Решение по дело №273/2025 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл. 65 от Закона за общинската собственост ЗОС), вр. чл. 145 и сл. АПК.

Образувано е по жалба на С.Г.С. ***, против заповед № 730/28.05.2025г. на Кмета на Община Враца, с която на основание чл.65, ал.1 ЗОС е наредено изземване на недвижим имот-частна общинска собственост от жалбоподателката. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед. Твърди се, че оспорената заповед нe е съобразена с изискванията на чл.37-39 от Наредба за условията и реда за управление и разпореждане с общински жилища /НУРУРОЖ/ и не са посочени всички реквизити по чл.38, ал.2, изр.2 от същата. Поддържат се и съображения, че при издаването й не е съобразено обстоятелството, че жалбоподателката е лице с ниски доходи /получава минимална работна заплата/, крайно нуждаеща се от жилище, както и че заедно с нея жилището обитават три от четирите й деца, като същото е единствено на всички членове на домакинството.

В с.з. жалбоподателката поддържа жалбата си лично и моли за уважаването й, по развитите в нея съображения.

Ответната страна по жалбата - Кметът на Община Враца, се представлява от пълномощник  *. З.З., който оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд - Враца след като обсъди доводите и съображенията на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед № 561/20.04.2021 г. на Кмета на Община Враца е настанена оспорващата С. в общинско жилище, находящо се в  ***  за срок до 20.04.2022г. Въз основа на заповедта е сключен Договор за наем на общинско жилище от същата дата, с който наемодателят-Община Враца е предоставил на наемателя С. за временно и възмездно ползване процесното жилище, с уговорени в същия и други съществени условия - срок /до 20.04.2022г./, наемна цена, като в разпоредбата на чл.2, ал.2 от същия е посочено, че с изтичането на договорения срок, наемните отношения се прекратяват и наемателят е длъжен да освободи наетото жилище в срок до един месец. Регламентирани са в чл.6 от договора и други общо 12 основания за прекратяването му, като в т.5 от същия е преповторена отново клаузата на цитирания чл.2, ал.2. 

По делото е приложено писмо изх.№ 94000-12607/13.09.2023г., с което наемодателят уведомява наемателя, че срокът на наемния договор е изтекъл на 20.04.2022г. и по силата на цитираната по-горе клауза е прекратен, но наемателят не е освободил наетото жилище. Посочено е в писмото, че е налице неизпълнение на задължението за освобождаване на жилището и освен това са напомнени дължими от наемателя суми, представляващи обезщетение за ползването му по чл.3, ал.5 от договора, такса битови отпадъци за 1 година и за питейна вода за 4 месеца. С писмото е отправена покана за доброволно заплащане на дължимите суми в 14 дневен срок от получаването му, както и е извършено уведомяване, че Община Враца започва административно производство по издаване на заповед за прекратяване на наемните правоотношения. Писмото е получено от наемателя-жалбоподателка на 19.09.2023г. лично, видно от приложеното известие за доставяне /л.29 от делото/. Със заповед № 187/01.02.2024г. на Кмета на Община Враца на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, чл.46, ал.1, т.6 и ал.2 от ЗОС във вр. с чл.37, ал.1, т.6 от Наредба за условията и реда за управление и разпореждане с общински жилища /НУРУРОЖ/ е прекратено наемното правоотношение с жалбоподателката за процесното общинско жилище и е определен срок от 14 дни от получаването й наемателят да го освободи доброволно. Заповедта е връчена на жалбоподателката на 23.02.2024г. по пощата с писмо с обратна разписка/л.32/.

До същата е изпратено и писмо изх.№ 9400-0-7851/13.06.2024г.,връчено й на 26.06.2024г., с което е уведомена, че заповед № 187/01.02.2024г. на Кмета на Община Враца не е обжалвана и е влязла в законна сила, като отново е определен срок от 14 дни за доброволно освобождаване на жилището, изнасяне на всички собствени на наемателя вещи и предаване на ключа в администрацията на Община Враца. На жалбоподателката е указано, че след изтичане на предоставения срок ще бъдат предприети действия по издаване на заповед за принудително изземване на имота, съгласно чл.39, ал.1 от  НУРУРОЖ.

С обжалваната заповед № 730/28.05.2025г. на Кмета на Община Враца, на основание чл.65, ал.1 ЗОС е наредено изземване на процесния недвижим имот-частна общинска собственост, което да се извърши на 18.06.2025г. от 9.30ч. от Комисия, назначена със заповед на Кмета на Община Враца, която да изготви протокол-опис при отсъствие на обитателите на общинското жилище. Посочено е къде да бъдат транспортирани и разположени за временно съхранение до 3 месеца на склад иззетите вещи, като след изтичането му да се продадат чрез публичен търг с явно наддаване или да се бракуват. Издаването й е предшествано от извършена административна проверка от служители на Община Враца, обективирана в Констативен протокол от 21.05.2025г., в обстоятелствената част на който е посочено, че бившата наемателка С.Г.С. не е освободила жилището и не е предала ключа в Община Враца, като продължава да го владее без правно основание.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок, от надлежна страна, адресат на оспорената заповед, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Съгласно  чл. 65, ал. 1 и ал. 2 ЗОС, общински имот, който се владее или държи без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината като в Столичната община и градовете с районно деление заповедите по ал. 1 могат да се издават и от кметовете на районите в случаите и по ред, установени от общинския съвет.

Разпоредбата на чл. 38, ал.1 от НУРУРОЖ постановява, че изземването на общински жилища, които се владеят или държат без основание, не се използват по предназначение, или необходимостта от които е отпаднала, се извършва със заповед на кмета на общината. Нормата на ал.2 от същата постановява, че заповедта се издава въз основа на констативен акт.

На основание цитираните нормативни разпоредби следва да се приеме, че кметът на Община Враца е компетентният административен орган по издаване на заповед за изземване на процесното общинско жилище. При издаване на атакувания индивидуален административен акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Ответната страна е пристъпила към неговото издаване след като е изяснила всички факти и обстоятелства от значение за случая и след събиране на относимите доказателства. Обжалваната заповед съдържа реквизитите, изискуеми по чл. 59 от АПК, включително фактически и правни основания за издаването й и преследва законосъобразна цел.

При осъществяване на съдебния контрол на основанията, регламентирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК съдът намира, че обжалваната заповед е съобразена с материалноправните разпоредби.

Правното основание за издаване на оспорената заповед е чл. 65, ал. 1 от ЗОС, според който общински имот, който се владее или държи без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината. Като фактическо основание за издаване на административния акт ответникът е посочил, че общинското жилище се владее без правно основание от жалбоподателката С.С., при наличие на влязла в законна сила заповед № 187/01.02.2024г. на Кмета на Община Враца за прекратяване на наемното правоотношение. По делото няма данни и не се твърди от жалбоподателката същата да е обжалвана по реда, предвиден в разпоредбите на чл. 46, ал. 2 и ал. 5 ЗОС, пред административния съд по реда на АПК, поради което констатацията в писмо изх.№ 94000-2859/07.03.2025г., че е налице влязъл в сила прекратяващ наемното правоотношение административен акт, е вярна.  Същото е настъпило на 09.03.2024 г., който срок се брои, считано от деня, следващ датата на връчването й – 23.02.2024г.

Издадената заповед № 187/01.02.2024г. на Кмета на Община Враца, като стабилен административен акт обвързва със своите правни последици страните, негови адресати, включително и административния орган, негов издател. Прекратеното наемно правоотношение предпоставя отсъствие на валидно правно основание за владеене или държане на общинското жилище към момента на издаване на заповедта за изземване. Не освобождаването доброволно на жилището в определения със заповед № 187/01.02.2024г. на Кмета на Община Враца 14-дневен срок, установено с КП от 21.05.2025г., осъществява фактическия състав на чл. 65, ал. 1 от ЗОС. В този смисъл законосъобразно административният орган е издал заповед № 730/28.05.2025 г. за изземване на общинското жилище.

Неоснователни и недоказани са доводите на жалбаподателката, свързани със затрудненото й социално и финансово положение. Твърденията й за ниски доходи не са подкрепени с доказателства, както липсват и събрани доказателства за други нейни роднини, обитаващи същото общинското жилище и тяхна невъзможност да си осигурят друго на свободен наем. Освен това очевидно е от данните по делото, че ответната община в продължителен период от време – от изтичане на договора за наем /20.04.2022г./ до издаване на оспорената заповед – 28.05.2025г., е проявявала разбиране и търпимост към жалбопадетелката и се е въздържала от предприемане на следващите се по закон фактически и правни действия да упражни правото си на възстановяване на владението върху своята собственост. В този смисъл съдът споделя довода на ответника за наличие на негова социална отговорност, чувствителност и ангажираност към социално уязвимите граждани на общината, което е в синхрон и с поведението му да предприеме принудително изземване след изчерпване на неколкократно дадените възможности за доброволно освобождаване и при продължилото повече от три години държане на имота без правно основание при настъпило прекратително условие по чл.2, ал.2 от договора за наем.

Съдът не констатира и нарушения на изискванията на чл.37-39 от Наредба за условията и реда за управление и разпореждане с общински жилища /НУРУРОЖ/, каквито твърдения неоснователно се поддържат в жалбата. Цялото производство по изземване на процесния общински имот е в съответствие с тяхното съдържание и смисъл и в частност относно правното основание, компетентен орган, вид на административния акт, процедура на издаването му, съобщаване на адресата, определяне на срок за доброволно освобождаване, транспортиране и съхранение на вещите и разпореждането с тях чрез продажба на публичен търг с явно наддаване или бракуване /чл.39 ал.1-3 от НУРУРОЖ, данни за които изчерпателно са изложени в оспорената заповед.

  С разпоредбата на  чл. 65, ал. 1 от ЗОС законодателят е предвидил бърз и ефикасен начин за защита на общинската недвижима собственост, чрез изземването й от лица, които я владеят или държат без правно основание.

С оглед изложеното следва да се приеме, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, който е упражнил предоставените му по силата на чл. 65 ЗОС правомощия за изземване на общинския имот. От доказателствата по делото се установява, че договорът за наем е прекратен и не е сключен нов договор за наем, поради което липсва правно основание жалбоподателката да го държи по арг. от чл.68, ал.2 ЗС, упражнявайки фактическа власт за другиго, по силата на облигационна връзка /договор за наем/ или да го владее на друго валидно правно основание. Разпоредбата на  чл. 65, ал. 1, във връзка с ал. 2 ЗОС предоставя възможност на кметовете на общини със заповед да изземват общински имоти, които се държат без правно основание, използват се не по предназначение или необходимостта от тях е отпаднала. По делото не е спорно, че процесният недвижим имот е общинска собственост и е бил предоставен за временно  ползване на жалбоподателката, като е настъпило прекратителното условие на наемното правоотношение – изтекъл срок на договора. В случая са налице всички елементи от фактическия състав на цитираната разпоредба, а именно: имотът да е общински, да се държи от трето лице и да се държи без основание, да не се използва по предназначение или да е отпаднала необходимостта. В случая безспорно е установено, че е налице общинско жилище, което се държи от жалбоподателката на отпаднало правно основание /равнозначно на липсата на правно основание/, тъй като договорът за наем е прекратен на основанието, предвидено в чл.2, ал.2 във вр. с чл.6, т.5 от същия – с изтичане срока на договора, както и формално - с влязла в сила прекратителна заповед.

Изложеното мотивира настоящата съдебна инстанция да приеме, че обжалваната Заповед № 730/28.05.2025 г. на Кмета на Община Враца представлява валиден акт, издаден в установената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и в съответствие с целта на закона, а депозираната срещу нея жалба като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на делото, претенцията на административния орган за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение е основателна и следва да бъде уважена. Такова следва да се определи в размер на 100,00 лева, съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 144 АПК и се възложи на оспорващата страна.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Г.С. ***, против заповед № 730/28.05.2025г. на Кмета на Община Враца, с която на основание чл.65, ал.1 ЗОС е наредено изземване на недвижим имот-частна общинска собственост, находящ се в ***  от жалбоподателката.

ОСЪЖДА С.Г.С. ***  с ЕГН ** да заплати на Община Враца разноски за юрисконсултско възнагражение в размер на 100,00 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.