№ 318
гр. ****, 30.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ****, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Васил П. Ганов
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АНДР. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от Васил П. Ганов Административно
наказателно дело № 20221420200120 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 – 63 от ЗАНН и е образувано по жалба от
„****“ ООД,гр.****, чрез адв. А. **** срещу Наказателно постановление №26-
0000024 от 19.01.2022 г. на директор на Районна дирекция „Автомобилна
администрация“ ****, с което за нарушение на чл.7а, ал.2, пр.3 от Закона за
автомобилните превози /ЗАвП/ на осн. чл.96г, ал.1, предл.2 от ЗАвП му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 3000.00лв.
Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като незаконосъобразно
и постановено в противоречие на материалният закон. Твърди се, че допуснатите
процесуални нарушения лишават жалбоподателя от правото му да научи какво
нарушение е извършил и защо наказващият орган приема това. Поддържа се, че АУАН
е съставен при неспазване на предвидената в чл.40 и чл.43 ЗАНН процедура и не
съдържа предвидените в чл.42 ЗАНН реквизити. Твърди се, че наказателното
постановление е изготвено в нарушение на изискванията на чл.57, ал.1 ЗАНН. Излагат
се съображения, че вписаните в АУАН и НП правни норми са посочени бланкетно и
същите не съответстват на правото на Европейския съюз. Твърди се, че описаната
фактическа обстановка е непълна.
Ответната страна – Районна дирекция „Автомобилна администрация”-****
взема становище за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на атакуваното
наказателно постановление.
След като се запозна с депозираната жалба съдът установи, че същата е
подадена от активно легитимирано лице и в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от
ЗАНН, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество същата е
ОСНОВАТЕЛНА.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема са установена
следната фактическа обстановка:
1
На 10.01.2022 г. около 12:00 ч. в гр. ****, ул. „****“ 10, Т. Г. и К. К. -
инспектори в Районна дирекция „Автомобилна администрация“ - **** извършили
комплексна проверка в офиса на „****“ ЕООД за периода от 10.01.2021 г. до
10.01.2022 г., при която установили следното нарушение: Превозвачът е допуснал да
бъде извършен международен превоз на товар от Р. Унгария до Р. България на
29.10.2021 г. с автомобил марка **** „****“ с per. № ****, кат. N2, като водачът ****
не отговаря на изискванията за психологическа годност /не притежава валидно
удостоверение за психологическа годност/, видно от програма Car Tracker Digital,
справка от системата на ИА АА Психологически изследвания, CMR от 29.10.2021 г.
За констатираното нарушение е издаден АУАН от 10.01.2022 г., съставен от Т.
Г. – инспектор при Районна дирекция „Автомобилна администрация“ – ****.
Впоследствие било издадено и обжалваното в настоящото производство
наказателно постановление с идентична фактическа обстановка, с което на
дружеството-жалбоподател за нарушение на чл.7а, ал.2, пр.3 от Закона за
автомобилните превози на осн. чл.96г, ал.1, предл.2 от ЗАвП е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000.00лв.
В съдебно заседание са разпитани свидетелите Т. Г. и К. К. - инспектори към
Районна дирекция „Автомобилна администрация“ – ****.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните
по делото доказателства: АУАН от 10.01.2022 г. съставен от инспектор при РД
„Автомобилна администрация, Наказателно постановление №26-0000024 от 19.01.2022
г. на директор на Районна дирекция „Автомобилна администрация“ ****, Заповед
№РД-08-30/24.02.2020 г. на министъра на транспорта, показанията на свидетелите Т. Г.
/съставил АУАН/ и К. К. /свидетел по АУАН/ и двамата инспектори към Районна
дирекция „Автомобилна администрация“ – ****.
Тълкувайки събраните по делото доказателства съдът приема следното:
НП е издадено от компетентен орган, надлежно упълномощен, видно от
представеното по делото заверено копие от Заповед №РД-08-30/24.02.2020 г. на
министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и в шест
месечния преклузивен срок. Съставеният акт за установяване на административно
нарушение формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН.
Становището на районния съд е, че наказващият орган е съобразил българските
материалноправни норми, но не е отчел тяхната неприложимост, поради
несъответствието им с правото на Европейския съюз. Съображенията за това са
следните:
Наредба № 36/15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и
условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за
придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на
председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за
извършване на психологически изследвания урежда множество въпроси, включително
изискванията за психологическа годност и нейното удостоверяване. В контекста на
Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, психологическата
годност трябва да се разглежда като част от понятието за "умствената годност",
въведено посредством самата Директива. Ето защо посочената по-горе наредба би
следвало да е хармонизирана с Директивата. Вместо това обаче, Наредбата
противоречи на Директивата. Аргументите за подобен извод се извличат след анализ
съответните разпоредби от подзаконовия нормативен акт и при съобразяване на
2
нормите на Директивата.
Според чл. 8, ал. 2 от Наредбата удостоверението за психологическа годност
важи за 3 години, а в определени случаи – за 1 година. Тези срокове са по-кратки от
сроковете за валидност на свидетелството за управление на моторно превозно
средство, които са с 5 или 10-годишна продължителност /чл. 51, ал. 3 – 4 от ЗБЛД/. От
друга страна - Съображение 9 от Преамбюла на Директивата указва, че доказателство
за наличие на съответствие на водачите на превозни средства, които се използват за
транспорт на пътници или стоки с минималните стандарти за физическа и умствена
годност за управление на превозно средство, следва да се предоставя, когато
свидетелството се издава и периодично след това. Този редовен контрол съгласно
националните правила за съответствие с минималните стандарти ще допринесе за
свободното движение на хора, ще избегне нарушаването на конкуренцията и по-добре
ще взема предвид специфичната отговорност на водачите на такива превозни средства.
На държавите-членки следва да се позволи да налагат медицински прегледи като
гаранция за спазване на минималните стандарти за физическа и умствена годност за
управление на други моторни превозни средства. Поради причини, свързани с
прозрачността, тези прегледи следва да съвпадат с подновяването на
свидетелствата за управление и поради това да се определят от срока на
валидност на свидетелството. Съпоставката на посочените по-горе норми от
подзаконовия нормативен акт и Директивата сочи на съществено разминаване досежно
процедурата по установяване и доказване на съответствието на водачите на превозни
средства, които се използват за транспорт на пътници или стоки с минималните
стандарти за физическа и умствена годност за управление на превозно средство. В тази
насока разпоредбата на Директивата е к****рична, че "тези прегледи следва да
съвпадат с подновяването на свидетелствата за управление и поради това да се
определят от срока на валидност на свидетелството" или с други думи казано –
установяването на психологическата годност следва се извършва преди издаване
или подновяване на СУМПС и същото да се определя от срока на валидност на
свидетелството.
Директивата залага минималните стандарти за физическа и умствена годност за
управление на превозни средства /съображение 8 от преамбюла на Директивата/, което
означава, че държавите членки могат да завишат тези стандарти в своите национални
законодателства. В тази насока е разпоредбата на т. 5 от приложение III на
Директивата, според която стандартите, установени от държавите членки за издаване и
всяко едно последващо подновяване на свидетелствата за управление, могат да бъдат
по-строги от изложените в приложението. Възможността за въвеждане на такива по-
строги стандарти на национално равнище касае само и единствено първоначалното
издаване и последващото подновяване на свидетелствата за управление на моторно
превозно средство. Това означава, че възможността да се въвеждат по-строги
стандарти, не следва да бъде използвана, за да се удостоверят отделни аспекти от
физическата или умствената годност за управление на моторни превозни средства
посредством документ, който редом със свидетелството за управление на моторно
превозно средство, да има свое собствено легитимиращо действие. А тъкмо това е
сторено чрез нормативното регламентиране на удостоверението за психологическа
годност, в резултат на което психологическата годност, вместо да бъде само
предпоставка на правоспособността за управление на моторни превозни средства от
съответната к****рия, бива въздигната и в отделно, паралелно съществуващо с
правоспособността, юридическо качество /арг. чл. 7а, ал. 2 от ЗАвтП/.
3
За несъответствието на националните правни норми, регламентиращи
процесните обществени отношения с общностните такива е налице и официално
изявление на Европейската комисия от 15.07.2021 г., достъпно на https: //ec. europa.
eu/commission/presscorner/detail/bg/inf_21_3440. В същото се сочи, че "в Директива
2006/126/ЕО относно свидетелства за управление на превозни средства се определят
условията за издаване, подновяване или замяна на европейски свидетелства за
управление на моторни превозни средства, по-специално минималните стандарти за
физическа и психологическа годност. Следователно психологическата годност на
притежателите на свидетелства за управление, които упражняват дейност като
професионален водач, вече е установена при издаването и подновяването на
свидетелството за управление. Няма причина да се предполага, че професионалните
дейности по управление на превозни средства пораждат конкретни опасения за пътната
безопасност, които предвиденият в Директива 2006/126/ЕО преглед за психологическа
годност не може да разсее. Освен това налагането на по-строги минимални стандарти
за психологическа годност на българските професионални водачи ги поставя в по-
неблагоприятно положение. Това противоречи на целта за избягване на неравни
условия на конкуренция за тези водачи, която Директива 2003/59/ЕО се стреми да
гарантира. Въз основа на това Европейската комисия счита, че свидетелството за
психологическа годност, което се изисква за професионалните водачи, противоречи на
Директива 2006/126/ЕО и Директива 2003/59/ЕО".
Според настоящия съдебен състав, коментираното по-горе противоречие е
основание за съда да откаже да съобрази нормативното задължение на водачите,
осъществяващи превоз на пътници и товари, да притежават удостоверение за
психологическа годност съгласно изискванията на чл. 7а, ал. 2 от ЗАвтП, във вр. с чл.
7, ал. 2 и чл. 8, ал. 1 от Наредбата. Извод в тази насока може да бъде извлечен при
съобразяване на редица актове на Съда на Европейския съюз, сред които Решение
ECLI: EU: C: 2012: 348, в което се подчертава, че "в съответствие с принципа на
предимство на правото на Съюза действието на разпоредбите на Договора за
функционирането на ЕС и на пряко приложимите актове на институциите в
отношението им с вътрешното право на държавите членки е такова, че със самото си
влизане в сила тези разпоредби правят неприложима по право всяка противоречаща им
разпоредба на вътрешното право".
Решение ECLI: EU: C: 1974: 133 от друга страна дава основание да се приеме, че
от пораждането на пряко действие на регламентите не следва, че други к****рии
актове, посочени в този член /чл. 189 от Договора за ЕИО/, не могат никога да породят
подобно действие. "Би било несъвместимо с обвързващото действие, което член 189
признава на директивата, да бъде изключена по принцип възможността за засегнатите
лица да се позовават на задължението, което тя налага". Ето защо чл. 15, ал. 2 от ЗНА
не може да се използва като аргумент да се третират директивите само и единствено
като източник на косвено приложими норми.
В решение ECLI: EU: C: 2021: 722, т. 45, се изтъква следното: "... по силата на
принципа на предимство на правото на Съюза, когато не може да тълкува
националната правна уредба в съответствие с изискванията на правото на Съюза,
националният съд, натоварен в рамките на своята компетентност с прилагането на
разпоредбите от правото на Съюза, е длъжен да гарантира пълното им действие, като
при необходимост по собствена инициатива оставя без приложение противоречащите
им разпоредби от националното законодателство, дори да са по-късни, без да е
необходимо да иска или да изчаква тяхната предварителна отмяна по законодателен
4
път или по какъвто и да било друг ред... ". Това означава, че несъответствието между
правото на Европейския съюз и националното право се установява служебно от съда.
Решение ECLI: EU: C: 2018: 810 отразява една още по-твърда позиция в
практиката на СЕС относно зачитането на директивите от националните съдилища. В
т. 56 – 57 решението сочи, че дори когато дадена разпоредба на директива няма
директен ефект, произтичащото от директива задължение за държавите членки да
постигнат предвидения в нея резултат, както и задължението им по чл. 4, § 3 от ДЕС и
на чл. 288 от ДФЕС, ги обвързва да предприемат всички необходими мерки, за да
осигурят изпълнението на това задължение, което тежи върху всички органи на
държавите членки, включително в рамките на тяхната компетентност върху съдебните
органи. А какво последните трябва да сторят в тази хипотеза, е пояснено в т. 61 – 62 от
решението, а именно: да тълкуват националното право в съответствие с лишената от
директен ефект разпоредба на директивата или, ако такова съответстващо тълкуване е
невъзможно, да оставят без приложение всяка разпоредба, която, ако бъде приложена,
би довела до несъответстващ на правото на Съюза резултат. Казано с други думи, от
една страна, директивна разпоредба без директен ефект, не бива да се прилага, но от
друга страна, национална правна норма, която противоречи на въпросната разпоредба,
също не трябва да се прилага. Следователно, дори да се приеме, че относимите към
разглеждания казус правила на Директивата нямат пряко приложение, това не дава
право на съда да приложи националните разпоредби, които й противоречат. Трябва
също така да се има предвид, че правилата на Директивата имат за цел да улеснят и
насърчат "... свободното движение и свободата на установяване на хората... "
/съображение 2 от преамбюла на Директивата/. Следователно неспазването на
Директивата води до пряко нарушение на субективните права по чл. 21, чл. 45, чл. 49 и
чл. 56 от ДФЕС, което е още едно основание да не се приложат националните
разпоредби относно задълженията, свързани с удостоверенията за психологическа
годност.
Следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 7, пар. 2, буква "б" от
Директива 126/2006/ЕО е транспонирана в българското законодателства – така, в
чл. 51, ал. 4 (Нова - ДВ, бр. 75 от 2012 г., в сила от 19.01.2013 г.) от Закона за
българските лични документи/ЗБЛД/ е регламентирано, че "Срокът на валидност
на свидетелството за управление на моторно превозно средство за к****рии С,
СЕ, С1, С1Е, D, DE, D1, D1E и Т е 5 години. ". При това положение както се
посочи по-горе и съобразно правната регламентация, дадена в Директива
126/2006/ЕО, настоящият съдебен състав счита, че щом водач на моторно
превозно средство има валидно свидетелство за управление на МПС за
съответната к****рия, той следва да се счита за психологически и физически
годен да управлява МПС от тази к****рия, за срока на валидност на същото това
свидетелство за управление на МПС, който за посочените по-горе к****рии е пет
години и съответно, не следва да се явява на преглед за физическа и
психологическа годност в този срок. Извод за това следва именно от ясно посоченото
в последното изречение на Параграф 9 от Преамбюла на Директива 126/2006/ЕО, а
именно, че "Поради причини, свързани с прозрачността, тези прегледи следва да
съвпадат с подновяването на свидетелствата за управление и поради това да се
5
определят от срока на валидност на свидетелството. ".
Предвид изложеното по-горе, съдът счита, че предвиденият в чл. 8, ал. 2
(Посл. изм., ДВ, бр. 41 от 01.06.2012 г.) от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. на министъра
на транспорта, тригодишен срок на валидност на удостоверението за психологическа
годност, което удостоверение се издава при положително заключение от
психологическото изследване на изследваното лице, не съвпада със срока на валидност
на свидетелството за управление на моторно превозно средство – в конкретния случай
за к****риите С, СЕ, С1, С1Е, D, DE, D1, D1E и Т, който срок е пет години. В тази
връзка, съдът намира, че предвидената в Наредба № 36 от 15.05.2006 г. на министъра
на транспорта, тригодишна валидност на удостоверенията за психологическа годност в
РБългария, която валидност не съвпада със срока на валидност на свидетелството за
управление на МПС, респ. със срока за подновяване на свидетелството за управление, е
незаконосъобразна, тъй като противоречи на регламентацията на този въпрос, дадена в
Директива 126/2006/ЕО.
Следователно към датата 10.01.2021 г. водачът **** е притежавал валидно
удостоверение за психологическа годност, чийто пет годишен срок не е бил изтекъл.
Поради това жалбоподателят не е осъществил от обективна страна фактическия състав
на чл. 96 г ал. 1 пр. 2 от Закона за автомобилните превози вр. чл. 58, ал. 1, т. 3 от
Наредба № 11.
Следва да се отбележи и че в случая наказващият орган не е посочил къде се
съдържа правната регламентация на тези обществени отношения - наредбата, в която
са уредени изискванията за психологическа годност, на които наказващият орган е
приел, че водачът не отговаря. В разпоредбата на чл.7а, ал.2 ЗАвПр законодателят
препраща към чл. 152, ал. 1, т. 2 ЗДвП, съставляващ законовото основание за издаване
на Наредба № 36 от 15.05.2006 г. и за продължаващата дейност по регулиране на
обществените отношения на ниво подзаконов нормативен акт. Това обаче не отменя
задължението на административнонаказващите органи да посочват конкретния
нормативен акт, който приемат да е бил нарушен от наказаното лице. Разпоредбата на
чл. 7а, ал.2 ЗАвПр е бланкетна и е следвало да бъде запълнена чрез препращане към
конкретно правило за поведение, което се приема да е било нарушено.
Все в тази връзка следва да се посочи и че разпоредбата на чл.7а, ал.2 от ЗАвП,
която наказващият орган приема да е била нарушена от жалбоподателя, не съдържа
конкретно изискване за психологическа годност. Това от своя страна предполага при
квалификация на нарушението да се посочи точно кой текст на приложимия
подзаконов акт е нарушен. Така дадената квалификация на административното
нарушение е неправилна и несъответна на закона, с което е нарушено изискването на
чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, което е абсолютно основание за отмяна на наказателното
постановление, тъй като на практика липсва правна квалификация, което води до
ограничаване правото на защита на санкционираното лице и прави невъзможно
надлежното упражняване на съдебен контрол.
Следва да се обърне внимание и за това, че наличието или липсата на издадено
удостоверение за психологическа годност, съгласно глава шеста от Наредба № 36 от
15.05.2006 г. само по себе си не представлява изискване за психологическа годност, а
съставлява удостоверителен документ, имащ единствено доказателствена функция.
6
Психологическата годност се установява с психологическо изследване, което завършва
със заключение за психологическа годност и при положително заключение на
изследваното лице се издава удостоверение за психологическа годност. Видно от така
регламентирана процедура е, че издаването на посоченото удостоверение е
дейност, последваща на психологическото изследване, а именно при него съгласно чл.
6 от Наредбата се преценява дали лицето отговаря на изискванията за психологическа
годност.
С оглед изложеното атакуваното наказателно постановление следва да се отмени
като незаконосъобразно.
При този изход на делото и като съобрази разпоредбите на чл. 63, ал. 3 от
ЗАНН, във вр. с чл. 143 и чл. 144 от АПК е основателна претенцията на жалбоподателя
за присъждане на разноските по делото в размер на 1700.00 лв., представляващи
адвокатско възнаграждение. Поради това и с оглед разпоредбата на § 1, т. 6 от ДР на
АПК следва да осъди Районна дирекция „Автомобилна администрация”-**** да
заплати от бюджета си в полза на жалбоподателя направените по делото разноски в
размер на 1700.00 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №26-0000024 от 19.01.2022 г. на
директор на Районна дирекция „Автомобилна администрация“ ****, с което на „****“
ООД, със седалище и адрес на управление гр.**** за нарушение на чл.7а, ал.2, пр.3 от
Закона за автомобилните превози, на осн. чл.96г, ал.1, предл.2 от ЗАвП е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000.00лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал. 3 във вр. с чл. 63д от ЗАНН Районна
дирекция „Автомобилна администрация” - **** да заплати на „****“ ООД сумата от
1700.00 лв. - разноски за процесуално представителство на един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд–****
в 14-дневен срок от получаване на съобщението за неговото изготвяне.
Съдия при Районен съд – ****: _______________________
7