№ 242
гр. Варна, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на деветнадесети май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Ат. Атанасов
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело №
20203100901110 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба предявена от ”Ира-2020” ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.”Гладстон” №1, вх.Б, ап.40,
представлявано от И.Щ.Ц., действащо чрез адв.Е.К.В.а, със съдебен адрес: гр.Варна,
бул.”Мария Луиза” №4, ет.2, ап.2, против ”Хотелско Мениджърска Компания” ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, к.к.”Златни пясъци”, хотел
”Арабела”, представлявано от Г.Г.Ф., със съдебен адрес: гр.Варна, бул.”Съборни” №17, ет.2,
ап.8, чрез адв.М.Ц., с която e предявен иск с правно основание чл.99 от ЗЗД вр. с чл.266, ал.1
от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати сумата от 244733.95лв., представляваща
прехвърлено с Договор за цесия от 18.06.2020г. в полза на ищцовото дружество от ”Аква
Терм” ЕООД, вземане от ответното дружество, съставляващо незаплатено възнаграждение
за изпълнени СМР по Договор от 02.01.2019г. сключен между последните две дружества,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното ѝ изплащане. Претендират се деловодни разноски.
В исковата молба се твърди, че с Договор за цесия от 18.06.2020г. ”Аква Терм” ЕООД, е
прехвърлило в полза на ищцовото дружество, вземане, произтичащо от изпълнени, но
неплатени СМР по Договор от 02.01.2019г., сключен между възложител-ответното
дружество и изпълнител ”Аква Терм” ЕООД. Сочи се, че след сключването на Договора от
02.01.2019г., на 07.01.2019г. ответното дружество е превело на ”Аква Терм” ЕООД аванс в
размер на 30000лв., за което е издадена съответната фактура. Твърди се, че в последствие в
периода 01.02.2019г.-31.05.2019г. ответното дружество е приело с Актове образец 19 и
съответните им фактури /подробно описани в ИМ/, извършените от изпълнителят СМР, като
1
е заплатило част от цената на същите, включително чрез приспадане на суми като гаранция
за добро изпълнение. Сочи се, че на 07.06.2019г. въз основа на Актове образец 19, съставени
в периода 01.05.2019г.- 06.06.2019г., са издадени още три броя фактури, по които не е
извършено никакво плащане. Твърди се, че след последния посочен период, ответното
дружество е прекратило практиката за подписване на Актове образец 19, като количествата
свършени работи, са приемани само с подписване на двустранни подробни ведомости,
отразяващи видовете работа и изпълненото количество. Поддържа се, че в резултат от
изпълнените СМР от ”Аква Терм” ЕООД, се е формирано задължение от страна на
ответното дружество в размер на 349733.95лв. с включен ДДС. Сочи се, че след приспадане
от това задължение на платения аванс от 150000лв. с включен ДДС и прибавяне на
приспаднатите аванси отчетени като плащане по три фактури в общ размер на 45000лв.,
актуалния размер на дължимите суми от ответното дружество за приети СМР е 244733.95лв.
Сочи се, че въпреки, че ремонтираният от ”Аква Терм” ЕООД хотел работи и ответното
дружество реализира доходи, то продължава да не изпълнява задължението си за плащане
на приетите СМР с двустранно подписани подробни ведомости, в които са описани видовете
работи и техните количества, които напълно кореспондират с неподписаните Актове
образец 19. Твърди се, че предвид неподписването от страна на ответното дружество на
Актовете образец 19, които са необходимо условие за съставяне на фактури от страна на
”Аква Терм” ЕООД, за част от процесните вземания не са съставени фактури. С уточняваща
молба се сочи Б.а сметка, по която може да се извърши претендираното плащане.
С постъпилият в срока по чл.367, ал.1 от ГПК отговор на исковата молба, се поддържа
становище за неоснователност на претенциите, като се оспорва факта, че ищцовото
дружество е носител на вземане от ответното дружество, респективно се оспорва
доказателствената стойност на представения с ИМ Договор за СМР от 02.01.2019г. Твърди
се, че датата върху посоченият документ, е подправена едностранно от ищеца или цедента,
както и че в търговската документация на ответното дружество такъв договор не е налице.
Сочи се, че между ответното дружество и ”Аква Терм” ЕООД има сключен договор с
идентично съдържание, но с дата 02.01.2018г. Поддържа се, че тъй като с процесния
Договор за прехвърляне на вземане от 18.06.2020г. цедентът е прехвърлил на цесионера,
вземане от ответното дружество в размер на 350000лв., произтичащо от Договор от
02.01.2019г. сключен между ”Аква Терм” ЕООД и ответното дружество и предвид липсата
на такъв договор, съответно липсата на вземане на цедента, то договора за цесия не е
породил права за ищцовото дружество, включително и по представените към исковата молба
доказателства. Сочи се, че по възлагане на ответното дружество, ”Аква Терм” ЕООД е
изпълнявало СМР на обект хотел ”Вистамар”, находящ се в гр.Варна, к.к.”Златни пясъци”,
за което е сключен Договор от 02.01.2019г. Сочи се още, че за изпълнените СМР са издадени
фактури, които са надлежно приети и заплатени от ответника, в полза на правоимащото
лице ”Аква Терм” ЕООД. Твърди се, че в изпълнените работи, са се проявили
несъответствия и недостатъци, които изпълнителят няколкократно е уведомяван и канен да
поправи, но въпреки това той не е предприел действия по отстраняването им. Твърди се, че
констатираните дефекти, несъответствия и недостатъци, са надлежно описани в съставените
2
между страните по договора Дефектовъчни ведомости и Акт №1/30.04.2020г. и тяхната
обща стойност възлиза на 228073.42лв. Сочи се, че със Споразумение от 01.06.2020г.,
сключено между ”Аква Терм” ЕООД и ответното дружество, страните са уредили всички
отношения помежду им свързани със стойността на СМР, изпълнени на обект хотел
”Вистамар”, констатираните недостатъци и задържаните парични гаранции за качествено
изпълнение. Сочи се, че със същото споразумение, страните по него са потвърдили, че
всички отношения между тях, възникнали по силата на договора за СМР, описаните в
споразумението фактури /които са идентични на тези описания в ИМ/, както и изпълнението
на СМР на обект хотел ”Вистамар”, са напълно и окончателно уредени, с изключение на
задължението на цедента за връщане на неусвоените авансово платени суми. Ето защо се
поддържа, че към 18.06.2020г.-датата на сключване на процесния договор за цесия, цедентът
не е притежавал каквито и да е вземания от ответното дружество, тъй като всички те са били
напълно погасени, посредством установените от закона способи за погасяване на вземания,
в.т.ч. прихващане, отказ, и др. Поддържа се още, че ищцовото дружество не е придобило
описаните в договор за цесия права, тъй като прехвърлителят му не е притежавал такива. На
следващо място се оспорва валидността на процесния договор за цесия, съответно
съществуването на вземане на цедента от ответното дружество, като се поддържа, че
несъстоятелно и необосновано е, ако цедентът е бил носител на прехвърляемото вземане в
размер от 350000лв., да се разпореди със същото за цена от 50000лв., т.е. седем пъти по-
ниска и то при отложен с три години начин на плащане. Сочи се, че липсват документи,
удостоверяващи отчетността на прехвърленото вземане, както и отчетността на самото
прехвърляне. На следващо място, се твърди, че ответното дружество не е уведомено за
процесния договор за цесия, тъй като в представеното с ИМ уведомление не е посочено, че
то касае договор за цесия от 16.06.2010г. Поддържа се, че липсват доказателства,
установяващи, че пратката отправена с представената обратна разписка, съдържа
въпросното уведомление за цесия. Твърди се още, че предвид множеството допуснати
несъответствия и поправки в датите на представените от ищеца документи, се налага извода,
че приложените към ИМ писмени доказателства, са съставени за целите на настоящото
производство. Наред с това се поддържа, че от съдържанието на представеното уведомление
за цесия, не може да се установи какво вземане касае същото и кога е настъпило
прехвърлянето му. На следващо място се оспорва размера на претендираното вземане, като
се поддържа, че от изложените в исковата молба фактически твърдения и обстоятелства, и
приложената справка по чл.366 от ГПК, не става ясно как е формиран размера на
предявеният иск от 244733.95лв., като са развити подробни съображения в тази насока, в
това число и относно дължимостта, съответно възможността претенцията да включва ДДС.
Оспорват се представените с ИМ “подробни ведомости“, като се поддържа, че същите не са
подписани от представител на ответното дружество и се прави изявление за
противопоставяне на извършените действия от лице без представителна власт на основание
чл.301 от ТЗ. В условията на евентуалност, в случай, че не бъде зачетен незабавният
погасителен ефект от извънсъдебното Споразумение от 01.06.2020г., съответно се приеме,
че ищецът е придобил съществуващо вземане, се прави възражение за съдебно прихващане
3
на исковата претенция с вземането на ответното дружество от цедента в общ размер на
337073.42лв., която сума представлява сбор от 109000лв.-неусвоени авансови плащания и
228073.42лв.-определена между страните по договора обща стойност на некачествено
изпълнените от цедента СМР. В тази връзка се поддържа, че по аргумент от чл.103, ал.3 от
ЗЗД, длъжникът може да направи на цесионера всички възражения, които е могъл да
направи на цедента и които произтичат от облигационното правоотношение с него и
възраженията, произтичащи от други правоотношения между длъжник и цедент, като се
сочи относима съдебна практика.
С подадената допълнителна искова молба, се сочи, че действително между ”Аква Терм”
ЕООД и ответното дружество има сключен Договор от 02.01.2018г., но този договор е
изпълнен и по него не са прехвърляни права в полза на ищцовото дружество. Поддържа се,
че Договора от 02.01.2018г. е различен от представения от ответното дружество договор,
като последния явно е съставен за нуждите на настоящия процес. Поддържа се, че
процесното вземане произтича от Договор от 02.01.2019г., като доказателство, че такъв
съществува е съдържанието на изходящото от ответното дружество Рекламационно писмо с
изх.№256/13.12.2019г. до ”Аква Терм” ЕООД, по което писмо са предприети действия и са
отстранени допуснатите дефекти в изпълнението. Поддържа се още, че признание за
съществуването на договор от 2019г., се съдържа и в трети абзац от отговора на исковата
молба, където се коментира изпълнението на договор от 02.01.2019г. и фактурите издадени
по него. Сочи се, че видно от представените с исковата молба фактури, направените от
ответника плащания, са по Договор от 02.01.2019г. Оспорват се твърденията на ответното
дружество, че са отправяни множество покани до ”Аква Терм” ЕООД за отстраняване на
дефекти и недостатъци, поради липса на доказателства за това. Наред с това се поддържа, че
този факт е ирелевантен за спора, тъй като съгласно представеното от ответното дружество
Споразумение от 01.06.2020г., то касае Договор от 01.02.2018г., който е различен от
Договора от 02.01.2019г., вземането по който е прехвърлено в полза на ищцовото
дружество. Оспорва се доказателствената стойност и достоверността на представеният с
отговора на искова молба препис от Споразумение от 01.06.2020г., носещ нотариалната
заверка, като се поддържа, че същият е съставен за целите на настоящия процес и
посочената в него дата не е достоверна. Твърди се, че липсва логика да се прави нотариална
заверка с дата 01.06.2020г. върху препис, а не върху оригинал, като същевременно се
поддържа, че заверката се отнася за друг документ, а не за представения по делото, като са
развити подробни доводи, включително относно водният между страните обезпечителен
процес. Оспорват се и приложените към споразумението Акт №1 и Дефектовъчни
ведомости, като се поддържа, че дефектите по един строеж, следва да бъдат установени от
технически грамотни лица, а именно техническите ръководители на обекта към този
момент. Поддържа се, че въпросните Споразумение, Акт №1 и Дефектовъчни ведомости, са
нищожни поради порок на волята на подписалата ги Я. С., или в условията на евентуалност,
че са унищожаеми, защото са подписани под заплаха или измама от страна на управителя на
ответното дружество. Твърди се, че към момента на сключване на процесният договор за
цесия не е бил налице и Акт №1 по дефектовъчни ведомости на ”Аква Терм” ЕООД от
4
30.04.2020г., както и девет броя Дефектовъчни ведомости и че същите са съставени за
нуждите на настоящия процес. Сочи се, че към 30.04.2020г. Я. В. С., която е управител на
”Аква Терм” ЕООД, не е знаела къде е обект “Хотел Вистамар“, а всички дейности по
ремонта са осъществени от нейният пълномощник Д.Д. и наетият от него персонал на
фирмата. Сочи се, че Я. В. С., е отказваща се наркоманка на метадонова програма и че явно
представител на ответното дружество, се е възползвал от нейната лабилност, за да бъдат
съставени тези документи. Наред с горното се поддържа, че споразумението, акта и
дефектовъчните ведомости, са непротивопоставими на ищцовото дружество, тъй като се
отнасят за Договор от 02.01.2018г., а основанието на процесното вземане е Договор от
02.01.2019г. Относно доводите на ответното дружество за валидността на процесния
договор за цесия, се поддържа, че длъжникът не може да се позовава на неравностойност на
насрещните престации между цесионера и цедента. Сочи се, че в случая цедентът е
преценил, че няма възможност да събира вземането си, поради което го е прехвърлил за
сума, която е преценил за достатъчна, като мотивите на цедента не могат да са предмет на
обсъждане в настоящия процес. Оспорва се възражението на ответното дружество за
нищожност на договора за цесия, като се поддържа, че същото не конкретизирано и липсва
яснота в коя хипотеза на нищожността попада договорът. Оспорват се твърденията на
ответното дружество, че липсва уведомяване на длъжника за процесният договор за цесия,
като се сочи, че такова уведомление е изпратено и получено от пълномощник на
дружеството. Сочи се още, че дори да липсва нарочно уведомление за извършеното
прехвърляне на вземане, то връчването на исковата молба, съставлява такова. По отношение
на изложените в отговора на ИМ доводи за неяснота при формиране на размера на
претенцията се сочи, че стойността на извършените СМР от праводателят на ищцовото
дружество е взета от подписаните и заплатени актове, а незаплатените количествата, са
взети от подписаните от представител на ответника подробни ведомости, без да е включен
ДДС. На последно място се оспорва направеното от ответното дружество възражението за
прихващане, тъй като горекоментираното извънсъдебно Споразумение от 01.06.2020г.
съдържа порок, правещ го нищожно или унищожаемо, като наред с това е антидатирано и
съставено за нуждите на настоящия процес. Също така се поддържа, че споразумението не
може да бъде противопоставено на ищцовото дружество, тъй като касае друго
правоотношение между цедента и ответното дружество, а не това по което са прехвърлени
процесните права. Поддържа се още, че изявлението на представител на ”Аква Терм” ЕООД
за признаване на несъществуващи към момента на цесията задължения, е последващо
прехвърлянето и то задължава правещия го по отношение на патримониумът му, от който
вече е извадено вземането по договора за цесия.
С подаденият отговор на допълнителната молба, се поддържат и доразвиват доводите за
неоснователност на иска изложени в първоначалния отговор. Оспорват изложените в
допълнителната искова молба фактически твърдения, че между ”Аква Терм” ЕООД и
ответното дружество има сключен Договор от 02.01.2018г., който е изпълнен и който е друг
и различен от процесният. Твърди се, че между ”Аква Терм” ЕООД и ответното дружество,
5
не са били налице две отделни правоотношения, възникнали по силата на два различни
договора, а сключеният между тях договор е един, с еднакъв предмет и едни и същи условия.
Сочи се, че първоначално страните, са подписали приложеният към допълнителната ИМ
договор, който обаче не е подписан от представител на изпълнителя и това е довело до
необходимост от последващото му преподписване. Твърди се, че обстоятелството, че има
подписани повече от един екземпляри от договорът и данните на страните в тях, са нанесени
по различен начин /ръкописно или машинно/, не води до извод за наличие на две различни
правоотношения. Сочи се, че съдържанието на всички представени преписи от договори, е
едно и също, с изключение на подправената върху приложения към първоначалната ИМ
договор дата. Сочи се още, че отчитането на изпълнението на Договора от 02.01.2018г. е
започнало през 2019г. и до този момент между ответното дружество и ”Аква Терм” ЕООД
не са били налице каквито и да са разчети, фактури, протоколи и/или други, респективно не
е имало изпълнение на никакъв друг договор. Поддържа се, че предвид факта, че отчитането
на изпълнението на Договора от 02.01.2018г. е започнало през 2019г., в Рекламационното
писмо от 13.12.2019г., което е приложеното към допълнителната ИМ, е допусната
техническа грешка при посочване на датата на договора. Поддържа се още, че при всички
случаи обаче, между страните по договора не е имало спор, кое точно правоотношение и кои
точно дейности, са предмет на заявените рекламации. Сочи се, че в резултат от множеството
коментари относно датата на договора, в отговора на първоначалната ИМ също е допусната
техническа грешка, като неправилно е посочено 02.01.2019г. като дата на договора, вместо
02.01.2018г. Поддържа се, че тази грешка по никакъв начин не представлява признание на
факт, още повече, че видно от изявлението на ответното дружество в отговора на
първоначалната ИМ, то отрича, а не признава наличието на сключен договор с дата
02.01.2019г. Поддържа се, че становище за неоснователност на предприетото от ищцовото
дружество оспорване на доказателствената стойност на ангажираните с отговора на ИМ
документи и на обстоятелството, че до ”Аква Терм” ЕООД са отправяни множество покани
за отстраняване на дефекти и недостатъци по отношение на изпълнените СМР, като са
развити подробни съображения. Оспорват се твърденията на ищцовото дружество, че към
момента на сключване на процесният договор за цесия, не е бил налице и Акт №1 по девет
броя Дефектовъчни ведомости от 30.04.2020г., както и че управителят на дружеството
изпълнител, е отказваща се наркоманка на метадонова програма, от чиято лабилност се е
възползвал представител на ответното дружество за да бъдат съставени въпросните
документи. По отношение на изявлението, че ищцовото дружество е придобило права по
Договор от 02.01.2019г., а не по Договор от 02.01.2018г. и заявяването на наличието на две
различни правоотношения, се поддържа, че тъй като между ответното дружество и ”Аква
Терм” ЕООД не е подписван Договор от 02.01.2019г., то следва извода, че цесионерът не е
придобил никакви права от цедента. Доразвива се възражението за нищожност на процесния
договор за цесия на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД, като се твърди че с оглед посочените в
него цена за прехвърляне на вземане и начин на плащане, става въпрос за привидна
/симулативна/ сделка, евентуално са накърнени добрите нрави в хипотезата на чл.26, ал.1 от
ЗЗД. Наред с горното се поддържа, че договора за цесия, е нищожен на основание чл.26, ал.2
6
от ЗЗД, поради липса на предмет, с оглед несъществуването към датата на сключване на
договора за цесия, на каквото и да е вземане на цедента от ответното дружество. Поддържа
се още, че по изложените по-горе съображения, договора за цесия е нищожен на основание
чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД, поради липсва съгласие, или евентуално унищожаем по чл.27 от
ЗЗД. Оспорват изложените в допълнителната ИМ обстоятелства, че ответното дружество е
уведомено за процесният договор за цесия. Поддържа се и заявеното с предходния отговора
на ИМ в условията на евентуалност възражение за съдебно прихващане.
В съдебно заседание ищеца, чрез пълномощник, поддържа исковата молба, моли за
уважаване на претенциите, ведно с присъждане на деловодни разноски. С писмени бележки,
са доразвити доводи в подкрепа на основателността на претенциите.
Ответникът, чрез пълномощник, оспорва исковете, поддържа отговора си и моли за
отхвърляне на претенциите. Претендира разноски. Депозира писмени бележки, с които са
доразвити съображенията за неоснователността на претенциите.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, и
въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна,
следното:
От страна на ищеца е представен заверен при условията на чл.32 от ЗА препис от Договор
от 02.01.2019г. сключен между ”Аква Терм” ЕООД и ответника, по силата на който
последния е възложил на ”Аква Терм” ЕООД изпълнението на СМР, изразяващи се в
монтаж на системи за сухо строителство, топлоизолационни системи, шпакловане,
боядисване, полагане на фаянс и теракот. След приемане на изпълнените работи
възложителя дължи възнаграждение на изпълнителя, определено при условията на договора.
В о.с.з. пълномощникът на ищеца е заявил, че страната не разполага с оригинала от
договора, тъй като същия е предаден на възложителя за справка и после не е бил
върнат/получен обратно, като заверката на преписа е извършена, тъй като адвоката е
консултирал изпълнителя при подписване на договора и е запознат с оригинала от същия.
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че в
гореописаният договор с посочена в него дата 02.01.2019г., е налице ръкописно поставена
цифра “9“, която определя годината на сключване на договора, като същата се различава от
останалите печатно положени цифри.
От ответника е представен заверен препис от Договор от 02.01.2018г., който има абсолютно
идентично съдържание и външен вид с горепосоченият договор, в това число форматиране
на документа и разположение на подписите на страните върху него, като единствена
разлика е посочената да на сключване на договора, а имено “2018г.“.
От страна на ищеца е представен заверен препис от Договор от 02.01.2019г. сключен между
”Аква Терм” ЕООД и ответното дружество, чието съдържание е почти идентично с
гореописаните два договора, като разликите се заключват в ръкописното посочване на
страните по договора, предмета на същия и посочване на ел.поща на изпълнителя.
Ищецът е представил в оригинал Рекламационно писмо с изх.№256/13.12.2019г. изходящо
7
от ответника до ”Аква Терм” ЕООД, ведно с четири броя приложения, с което писмо
авторът му, в качеството на възложител по Договор от 02.01.2019г. е отправил
волеизявление за констатирани недостатъци в изпълнението, подробно описани в
приложенията. С писмото е даден срок от 7 дни за предприемане на действия за поправка на
недостатъците, като е заявена готовност за съдействие от екипа на хотел “Вистамар“.
В подкрепа на твърденията на ищеца за изпълнение на възложеното по процесният договор,
са представени отчети /извлечения/ от Б.ата сметка на ”Аква Терм” ЕООД за периода
04.02.2019г.-14.06.2019г., от които е виден превода на суми от ответника за авансови
плащания по договора и за плащане на възнаграждение по приети фактури. Представени са,
включително от ответника, Актове образец 19 от №2 до №100, съставени през периода
07.02.2019г.-06.06.2019г., които са двустранно подписани от представители на възложител и
изпълнител, и съдържат данни за изпълнение и приети СМР, попадащи в предмета на
договора за изработка. Ангажирани са и съответните, на визираните по-горе актове, фактури
с които са остойностени цените на СМР отразени във въпросните документи, като
конкретно с Фактура №231 от 04.01.2019г. е осчетоводена плащането на “аванс по договор
от 02.01.2019г.“ в размер на 36000лв., а с Фактура №70 от 23.05.2019г., която носи подпис
на възложителя е осчетоводено “авансова плащане за СМР“ в размер на 48000лв. Освен това
са представени двустранно подписани Количествено стойностни сметки за СМР и Подробни
ведомости, съставени през периода 19.05.2019г.-07.07.2019г. и неподписани от възложителя
Актове образец 19 съставени на 22.07.2019г.
Установява се от приетия по делото препис от Договор за цесия от 18.06.2020г., че ”Аква
Терм” ЕООД е прехвърлило в полза на ищцовото дружество, вземане в размер на 350000лв.,
произтичащо от изпълнени, но неплатени СМР по Договор от 02.01.2019г., сключен между
възложител-ответното дружество и изпълнител ”Аква Терм” ЕООД. Срещу прехвърленото
вземане цесионера, се е задължил да заплати на цедента сумата от 50000лв., платима по Б.
път в срок от 3 години.
Видно от приетия препис от Уведомление, че ”Аква Терм” ЕООД е съобщило на ответника,
че с Договор за цесия от 18.06.2010г. е прехвърлило вземането си по Договор от
02.01.2019г., в полза на ищеца, като според Известие за доставяне от 02.07.2020г.
пощенската пратка е доставена на адресата на следващият ден.
От страна на ответника е представен нотариално заверен препис от Споразумение от
01.06.2020г., носещо нотариална заверка с рег.№1990 от 01.06.2020г. на Нотариус Б.В. с рег.
№124 в РНК, сключено между ответника и ”Аква Терм” ЕООД и носещо подписи на
органните представители на двете дружества, което споразумение е във връзка
изпълнението на Договор от 02.01.2018г. за извършване на СМР на обект х-л “Вистамар“-
к.к.“Златни пясъци“, с предмет: “монтаж на системи за сухо строителство,
топлоизолационни системи, шпакловане, боядисване, полагане на фаянс и теракот“. С
въпросното споразумение страните по него са приели, че ответника-възложител не е
заплатил част от остойностените с Фактура №********** от 07.06.2019г., СМР в размер на
17998.30лв., както и издадените от ”Аква Терм” ЕООД, но не предадени на възложителя
8
Фактури №№ ********** и **********, двете от 07.06.2019г. на обща стойност от
43521.54лв. Приели са, че възложителя е задържал гаранционни суми, обезпечаващи
качественото изпълнение на СМР в общ размер от 55356.98лв. Приели са още, че са налице
некачествено изпълнени работи на стойност от 228073.42лв., както и че ”Аква Терм” ЕООД
дължи възстановяването на неусвоени авансово платени суми в размер на 109000лв.
Страните по споразумението са постигнали съгласие за прихващане, респективно погасяване
на насрещно дължимата сума от 116876.82лв., която за възложителя, съставлява вземане за
некачествено изпълнени СМР, а за изпълнителя задържано възнаграждение като гаранция за
качество. Наред с това ”Аква Терм” ЕООД се е задължило да възстанови на ответника в
срок до 3112.2020г. описаните по-горе неусвоени авансово платени суми. В заключение
страните по споразумението се приели, че с подписване на същото окончателно са уредили
отношенията си по договора за СМР и занапред няма никакви взаимни претенции,
включително и за обезщетения за забава. Към споразумението са приложени заверени за
вярност преписи от Акт №1 по дефектовъчна ведомост на ”Аква Терм” ЕООД, ведно със
съответните 9 бр. Дефектовъчни ведомости, всичките от 30.04.2020г., които са подписани от
органните представители на двете дружества и с които страните подробно са описали и
остойностили констатираните некачествени СМР изпълнени на х-л “Вистамар“, чиято обща
стойност възлиза на 228073.42лв.
По делото е прието Извлечение от общият регистър на Нотариус Б.В., в което е посочено, че
под рег.№1990 е вписано “удостоверяване на верността на преписи с молител “Г.Г.Ф.“, като
към извлечението е приложен препис от гореописаното Споразумение от 01.06.2020г.
От страна на ищеца, е представен нотариално заверено препис от Сметка/Фактура по чл.89
от Закона за Нотариусите в нотариална дейност №34476/01.06.2020г. издадена във връзка с
горецитираната заверка на препис от документ, като във сметката/фактурата е отразено, че
същата се издава в полза на “Глобстар Ко Лимитед“ ЕООД, с ЕИК *********, като е
събрана такса по т.6 от Тарифата в размер на 10лв. без ДДС или 12лв. с ДДС. Според
вписванията в ТР по партидата “Глобстар Ко Лимитед“ ЕООД, управител и едноличен
собственик на капитала на дружеството е Г.Г.Ф..
В подкрепа на тезата за недостоверност на датата на Споразумението от 01.06.2020г. ищецът
е представил заверен препис от постъпила на 23.09.2020г. от ответника частна жалба, срещу
определение по ч.т.д.№1032/2020г. на ОС Варна, с което е допуснато обезпечение по реда на
чл.390 от ГПК на иска предмет на настоящото производство, като във въпросната жалба
липсва оспорване на претенцията, с позоваване на споразумението.
По делото са приети заварени преписи от Заповедна книга №7 от 18.01.2019г. за ремонт и
реконструкция на х-л “Морска звезда“, като посоченият в същата технически ръководител
на обекта е П.В., а последната издадена заповед с под №31 от 21.06.2019г., като според
заключенията на назначените по делото СТЕ настоящото наименование на въпросният хотел
е “Вистамар“.
Според приетите по делото преписи от Заявление за регистрация на обект за производство и
търговия с храни от 26.06.2019г., Протокол от 01.07.2019г., ведно със Списък на групите
9
храни за регистрация и Удостоверение за регистрация на заведение за обществено хранене
№101/21982 от 08.07.2019г. издадено от ОД на БАБХ-Варна, на ресторанта към х-л
“Вистамар“ е разрешено да работи и приема клиенти.
По делото е назначена ССч.Е, вещото лице, по която е дало заключение за начина на
осчетоводяване на Споразумението от 01.06.2020г. в счетоводството на ответника, а имено:
Дебит с-ка 498-Други дебитори, 4320 Аква Терм ЕООД- -109000лв., Кредит с-ка 401-
Доставчици- -109000лв. Според вещото лице споразумението не е намерило отражение в
справките-декларации по ЗДДС на страните по него подадени за данъчен период м.юни
2020г., поради факта, че не издаден данъчен документ с начисляване на ДДС-фактура, а
Сметка №********** от 01.06.2020г., което съответства на чл.26, ал.2 от ЗДДС и чл.84 от
ПП на ЗДДС. Дадената на вещото лице от счетоводството на ответника информация е, че
последния със собствени сили и средства е отстранил дефектите предмет, споразумението от
01.06.2020г. и дефектовъчните ведомости към него, респективно че не са налице
осчетоводени фактури, протоколи Акт обр.19 и приемо-предавателни протоколи от друга
фирма, която да е работила по тези недостатъци. Извършената от вещото лице проверка в
НАП, е установила съответствие на предоставената му и отразена в заключението Справка
за работниците на ответника, които са били ангажирани в отстраняването на въпросните
дефекти. Според предоставената от ответника на вещото лице счетоводна документация,
заплащането на нощувки в х-л “Вистамар“ е с начална дата 02.10.2019г. Вещото лице е
проследило /описало/ хронологията на записванията в дневниците за продажби на ”Аква
Терм” ЕООД и ответника през периода от м.01.2018г. до м.04.2020г., като общата стойност
на осчетоводените фактури издадени през периода 04.01.2019г.-10.06.2019г. възлиза на
675.273.22лв. без ДДС или 810187.73лв. с ДДС. Съгласно данните в масивите на НАП през
периода от 01.01.2018г. до 31.12.2020г., в различни интервали от време, в ”Аква Терм”
ЕООД са били назначени общо 35 работника, заемащи разнообразни длъжности в сферата
на строителството. Според посоченото в заключението, от счетоводните документи на
ответника, е видно, че след осчетоводяване на Споразумението от 01.06.2020г., са налице
вземания на “Хотелско мениджърска компания” ЕООД от ”Аква Терм” ЕООД,
представляващи неусвоени авансови плащания в общ размер е 109000лв. с ДДС. Също така
според вещото лице във вписания в Търговски регистър ГФО за 2019г. на ”Аква Терм”
ЕООД и в Счетоводния баланс към 31.12.2019г. е показана сума в размер на 91 хил.лв. /без
ДДС/-в раздел “В. Задължения, статия Получени аванси“, което следва да е сумата, която се
дължи на ответника за неусвоени авансови плащания по споразумението, с включен ДДС.
По делото е прието заключение на еднолична СТЕ, според което описаните некачествени
СМР /дефектни работи/ в процесните Дефектовъчни ведомости от 30.04.2020г., в голямата
си част са такива, които са могли да бъдат установени при приемането на работата, тъй като
са видими, а не скрити работи. Дефектите, които са установени при експлоатацията на
сградата, са появата на мухъл в сутерена, което е в резултат на неправилната експлоатация,
както и необходимост от фугиране на фаянс в мокрите помещения и гранитогрес на
терасите. Според вещото лице от извършеният оглед на х-л “Вистамар“, се установило, че
10
няма нужда от ремонт, също така че данните дадени от управителя Велизар Костадинов за
извършен от възложителя последващ ремонт на некачествените СМР, не кореспондират с
установеното на място, доколкото не са констатирани следи от такъв ремонт, което ако
такъв е бил направен, не би могло да е възможно. Според заключението няма данни да е
дадена възможност на ”Аква Терм” ЕООД да отстрани некачествено изпълнените СМР
описани в Приложения №№ 1, 2, 3 и 4 от Рекламационно писмо от 13.12.2019г., като
видовете СМР, описани в писмото, се повтарят в дефектовъчните ведомости от 30.04.2020г.
Общата стойност на необходимите СМР за отстраняване на некачествените работи описани
в приложенията към рекламационното писмо възлиза на сумата от 5223.28лв. без ДДС или
на 6267.94лв. с ДДС. Вещото лице е заключило, че при наличието на описаните в Акт
№1/30.04.2020г. по дефектовъчна ведомост, некачествено изпълнени СМР не е било
възможно хотел “Вистамар“ да функционира. Не са налице данни с каква кадрова и
техническа обезпеченост е разполагало ”Аква Терм” ЕООД, но според представената
документация за приета работа процесните видове СМР, са дело на ”Аква Терм” ЕООД.
Общата стойност отразените в Актове обр.19 за месец юни и месец юли 2019г. и на
съставените въз основа на тях Подробни ведомости, възлиза на 204298.86лв. без ДДС и на
245158.63лв. с ДДС. Вещото лице е установило, че хотел “Морска звезда“ в УПИ парцел I-
98 с идентификатор 10135.513.98, кв.18, КК “Златни пясъци“, гр.Варна, към настоящия
момент съставлява хотел “Вистамар“, разположен в ПИ с идентификатор 10135.513.98.
Според заключението на назначената повторна тричленна СТЕ, описаните в
Дефектовъчните ведомости от 30.04.2020г. към Споразумението от 01.06.2020г.
некачествено извършени СМР, основно са три вида-такива подлежащи на установяване при
приемане на СМР, установяващи се по време на експлоатация и неизвършена работа, като
вещите лица подробно са индивидуализирали /определили вида на/ всеки един от
посочените във ведомостите дефекти. По конкретно характера на констатираните дефекти,
се изразява в недобре изпълнени фуги, липса на силикониране, липса на хидроизолационни
ленти и хидроизолационна система под положените фаянсови плочи и плочи гранитогрес в
мокри помещения. Освен това след извършен оглед, са установени обратни наклони, спрямо
точковия отводнител на положените настилки на терасите на стаите, както и не добре
изпълнена топлоизолационна система-неравности в повърхнините и неравномерно
оцветяване на финишното покритие на фасадните повърхности. Също така са налице
пукнати по облицовката от гипсокартон и преградните стени от гипсокартон, които в
повечето случаи, се проявяват в период от година след изпълнението. Вещите лица са
пояснили, че в случая скритите дефекти представляват недобре фугирани повърхности,
липсата на полагане на силиконов уплътнител, липса на хидроизолационна система по
подове и стени в мокри помещения и не спазена технология при монтаж на облицовка от
гипсокартон /недобре запълнени фуги/. Установяването на дефектите при скрити работи се
извършва преди полагане или монтаж на следващата техническа операция, като се изготвя се
Акт обр.12 от Наредба №3/2003г. При извършен от вещите лица оглед, същите са
констатирали дефекти, които все още не са отстранени, като некачествените работи, са
описани в табличен вид в заключението и е посочена стойността за тяхното отстраняване,
11
която общо възлиза на сумата от 14114.16лв. с ДДС. Вещите лица са дали подробно
таблично заключение за наличието, респективно отстраняването на посочените в Акт
№1/30.04.2020г. по дефектовъчна ведомост некачествено изпълнени СМР и нужните
материали за това, като преимуществено е констатирано, че не е налице поправка на
недостатъците. Според вещите лица не е възможно хотел “Вистамар“ да функционира, ако
не са били изпълнени дейности описаните в представените по делото Актове обр.19 от
месеци юни и месец юли 2019г., които не носят подпис на възложител. Вещите лица са
потвърдили идентичността на х-л “Морска звезда“ с х-л “Вистамар“.
С цел отговор на задачата от тричленната СТЕ по делото са представени Констативен акт от
26.09.2019г. за установяване на годността на строеж “Основен ремонт и реконструкция-
пристройка и надстройка на х-л “Вистамар“ със старо наименование “Морска звезда“,
според който издаденото от общинската администрация разрешение за строеж от
03.12.2018г. е влязло в сила на 28.12.2018г. Също така ответника-възложител, който е и
строител, ведно проектантите и консултанта /строителен надзор/, са удостоверили годността
на строежа, както и че същия е изпълнен в съответствие със строителните книжа и
нормативните изисквания. Въз основа на цитираният констативен акт е издадено
Разрешение за ползван №СТ-05-153 от 26.02.2020г. на ДНСК, препис от което е представен
по делото и с което на строежа е въведен в експлоатация.
Според заключението по допълнителната задача на тричленната СТЕ, разходите необходими
за отстраняване на посочените в Акт №1/30.04.2020г. по дефектовъчна ведомост
некачествено изпълнени СМР и нужните материали за това, възлизат на 298000лв., от които
207600лв. за труд и 90400лв. за материали.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Б. Д. В., П. ЕМ. В.,
Д.С.Л. и С.Г.Ж. на страната на ищеца и Д. М. П., Д.С.Н. и П.С.М. на страната на ответника.
Показанията на двете групи свидетели съдът възприема и кредитира в частта, която има
отношение към наведените от страните твърдения и възражения, и която не влиза в колизия
със събраните по делото писмени доказателства и заключения на СТЕ.
Свидетелят Б. Д. В. сочи, че няма спомен за нотариалното удостоверяване на преписа от
Споразумението от 01.06.2020г., с рег.№1990 от 01.06.2020г., като представения по делото
препис от същото, е изваден от архива, който свидетеля е задължен да води и пази по силата
на Наредба №32 за архива на нотариусите. При заверката на преписа, съобразно
нормативните изисквания, се вписва приносителя, но не и лицето, което е записано в
документа. Посочването във фактурата, която е издадена за осчетоводяване на плащането на
таксата за въпросният препис, на задължено лице “Глобал Ко Лимитед“ ЕООД и на размера
на събраната такса от 10лв. и ДДС от 2лв. за заверени три страници, което не кореспондира
с т.6 от ТНТЗН, свидетелят обяснява с грешка на екипът му, който се грижи за това, или
защото фактурането се прави, чрез посочване на задълженото лице по искане на клиента.
Според свидетеля Г.Ф. е един от многото му постоянни клиенти.
В показанията си свидетелят П. ЕМ. В. сочи, че е бил главен инженер на ответното
12
дружество до края на януари 2020г., като е изпълнявал функциите на инвеститорски
контрол, технически ръководител и въобще лице по технически въпроси, логистика и
организация. Свидетеля сочи, че като представител/управител на ”Аква Терм” ЕООД при
работата на процесният обект му е известен Д.Д. и не познава Я., като такова лице не се е
явявало да ръководи или контролира работата по някакъв начин. Свидетелят сочи, че
подписите за възложител на приетите по делото подробните ведомости за приемане на
строителни работи, ведно с нанесените корекции са положени от него. Сочи още, че за
констатирани недостатъци, по всички части, са направени дефектовъчни ведомости,
съдържащи обобщени данни, на която база изпълнителите трябвало да си отстранят
допуснатите грешки, пропуски и т.н., защото иначе хотела не би могъл да заработи. По
спомен на свидетеля, който основно е установявал дефектно извършените работи, ”Аква
Терм” ЕООД е отстранило некачествените работи по изпратеното им рекламационно писмо,
с изключение частични проблеми в мазетата, но в представителната част “са се постарали“.
Според свидетеля по време на изпълнението на работите от ”Аква Терм” ЕООД, той е имал
много забележки относно качеството на изпълнението на СМР-тата, като част от дефектите
вероятно още не са отстранени, защото в противен случай хотела не би могъл да отвори и
понастоящем. Конкретно относно мазетата, които са съставени от 64 помещения-част от
тези помещения не са били боядисани, защото се е налагало приоритетно да се боядисат
горните 12 етажа, в които има 327 помещения. В последствие мазетата са боядисани, без
едно помещение. Сочи, че докато е контролирал обекта, не всички дефекти са били
отстранени, а само част от тях, но това, че е имало много забележки не означава, че
изпълнителите не са свършили работа, а просто се е налагало да бъдат коригирани.
Основните забележки са били относно преразхода на материали свързани с грешки при
изпълнението и нуждата от последващото им отстраняване. За ”Аква Терм” ЕООД или
доведени от Д.Д. на обекта, са работили общо 30-40 човека, като средно едновременно на
работа, са се поддържали 15-20 човека. Работата на обекта от страна на ”Аква Терм” ЕООД,
е започнала в края на 2018г. когато се открил фронт за това, след завършване на
конструкцията на сградата на ниво 3-та/4-та плоча. Според свидетеля не по-малко от 50%-
60% от зле извършените СМР, са отстранен от ”Аква Терм” ЕООД, защото иначе хотела не
би могъл да работи, ако не е боядисано, напукано и водата изтича от баните, поради
проблем с плочките, а той е започнал работа на 08.07.2019г., когато са влезли първите
туристи.
Според показанията на свидетелят Д.С.Л., Д.Д. и Я. са интимни приятели. Първоначално Д.
е правил ремонт по старото тяло на хотел “Вистамар“ от началото до края на 2018г., след
което му е възложено да направи ремонти и на новото крило на хотела. Договорът за втория
ремонт е сключен през фирмата на приятелката на Д., в началото на 2019г. в хотел
“Метрополис“, в офиса на г-н Ф., в присъствието на служителката Д.П. и свидетеля.
Договорът бил с грешна дата-2018г., поради което Д.П. я поправила с химикал на 2019г.,
след което Я. подписала договора, а подписа за възложител бил положен по късно. Работата
по договора била свършена през лятото на 2019г., като нямало проблеми, освен липсата на
заплащане за свършената работа. След няколко месеца свидетеля закарал Д. до хотел в
13
к.к.“Златните пасъци“ при служителка на г-н Ф., на име Д., която поискала процесния
договор, за да направи някакви промени. Служителката взела договора и съобщила, че ще го
върне след десетина дена, но това така и не станало. Свидетеля сочи, че Я. никога не е
посещавала обекта, предмет на договора, като дори не знае как се казва хотела.
Свидетелят С.Г.Ж. сочи, че се намира в приятелски отношения с Д.Д. и Я. С., както и че е
работил на обект-хотел “Вистамар“. Според свидетеля Д- е работил няколко пъти в хотел
“Вистамар“-през 2018г. по старото крило, след това през следващата година и по новото
крило, като това е станало въз основа на договор подписан в началото на 2019г. Договорът
бил подписан на ет.2 от хотел “Метропол“ при служителка на име Д.П., която по спомен на
свидетелят, е главен счетоводител на г-н Ф.. Договорът бил сключен на втория работен ден
от годината, като Д. го разпечатала с грешна дата, която в последствие е коригирала на ръка,
след което договорът е разписан от Я.. През втората седмица от годината била започната
работата на обекта, като тя продължила, съответно свършила през юли месец, когато в
хотела вече имало туристи. По думите на свидетеля, Я. не е участвала в работата и вероятно
не знае, за кой хотел става въпрос, като същата употребява наркотици, за разлика от Д..
Според свидетеля служителка на възложителят, която е доведена за свидетел по делото, е
изискала от Д. екземплярът му от договора, който бил предаден в хотел “Болеро“ и повече
не е върнат.
При разпита си свидетелката Д. М. П. сочи, че работодател й е “Грифид Холи“ ЕООД, чиито
собственик е същият като на ответното дружество. Излага, че е запозната с дейността на
”Аква Терм” ЕООД по повод на работата й като мениджър доставки в “Грифид Холи“
ЕООД, която е свързана със строилата хотел “Вистамар“ “Хотелско мениджърска
компания“. Свидетелката излага, че не е участвала в сключването на договор между ”Аква
Терм” ЕООД и ответното дружество по-повод този ремонт. Според свидетелката в
администрацията на “Хотелско мениджърска компания“ или в свързаните с нея фирми, няма
друг служител на име Д. или Д.. Излага още, че нямам спомен да е поправяла подписан
договор с ”Аква Терм” ЕООД, като по отношение на предявеният и такъв в о.с.з. с дата
02.01.2019г. сочи, че дори не би извършила корекция по начина ползван в него, а с полагане
на подпис. По думите на свидетелката същата е приемала в офисът си в х-л “Метропол“
подавани от Д. заявки за материали и фактури за плащане, които след това в изпълнение на
част от трудовите й задължение, подлагала на проверка относно достоверността на цените
посочени в тях, след което са предавани на счетоводството на ответното дружество. Сочи,
че не е обсъждала условия по договори, като са ползвали готови бланки, разработени от
адвокат. Излага, че няма спомен, но е възможно да е пращала такъв договор по e-mail, като
бланка. Сочи още, че е част от служители в един консорциум от няколко фирми и макар
назначението й да е по трудов договор в различна фирми, то тя изпълнява дейности
взаимосвързани помежду си.
За опровергаване на достоверността на показанията на свидетелката, ищецът е ангажирал
препис от водена електронна кореспонденция между процесуалният му представител и Д.
П., с имейл адрес: ******, представяща се за представител на “Строймакс“ ЕООД, която
14
кореспонденция е от 03.12.2018г. и касае изготвяне /корекции/ на договор за ремонт по
хотели, като към изпратените ел.писма е имало прикачени файлове-документи.
При разпита си свидетелката Д.С.Н. сочи, че е служител в администрация на ответното
дружество и се занимава с договори и документация, в която връзка е контактувала и
познава Д. /Д./. Относно договора между “Хотелско мениджърска компания“ и “Аква терм“
за обект-хотел “Вистамар“ сочи, че Д. е подал сигнал, че го е разписал той, а е следвало
договора да се разпише от управителя на фирмата-Я. С. или С.. Поради това договорът бил
написан наново с идентично съдържание. Според свидетелката Договорът от 02.01.2018г.,
съдържащ ръкописно положени данни за страните и предмет, е първоначалният грешен
такъв, а този със същата дата, но само с печатни данни, е вторият-коригирани /правилният/
такъв, като двата екземпляра всъщност са един и същ и договор и се намират в държане на
изпълнителя. Свидетелката заявява, че не познава водените от ищеца свидетели и че никога
не е искала Д. да й предава негов оригинален екземпляр от договора с машинен текст,
съответно че не е получавала такъв. Сочи, че работи в офис на ответното дружество в хотел
“Метропол“ от края на 2018г., заедно с Д.П. която и е колежка и отговорник в Отдел
“Доставки“. Ответното дружество има офиси в хотел “Болеро“, където се помещава
администрацията. По думите на свидетелката подписването на договорът от представител
на ”Аква Терм” ЕООД, не е станало в офиса на ответното дружество, а Д. го е донесъл
подписан. Същата не помни точната дата на подписване на поправения договор, но със
сигурност е било през 2019г.
Свидетелят П.С.М. сочи, че работи в ответното дружество от 1998г., като понастоящем
заема длъжността “Групов техник“, чиито задължения са организация на строителството и
поддръжка на сградите на дружеството. Според свидетеля ремонта на х-л “Вистамар“
протекъл със събаряне на една част от сградата и построяване груб строеж на тази част и
ремонт на друга част. Ремонта на втората част се е случил, когато се правил грубия строеж
на първата част, като ”Аква Терм” ЕООД с ръководител в лицето на Д- Димов, е работило и
по двете части. Свидетеля излага, че не познава Я. С., но я виждал на обекта като
придружител на Д.Д.. Излага още, че не познава водените от ищеца свидетели и никои от
тях не е работил на обекта. Сочи, че с напредване на времето, качеството на свършената от
”Аква Терм” ЕООД работа ставало все по-лошо и със забавяне на сроковете. По думите на
свидетеля колегата му В. е приел някаква работа, защото работите в строежа се застъпват и
трябва нещо да се актува и да се плати, за да може да се продължи напред, но с качеството са
се “разминавали нещата“, защото по принцип управителя на ответното дружество приема
качеството на свършената работа или упълномощава някой за това. Според свидетеля много
пъти са правени възражения от страна на възложителя за неизпълнени СМР, като след
изпратеното им писмо се появили двама човека от ”Аква Терм” ЕООД за два дни и
започнали да правят ремонти-шпакловане на тавани, без особен ефект. Излага, че
некачествено изпълнените СМР са многобройни-около деветдесет и няколко процента от
баните в хотела текат, поради некачествено поставени плочки, нефугирано и необработени
линейни отводнители. На практика не са отстранени некачествените работи, въпреки че и
15
след това изпълнителя е търсен. На свидетеля е известно, че мениджърите на фирмите по
процесният договор, са се разбрали с някакво споразумение. Сочи, че всички
подизпълнители на ответното дружество предлагат само труд, като материали са им
доставяни от и за сметка на възложителя. Сочи още, че когато при изпълнение на
некачествени СМР, са унищожавани материали на възложителя, за което В. е съставял
описи, те по никакъв начин не са удържани от дължимото плащане на изпълнителя. По
думите на свидетеля хотелът е въведен в експлоатация с некачествено изпълнени работи,
които през пролетта на 2021г. и зимата 2022г. са отстранени от служители на възложителя.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
С оглед факта на оспорване на материално правната легитимация на ищеца, която е
основополагаща за основателността на иска, се налага първо да се разгледат възраженията
на ответника, касаещи валидността на договора за цесия, от който първият черпи права.
Ангажираният по делото Договор за цесия от 18.06.2020г., с който ”Аква Терм” ЕООД е
прехвърлило в полза на ищцовото дружество, вземане в размер на 350000лв., произтичащо
от изпълнени, но неплатени СМР по Договор от 02.01.2019г., сключен между възложител-
ответното дружество и изпълнител ”Аква Терм” ЕООД срещу цена от 50000лв., платима по
Б. път в срок от 3 години, съдържа съществените елементи на този тип договори. Това е така
защото са посочени страните по договора и длъжника, описано е и прехвърляното вземане,
като в случая то е индивидуализирано с посочване договора, от който то произтича, а имено
договор от 02.01.2019г. страни, по който са стария кредитор и длъжника. Препис от
последният договор, ведно с принадлежностите, са предадени в държане от стария на новия
кредитор, който от своя страна ги е представил като доказателства в процеса. В този смисъл
неоснователно се явява оплакването на ответника, че договора за цесия нищожен, поради
липса на предмет. Съобразно заложеното в чл.26, ал.2 от ЗЗД невъзможният предмет
представлява невъзможен резултат, тъй като е невъзможно онова, към което страните са
насочили усилията си. Съдържанието на предмета, се определя от волеизявленията на
страните, като същото не е елемент от фактическия състав на сделката, но при липса на
предмет, фактическият й състав остава незавършен. В разглежданият казус предмета на
процесният договор за цесия, е описан в раздел I от същия, а именно възмездно прехвърляне
в полза на ищеца на вземане на ”Аква Терм” ЕООД от ответника, като е посочен произхода
и конкретния размер на задължението. Така описаният предмет на договора не попада в
хипотезата на горепосочената правна норма, доколкото целеният с него резултат е напълно
възможен, поради което и сделката не е нищожна. В допълнение по отношение на довода, че
договора няма предмет, защото към датата на сключването му ”Аква Терм” ЕООД не е
разполага с вземане от ответното дружество, следва да се посочи, че това възражение има
значение за основателността на претенцията, а не за действителността на цесията.
Неоснователно е възражението, че е налице нищожност на договора за цесия, тъй като
уговорените насрещни престации между цесионера и цедента, са неравностойни и водят до
накърняване на добрите нрави. Безспорно е в доктрината и практиката, че договора за цесия
16
е възможно да бъде възмезден или безвъзмезден, поради което от автономията на волята на
страните по него зависи какъв ще е размера на продажната цена на прехвърляното вземане.
Още повече, че по дефиниция на търговците е позволено сключването на спекулативни
сделки в преследване на най-добър общ финансов резултат от търговската им дейност, а не
от конкретната сделка. Ето защо в случая седемкратната разлика между прехвърлено
вземане и цена, с отложено плащане, не може да обуслови извод за противоречие с добрите
нрави, особено като се има предвид, че обичайно в практиката се среща десетократна
разлика.
Доводите на ответникът, че договора за цесия е нищожен, евентуално унищожаем, поради
липса на съгласие, са неоснователни, доколкото с подписването на същия страните са
изразили воля за сключването му, а доказателства за опорочаване на волята на някои от тях,
не са ангажирани.
Относно оплакването, че въпросният договор за цесия не е противопоставим на ответника-
длъжник, защото не е завършен фактическия състав по прехвърляне на вземането от стария
на новия кредитор, тъй като уведомлението за извършената цесия е опорочено. На първо
място следва да се има в предвид, че длъжникът може да възразява успешно за
непротивопоставимост на договора за цесия, поради липса на уведомяване, само ако твърди,
че е изпълнил на стария кредитор до момента на уведомлението /така в Определение
№987/18.07.2011г. по гр.д.№867/2011г. на ВКС, IV г.о./, като такива трънения не са
изложени в настоящия процес. На следващо място, следва да се има предвид, че съобразно
избраният процесуален ред за предявяване на претенциите, приложение намира нормата на
чл.235, ал.3 от ГПК, респективно следва да бъдат съобразени фактите, настъпили до
момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес. В този смисъл
обективираното в уведомлението, което е приложено към исковата молба, волеизявление на
стария кредитор, до длъжника-ответник за прехвърляне на вземането по договора от
02.01.2019г. в полза на ищеца, с договор за цесия от 18.06.2010г., е достигнало до ответника
с връчване на преписите, съответно е осъществен фактическият състав на чл.99, ал.4 от ЗЗД.
Тук е мястото да се посочи, че въпроса дали е договора за цесия е породил ефект, т.е. дали е
годен да прехвърли определено вземане, е различен от това дали вземането действително
съществува, който подлежи на отделено изследване.
В допълнение следва да се посочи, че действително в уведомлението е налице допусната
грешка по отношение на посочването на датата на договора за цесия, но същата не може да
бъде приета за решителна, тъй като е изначално ясно, че дата на договора за цесия не може
да е предхождаща договора за цесия. Към настоящия момент тази грешка /неяснота/ относно
датата на договора за цесия е преодоляна, тъй като самият договор за цесия е връчен на
длъжника, като приложение с исковата молба, без същевременно да са налице твърдения
или доказателства, че договор за цесия от 18.06.2010г. съществува.
В заключение съдът намира, че процесният договор за цесия е валиден, респективно е
породил транслативен ефект, по силата на който ищецът е придобил вземане в размер на
350000лв. от ответника, дължимо на основание сключен с ”Аква Терм” ЕООД договор от
17
02.01.2019г.
Относно съществуването на дълг по твърденият от ищеца договор за СМР, респективно
придобиването на права по същия, съдът намира следното:
На първо място, следва да се има предвид, че датата на договорите от типа на процесния, в
качеството им на частен свидетелстващ документ, няма обвързваща /материална/
доказателствена сила и едновременно с това не е задължителен реквизит, като условия за
действителност на договора /както е например при трудовите договори/. По същество датата
служи като индивидуализиращ белег, който позволява отличаването на една сделка от друга.
В конкретния случай съвкупният анализ на доказателствата по делото сочи, че
действителната, макар и коригирана, дата на договора въз основа, на който са изпълнени
СМР на обект хотел “Вистамар“ е 02.01.2019г. Този извод се налага, както от съдържанието
на изходящите от ответника или носещи подпис на негов представител
документи-Рекламационно писмо с изх.№256/13.12.2019г., където договорът е
индивидуализиран с въпросната дата и счетоводно включената Фактура №231 от
04.01.2019г. с основание плащане на “аванс по договор от 02.01.2019г.“ в размер на
36000лв. Така и от кореспондиращите с тези документи данни за издаване на разрешение за
строеж и свидетелските показания, преценени през призмата на правилата на формалната и
житейска логика, според които правила е обосновано да се приеме, че даден договор е
сключен непосредствено преди възможността за изпълнение /след влизане в сила на
28.12.2018г. на разрешението за строеж/, а не една година по-рано, особено като се имат
предвид, наличието на предхождащи отношения със същия изпълнител.
Наред с горното, следва да се отчете и факта, че от данните по делото е видно, че до момента
на завеждане на настоящата претенция, страните по договора не са имали колебания, за това
кое е правоотношението, по което се е изпълнявал ремонта на хотел “Вистамар“, като спора
относно датата на договора, се е породил в резултат от настъпилия разрив в отношенията на
страните.
На последно място, следва да се има предвид, че дори да е съществувала някаква неяснота
относно конкретния договор, т.е. относно извършената работа, за която се претендира
възнаграждение, то тази неяснота е преодоляна в хода на делото, в процеса излагане на
твърденията на страните и на събиране на доказателствата.
С оглед гореизложеното съдът намира, че предмет на делото е заплащане на възнаграждение
за изпълнената работа от ”Аква Терм” ЕООД при ремонт на хотел “Вистамар“ през периода
м.01-м.07.2019г., за което е сключен договор от 02.01.2019г. /с първоначално принтирана
дата 2018г./, с предмет извършване на МР, изразяващи се в монтаж на системи за сухо
строителство, топлоизолационни системи, шпакловане, боядисване, полагане на фаянс и
теракот.
Гореописаният договор съдържа съществените елементи на договор за изработка, поради
което по отношение на него са приложими специалните разпоредби на чл.258-чл.269 от ЗЗД.
Съгласно чл.258 от ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да
18
изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната да заплати
възнаграждение. Същевременно разпоредбата на чл.264, ал.1 от ЗЗД създава законово
задължение за възложителя да приеме извършената работа по договора, като при
приемането, той следва да я прегледа и при констатирани недостатъци, законът му
предоставя правата по чл.265, ал.1 от ЗЗД, а имено да иска поправяне на работата, без
заплащане, да иска заплащане на разходите за поправката или намаляване на
възнаграждението. В случай, че възложителят не направи такива възражения, съгласно
чл.264, ал.3 от ЗЗД, работата се счита приета, т.е. посочената разпоредба установява
необорима презумпция, че при липса на възражения за неправилно изпълнение, работата се
счита за приета. Пропускът на възложителя да направи своевременно възражения за
недостатъци, преклудира и възможността му да реализира отговорността на изпълнителя по
реда на чл.265 от ЗЗД, с изключение на възраженията за неточно изпълнение в количествено
отношение и ли за скрити недостатъци по реда на чл.264 от ЗЗД. Последните възражения
могат да бъдат противопоставени на изпълнителя, както чрез иск по чл.265, ал.1 от ЗЗД за
намаление на възнаграждението, или с иск по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за връщане на
платеното без основание възнаграждение, така и като защитно средство при предявен срещу
него иск с възражение с правно основание чл.266, ал.1 от ЗЗД. При решаване на спора с
посочената правна квалификация, следва да се има предвид, че приемането на извършената
работа, обхваща едновременно фактическо действие-разместване на фактическата власт
върху изработеното, чрез реалното му получаване от възложителя, и правно действие-
признание, че то напълно съответства на възложеното с договора, което всъщност е израз на
одобряването му. Ето защо за да е налице приемане на работата по смисъла на чл.264, ал.1
от ЗЗД е необходимо изявление на възложителя, придружаващо реалното предаване на
готовия трудов резултат, че счита същия за съобразен с договора, или конклудентни
действия, придружаващи фактическото получаване на изработеното, от които
недвусмислено следва, че е налице мълчаливо изразено съгласие за такова одобрение.
По отношение на извършване и приемане на работата, в разглежданият казус, за част от
изпълнените СМР са налични предвидените с т.15 от процесния договор двустранно
подписани протоколи-Актове обр.19 за установяване на обема на изработеното и за
приемане на възложеното, които съдържат и количествени сметки. За останалата част от
изпълнението работи, които преимуществено са предмет на настоящата претенция, са
изготвени Актове обр.19, които не носят подпис на възложител, но такъв е налице в
съставените въз основана на актовете Подробни ведомости, които също съдържат
количествени сметки на изпълнените СМР. Ето защо въпросните подробни ведомости,
следва да се приравнят на приемо-предавателни протоколи за приемане на работата на
изпълнителя в лицето на ”Аква Терм” ЕООД.
В подкрепа на извода за изпълнение на възложеното, са кореспондиращата си част от
показания на разпитаните по делото свидетели, според които служителите на ”Аква Терм”
ЕООД са извършвали СМР от вида на процесните, като свидетелят В. е бил лицето за
контрол на качеството и приемане на работата.
19
Оспорването на ответното дружество на горецитираните подробни ведомости, респективно
противопоставянето на извършените действия от лице без представителна власт на
основание чл.301 от ТЗ, се явява неоснователно. За да се предотврати влизането в действие
на презумпцията визирана в посочената правна норма, е нужно да е предприето
противопоставяне на извършеното от ненадлежния пълномощник действие, веднага след
узнаването за това. В случая, както вече се посочи, лицето В. е разполагало с нужната
представителна власт, като наред с това, действията му по приемане на работата, са
валидирани с отразяване на съответните фактури в търговските книги на ответното
дружеството. Допълнителен аргумент за потвърждение на действията по приемане на
работата, е качеството на ответника на главен изпълнител на обекта, който е получавал
фактическата власт върху изработеното от момента на извършването му. В тази връзка от
съдържанието на рекламационното писмо от 13.12.2019г. изпратено до ”Аква Терм” ЕООД
следва, че най-късно към м.деквмври на 2019г. възложителят-ответник е знаел за
изпълнените СМР, като данни за своевременно направено противопоставяне на действията
на служителя приел работа не са налични, напротив налице е горепосоченото потвърждаване
с конклудентни действия.
Относно размера на дължимото възнаграждение, съответно по оспорването на качеството на
изпълненото, съдът намира следното:
Предвид възражението на ответника, че по силата на предхождащите процесният договор за
цесия, Споразумение, носещо нотариална заверка с рег.№1990 от 01.06.2020г. на Нотариус с
рег.№124 в РНК, на Дефектовъчни ведомости и на Акт №1/30.04.2020г., същият
окончателно е уредил отношения с ”Аква Терм” ЕООД по повод заплащане на стойността
на СМР, изпълнени на обект хотел ”Вистамар”, следва на първо място да се разгледа
доказателствената стойност на въпросното споразумение и съпровождащите го документи.
Нотариалното удостоверяване на датата на изготвяне на споразумението, чрез заверка на
препис от същото на 01.6.2020г., не променя характерът му на частен документ, който няма
материална доказателствена сила. Ето защо и доколкото законът не предвижда изявленията,
които са материализирани в частен документи, да имат задължително обвързващо действие,
съдържанието им следа да се преценява, във връзка с останалите обстоятелства по делото.
Действително в конкретният случай въпросните документи, са подписани от органният
представител на ”Аква Терм” ЕООД, респективно могат да установят неизгодни за
подписалият го факти, но от показанията на разпитаните по делото свидетели, които са
изложили сведения за компетентността и участието в изпълнението на СМР на това лице, е
видно, че същото не разполага с квалификация и знания да възприеме реално
засвидетелстваните от него факти в рекламационните документи. Наред с това
съдържанието на тези документи влиза в колизия със заключенията и на двете допуснати по
делото СТЕ, които не установяват наличието на описаните в тях множество на брой
дефектни СМР, които са на значителна стойност. Съдържание на документите противоречи
и на доказателствата за функционирането на обекта от средата на м.07.2019г., доколкото ако
тези недостатъци бяха налице, то това не би било възможно. От значение за преценка на
20
качеството на изработеното, е и съставеният Констативен акт от 26.09.2019г. за
установяване на годността на строеж, с който възложителя, проектантите и строителният
надзор, са удостоверили съответствието на изпълненото с възложеното.
За пълнота следва да се посочи, че включването на гореописаното споразумение в
счетоводните книги на ответника, не обуславя извод за реалност на описаните в него данни,
доколкото воденето на счетоводство е изцяло под контрола на страната и вписаните в него
данни зависят от волята на ответника. По изложените съображения не могат да се ползват и
констатациите от заключението на ССчЕ, които съдържат изцяло позитивни данни за
страната, на базата едностранно предоставени от нея сведения.
В контекста на изложеното, съдът намира, че Споразумение от 01.06.2020г., Дефектовъчни
ведомости и на Акт №1/30.04.2020г., са непротивопоставими на ищеца, респективно че
размера на задължението следва да се определи на база документацията, създавана по време
на строителството.
Според заключението на едноличната СТЕ общата стойност СМР изпълнени от ”Аква Терм”
ЕООД, които са предмет на Актове обр.19 съставени месец юни и месец юли 2019г. и на
съставените въз основа на тях Подробни ведомости, възлиза на 204298.86лв. без ДДС и на
245158.63лв. с ДДС, което е в повече от исковата претенция от 244733.95лв. Същевременно
съгласно заключението на ССч.Е фактурите, издадени въз основа на въпросните документи,
са намерили отражение в счетоводството на ответника, като общия финансов резултат през
периода 04.01.2019г.-10.06.2019г. възлиза на 675.273.22лв. без ДДС или 810187.73лв. с ДДС.
От друга страна обаче във връзка с оплакванията на ответника за лошо изпълнение, които
имат характер на възражение за скрити недостатъци по чл.264 от ЗЗД, за които изпълнителя
е уведомен с рекламационно писмо от 13.12.2019г., не могат да се пренебрегнат данните за
некачествено изпълнени СМР, съдържащи се в заключенията на двете СТЕ. Във варианта
възприет от вещите лица по тричленната СТЕ цената за поправка на констатираните и все
още неотстранени дефекти, възлиза общо на сумата от 11761.80лв. без ДДС или 14114.16лв.
с ДДС.
С оглед гореизложеното и предвид липсата на доказателства за доброволно
изпълнение/плащане, което е тежест на ответника, подлежащия на заплащане остатък от
възнаграждение по договора за изработка, след редуцирането на претендираната сума от
244733.95лв. с разходите за поправка на констатираните недостатъци възлиза на
230619.79лв.
Аргумента на ответника, че от дължимите суми следва да се изключи ДДС, е неправилен. В
договора за изработка не е посочено дали възнаграждението се дължи с ДДС или без, но в
издадените за осчетоводяване на задълженията фактури, въпросният данък е включен за
плащане. Ето защо и с оглед презумпцията на чл.67, ал.2 от ЗДДС, следва да се приеме, че
във възнаграждението, следва да се включи ДДС.
Възражението на ответника за прихващане с установената в Споразумението от 01.06.2020г.
сума в размер на 109000лв. с ДДС, представляваща неусвоени авансови плащания, се явява
21
неоснователно. Както вече се посочи по-горе споразумението, е недостоверно по отношение
на ищеца в резултат, от което същото не установява вземане, респективно не може да
послужи за приспадане на задължения. Наред с това според заключението на ССч.Е
доказателства за такъв дълг се съдържат само в счетоводството на ответника и те възникват
едва след подписване на споразумението, което буди недоумение, при положение, че
авансите се прихващат в хода на изпълнението при заплащане на съответната част от
изработеното. В случая следва да се държи сметка, че не е налице недовършена работа, при
която да е останал неусвоен аванс. В допълнение към горното следва да се отбележио, че
изложеното от вещото лице по ССч.Е относно отрязванията в ГФО и в баланса на ”Аква
Терм” ЕООД за 2019г. публикувани в ТР, не отговаря на действителността, доколкото
вписване на задължения по т.3 “Получени аванси“ въобще не фигурира, т.е. няма отразен
дълг в размер на 91000лв. без ДДС, който да възлиза на 109000лв. с ДДС и да кореспондира
с вземане на ответника.
Мотивиран от изложеното съдът приема, че следва да се уважи иска за присъждане в полза
на ищеца на сумата от 230619.79лв., представляваща прехвърлено му с Договор за цесия от
18.06.2020г. вземане на ”Аква Терм” ЕООД от ответното дружество, съставляващо
незаплатено възнаграждение за изпълнени СМР по Договор от 02.01.2019г. /2018г./, сключен
между последните две дружества, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на предявяване на иска до окончателното изплащане. За разликата над посочената
сума до претендираните 244733.95лв., искът подлежи на отхвърляне.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца, се дължат
деловодни разноски, съобразно уважената част от иска и според доказателствата за
извършени такива в общ размер на 19739.36лв., в които е включен адв.хонорар в размер на
8500лв., след редукция на претендираният такъв от 10000лв. по реда на чл.78 от ГПК, като
прекомерен. Изчислени по посочените начин и параметри, разноските в полза на ищеца
възлизат на 18600.96лв.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответникът се полагат разноски според отхвърлената
част от иска и съобразно доказателствата за направени такива, в общ размер на 11665лв.
След приложение на посоченото правилото, дължимите разноски в полза на ответникът,
възлизат на 672.74лв.
Ето защо и предвид еднородният и насрещен характер на вземанията на страните за
разноски, следва да се извърши съдебна компенсация, съответно в полза на ищеца да се
присъди сумата от 17928.22лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ”Хотелско Мениджърска Компания” ЕООД , с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, к.к.”Златни
22
пясъци”, хотел ”Арабела”, представлявано от Г.Г.Ф., да заплати на ”Ира-
2020” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Варна, ул.”Гладстон” №1, вх.Б, ап.40, представлявано от И.Щ.Ц., сумата
от 230619.79лв., представляваща прехвърлено с Договор за цесия от
18.06.2020г. в полза на ищцовото дружество от ”Аква Терм” ЕООД, вземане
от ответното дружество, съставляващо незаплатено възнаграждение за
изпълнени СМР по Договор от 02.01.2019г. /2018г./ сключен между
последните две дружества, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на иска- 01.10.2020г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 17928.22лв., представляваща съдебно-
деловодни разноски по компенсация, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на
цедираното възнаграждение за разликата над 230619.79лв. до
претендираните 244733.95лв., като неоснователен.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд Варна
в двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
23