Р Е Ш Е Н И Е № 2795
гр. Пловдив,
03.08.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХII състав, в публично съдебно заседание на 02.07.2020 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1873 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на Д.А.М. срещу „Еос Матрикс“ ЕООД, с която е предявен отрицателен установителен иск за признаване за
установено, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 6341.57 лева –
просрочена главница по договор „Прокредит спринт“ № ***, 216.76 лева – просрочена
лихва за периода 26.08.2013 г. до 23.10.2013 г., 20.08 лева – наказателна
лихва, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.01.2014 г. до
окончателното плащане, както и сумите от 157.51 лева – държавна такса и 451.53
лева – адвокатски хонорар, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.
№ 1623/2014 г. по описа на ПРС и е образувано *** *** ***.
В исковата молба се твърди, че
въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1623/2014 г. по описа на ПРС в полза на Прокредит банк България АД е издаден
изпълнителен лист срещу ищеца за посочените суми. Длъжникът не е възразил срещу
издадената заповед за изпълнение и същата е влязла в сила. Въз основа на
изпълнителния лист е образувано *** ***. Твърди се, че вземанията по
изпълнителния лист са погасени по давност, изтекла след издаване на изпълнителния
лист. В хода на изпълнителния процес вземанията по изпълнителния лист са
прехвърлени на ответника. Счита, че е настъпила перемция и изпълнителното дело
е прекратено, поради което и oтветникът е поискал изричното прекратяване на *** и е образувал ново ***
*** ***. Счита, че вземанията по издадения изпълнителен лист са прекратени по
давност най-късно на 18.06.2019 г.
С оглед изложеното, за
ищеца се е породил правен интерес от предявяване на настоящия иск за
установяване, че не дължи вземането по издадения изпълнителен лист.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил
отговор от ответника, с който оспорва иска по допустимост и основателност. Счита, че е допустим единствено иск за
недължимост на главницата, но не и на акцесорните вземания за законна лихва и
за разноски по заповедното производство и в изпълнителното производство. Излагат се доводи, че е сключен договор за
цесия за процесните вземания, в който са обективирани всички вземания, цесията
е съобщена на ищеца в хода на изпълнителното производство. Наред с това счита,
че няма пречка цесията да бъде съобщена и в настоящото производство. На
следващо място се твърди, че не е изтекла предвидената в закона погасителна
давност за вземането. Твърди, че давността е 5 годишна. Твърди се, че не е
бездействал в изпълнителните производства, по които са извършвани множество
изпълнителни действия, които са довели до прекъсване на давността. Давността е
прекъсната и с подписано от ищеца споразумение през 2017 г., с което признава
цялото си вземане. Счита, че до приемането на ТР 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС е
било приложимо Постановление № 3/1980 на Пленума на ВС, в което е прието, че по
време на *** давност нe тече,
доколкото ТР нямат обратно действие, а действат за напред. Моли за отхвърляне
на иска. Претендира разноски. Прави възражение за местна неподсъдност на
делото. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
ищеца.
Пловдивският
районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По
допустимостта на иска:
По възраженията на ответника за
недопустимост на производството съдът се е произнесъл с Определение от
28.03.2020 г. /л.63/, като съдът намира за безпредметно да преповтаря в
решението си. Съдът е приел, че е сезира с редовна искова молба, с която е
предявен допустим отрицателен установителен иск.
По
същество:
Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК, вр. с чл.439 ГПК.
В тежест на ищеца е да установи, че срещу него е издаден изпълнителен лист
за посочените суми, че ответното дружество се е легитимирало като кредитор за
процесните вземания, както и да докаже твърдените от него положителни факти, в т.ч.
правопогасителното си възражение – че е изтекла предвидената в закона погасителна
давност за остатъка от дължимата главница. В тежест на ответника е да докаже
съществуването на задължението, респ. спирането или прекъсването на предвидения
в закона давностен срок. Ответникът следва да докаже също, че е надлежен
кредитор по задължението, наличието на облигационно отношение между ищеца и
цедента и прехвърлянето на вземането с договор за цесия, който е съобщен на
длъжника.
С определение от 28.03.2020 г. като безспорно между страните е отделено, че срещу ищеца в
полза на „Прокредит
банк България“ АД е издаден изпълнителен лист за сумата в размер на на 6341.57 лева – просрочена главница по договор „Прокредит спринт“ № ***, 216.76 лева – просрочена лихва за периода 26.08.2013 г. до 23.10.2013 г.,
20.08 лева – наказателна лихва, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 30.01.2014 г. до окончателното плащане, както и сумите от 157.51
лева – държавна такса и 451.53 лева – адвокатски хонорар, за които суми е
издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1623/2014 г. по описа на ПРС и е образувано *** *** ***.
Видно от Покана за доброволно изпълнение /л.94/ същата, ведно със заповедта за
изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 1623/2014 г. на ПРС, е връчена на длъжника Д.М. на 28.03.2014 г. Няма спор между
страните, че срещу заповедта не е подавано възражение от длъжника, поради което
същата е влязла в сила на 12.04.2014 г. В исковата молба са изложени
обстоятелства за изтичане на давност след влизане в сила на заповедта.
Спорът по делото се свежда до това изтекла ли е
предвидената в закона погасителна давност по отношение на процесното вземане и
породила ли
е цесията задължения за длъжника – ищец по делото в полза
на ответника.
Безспорно между страните е, че вземането предмет на
делото произтича от договор за банков кредит, сключен с „Прокредит банк България“ АД. Приложима в случая е разпоредбата на чл.110 ЗЗД за
общата 5-годишна погасителна давност. В този смисъл Решение №261/12.07.2011г. по гр.д.
№795/2010г. на ВКС, ГК, IV г.о.,
Решение №28/05.04.2012г. по гр.д. №523/2011г. на ВКС, ГК, III г.о, Решение №161/08.02.2016 по дело №1153/2014 на
ВКС, ТК, II т.о.
В исковата молба
не са изложени твърдения давността за вземането да е изтекла преди образуване
на изпълнителното производство, поради което съдът следва да обсъди спирането и прекъсването на давността от
момента на образуване на изпълнителното производство.
Съгласно чл.116
б. „в” ЗЗД и разясненията, дадени в мотивите по т.10 от ТР№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, давността се прекъсва от предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. В цитираното
тълкувателно решение примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните
действия, прекъсващи давността, както и действията, с които давността не се
прекъсва.
В тази връзка съдът следва да обсъди възражението на
ответника, че в случая са неприложими постановките на цитираното Тълкувателно
решение, доколкото същото е постановено след образуване на изпълнителното
производство, поради което следвало да
се приложи Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на ВС, съгласно което
в изпълнителното производство давност не тече. Съдът счита това възражение за
неоснователно. С Тълкувателното решение не се създава нова правна норма или да
се изменя правна норма, а се дава разрешение как следва, от датата на
постановяването му, да се тълкува и прилага конкретна правна норма и същото
следва да бъде съобразено от момента на постановяването си по висящите
изпълнителни дела. В този смисъл Решение
№ 269 от 03.02.2016 г. по гр.д. № 795/2015 г. по описа на ВКС III ГО, Решение № 45/30.03.2017 г. по дело № 61273/2016 г.
на ВКС, IV ГО, чиито становища настоящият състав споделя. В смисъл, че ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС следва да бъде съобразено и неговите постановки имат
действие по отношение на висящите към момента на постановяването му
изпълнителни производства, какъвто е настоящия случай, е и застъпеното
становище в Решение № 170 от 17.09.2018
г. по гр.д. № 2382/2017 г. IV ГО на ВКС.
Съдът приема, предвид разясненията, дадени в мотивите
по т.10 от ТР№2/2013г. на ОСГТК на ВКС че първото изпълнително действие, довело до
прекъсване на давността е подадената молба от 25.03.2014 г. /л.79/, с
която взискателят „Прокредит банк България“ АД е възложил на *** по реда на чл.18 ЗЧСИ извършване на всички
изпълнителни способи, включително е поискал налагане на конкретен изпълнителен
способ спрямо длъжника Д.М. – налагане на възбрана на конкретен недвижим имот
на длъжника.
Следващо
изпълнително действие, което съдът приема, че е прекъснало давността за
вземанията по процесния изпълнителен лист е разпореждане на *** от 23.04.2014 г. /л.128 и л.131/, с което
са наложени запори на банкови сметки на длъжника Д.М. и на конкретно посочени
МПС. Запорното съобщение е връчено на трето задължено лице – банка за наложения
запор на 07.05.2014 г. /л.136/, към
която датата запорът се счита наложен.
С разпореждане от 07.05.2014 г. /л.143/ на *** са
наложени възбрани на недвижими имот на длъжника Д.М., възбраната е вписана на 13.05.2014 г. /л.153/, от която датата
съдът приема, че е прекъсната давността за процесните вземания.
Следващо
изпълнително действие, предприето срещу длъжника Д.М., което е от естеството си
да прекъсне давността за вземанията по изпълнителния лист е конституирането на
„ЕОС Матрикс“ ЕООД като взискател по изпълнителното делото най-рано на 13.06.2017 г. /л.180/. В случая
подадената молба на ЕОС Матрикс ЕООД на 17.04.2015 г. с искане за
конституирането му като взискател не прекъсва давността, доколкото същата е
оставена без движение от ***. Ответникът е конституиран като взискател едва на
13.06.2017 г., въз основа на нова молба от „ЕОС
Матрикс“ ЕООД от същата дата. По силата на цитираното по-горе ТР
присъединяването на взискател за същото вземане води до прекъсване на
давността. В този смисъл е и решение № 42/26.02.2016 г. по гр.д. №
1812/2015 г., IV ТО на ВКС, с което е прието, че
конституирането на цесионера като взискател прекъсва давността.
В периода от 13.05.2014 г. /на която датата е вписана възбраната/ до
13.06.2017 г. /конституиране на ЕОС Матрикс като взискател/, съдът приема, че не са
предприемани действия по изпълнението, които да водят до прекъсване на давността.
Съгласно чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК, по силата на закона, изпълнението се счита за прекратено, когато в
продължение на две години взискателят не поиска извършване на изпълнителни
действия, без за това да е необходимо изрично постановление на ***. Прекратяването на изпълнителното
производство,
поради т. нар. „перемпция”,
настъпва по силата на закона чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а *** може само да прогласи в
постановлението си вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти. Без правно значение е
дали ***
ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи
това, тъй като този акт има само декларативен, а не конститутивен ефект.
Прекратяването на изпълнителното производство става по право.
В настоящият случай, съдът намира, че
считано от 14.05.2016 г. изпълнително производство е прекратено по силата на
закона – чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Към този момент вече е постановено ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС – на 26.06.2015 г., което се прилага
за висящите изпълнителни производства и е отменено Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на ВС, в частта в която е
прието, че в изпълнителното производство давност не тече. В този
случай е приложима т.10 от ТР, съгласно която новата давност започва да тече от
предприемането
на последното по време валидно изпълнително действие. Каквото и да е
основанието за прекратяване на изпълнителното производство, всички предприети по
него изпълнителни действия се обезсилват по право /с изключение на
изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването
на които трети лица са придобили права и редовността на извършените от трети
задължени лица плащания/, а изпълнителните действия предприети след
прекратяването не могат да доведат до прекъсване на давността.
С оглед изложеното съдът намира, че считано от 13.05.2014 г., когато е
извършено последното валидно изпълнително действие по изпълнителното
производство срещу ищеца, е започнала да тече нова погасителна давност.
Същата е прекъсната с подписването на извънпроцесуално споразумение между
„ЕОС Матрикс“ ЕООД и Д.М. от 26.05.2017
г., представено в оригинал /л.288-289/. Ищецът изрично признава, че
изписването на трите имена под споразумението и подписа са положени от него под
„длъжник“. Не се оспорва, че ръкописния текст на първата страница, също е
изписан от ответника. От съдържанието на споразумението се установява, че
длъжникът Д.М. признава, че има задължение към „ЕОС Матрикс“ ЕООД като кредитор
в размер на 7191.69 лева, произтичащо от договор за кредит № *** сключен с „Прокредит Банк България“ АД, цедирано на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, включващ вземанията за главници и лихви.
Ищецът не доказа, че съдържанието на подписания от него документ е различно от
представеното от ответника, съобразно разпоредбата на чл.193, ал.3, изр. 1 ГПК.
В негова тежест е да установи, че съдържанието на договора е различно от
представеното от ответника. В този смисъл Определение № 576 от 15.07.2019 г. по гр.д №
503/2019 г.,, III ГО на ВКС.
Ищецът не
опроверга верността на съдържанието на споразумението и че подписа е положен
под документ с друго съдържание. Напротив ищецът заяви, че е загубил неговия
екземпляр от документа. Следва да се посочи, че оспорването на съдържанието на
частен документ може да се осъществи с всички доказателствени средства, включително и със свидетели, което
не е сторено от ищеца. Наред с това, съдът намира, при анализ на представеното
споразумение, че трите страници на същото са логически свързани, изписани са с
един шрифт, няма основание съдът да се съмнява, че неподписаните страници са
подменени. В първата страница от споразумението ищецът не оспорва, че той е
изписал ръкописния текст. Предвид което съдът приема, че между страните е
подписано Споразумение, със съдържанието представено от ответника. С това
споразумение, доколкото с него ищецът признава изцяло задълженията си по
процесния договор за заем, е прекъсната давността за вземането за главница по
този договор, съгласно разпоредбата на чл.116, б. „а“ ЗЗД.
Вземането за
главница не е погасено по давност, доколкото от 13.05.2014 г. до 26.05.2017 г. не е минал период от 5 години.
Наред с това
давността е прекъсната с образуване на
новото изпълнително дело на 13.11.2019
г. с молба на „ЕОС Матрикс“ ЕООД /л.221/ по същия изпълнителен лист, с
която е поискано извършване на изпълнителни действия – запор и опис, с която
отново е прекъсната давността за процесните вземания не е изтекъл предвидения в
закона давностен срок.
До настоящият
момент не е изтекла предвидената в закона погасителна давност за вземането за
главница на ищеца. Настъпили са множество обстоятелства, довели до прекъсване
на давността, поради което искът се явява неоснователен и вземането за
главница, за разноски и за законна лихва не е погасено по давност.
По отношение на
вземанията за просрочена лихва върху главницата в размер на 216.76 лева за
периода 26.08.2013 г. до 23.10.2013 г., както и вземането за наказателна лихва
в размер на 80.08 лева за периода 10.10.2013 г. до 24.10.2013 г., съдът приема,
че доколкото за тях е приложима кратката 3-годишна погасителна давност, съгласно
чл.111, б.“б“ ЗЗД, същите се погасяват по давност на 14.05.2017 г., преди подписване на споразумението. С подписването на
споразумението, с което е направено признание за дължимостта на вземанията по
процесния договор за кредит и доколкото признание на вземането прекъсва
давността за тези, за които давността все още не е изтекла, то по отношение на
признанието на вземанията за лихви, същото представлява отказ от вече изтекла
давност. С подписване на споразумението, след като длъжникът е признал цялото
вземане по договора за кредит и за главница и за лихви и се е съгласил да ги
заплати разсрочено до определен срок, същият е изразил изрично и категорично
воля, че не желае да се ползва от последиците на изтеклата давност по отношение
на лихвите. В този смисъл Решение № 65 от 03.06.2011 г. по гр. д.№ 600/2010
г. на ВКС, I ТО.
По отношението и на тези вземания нова погасителна давност е започнала да
тече от подписване на споразумението, която е прекъсната с образуването на
новото изпълнително дело през 2019 г. до настоящия момент не е изтекла
предвидената в закона погасителна давност и за лихвите, по издадения изпълнителен
лист.
Разноските по заповедното производството не са погасени
по реда на чл.119 ЗЗД, а и същите са самостоятелно вземане, което се погасява с
дългата 5-годишна давност и за тях не е изтекла предвидената в закона
погасителна давност.
На следващо място съдът не споделя доводът на ищеца, че цесията не е
породила действие за него, доколкото не му била съобщена. Видно от самото
уведомление за цесия, представено и в оригинал /л.290/ и неоспорено от ищеца,
същото е достигнало до ищеца, който е положил имена и подпис под него, с което
удостоверява, че е уведомен за извършеното прехвърляне на 26.05.2017 г. В
уведомлението изрично е посочено, какви вземания и по кой договор са
прехвърлени, които са именно по процесния договор. В приложение № 1 е индивидуализирано
вземането, което се прехвърля по основание, размер и кой е задълженото лице,
посочен е номерът на договора за кредит. В договора за цесия е посочено, че
приложението е неразделна част от договора. Наред с това с връчване на отговора
на исковата молба, в който се съдържа уведомление за извършената цесия от
цедента, ищецът е уведомен надлежно за нея в хода на процеса.
С оглед изложените съображения искът се явява неоснователен и ще се отхвърли.
По отговорността за
разноски:
С
оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски се
пораждат за ответника, който е направил своевременно искане за присъждане на
такива. Ответникът се е
представлявал в производството от юрисконсулт. Претендира
се юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, което съдът определя
на основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1, вр. с
ал.2 ЗПП на 100 лева, като взе предвид конкретната фактическа и правна
сложност, проведените съдебни заседания и извършените процесуални действия. Делото е приключило в едно съдебно
заседание, на база единствено на писмени доказателства, изискани от съда.
Така
мотивиран, Пловдивският районен
съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.А.М., ЕГН **********, с адрес: *** срещу “ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район „Витоша“, ж.к. „Малинова Долина“, ул.
„Рачо Петров - Казанджията“ № 4-6, представлявано от Р. И. М. – Т. – у. отрицателен
установителен иск за признаване на установено между страните, че Д.А.М., ЕГН ********** не
дължи на “ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК ********* сумата в размер на 6341.57 лева
– просрочена главница по договор „Прокредит спринт“ № ***, 216.76
лева – просрочена лихва за периода 26.08.2013 г. до 23.10.2013 г., 20.08 лева –
наказателна лихва, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
30.01.2014 г. до окончателното плащане, както и сумите от 157.51 лева –
държавна такса и 451.53 лева – адвокатски хонорар, за които суми е издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1623/2014 г. по описа на ПРС и е образувано *** *** ***, поради погасяването им по давност и липса на материално-правна легитимация на ответника по
отношение на вземането.
ОСЪЖДА Д.А.М., ЕГН **********,
с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ НА “ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район „Витоша“, ж.к. „Малинова Долина“, ул.
„Рачо Петров - Казанджията“ № 4-6, представлявано от Р. И. М. – Т. – у. сумата в размер на 100 лева
– разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!ВГ