№ 25
гр. Стара Загора , 21.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на единадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Пламен С. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
при участието на секретаря Катерина И. Маджова
като разгледа докладваното от Пламен С. Златев Въззивно гражданско дело
№ 20215500501230 по описа за 2021 година
Производството е на основание чл.258- 272 и сл. от ГПК във вр. с чл.344, ал.1,
т.1, 2 и 3 от КТ.
Производството по делото е образувано въз основа на постъпила в законния 2-
седмичен срок по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба от ищеца В. С. Б. от *** против
Решение № 260097/01.02.2021г., постановено по гр.д.№ 3822/2020г. по описа на РС-
Ст.Загора, с което са били изцяло отхвърлени предявените му искове за признаване
уволнението за незаконосъобразно, за неговата отмяна, за възстановяване на
предишната работа и за присъждане на обезщетение по чл 225, ал.1 от КТ в размер на
1 243, 99 лв. месечно за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 6
месеца. Счита, че така постановеното решение се явява незаконосъобразно и
неправилно, като излага подробни фактически и правни съображения в тази насока. С
оглед на изложените съображения и на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.2 от ГПК, моли
настоящия въззивен съд да постанови решение, с което да отмените изцяло
атакуваното от него негативно Решение на РС- Ст.Загора, и вместо него да постановите
друго изцяло позитивно, с което да признаете уволнението му за незаконосъобразно и
да го отмени, да го възстановите на предишната работа, да му присъди паричните
обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ в размер на 1 243, 99 лв. месечно за времето, през
което бил останал без работа, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на предявяване на иска в РС/01.10.2020 г./, до окончателното й изплащане, както
1
и да му се присъдят направените по делото разноски пред първата и въззивната
инстанции. Няма нови доказателствени искания пред настоящия въззивен съд. В този
смисъл е и пледоарията на процесуалния му представител, както и писмената му
защита по делото в дадения му от съда 1- седмичен срок.
В законния 2- седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен Отговор
на въззивната жалба от ответника- работодател Т.у.-***, който заявява, че Въззивната
жалба на ищеца е процесуално допустима, но изцяло неоснователна и недоказана, като
излага подробни свои фактически и правни съображения в тази насока. Моли
настоящия въззивен съд да остави без уважение и да отхвърли въззивната жалба на
уволнения служител- ищеца В. С. Б. от ***, като неоснователна, ведно със законните
последици от това, и да потвърди и остави в сила обжалваното от него
първоинстанционно Решение на РС- Ст.Загора, като правилно, обосновано и
законосъобразно. Претендира да им се присъдят направените от тях разноски пред
въззивна инстанция за възнаграждение на един пълномощник- адвокат. Няма свои
нови доказателствени искания пред настоящата въззивна инстанция. Не се явил
процесуален представител, не е пледирал пред настоящата въззивна съдебна инстанция
и не е представил писмена защита по делото в дадения му от съда 1- седмичен срок.
Въззивният ОС- Ст.Загора, като се съобрази със събраните на
първоинстанционното и на въззивното дело писмени и гласни доказателство,
поотделно и в тяхната съвкупност, като взе предвид приложимите по казуса
материалноправни и процесуални норми, като обсъди становищата на всяка една от
страните и мотивите на обжалваното първоинстанционно Решение, намери за
установено и доказано по несъмнен и безспорен начин следното :
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правни основания по
чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ.
Въззивната жалба на въззивника/бивш работник/ се явява процесуално
допустима, подадена в законния 2- седмичен срок от връчването му на Решението на
РС, той има пряк и непосредствен правен интерес от обжалването му поради пълното
отхвърляне на исковите му претенции от РС, и същата е подадена чрез надлежния
първоинстанционен РС- Ст.Загора до настоящия въззивен ОС- Ст.Загора. Атакуваното
с Въззивната жалба първоинстанционно Решение на РС- Ст.Загора е валидно
постановено в съответната писмена форма от родово и местно компетентния РС-
Ст.Загора, същото съдържа всички основни атрибути по смисъла на чл.236 от ГПК,
поради което то е напълно валидно постановено.
Разгледана по съществото процесната въззивна жалба се явява неоснователна,
необоснована и недоказана, поради следните съображения :
2
Въззивният ОС- Ст.Загора в настоящия си състав счита, че в
първоинстанционното производство РС- Ст.Загора задълбочено, правилно и пълно е
установил в значителна част фактическата и правната обстановка по казуса, въз основа
на правилните факти и правни разпоредби е стигнал до едно в крайна сметка напълно
мотивирано, законосъобразно и правилно свое Решение, а подадената срещу отделни
негови части въззивна жалба от бившия работник е изцяло неоснователна и недоказана.
От събраните по делото в първата съдебна инстанция писмени и гласни
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупно с оглед становищата и
доводите на страните, се установява следното :
Без никакво фактическо и правно значение за предмета на спора и без никакво
значение за приложеното от работодателя основание за едностранно прекратяване на
трудовото му правоотношение се явява оплакването, че РС не бил взел предвид
съвестното и отговорно изпълнение на трудовите задължения на ищеца, тъй като това
няма връзка с основанието за прекратяване на ТПО между страните. Това евентуално
би имало значение, ако предприетото от работодателя прекратяване на ТПО е било
извършено по причина на работника, а не поради обективни причини, каквото е
основанието за прекратяване на трудовия договор поради промяна на изискванията за
заемане на длъжността от страна на работника- въззивник. Безспорно работодателят не
е променял съдържанието на ТПО на ищеца- въззивник относно обема, правата и
задълженията на изпълняваната длъжност, което обяснява идентичността на
представените по делото длъжностни характеристики в тази им част. Няма спор между
страните по делото, че към момента на първоначалното му назначаване на работа през
2011г., работникът- въззивник е притежавал изискуемото за длъжността образование,
което обстоятелство не ограничава работодателя- въззиваем да въведе нови изисквания
за заемане на длъжността след датата на възникване на ТПО. В тази връзка посоченото
в НКПД- 2011г. минимално образователно и квалификационно ниво за заемане на
дадена длъжност няма обвързващ спрямо работодателя характер, като по аргумента от
нормата на чл.20 от НКПД- 2011г., според която „с изключение на длъжностите,
определени с нормативен акт, работодателите решават индивидуално всеки отделен
случай на несъответствие между изискваното от НКПД- 2011 минимално
образователно и квалификационно ниво за заемане на дадена длъжност и
притежаваните от заетото или кандидатстващото за длъжността лице. В конкретния
случай изискванията за заеманата от работника- въззивник длъжност не са нормативно
установени, за да бъде възпрепятстван работодателя да променя същите според
нуждите на предприятието. В този смисъл са и мотивите на соченото от жалбоподателя
Решение № 207/02.10.2014г. по гр.д.№ 2355/2014г. на III ГО- ГК на ВКС- София,
където в противоречие на изложеното във въззивната жалба е посочено, че ‘“Когото са
определени с нормативен акт, няма пречка работодателят да въведе и нови, предвид
3
нуждите на предприятието, стига те да не влизат в противоречие с нормативно
разписаните и той да е действал добросъвестно, съгласно Решение № 192/14.06.2013г.
по г.д.№ 680/12г. на ГК, IV ГО на ВКС. Въпреки отсъствието на нормативно
установени изисквания за длъжността „Младши експерт, организатор автотранспорт и
снабдяване“, в хода на съдебното производство са събрани достатъчно писмени и
гласни доказателства, обосноваващи извода за добросъвестност от страна на
работодателя- въззиваем, чиито действия за промяна в изискванията за образование
засягат не само длъжността на ищеца- въззивник, но и на други длъжности от висшето
училище- въззиваемия.
В тази връзка без значение е обстоятелството, че първоначално връчената на
работника- въззивник длъжностна характеристика е била изработена от лицето, което
по настоящем изпълнява функциите на Ректор на Тракийски университет, тъй като към
момента на изготвяне на тази първа длъжностна характеристика, същият не е имал
качеството и не е изпълнявал функциите на Ректор на висшето училище, съответно на
негов работодател.
Сочената от въззивника- работник съдебна практика в лицето на Решение №
207/02.10.2014г. по гр.д.№ 2355/2014г. на III ГО на ВКС и ТР № 4/01.02.2021г. по т.д.№
4/2017г. на ОСГК на ВКС- София в случая не може да намери никакво приложение,
тъй като дадените в нея разрешения, касаят различни от настоящия спор фактически и
правни хипотези, тъй като промяната в изискванията на ищцовата длъжност е
настъпила след възникване на ТПО, в резултат на която работодателят
законосъобразно е упражнил предоставеното му по чл.328, ал.1, т.6 от КТ право на
едностранно уволнение на това основание. В конкретния случай при възникването на
трудовото правоотношение служителят- въззивник е отговарял на въведените от
работодателя- въззиваем изисквания за образование или професионална квалификация
за изпълняваната работа, поради което не е налице хипотезата на т.1а от ТР №
4/01.02.2021г. по т.д.№ 4/2017г. на ОСГК на ВКС.
Не е налице и втората хипотеза по чл.328, ал.1, т.6 от КТ съгласно т.1б от ТР №
4/01.02.2021г. по т.д.№ 4/2017г. на ОСГК на ВКС, тъй като при сключване на трудовия
договор между страните работникът или служителят е отговорял на въведените с
нормативен акт изисквания за образование или професионавлна квалификация за
изпълняваната работа.
В конкретния случай не е налице и хипотезата на по- новата разпоредба на
чл.328, ал.1, т.11 от КТ по смисъла на т.2 от ТР № 4/01.02.2021г. по т.д.№ 4/2017г. на
ОСГК на ВКС, тъй като са променени само някои от изискванията за заемане на
длъжността, извън тези за образование и професионална квалификация, тъй като по
казуса е налице точно изменение само относно изискванията за образование и
4
професионална квалификация.
Следователно действително е налице промяна в изискването за образование за
длъжността, заемана от служителя, тъй като правото на уволнение по чл.328, ал.1, т.6
от КТ възниква при настъпило след сключване на трудовия договор изменение на
изискванията за изпълнение на длъжността за образование или професионална
квалификация. Поради което е налице напълно законно право на работодателя-
въззиваем да променя с щатното разписание и с длъжностните характеристики
изискванията за образование и квалификация за определена длъжност, когато същите
не са определени в нормативен акт/каквато е и процесната/, а дори и когато са
нормативно разписани, щом новите изисквания не влизат в противоречие с тях.
Предвид което волята на работодателя- въззиваем в конкретния случай е подчинена на
неговата суверенна преценка и както първоинстанционния РС, така и настоящия
въззивен ОС не са компетентни да се произнасят каква конкретна квалификация налага
нуждата на работата за дадена длъжност и дали има обективна производствена
необходимост от въведената от работодателя промяна.
При извършената въззивна проверка от ОС се установи, че РС е обсъдил
подробно и безпристрастно всички събрани от него писмени и гласни доказателства по
делото, като е достигнал до правилни и законосъобразни изводи, поради което
оплакванията и възраженията във въззивната жалба се явяват изцяло неоснователни и
недоказани, и следва да се оставят без уважение, със законните последици от това.
Следователно по делото приложеното от работодателя фактическо основание за
уволнението на служителя- въззивник съответства на действителното фактическо
основание и същото е извършено законосъобразно, поради което и исковете по чл.344
ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, за
възстановяване на предишната работа, и за присъждане на обезщетение мотивирано,
законосъобразно и правилно са били изцяло отхвърлени, като неоснователни и
недоказани. Поради което въззивната жалба на служителя- ищец следва да бъде
оставена изцяло без уважение, със законните последици, и следва да се потвърди
атакуваното първоинстанционно Решение на РС- Ст.Загора, със законните последици
от това. На основание на всичко гореизложено, въззивният ОС- Ст.Загора счита, че
атакуваното Решение на РС е напълно правилно, обсъдени са всички изложени към
постановяването му твърдения и становища на всяка една от страните, приложени са
относимите материалноправни разпоредби, изводите на РС са подробно обосновани,
както от установите с доказателствата факти и с правните разпоредби по казуса.
Следователно оплакванията на уволнения въззивник са напълно неоснователни, тъй
като в изцяло атакуваното му Решение РС е обсъдил този довод на ищцата за
незаконност на уволнението му и е направил правилен фактически и правен извод, че
посочената разпоредба в случая не намира приложение, и че съответно прекратяването
5
на трудовия му договор е напълно законосъобразно. Предвид което настоящия
въззивен съд следва да постанови своето Решение по съществото на спора, с което да
отхвърли изцяло направените във въззивната жалба оплаквания, като напълно
неоснователна и недоказана, и да потвърди изцяло атакуваното първоинстанционно
решение на РС, ведно със законните последици от това. Поради това всички обективно
и субективно предявени искове по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ са се явявали изцяло
неоснователни и недоказани пред първата съдебна инстанция, като напълно
мотивирано и правилно първоинстанционния РС ги е отхвърлил, ведно със законните
последици от това. С оглед на гореизложените мотиви и съображения, въззивният ОС-
Ст.Загора счита, че следва да потвърди изцяло атакуваното първоинстанционно
Решение на РС- Ст.Загора, тъй като процесната Въззивна жалба на
работника/въззивник/- ищец се явява напълно неоснователна и недоказана, и тя следва
да се отхвърли изцяло, със законните последици от това.
Предвид естеството на процесния трудов спор по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ,
настоящото въззивно съдебно Решение може да се обжалва по касационен ред
съгласно чл.280, ал.3, т.3 от ГПК, в 1- месечен срок от връчването му на всяка от
страните, чрез въззивния ОС- Ст.Загора пред ВКС- София.
Ето защо предвид горните мотиви, и на основание чл.258- 272 и сл. от ГПК във
вр. с чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ, въззивният ОС- Ст.Загора
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 260097/01.02.2021г., постановено по гр.д.
№ 3822/2020г. по описа на РС- Ст.Загора.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва при наличие на законовите основания по
чл.280, ал.3 от ГПК в 1- месечен срок от връчването му на всяка от страните, чрез ОС-
Ст.Загора пред ВКС- София.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6