РЕШЕНИЕ
№ 166
гр. Благоевград , 12.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и втори април,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно гражданско дело №
20211200500222 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба от "Е...“ Е., с
ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр.С., *, ул.“Х. С.“ № *,
представлявано от управителя С. К. Я., чрез адв. Й.Л., против решение №
908696/ 09.11.2020 г., постановено по гр. д. № 2875/ 2019 г. по описа на РС -
Благоевград, с искане за отмяната му изцяло.
Във въззивната жалба се правят оплаквания за недопустимост на
атакувания акт, както и оплаквания, които могат да се квалифицират като
такива за постановяване на атакувания съдебен акт в противоречие с
материалния закон и противоречие с процесуалния закон. Навежда се, че в
хода на производството по гр. д. № 2875/ 2020 г„ по описа на Районен съд -
Благоевград, същият е допуснал съществено съдопроизводствено нарушение,
изразяващо се в непроизнасяне по своевременно подадената от ищеца молба
за поправка на протокола от последното проведено открито съдебно
заседание на 20.10.2020 г. Видно от него, първоинстанционният съд е
определил 1-седмичен срок, считано от датата на съдебното заседание за
депозиране на писмени бележки от процесуалните представители на страните.
В действителност даденият от съда срок за представяне на писмените защити,
по време на откритото съдебно заседание, е двуседмичен. Поради тази
1
причина и на основание чл. 151 ГПК, в законоустановения седемдневен срок
от предоставяне на разположение на протокола от проведено открито съдебно
заседание на 20.10.2020 г., постъпил в електронната поща на Адвокатско
дружество „Л. ...“ с имейл на 29.10.2020 г. / Чет 17:30/, са подали до съда
молба за поправка на цитирания протокол. Твърди се, че липсва произнасяне
на съда по искането за поправка на протокола от откритото съдебно заседание
на 20.10.2020 г. и не са проведени предвидените в чл. 151, ал. 4 и 5 ГПК
процесуални действия на съда. Сочи се, че аргументи, в подкрепа на тази
теза, могат да се намерят по аналогия в задължителната практика на
Върховния касационен съд /ВКС/, обективирана в Решение № 476 от
07.07.2010 г. по гр. дело № 720/2009 г. на IV г.о., Решение № 341 от
11.11.2011 г. по гр. дело № 992/2010 г. на I г.о.. Решение № 111 от 23.04.2012
г. по гр. дело № 1077/2011 г. на III г.о. Цитираните съдебни актове касаят
случаите, при които е налице постановяване на решение преди изтичане на
срока за писмена защита. Макар обжалваното решение да е постановено след
изтичане на срока за представяне на писмена защита, в него липсват каквито
и да било индикации, че съдът е приел и се е запознал с представените
писмени бележки, че е уважил искането за поправка на протокола от
откритото съдебно заседание от 20.10.2020 г., за да може да приеме по делото
представената в двуседмичния срок писмена защита.
Поддържа се, че свидетелските показания не доказват твърденията на
ответната страна, тъй като договорът за превоз се установява с
товарителница. Представената по делото товарителница е редовна, като
същата съдържа всички установени по конвенцията реквизити, в това число и
датата на явяване на автомобила на товарния пункт /графи 4 и 21/, съответно
времето на доставка и приключване на процесния превоз /графа 24/. Същата
представлява годно и относимо писмено доказателство, чрез което се
потвърждават изложените твърдения по предявения от „Е...“ Е. насрещен иск
и се установява неговата основателност. Друг аргумент в подкрепа на
горепосоченото е, че товарителницата по делото е представена от „В. Т.“ Е. с
подадената искова молба, както и че автентичността на същата, като частен
свидетелстващ документ, не е оспорена в нито един момент от съдебното
дирене. Поддържа се, че остават недоказани, предвид че свидетелят не си
спомня процесния превоз, товарителницата от 28 март 2019 г. е единствено
доказателствено средство за вписаните в нея обстоятелства. Поддържа се, че
са недоказани твърденията на „В. Т. Е. относно изпълнение на задълженията
му като превозвач да се яви своевременно в посочения срок по Заявка №
2019/27 на мястото на товарене. Отново следва да бъде отбелязано, че в графа
18 „забележки“ липсват вписани такива от водача на тежкотоварния
автомобил. При това положение товарителницата, представена от ищеца по
главния иск и ответник по насрещния, остава единственото доказателствено
средство, неоспорено и от двете страни, което да установи обстоятелствата
около извършения превоз и явяването на товарния автомобил на 28 март 2019
г. на товарен пункт, когато и бива натоварен. Поддържа се, че като кредитира
2
свидетелските показания на свидетеля С., който от една страна не помни
процесния случаи, а от друга твърди, че извършва действия, които
тенденциозно нарушават законоустановени задължения, съдът е постановил
незаконосъобразен краен съдебен акт.
Прави се искане пред въззивният съд за обезсилване на решението, а
при евентуалност за отмяна на решението, като съдът постанови друго такова,
с което да уважи иска.
Във въззивната жалба не се правят искания за събиране на нови
доказателства при въззивната проверка, като се иска присъждане на
сторените при второинстанционната проверка разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната
жалба. Навежда се, че решението на първата инстанция е правилно и
законосъобразно, поради което следва да се остави в сила. Претендира
сторените по делото разноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият състав на Окръжен съд - Благоевград, ГО, IV въззивен,
счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от
„В. Т.“ Е., с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр.Б., ул.“П. Д.“ №
*, представлявано от управителя В. Д., с която против „Е...“ Е., с ЕИК: *, със
седалище и адрес на управление: гр.С., *, ул.“Х. С.“ № *, представлявано от
управителя С. К. Я. – е предявен осъдителен иск – за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 2 640,99 /две хиляди шестстотин и четиридесет
лева и деветдесет и девет стотинки/ лв., представляваща неизплатена
главница по фактура № **********/04.04.2019., ведно със законната лихва от
подаване на иска до окончателното изплащане на дължимото.
Препис от ИМ е връчена на ответника, който в срока за отговор е
представил писмен такъв, както и е предявил насрещен иск.
Насрещният иск е подаден в преклузивния за това срок, като с него е
съединен за разглеждане иск, които се разглеждат с първоначалния иск по
реда на едно и също съдопроизводство и имат връзка помежду си, относно
спорните факти и обстоятелства, поради което е допуснат и приет за
съвместно разглеждане с първоначалния иск.
С насрещния иск, предявен от „Е...“ Е., с ЕИК: *, със седалище и адрес
на управление: гр.С., *, ул.“Х. С.“ № *, представлявано от управителя С. К. Я.
против ищеца по първоначалния иск - „В. Т.“ Е., с ЕИК: *, със седалище и
адрес на управление: гр.Б., ул.“П. Д.“ № *, представлявано от управителя В.
3
Д. – се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 100,00
/сто/евро или левовата равностойност на 195,58 лв. , представляваща
неустойка , на основание т.1.7 от заявка за транспорт № 2019/27.
Извършена е размяна на книжата и по насрещния иск, като е постъпил
отговор по НИ от ответника по него.
Твърди се от ищеца, че основния му предмет на дейност е транспорт в
страната и чужбина. Също така сочи, че в това му качество на превозвач на
ответната страна е предоставил транспортна услуга по заявка за транспорт –
2019/27, за което е бил издаден и първичен счетоводен документ – фактура №
**********/04.04.2019г. с данъчна основа от 5867,48 лв. с ДДС в размер на
1173,50 лв. или на обща стойност от 7040,99 лв. с ДДС и посочен начин на
плащане – по банкова сметка.
Твърди се от ищеца, че възложената транспортна услуга е била
изпълнена в срок и по указания начин с товарен автомобил, като на
12.04.2019г. ответното дружество е получило фактурата и ЧМР без забележки
за извършената услуга. Сочи се, че са постъпили частични плащания от
ответника по процесната фактура – на 05.08.2019 г. – 1400 лв., на 19.08.2019 г.
– 2000 лв. и на 24.09.2019 г. – 1000 лв., поради което е останала неизплатена
сума от 2640,99 лв.
При поддържане на фактически твърдения в горната насока се
обосновава правен интерес от предявяване на иска.
В срока по чл.131 ГПК от ответника по този иск е постъпил писмен
отговор. Искът не се оспорва по допустимост, а по основателност.
Развиват се съображения за действителните правоотношения между
страните. Не се оспорва, че между страните е имало сключено
правоотношение за превоз на стоки. Твърди се, че ответното дружество не е
претендирало обезщетение, основаващо се на забава при доставяне. Сочи се,
че според приложената СМR товарителница, стоката, предмет на договора за
превоз е доставена съгласно сроковете, договорени от страните в приложения
договор за превод № 2019/27.
Твърди се, че претендираната от ищеца сума от 2640,99 лв. е платена на
11.11.2019г. по банкова сметка, посочена от самия ищец в изпратената от
него на ответника фактура № 0000 000 498/04.04.2019 г. В тази връзка се
твърди, че с факта на плащане ответникът е извършил извънсъдебно
признание на дължимото вземане. Оспорва се твърдението на ищеца, че е
изпращал и съответно ответникът е получавал покани за плащане.
В тази връзка се твърди, че ответникът не е дал повод за завеждане на
делото и на основание чл. 78,ал. 2 ГПК направените по делото разноски
следва да се възложат на ищеца.
4
При поддържане на фактически твърдения в горната насока се иска
отхвърляне на иска, да не се уважава искането на ищеца за допускане на
експертиза, както и да бъдат вдигнати наложените запори на банковите
сметки на ответника.
По насрещния иск, се твърди от ищеца по насрещния иск, че с ответната
страна са се намирали в търговски правоотношения, като са сключили
помежду си договор за международен превоз, по силата на който ищецът по
НИ е имал качеството на спедитор /товародател/, а ответната по НИ страна –
на превозвач. Не се оспорва, че ответникът по иска е изпълнявал заявка за
транспорт № 2019/ 27, но се сочи, че по искане на ищеца товаренето е
следвало да се осъществи през периода между 25.03.2019г. и 27.03.2019г., но
въпреки това товаренето е осъществено на 28.03.2019 г. , видно от самата
ЧМР. Сочи се, че на 07.05.2019 г. ищецът е изпратил до ответника по пощата
покана за заплащане на неустойка, поради липса на плащане ищецът се
позовава на т.1.7 от заявка за транспорт № 2019/27. При поддържане на
фактически твърдения в горната насока се обосновава правен интерес от
предявяване на искане за заплащане на неустойка, на основание сключения
договор за заявка, поради неточно изпълнение от гледна точка забава в срока
на товарене.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника по НИ е постъпил отговор. Не се
оспорва допустимостта, а основателността на иска. Не се оспорва, че между
страните и сключен договор за превоз на стоки по заявка № 2019/27, като за
същата е бил издаден и счетоводен документ фактура №
**********/04.04.2019г. на обща стойност от 7040,99 лв. с ДДС. Твърди се
от ищеца, че възложената транспортна услуга е била изпълнена в срок и по
указания начин с товарен автомобил, като на 12.04.2019 г. ответното
дружество е получило фактурата и ЧМР без забележки за извършената
услуга. Сочи се, че са постъпили частични плащания от ответника по
процесната фактура – на 05.08.2019г. – 1400 лв., на 19.08.2019г. – 2000 лв. и
на 24.09.2019г. – 1000лв., поради което е останала неизплатена сума от
2640,99 лв.
Оспорва се дължимостта на претендираната неустойка, като ответникът
по НИ се позовава на Конвенцията ЧМР, приложима към правния спор,
според която основание за забавяне при доставяне на стока може да даде
основание за обезщетение само ако в срок от 21 дни от деня на предаване на
стоката на разположение на получателя е била отправена писмена рекламация
до превозвача, което в случая не е сторено. Сочи се, че стоката е доставена на
01.04.2019 г. и срокът по Конвенцията ЧМР от 21 дни, който е преклузивен, е
изтекъл на 22.04.2019 г., като рекламацията е следвало да бъде направена
изрично и писмено отправена до превозвача и в тази връзка, ако се счете, че
искът за неустойка по същество представлява рекламация то срокът за това е
изтекъл на 22.04.2019 г.
5
Отделно от това се сочи, че в заявката за транспорт № 2019/27 в т.1.5 –
срок на товарене и разтоварване е посочено „без компенсация 24 часа“.
При поддържане на фактически твърдения в горната насока се иска
отхвърляне на НИ като неоснователен.
След като съобрази доводите на страните и извърши преценка на
събраните доказателства съдът приема за установена следната фактическа
страна на спора:
По делото не се спори, а и от представените доказателства се
установява, че след подадена заявка за транспорт 2019/27 от “Е...” Е.,
ищцовото дружество “В. Т.” Е. е предоставило транспортна услуга. Съгласно
цитираната заявка за транспорт датата и часът на товарене е 25/27.03.2019г.,
като превозново средство, с което следва да се извърши превозът, е камион с
номер *******. В чл.1.5 от заявката е предвиден срок на товарене и
разтоварване без компенсации - 24 часа, а съгласно чл. 1.7 за неявяване на
автомобила на товарен/разтоварен пункт в договорения срок се дължи
неустойка в размер на 100 евро.
По делото е приложен първичен счетоводен документ - фактура,
издадена от ищеца “В. Т.” Е. с получател “Е...” Е., от която е видно, че цената
на предоставената транспортна услуга възлиза в размер на 7 040,99 с включен
в нея ДДС.
От приложените платежни нареждания се установява, че ответното
дружество е извършило плащания в общ размер на 4 400 лева на следните
дати: 05.08.2019; 19.08.2019г. е 24.09.2019г., а за остатъка от сумата в размер
на 2 640,99 лева е получило покана за изпълнение, която е получена на
08.10.2019 г. След датата на подаване на исковата молба, а именно на
11.11.2019г. “Е...” Е. е извършило плащане на сумата от 2 640,99 лева в полза
на ищеца “В. Т.” Е..
По делото е приложена международна товарителница, видно от която
товарът е натоварен на 28.03.2019 г.
За извършения превоз от ищеца е издаден и първичен счетоводен
документ – фактура № **********/04.04.2019г. с данъчна основа от 5867,48
лв. с ДДС в размер на 1173,50 лв. или на обща стойност от 7040,99 лв. с ДДС
и с посочен начин на плащане – по банкова сметка.
Свидетелят В. С. – водач на товарния автомобил с рег. № ******* с
ремарке, с който е извършен процесния превоз, потвърждава, че е управлявал
автомобила, както и че често се е случвало да отиде на адрес в 3 или 4 часа,
предавал е ЧМР, но товареното става на другия ден сутринта, като той не
попълва ЧМР. В случая не си спомня за конкретния превоз да е закъснял с
осъществяване на товара, както и няма възражения в товарителниците.
6
При така установените факти при извършената въззивна проверка
решаващият състав приема, че атакуваното решение е валидно и допустимо,
като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на
правораздавателната му дейност, в съответната форма, по редовно предявен
иск.
Съдът приема, че релевираните за неправилността на решението
оплаквания във въззивната жалба са основателни, по следните съображения:
Съгласно чл. 152 ГПК протоколът от проведено съдебно заседание е
доказателство за извършените в него съдопроизводствени действия. Същият
се изготвя под диктовката на председателя на състава, като в него не се
отразява буквално всичко, което е било казано, а само изявленията, исканията
и изказванията на страните. Това означава, че в него намират място само тези
процесуални действия, които имат значение за делото и се отразяват върху
постановения съдебен акт и спомагат за изясняване на действителните права
на страните като например показанията и изказванията им, заключението на
вещите лица, представени писмени доказателства и пр. В тази връзка и
отнесено към процесния случай настоящият състав счита, че недопускането
на поправка на протокола, отнасяща се до определения от съда срок за
предоставяне на писмени защити и този вписан в протокола, се е отразило по
на защитата на въззивника поради следното:
На първо място, определение № 908679/ 09.11.2020 г., пост. по гр. д. №
2875/ 2019 г. по описа на РС – Благоевград, с което оставена без разглеждане,
като недопустима молбата за поправка на протокола от съдебно заседание,
проведено на 20.10.2020 г., е порочно, поради което редът за защита срещу
това определение е чрез преценка законосъобразността му при обжалване на
постановеното съдебно решение. Първостепенният съд, е смесил понятия – с
мотиви, обуславящи неоснователност на искането, първостепенния съд е
приел за недопустимо искането.
Твърдението в акта за поправка на протокола, че протокола е
постановен на 22.10.2020 г. е голословен, не се подкрепя от извадка от
срочната книга, в която следва да се извърши отбелязване. Кога протокола е
въведен в системата АСУД, не е релевантен въпрос – релевантния момент за
начало на срока за искане за проправка на протокола е отбелязване в срочната
книга на съда. В този смисъл, искането за проправка на протокола, настоящия
състав намира, че е подадено в срок.
На второ място, в съдебния протокол се удостоверяват всички
процесуални действия и изявления, извършени от съда, страните и другите
участници в съдебно заседание. Протоколът е официален свидетелстващ
документ, който с обвързваща материална доказателствена сила удостоверява
извършените от съда и от страните процесуални действия. Неотразените в
него действия се считат за неизвършени – аргумент от чл. 152 ГПК. В
7
протокола следва да се посочи времето и мястото на провеждане на
заседанието. В протокола следва да се впишат състава на съда, името на
секретаря, явилите се страни и техните представители, същността на
изявленията, исканията и изказванията на страните, представените писмени
доказателства, показанията на свидетелите и на другите лица по делото, и
констатациите и определенията на съда - чл. 150, ал. 1 ГПК. Следователно в
него се отразяват само изявленията направени по реда, т.е. от лицата, на които
председателят е дал думата. В съдебния протокол се отразяват само
съществените по преценка на председателя изявления (Постановление №
6 от 23 декември 1968 г., на Пленума на ВС), които са от значение за делото, а
не например размяната на реплики между страните или извършването на
различни уточнения, когато се провежда обсъждане на евентуална съдебна
спогодба. Изявленията се възпроизвеждат стегнато, в съществената им част,
при което при диктовката им, когато те не са прецизирани, председателят
може да ги преформулира, но само като изказ, а не по смисъл. Протоколът се
съставя под диктовка на председателя (чл. 150, ал. 2, изр. 1 ГПК, ППВС № 6/
2312.68 г.). В едноседмичен срок от изготвянето му, всеки участник в
заседанието може да подаде молба за неговото допълване и поправяне (чл.
151, ал. 1 ГПК) в случай, че са били допуснати грешки, които се свеждат до
липсата на отразяване или неточното отразяване на извършените в съдебно
заседание процесуални действия. Поправката и допълването се извършват въз
основа на направени бележки по съдържанието на протокола (чл. 151, ал. 3
ГПК). Ако е бил направен звукозапис на съдебното заседание, поправката и
допълването на протокола се допускат само въз основа на звукозаписа, след
неговото изслушване - чл. 151, ал. 2 ГПК. В настоящия случай няма съставен
такъв по надлежния ред, като мотива на първостепенния съд е, че никъде
съдебният състав при започването на делото не е обявил на страните, че се
извършва такъв - в началото на съдебното заседание съдебният състав не е
уведомил и обявил изрично на страните, че се изготвя такъв, не е получил
изричното им съгласие – пряко или мълчаливо за извършването на такъв,
поради което и по смисъла на чл. 32, ал. 2 от Конституцията на Р България
във връзка с чл. 5, ал. 2 / за т.нар. пряко действие на конституционните
разпоредби/ извършването на звукозапис без страната предварителното да е
била уведомена и да е дала съгласие за това представлява нарушение на
основно конституционно право. Този извод на първостепенния съд е
незаконосъобразен, тъй като законът, в разпоредбата на чл. 151, ал. 2 ГПК е
въвел задължение за съда за води звукозапис на провежданите открити
съдебни заседания, при налична техническа възможност за това. В настоящия
случай, ноторно е обстоятелството, че повече от пет години, в РС –
Благоевград, съответните органи са осигурили техническа възможност за
извършване на звукозаписи на открити съдебни заседания, поради което
процесуалната дейност на първостепенния съд, приемайки, че изготвянето на
звукозапис за открито съдебно заседание е обусловена от изявлението на съда
за провеждане на звукозапис и съгласие на страните за такъв – изрично или
8
мълчаливо, е в противоречие със закона – чл. 151, ал. 2 ГПК.
От друга страна, извода на съда, че не са представени писмени бележки
от страната по съдържанието на протокола, поради липса на данни страните
да са водили по време на процеса такива и в частност от ответника, поради
което искането за поправка е недопустимо, е извод, който няма опора в
закона. Разпоредбата на чл. 151, ал. 3 ГПК изисква искането за поправка на
протокола да е обосновано с направени болежки по съдържанието му – в
случая такава бележка се явява твърдението в молбата, че в протокола е
отразен едноседмичен срок за писмени бележки на страните, а в съдебното
заседание председателя на състава е обявил двуседмичен срок за писмени
бележки. Това обуславя редовност на искането за поправка на протокола,
поради което искането е следвало да се разгледа по същество, при спазване на
процедурата по чл. 151, ал. 4 ГПК. Приемайки обратното, първостепенния
съд е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като е ограничило
защитата на страните в процеса – в случая на ответника, ищец по насрещния
иск.
Необоснован и незаконосъобразен е и извода на първостепенния съд,
обуславящ основание за неудопустимост на искането, че всяко искане за
защита следва да има правен интерес, като в случая с искането за поправка се
представят и писмени бележки, поради което искането е и безпредметно и
лишено от какъвто и да било правен интерес, доколкото и в посочения в
протокола срок страната е представила бележки. Искането за поправка на
протокола е процесуално действие на страна в процеса, което винаги е
обусловено от правен интерес, при наличие на твърдение за невярно
отразяване в протокола или при липса на отразяване в протокола на
изявление на съда или на страна в процеса.
Доколкото уважаването или отхвърлянето на искането за поправка на
протокола ще обуслови извод дали представената на 02.11.2020 г. писмена
защита от „Е...“ Е., е в срок, оттук ще предопредели задължението на съда да
се запознае с изложеното в писмената защита, осуетявайки тази възможност,
чрез незаконосъобразно оставяне без разглеждане на искането за поправка на
протокола, като недопустимо, първостепенния съд е допуснал съществено
процесуално нарушение, ограничавайки правото на страната да вземе участие
в производството по делото – чрез излагане на доводи в писмена защита.
След като е спорен момента дали е подадена в срок писмена защита, който
спор поизтича от грешка на съда при произнасяне по искане за поправка на
протокол, то принципа за законност изисква настоящия състав да приеме, че
срока за представяне на писмена защита от „Е...“ Е. на 02.11.2020 г., не е бил
изтекъл.от друга страна, след като решението по делото е постановено на
09.11.2020 г. в срока, в който страните още могат да представят писмени
бележки, то съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като
решението е постановено преди да е изтекъл срока за писмени бележки.
9
Постановяването на решение преди да е изтекъл определеният за страната
срок по чл. 149, ал. 3 ГПК за представяне на писмена защита, е равнозначно
на решаване на делото без провеждане на устни състезания – без съдът да се е
запознал с доводите на страната в защита на правата й. В хипотезата на чл.
149, ал. 3 ГПК писмената защита замества пледоарията, поради което
постановяването на решение преди да изтече предоставения на страната срок
за представяне на писмена защита, съставлява съществено процесуално
нарушение, което налага отмяна на решението и връщане на делото на
въззивния съд за извършване на процесуалните действия по чл. 149, ал. 3 ГПК
– за даване ход на устните състезания по делото. Поради това когато съдът постанови
решението си преди изтичане на предоставения на страната срок за представяне на писмена
защита, е налице съществено процесуално нарушение, налагащо отмяна на решението, като когато
процесуалното нарушение е извършено от въззивен съд, следва връщане на делото на въззивния
съд за извършване на процесуалните действия по чл. 149, ал. 3 ГПК – за даване ход на устните
състезания по делото. В случая, процесуалното нарушение е извършено от първостепенен съд,
поради което и с оглед характера на въззивното производство – инстанция по същество при
ограничен въззив, въззивния съд не може да върне делото на РС – Благоевград, като трябва да
отстрани порока и да се произнесе по същество на спора. В случая, порока е съществено
процесуално нарушение, който порок обуславя неправилност на решението, а не недопустимост,
поради което възражението за недопустимост, направено във въззивната жалба, е неоснователно.
По отношение на предявения насрещнен иск за заплащане на 100 евро
или левовата им равностойност в размер на 195,58 лева - неустойка по чл.1.7
от Заявка за транспорт за неявяване на автомобила на товарен/разтоварен
пункт в договорения срок, настоящият състав намира за неправилен изводът
на първоинстанционния съд за недоказаност на претенцията.
Разпоредбата на чл. 92 ЗЗД е с диспозитивен характер, което с оглед
възможността страните да уредят последиците при неизпълнение на договора
означава, че неустойка ще се дължи само ако е уговорена. При претенция за
заплащане на неустойка кредиторът доказва договора, в който е уговорена
неустойка за конкретен вид неизпълнение и въвежда твърдение за наличието
именно на неизпълнение от вида, обуславящ отговорността на длъжника чрез
заплащането на неустойка.
В настоящия случай не се спори, че страните са обвързани от валидно
сключен договор за превоз, в чийто чл. 1.7 е предвидено задължение за
заплащане на неустойка при неявяване на товарен/разтоварен пункт в
договорения срок – в случая срокът е 25.03.2019 г., 26.03.2019 г. и 27.03.2019
г.. При тази хипотеза, при която кредитора „Е...“ Е. е въвел твърдение за
наличието на неизпълнение на договора – неявяване на автомобила на
товарен/разтоварен пункт в договорения срок - 25.03.2019 г., 26.03.2019 г. и
27.03.2019 г., поради което в тежест на ответника „В. Т.“ Е. е да установи по
надлежния ред, че автомобила се е явил на уговорения ден за товарене.
Твърдението на ищеца „Е...“ Е. се подкрепя от товарителница, от чието
съдържание е видно, че датата на натоварване е 28.03.2019 г. Опровергаването
на това твърдение с показанията на свидетел е недопустимо, предвид
10
забраната на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което основавайки решението си
на тези свидетелски показания, първостепенния съд е допуснал съществено
процесуално нарушение. В хода на производството не са ангажирани други
доказателства, които да установят факта на явяване на товарния автомобил в
определения за това срок, с оглед на което съдът намира за доказано
неизпълнението от страна на превозвача, изразяващо се в неявяване на
товарния пункт, поради което искът за неустойка следва да бъде уважен.
Съдът намира релевираните във въззивната жалба оплаквания за
недължимост на законната лихва поради погасяване на главницата в хода на
процеса и за приложението на чл. 78, ал.2 ГПК за неоснователни поради
следните съображения.
Съгласно разпоредбата на чл. 235, ал.3 ГПК съдът съобразява настъпилите
факти след предявяване на иска, имащи значение за спорното право, свързани
с цялостно погасяване на търсената сума за главница. Поради това
предявеният иск за осъждане на ответника да заплати главница в размер на 2
640,99 лева следва да бъде отхвърлен, тъй като е погасен чрез плащане в хода
на процеса.
Спорен e въпросът за дължимостта на законната лихва. Настоящият
състав счита, че при постановяване на решението си първоинстанционният
съд правилно е отчел извършеното от ответника плащане в хода на процеса,
отхвърлил е претенцията за изпълнение на парично задължение и е уважил
искането за присъждане на законна лихва върху главницата. При предявен
иск за парично вземане ищецът има право да претендира законна лихва върху
непогасеното от длъжника вземане за периода след завеждане на делото до
окончателното плащане на основание чл.86, ал.1 ЗЗД. Действително искането
за присъждане на законна лихва от датата на предявяване на иска е акцесорно
и по принцип следва съдбата на главния иск, но същото има и самостоятелен
характер, доколкото кредиторът на едно парично задължение има право на
законна лихва, тъй като до момента на плащането е лишен от облагата на
паричната сума, която му се дължи и не е получил. В процесния случай
въпреки че ответникът е бил надлежно поканен да заплати дължимата сума,
до момента на подаване на исковата молба същият не е предприел действия
по погасяването и, а това е станало в хода на процеса. С подаването на
исковата молба ответникът е бил отново поканен да плати, респективно е
поставен в забава, поради което същият дължи законна лихва върху
главницата, за периода от предявяване на иска - 25.10.2019г. до датата на
11
извършеното плащане - 11.11.2019г. Изчислена от съда, законната лихва
върху главницата от 2 640,99 лева за периода от 25.10.2019 до 11.11.2019г.
възлиза на 13,21 лева, която сума се дължи в полза на ищеца.
По другия релевантен въпрос, наведен във въззивната жалба относно
приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК, съдът счита, че посочената разпоредба не
е приложима в настоящия случай. Отговорността за разноски е правото на
едната страна да иска и задължението на другата страна да заплати
направените разноски от страната, в чиято полза съдът е решил делото.
Реализирането на отговорността за разноски при отхвърляне на иска поради
плащане в хода на процеса се основава на преценка на кумулативно дадените
предпоставки: конкретно поведение на ответника, което да не е довело до
завеждане на иска и направено от него признание след предявяване на иска. В
случая тези предпоставки не са налице, тъй като се установи, че търсената
сума за главница е платена в хода на процеса, но след подаване на исковата
молба. Въпреки отхвърлянето на претенцията за главницата, доколкото
ответникът е дал повод за завеждане на делото – няма данни в обратна
посока, той не следва да бъде освободен от задължението за разноски и
същите следва да се присъдят в полза на ищеца. С оглед на изложеното
първоинстанционният съд правилно е възложил разноските по делото в
тежест на ответника.
Изложеното предпоставя частична отмяна на първоинстанционното
решение и по съществото на спора уважаване на иска за неустойка.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 908696/ 09.11.2020 г., постановено по гр. д. №
2875/ 2019 г. по описа на РС – Благоевград, в частта, с която е отхвърлен
предявения от „Е...“ Е., с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр.С.,
*, ул.“Х. С.“ № *, представлявано от управителя С. К. Я. против ищеца по
първоначалния иск - „В. Т.“ Е., с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:
гр.Б., ул.“П. Д.“ № *, представлявано от управителя В. Д. – осъдителен иск –
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 100,00 /сто/евро или
левовата равностойност на 195,58 лв. , представляваща неустойка, на
основание т.1.7 от заявка за транспорт № 2019/27, като вместо него
постановява:
12
ОСЪЖДА „В. Т.“ Е., с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:
гр.Б., ул.“П. Д.“ № *, представлявано от управителя В. Д. да заплати на „Е...“
Е., с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр.С., *, ул.“Х. С.“ № *,
представлявано от управителя С. К. Я., сумата в размер на 195,58 лв. (сто
деветдесет и пет лева и 58 стотинки), представляваща левовата равностойност
на 100,00 /сто/евро - неустойка, на основание т.1.7 от заявка за транспорт №
2019/27.
ОСЪЖДА „В. Т.“ Е., с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:
гр.Б., ул.“П. Д.“ № *, представлявано от управителя В. Д. да заплати на „Е...“
Е., с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр.С., *, ул.“Х. С.“ № *,
представлявано от управителя С. К. Я., сумата в размер 300.00 лв. (триста
лева), представляваща разноски за адвокат във въззивната инстанция по иска
за неустойка.
ОСЪЖДА „В. Т.“ Е., с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:
гр.Б., ул.“П. Д.“ № *, представлявано от управителя В. Д. да заплати на „Е...“
Е., с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр.С., *, ул.“Х. С.“ № *,
представлявано от управителя С. К. Я., сумата в размер 25.00 лв. (двадесет и
пет лева), представляваща държавна такса за въззивно обжалване.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 908696/ 09.11.2020 г., постановено по гр.
д. № 2875/ 2019 г. по описа на РС – Благоевград, в останалата обжалвана част.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13