№ 15799
гр. София, 19.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20231110137413 по описа за 2023 година
Предявени са от ищеца Д. Д. срещу ответника „Квантум Омега“ ЕООД
обективно кумулативно съединени осъдителни искове, както следва:
- иск с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ, за заплащане на сумата в размер 5600
лв., представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестието при прекратяване
на трудовото правоотношение, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба - 05.07.2023г. до окончателното изплащане на сумата.
- иск с правно основание чл. 222, ал. 1 КТ, за заплащане на сумата в размер
3800,00 лева, представляваща обезщетение за времето, в което служителят е останал
без работа, поради прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл.
328, ал. 1, т. 2 КТ, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба-
05.07.2023г. до окончателното изплащане на сумата.
- иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ, за заплащане на сумата в размер
380,00 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в
размер на 3 дни за 2022г., ведно със законната лихва върху горепосочената сума,
считано от датата на подаване на исковата молба - 05.07.2023 г. до окончателното
изплащане.
Ищецът Д. Д. твърди, че бил в трудово правоотношение с ответника „Квантум
Омега“ ЕООД, по силата трудов договор № 116/06.09.2022г. по който бил назначен на
длъжност „разработчик интернет приложения“, при уговорено работно време съгласно
договора - 8 часа и брутно трудово възнаграждение в размер на 3800 лева, платимо до
1
25-то число на месеца следващ месеца, за който се отнася. Твърди, че изпълнявал
коректно и добросъвестно задълженията си по трудовоправната връзка с ответника.
Излага съображения, че със Заповед № 01/31.10.2022г. правоотношението му е
прекратено. Поддържа, че работодателят му дължи сумата от 5600 лв., представляваща
обезщетение за прекратяване на трудовия договор, поради неспазено предизвестие,
сумата от 3800 лв., представляваща обезщетение за времето, за което е останал без
работа, в резултата на уволнението - за 1м., както и сумата от 380 лв., представляваща
обезщетение за неизползван платен отпуск в размер на 3 дни за 2022г. Поддържа, че
въпреки отправените извънсъдебно покани, ответникът не му е заплатил дължимите
обезщетения с оглед прекратяване на трудовоправната връзка. Предвид
гореизложеното претендира осъждане на ответника да му заплати горепосочените
суми, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното
плащане, както и сторените в производството разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „Квантум Омега“ ЕООД е депозирал
отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове както по основание,
така и по размер. Не оспорва твърдението, че между страните е съществувало трудово
правоотношение с посоченото съдържание. Поддържа, че за положения труд през м.09
и м.10.2022г. е заплатил дължимото се трудово възнаграждение по посочена от
работника банкова сметка. Оспорва твърденията на ищеца, че е изпълнявал трудовите
си задължения коректно и добросъвестно, като излага съображения, че същият не е
уплътнявал работното си време, установено чрез вътрешната система на работодателя.
Навежда доводи, че ищецът е полагал труд и при друг работодател. Релевира
възражение по чл. 74, ал. 1 КТ за обявяване на трудов договор № 116/06.09.2022г. за
недействителен с обратна сила, предвид недобросъвестността на работника. Оспорва
твърдението, че трудовият договор е прекратен на посоченото основание чл. 328, ал. 1,
т. 2 ГПК, съответно претендираното обезщетение по чл.222 КТ е недължимо. Сочи, че
обезщетенията по чл.220 КТ и чл.224 КТ са дължими при действителен трудов договор
или при обявен за недействителен от съда, но при добросъвестен служител, какъвто
настоящият случай не е. Твърди, че е начислил и заплатил всички обезщетения при
прекратяване на трудовото правоотношение. Моли съда да отхвърли предявените
искове. Претендира присъждане на сторените в производството разноски.
Съдът, като съобрази събраните доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, достигна до следните фактически и правни изводи:
Между страните по делото не е спорно и видно от представените писмени
доказателства, в това число трудов договор № 116/06.09.2022г. се установява, че са се
намирали в безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът Д. Д. е
заемал длъжността „разработчик интернет приложения“ при ответното дружество
„Квантум Омега“ ЕООД. ОпредЕ. е основна месечна заплата в размер на 3000 лева, 33
% целеви месечен бонус, както и допълнително трудово възнаграждение за придобит
2
трудов стаж и придобит опит на същата или сходна позиция – 0,6 %. Установява се, че
трудовият договор е сключен за неопределен срок при уговорено работно време – 8
часа и задължение служителят да постъпи на работа на 19.09.2022г. В допълнение към
това е предвиден 45 – дневен срок на предизвестие за прекратяване на трудовия
договор.
Не е спорно по делото и обстоятелството, че ответното дружество е отправило
едномесечно предизвестие за прекратяване на договорната връзка с ищеца, считано от
01.11.2022г. Същевременно трудовото правоотношение между страните е прекратено с
посочено основание чл. 328, ал. 1 КТ по силата на Заповед № 001/31.10.2022г.,
считано от същата дата, видно от която с арг. от разпоредбата на чл. 220, ал. 1 КТ, на
служителят е следвало да бъде изплатено обезщетение за неспазен срок на
предизвестие в размер на 3000 лева, представляваща едно брутно трудово
възнаграждение, както и на основание чл. 224, ал. 1 КТ сумата 570 лева,
представляваща обезщетение за 3 дни неизползван платен годишен отпуск.
С отговора на исковата молба ответникът е релевирал възражение за
недействителност на сключения между страните трудов договор на основание чл. 74,
ал. 1, пр. 1 и 3 КТ при твърдения за недобросъвестност на ищеца, предвид наличието
на друго трудово правоотношение /с дружество „Релева” ООД/, предхождащо във
времево отношение процесния трудов договор № 116/06.09.2022г. Изложени са
съображения, че договорът с „Квантум Омега“ ЕООД има характеристиките на
допълнителен, а не на основен какъвто ответникът е считал, че сключва, съответно
доколкото не са спазени изискванията за допълнителен трудов договор, той е сключен
в противоречие със закона и/или заобикалянето му.
Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал.1 КТ трудов договор, който противоречи на
закона или колективен трудов договор или ги заобикаля, е недействителен. В
трудовото право не са уредени отделни основания за нищожност и унищожаемост на
трудовия договор, а се използва общото понятие недействителност.
В настоящия случай за изясняване на относимите за спора обстоятелства е
прието удостоверение с изх. № 220192401761029/03.04.2024г. на ТД на НАП – София
град /лист 118/, от съдържанието на което се установява, че ищецът Д. Д. е бил в
трудово правоотношение с работодател – „Релева” ООД, по силата на сключен трудов
договор от 16.11.2022г., с отразена дата на прекратяване на трудовоправната връзка –
17.10.2023г. Следователно сключеният между страните в настоящото производство
трудов договор № 116/06.09.2022г. не е недействителен, тъй като при сключването му
ищецът не е бил в трудово правоотношение с друг работодател, което е условие за
сключване на трудов договор по чл. 111 КТ. За да е недействителен трудов договор на
посоченото основание, следва да е налице несъответствие на самия трудов договор и
законовите изисквания, на които трябва да отговаря (решение № 320/26.11.2014 г. по
3
гр. д. № 2420/2014 г. на ВКС, ГК, IV ГО). Ето защо съдът намира, че е налице валидно
сключен основен трудов договор между страните по делото, по силата на който
ищецът е заемал длъжността „разработчик интернет приложения“, поради което и
релевираното възражение за неговата недействителност се явява неоснователно и
недоказано.
По иска с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ:
В тежест на ищеца е да установи сключването на трудов договор с ответника,
прекратяването му от ответника без отправяне на предизвестие за това, размера на
уговореното трудово възнаграждение, както и уговорения срок за
предизвестието.
Съгласно чл. 220, ал. 1 КТ страната, която има право да прекрати трудовото
правоотношение с предизвестие може да го прекрати и преди да изтече срокът на
предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното
трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на
предизвестието.
В настоящия случай по делото се установи наличието на валидно възникнало
трудово правоотношение по силата на трудов договор № 116/06.09.2022г., по силата на
което ищецът е изпълнявал длъжността „разработчик интернет приложения“, което
правоотношение е прекратено със Заповед № 001/31.10.2022г. на „Квантум Омега“
ЕООД.
Видно от представения по делото в превод на български език трудов договор
страните са уговорили при прекратяване на същия, срокът на предизвестието да бъде
45 календарни дни. Видно от представената по делото Заповед № 001/31.10.2022г.
трудовото правоотношение на ищеца е прекратено, считано от
31.10.2022г.
Предвид изложеното, предявеният иск за заплащане на обезщетение за
неспазено предизвестие се явява доказан по основание.
Съгласно чл. 228, ал. 1 КТ брутното трудово възнаграждение за определяне на
обезщетенията по този раздел е полученото от работника или служителя брутно
трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало
основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или
служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е
предвидено.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от НСОРЗ - когато работникът или служителят не е
отработил пълен работен месец, брутното трудово възнаграждение по чл. 228 от
Кодекса на труда се определя, като полученото среднодневно брутно трудово
възнаграждение се умножи по броя на работните дни за същия месец. В ал. 2 е
4
предвидено, че размерът на среднодневното брутно трудово възнаграждение при
изчисляване на платения годишен отпуск и обезщетенията по Кодекса на труда при
пълен работен ден не може да бъде по-малък от този, който се изчислява при
възникване на съответното основание от размера на установената за страната
минимална работна заплата.
Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза (л.137) брутното
трудово възнаграждение, получено от ищеца за месец септември 2022 г. е в размер на
3202,80 лева, като при пълен отработен месец би било – 3768 лева, съответно средният
дневен размер на възнаграждението е 188,40 лева /при 20 работни дни за м.09.2022г./.
По делото се установява, че срокът на неспазеното предизвестие е 45 дни, т.е. на
ищеца се дължи обезщетение за неспазено предизвестие за сумата от 8478 лева.
Ответникът не доказва погасяване на дължимата сума чрез плащане. Предвид
изложеното и с оглед диспозитивното начало в гражданския процес, искът следва да
бъде уважен в пълния предявен размер от 5600 лева.
По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ:
В тежест на ищеца е да докаже, че е полагал труд по трудово правоотношение
при ответника, което е прекратено независимо от основанието за прекратяване, както и
размера на брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен
месец преди уволнението.
В тежест на ответника е да докаже или ползването на отпуска за процесния
период, или плащане на обезщетението за неползването му.
Съгласно чл. 224, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение
работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания
платен годишен отпуск, правото на което не е погасено по давност.
Между страните не се спори, а и от представената Заповед № 001/31.10.2022г. на
„Квантум Омега“ ЕООД се установява, че неизползвания платен годишен отпуск на
ищеца е в общ размер на 3 дни за 2022 г.
Съгласно чл. 224, ал. 2 КТ обезщетението се изчислява по реда на чл. 177 КТ
към деня на прекратяване на трудовото правоотношение.
Съгласно чл. 177, ал. 1 КТ за времето на платения годишен отпуск
работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се
изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово
възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска,
през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни.
Съгласно заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза (л.139)
размерът на договореното и декларирано в ТД на НАП брутното трудово
5
възнаграждение за месец септември 2022 г. е 3768 лв. Средното дневно брутно трудово
възнаграждение е в размер на 188,40 лв. Размерът на обезщетението за неизползван
платен годишен отпуск към датата на прекратяване на трудовия договор възлиза на
565,20 лева.
Предвид изложеното и с оглед диспозитивното начало в гражданския процес,
искът следва да бъде уважен в пълния предявен размер от 380,00 лева.
По иска с правно основание чл. 222, ал. 1 КТ:
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 222, ал. 1 КТ, при уволнение
поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата,
намаляване обема на работа, спиране на работата за повече от 15 работни дни, при
отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото
поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място или
местност, или когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде
освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал
преди това същата длъжност, работникът или служителят има право на обезщетение от
работодателя.
Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето,
през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския
съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда
обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил
на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия
срок.
В тежест на ищеца по иска е да докаже по делото пълно и главно, че трудовото
правоотношение е прекратено на посоченото основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, размера
на брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец и
обстоятелството, че е останал без работа в периода, за който претендира обезщетение.
В тежест на ответното дружество е да докаже по делото, че е изплатил на ищеца
дължимото се обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ.
От представената Заповед № 001/31.10.2022г. на „Квантум Омега“ ЕООД, се
установява, че трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание
чл. 328, ал. 1 КТ, с отразяване че инициативата е на работодателя, но без да е посочена
конкретна хипотеза от предвидените в същата норма. Следва да се приеме, че
независимо от липсата на посочване на определено основание измежду
регламентираните в чл. 328, ал. 1, т.1-12 КТ, доколкото законодателят е предвидил за
всяко едно отправянето на предизвестие от страна на работодателя, неизпълнението на
същото обуславя правото на ищеца на обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ.
6
Видно от представената справка от НАП за регистрирани трудови договори на
ищеца за периода 01.01.2022г.- 31.12.2022г., след прекратяване на трудовото
правоотношение на ищеца на 01.11.2022г., същият е останал без работа до 16.11.2022г.,
когато е започнал да престира труд при друг работодател. Това обстоятелство се
признава включително от ищеца в хода на производството по делото, видно от молба
от 19.04.2024г. Горните изводи на съда не се разколебават от представената за
констатация в съдебно заседание трудова книжка на ищеца, от съдържанието на която
се установява, че документът не е воден редовно, не са вписвани изискуемите
реквизити и данни за всички работодатели, при които ищецът е полагал труд, в т.ч. не
се съдържа запис за трудовото правоотношение с ответното дружество. Предвид това
документът не следва да бъде ценен при формиране изводите на съда относно
релевантните за иска обстоятелства. С оглед на гореизложеното за периода 01.11.2022г.
до 15.11.2022г. ищецът има право на обезщетение, което при съобразяване на
среднодневеното възнаграждение, изчислено от ССеЕ и на основание чл. 162 ГПК
съдът определя на сумата 2826 лева. До посоченият размер искът е основателен и
следва да бъде уважен, а за разликата над него до пълния заявен размер от 3800 лева,
следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищецът е претендирал разноски, като е представил доказателства за заплащане
на адвокатско възнаграждение в размер на 1300 лева, видно от договор за правна
защита и съдействие от 03.06.2023г. Доколкото в договора не е посочен размер на
възнаграждението по всеки от отделните искове съдът приема, че за всеки от трите
съединени иска е уговорено и платено възнаграждение в размер на 433 лв. При
съобразяване обстоятелството, че исковете по чл. 220, ал. 1 и чл. 224 КТ са уважени
изцяло, а исковата претенция с правно основание чл. 222, ал. 1 КТ е частично
основателна и като взе предвид уважената и отхвърлената част съдът намира, че на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер
на 1186,42 лева.
Ответникът претендира разноски в размер на 1278 лева по договор за правна
защита и съдействие № 629678/08.112023г. и в размер на 950 лева по договор за
правна защита и съдействие № 629679/08.112023г. Същевременно до приключване на
съдебното дирене в производството пред настоящата инстанция страната не е
представила доказателства, че такива разноски реално са сторени /предвид уговорения
начин на плащане – по банков път/. Представянето им едва с молба от 23.05.2024г.,
когато делото вече е било обявено за решаване не променя горните изводи на съда.
Меродовно за уважаване на субективното право на участващата в процеса страна за
7
разноски, е както искането за разноски да бъде направено до приключване на устните
състезания пред съответната съдебна инстанция, така и те да бъдат доказани в същия
срок /в този смисъл Определение № 316/ 04.06.2009г. на ВКС, ТК/. С оглед на
гореизложеното разноски за осъщественото процесуално представителство на
ответника в настоящото производство не следва да бъдат присъждани.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК и с оглед уважената част на исковите претенции
ответникът следва да заплати по сметката на Софийски районен съд сумата от 387,04 –
държавна такса.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Квантум Омега“ ЕООД, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на Д. Д.,
ЛНЧ **********, по предявените осъдителни искове с правно основание чл. 220, ал. 1
ЗЗД сумата 5600 лева, представляваща обезщетение за неспазен срок на
предизвестието при прекратяване на трудовото правоотношение със Заповед №
01/31.10.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба -
05.07.2023г. до окончателното изплащане, с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ сумата
380 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в
размер на 3 дни за 2022г., ведно със законната лихва върху горепосочената сума,
считано от датата на подаване на исковата молба - 05.07.2023 г. до окончателното
изплащане, с правно основание чл. чл. 222, ал. 1 КТ, сумата 2826 лева,
представляваща обезщетение за времето, в което служителят е останал без работа,
поради прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл. 328, ал. 1 КТ,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 05.07.2023г. до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.
222, ал.1 КТ за разликата над сумата 2826 лева до пълния претендиран размер от 3800
лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Квантум Омега“ ЕООД, ЕИК
*********, ДА ЗАПЛАТИ на Д. Д., ЛНЧ **********, сумата 1186,42 лева, разноски
по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Квантум Омега“ ЕООД, ЕИК
*********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Софийски районен съд, сумата 387,04 лв. –
държавна такса по уважените искове.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9