№ 13303
гр. С, 28.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20221110114384 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „ТС“ ЕАД, ЕИК *** срещу С ЕООД
с ЕИК: *** и адрес: гр. С, БУЛ.Б 98, офис №7В, общ. С, обл. С (столица), с която са
предявени по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл.
86, ал.1 ЗЗД за установяване съществуването на вземане за сумата 2653,85 лева (двe хиляди
шестстотин петдесет и три лева и 85 стотинки), представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2020 г. за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.С, бул.ХБ №17, аптека, аб.№452770 ведно със
законна лихва от 13.12.2021 г. до изплащане на вземането, сумата 460,23 лева (четиристотин
и шестдесет лева и 23 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 31.12.2019 г.
до 01.12.2021 г., 10,07 лева (десет лева и 07 стотинки), представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2019 г. до 29.02.2020 г., ведно
със законна лихва от 13.12.2021 г. до изплащане на вземането, сумата 2,13 лева (два лева и
13 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 01.07.2019 г. до 01.12.2021 г., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410
ГПК по ч. гр. д. № 71212/2021г. по описа на СРС, 118 състав.
Ищецът твърди, че с ответника не е сключен индивидуален писмен договор за
доставка на ТЕ за стопански нужди. Въпреки това поддържа, че ответното дружество е
ползвало доставената до имота енергия, но не е заплащало дължимата цена, с което се е
обогатило неоснователно за сметка на обедняването на ищеца. Твърди, че на ответника е
1
изпратена покана за заплащане на задълженията, но изпълнение не е последвало. Поддържа,
че за процесния период са били в сила ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди от „ТС“
ЕАД на потребители в гр. С, одобрени с Решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на ДЕКВР. Сочи,
че съгласно ЗЕ, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна
собственост, се извършва по системата за дялово разпределение, при наличието на договор с
лице вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ. Сочи, че етажната собственост в сградата
не е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ, поради което
не са изготвяни изравнителни сметки, за което бил съставен констативен протокол
Месечните сметки не са заплатени в срок, поради което ответникът е изпаднал и в забава. В
тази връзка, освен стойността на доставената ТЕ, претендира и мораторна лихва, изчислена
съобразно ОУ за доставка на ТЕ.
С уточнителна молба от 05.08.2022 г. поддържа, че на основание чл. 36 от ОУ
купувачите заплащат сума за услугата дялово разпределение, изчислена съгласно
посочената разпоредба.
Претендира разноски в заповедното и исковото производство.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който
поддържа становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Оспорва
да е налице неоснователно обогатяване. Поддържа, че за процесния период не е извършвано
отчитане на топломери и дялово разпределение. Оспорва твърдението, че е поставен в
забава на сочената от ищеца дата. Твърди, че претендираните суми не отговарят на
отопляемия обем, на притежавания от него имот и на консумираната в него гореща вода .
Твърди, че е извършвал плащания Оспорва да е получавал фактури. Възразява за
нередовно водено счетоводство от ищеца.
Съдът, като съобрази събраните доказателства и наведените от страните
твърдения и възражения, достигна до следните фактически и правни изводи:
По иска с правно основание чл. 59 ЗЗД:
Основателността на претенция с правна квалификация чл. 59 ЗЗД изисква
кумулативно наличие на следните предпоставки: 1/ обогатяване на ответника; 2/ обедняване
на ищеца, 3/ обедняването и обогатяването да произтичат от един и същ факт, 4/липса на
основание за настъпване на обедняването и обогатяването и 5/ правен интерес от
предявяването на иска, обусловен от липса на възможност за защита с друг иск. Посоченото,
приложено към твърденията на ищеца, обуславя разпределяне в негова тежест
установяването на доставяне на топлинна енергия в твърдените количества и на посочената
стойност, с което ответникът се е обогатил, спестявайки дължимата за същите цена. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
задължението си към ищеца.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба
на топлинна енергия за заявения в исковата молба период, се регулират със Закона за
енергетиката. Съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия за стопански нужди се извършва на основата на писмени договори при общи
условия, сключени между топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна енергия за
2
небитови нужди. Съгласно § 1, т. 33а (изм. ДВ, бр. 66/26.07.2013 г.) от ДР на ЗЕ, "небитов
клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди
или природен газ за небитови нужди.
В случая не се твърди и не се установява в рамките на исковия период да е имало
валидно сключен и действащ между страните писмен договор.
Установява се от представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 13, том I, рег. № 652, дело №11/2014 г. на нотариус ВМ, рег. № 053, че
ответникът е закупил на 29.01.2014 г. недвижим имот, представляващ самостоятелен
търговски обект – Аптека, представляващ обособена част от първия етаж на шестетажна
административна сграда, находяща се в гр. С, район Красно село, бул. „ХБ“ № 17 с площ
184,80 кв. м и 4,931 % ид. ч. от общите части на сградата, вътрешен двор и калкан със
съседната сграда. Не се установява преди или в рамките на исковия период ответникът да се
е разпоредил изцяло или отчасти с правото на собственост върху имота, поради което и
съдът приема, че именно ответното дружество е бил собственик на имота в този период. Не
е спорно, че имотът е търговски обект Аптека и следователно установено е, че същият е за
нежилищни нужди. От заключението на СТЕ се установява и че имотът, находящ се на
адрес: гр. С, бул. ХБ №17, аптека с аб.№452770 се намира в сграда с непрекъснато
топлоснабдяване за отопление в периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2020 г. и ежемесечно са
извършвани редовно отчети от данните на общия топломер за потребената топлинна
енергия. От заключението на вещото лице се установява и че за имота не е доставяна
топлинна енергия за подгряване на вода.
За доставката на топлинната енергия до имота не се установява между ищеца и
ответника да е сключен индивидуален писмен договор за доставка на ТЕ за стопански
нужди. В тази връзка неоснователно е възражението на ответника за възникнало по силата
на закона /чл.150 ЗЕ/ правоотношение по продажба на топлинна енергия, тъй като сочената
разпоредба касае регулиране на отношенията по повод продажбата на ТЕ за битови нужди, а
процесният обект е нежилищен, съответно доставяната до него ТЕ е за небитови нужди. При
липса на облигационно отношение между страните, породено от договор за доставка на
топлинна енергия на стопански потребител, доставката на топлинна енергия до процесния
имот води едновременно до обогатяване на ответника, който получава енергията, но
спестява разходи за нейната цена и до обедняване на топлопреносното предприятие, което
обеднява, тъй като не получава цената на доставената топлинна енергия. Размерът на
спестените разходи следва да се определи въз основа на реално
потребената топлинна енергия и съответната част от стойността на топлинната енергия за
сградна инсталация.
От приетото по делото заключение на съдебно-техническа експертиза се установява,
че в рамките на исковия период в имота е била доставена топлинна енергия за отопление и
отдадена от сградната инсталация. Вещото лице е констатирало, че технологичните разходи
са приспаднати за сметка на ищеца и е заключило, че въз основа на коригираните отопляеми
обеми на имота и на СЕС начислените стойности са в съответствие с нормативните
3
изисквания. С оглед на изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответника е
доставяна топлинна енергия, като количеството на доставената енергия е измервано
коректно.
При изпълнение на поставените задачи вещото лице е обсъдило всички релевантни
доказателства, като е съобразило приложимата нормативна уредба и конкретните данни по
делото за наличие на коригирани отопляеми обеми. Съдът изцяло кредитира заключението
на вещото лице, тъй като същото е компетентно изготвено, подробно и обосновано
мотивирано и неопровергано от останалите доказателства по делото. В рамките на
производството други доказателства, които да поставят под съмнение установените от
вещото лице обстоятелства, не са събрани, поради което и съдът не намира основание да не
кредитира заключението.
Доколкото ответникът по делото се е обогатил с цената на реално потребената
енергия, то дължимото обезщетение следва да бъде в размер на стойността на реално
потребената топлинна енергия, който като се кредитира заключението на вещото лице по
СТЕ за периода от м. 11.2019 г. до м. 04.2020 г. възлиза на 2691,97 лв. В тази сума не са
включени изравнявания, корекции и просрочени задължения от предходни периоди и
същата представлява реалното количеството потребена ТЕ за имота, която се дължи на
топлопреносното предприятие. Предвид посоченото е налице обогатяване на ответното
дружество за сметка на ищеца със стойността на тази топлинна енергия, доставена в периода
от 01.11.2019 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С, бул. ХБ
№17, аптека, аб.№452770 и предявеният иск за обезщетение се явява основателен в пълния
му предявен размер - 2653,85 лева, доколкото установената стойност на ТЕ е по-висок.
Ответникът не установява в негова полза да е възникнало вземане за сума в размер на
10,07 лева за дялово разпределение. Конкретни доказателства, че подобна услуга е
извършена от ищеца или от трето лице, съответно да е налице конкретно уговорена цена на
същата не са ангажирани. Поради това и не може да се приеме за установено нито
обедняването на ищеца, нито обогатяване на ответника чрез спестени разходи за такава
услуга. Поради това искът за обезщетение за неоснователно обогатяване със стойността на
цената на услугата дялово разпределение като недоказан се явява неоснователен и следва да
се отхвърли.
По иска с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Когато няма
определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от
кредитора – ал.2.
Задължението за плащане на обезщетение за неоснователно обогатяване по чл. 59
ЗЗД е без определен срок за изпълнение, поради което за изпадането на длъжника в забава, е
необходимо той да е бил поканен от кредитора да му плати обезщетение. В случая ищецът
представя Писмо с изх. № 13.10.2020 г., с което кани ответника в 7-дневен срок да заплати
суми за различни обекти, вкл. сума в размер на 5373,76 лева за процесния имот, за която е
посочено, че съставлява стойността на доставена топлинна енергия и дялово разпределение
4
към 11.11.2020 г. Писмото е адресирано до ответното търговско дружество на адреса му на
управление и видно от отбелязването е получено на 13.11.2020 г., като от страна на
ответника търговец не е оспорено приемането от негово име на поканата. Предвид
посоченото и считано от 21.11.2020 г. ответникът е изпаднал в забава по отношение
плащане на процесната сума за топлинна енергия и дължи на основание чл.86, ал.1 ЗЗД за
лихва за забава върху стойността на доставената до имота ТЕ за периода ,която на осн.
чл.162 ГПК съдът определя в размер на 277,18 лева. Не се установява ответникът да е
поставен в забава на сочената от ищеца дата, поради което и искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
разликата над сумата 277,18лева до пълния предявен размер 460, 23 лева и за остатъка от
периода от 01.11.2019 г. до 20. 11.2020 г. е недоказан и следва да се отхвърли.
Следва да се отхвърли и искът за обезщетение за забава върху търсеното обезщетение
за неоснователно обогатяване със стойността на дяловото разпределение, поради липса на
установено главно задължение.
По разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл.78, ал. 1 и ал. 8 ГПК ищецът има право на
разноски съразмерно с уважената част от исковете в размер на 107,02 лева за заповедното
производство от общо направените 112,53 лева /62,53 лева за държавна такса и 50 лева за
юрисконсултско възнаграждение/ и 392,32 лева за исковото производство, от общо
направени в размер на 412,53 лева (62,53 лв. - държавна такса, 250 лева - депозит за вещо
лице и 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение по реда на чл.78, ал.8 ГПК).
На ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да се присъдят разноски,
съразмерно с отхвърлената част от претенциите в размер на 20,82 лева от общо 425 лева –
адвокатско възнаграждение, определено като ½ от сумата в общ размер 850 лева, която се
установява да е платена по банкова на представляващия ответника адвокат по общо две
дела, едното от които настоящото, доколкото не се установява какъв е размерът на
възнаграждението по всяко от тези две дела.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал.1 ГПК, че С ЕООД с ЕИК: ***
и адрес: гр. С, БУЛ.Б 98, офис №7В, общ. С, обл. С (столица) дължи на „ТС” ЕАД с ЕИК
***, на основание чл.59, ал.1 ЗЗД, сумата 2653,85 лева (двe хиляди шестстотин петдесет и
три лева и 85 стотинки), представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване с цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2020 г. за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С, бул. ХБ №17, аптека, аб.№452770 ведно със
законна лихва от 13.12.2021 г. до изплащане на вземането и сумата 277,18 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 21.11.2020 г. до 01.12.2021 г., за които суми
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д.
№ 71212/2021 г. по описа на СРС, 118 състав като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
мораторна лихва за разликата над уважения размер от 277,18 лева до пълния предявен
5
размер 460,23 лева и за периода от 31.12.2019 г. до 20.11.2020 г., иска по чл. 59 ЗЗД за
сумата 10,07 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.05.2019 г. до 20.11.2020 г., ведно със законна лихва от
13.12.2021 г. до изплащане на вземането и с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 2,13
лева (два лева и 13 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 01.07.2019 г.
до 01.12.2021 г. върху обезщетението за цена на услугата дялово разпределение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 ГПК С ЕООД с ЕИК: *** и адрес: гр. С,
БУЛ.Б 98, офис №7В, общ. С, обл. С (столица) да заплати на „ТС” ЕАД с ЕИК ***,
разноски в исковото производство в размер на 392,32 лева и разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 71212/2021 г. по описа на СРС, 118 състав, в размер на 107,02
лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал,3 ГПК „ТС” ЕАД с ЕИК *** да заплати на С
ЕООД с ЕИК: *** и адрес: гр. С, БУЛ.Б 98, офис №7В, общ. С, обл. С (столица) разноски за
производство в размер на 20,82 лева.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6