правомощията му. Тоест, налице е
извършено от страна на жалбоподателката от обективна и субективна страна
административно нарушение по чл. 13, ал. 1 от ДОПК.
Съдът намира, че възражението на жалбоподателя, че случаят е
маловажен, се явява неоснователно. От събраните по делото доказателства не
се установява процесното неизпълнение на задължение за съдействие на
орган по приходите да притежава значително по-ниска обществена опасност
от обичайните случаи на нарушения от посочения вид. Процесното
нарушение съществено уврежда обществените отношения, регулиращи
нормалното упражняване на правомощия на държавни органи по приходите,
което изключва извода за неговата маловажност. В този смисъл, изводите на
наказващия орган са правилни и законосъобразни.
С оглед гореизложеното, съдът приема, че правилно
административнонаказващият орган е ангажирал
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за
извършеното нарушение.
Наложеното на жалбоподателя наказание „Глоба“ съответства на
минималния размер, определен в нормата на чл. 278б, ал. 1 от ДОПК: „лице,
което не изпълни задължение по чл. 13, се наказва с глоба в размер от 1000 до
4
3000 лв. - за физическите лица..“. При индивидуализацията на наказанието,
административнонаказващият орган е взел предвид обстоятелствата по чл. 27,
ал. 2 от ЗАНН и е наложил на жалбоподателя глоба в размер на минимума,
визиран в посочената законова разпоредба.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че обжалваното
наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова
следва да бъде потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, в съдебните производства
страните имат право на присъждане на разноски. В настоящия случай, НП е
потвърдено, поради което, в полза на АНО, следва да бъдат присъдени
разноски за юрисконсултско възнаграждение, което Съдът определи в размер
на 100 /сто/ лева, които следва да бъдат заплатени на АНО от жалбоподателя.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал.1 предложение второ от ЗАНН,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление НП № 658444-
F670959/13.10.2022 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“
Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“,
оправомощен със Заповед на изпълнителния директор на НАП за
упълномощаване на АНО № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г. против Г. Ж. К., ЕГН:
**********, с адрес: гр. Б...., ж.к. „Б.....“ №...., вх...., ет......, с което на
жалбоподателя за нарушение на чл. 13, ал. 1 от ДОПК, във връзка с чл. 37, ал.
2 от ДОПК, на основание чл.278б, ал.1 от ДОПК е наложена глоба в размер на
1000 лева.
ОСЪЖДА Г. Ж. К., ЕГН: ********** да заплати на ЦУ „НАП” - гр.
Бургас, сумата от 100 /сто/ лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5