Решение по дело №2497/2022 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 2738
Дата: 30 ноември 2022 г.
Съдия: Димана Георгиева Кирязова Вълкова
Дело: 20222120102497
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 април 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 2738
гр. Бургас, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X СЪСТАВ, в публично заседание на втори
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА
при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА
Гражданско дело № 20222120102497 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод предявения от Г. Д. А. и Т. И. Х. против К. Р.
В. и А. К. В. и уточнен в съдебно заседание иск за приемане за установено по отношение на
ответниците, че ищците са собственици на поземлен имот с идентификатор ****** по
кадастралната карта на с. И**, общ. Б***, целият с площ от 874 кв.м., при граници на имота:
******, *********, *****, ***** и ******, да бъдат осъдени ответниците да предадат на
ищците владението върху частта от имота им, върху която се намира част от стопанска
постройка на ответниците с идентификатор *********, попадаща в южната част на
процесния имот, да бъдат осъдени ответниците да преустановят неправомерните си
действия, с които пречат на ищците да упражняват правото си на собственост върху
поземлен имот с идентификатор ******, като премахнат навлизащите в този имот постройка
и телена мрежа, както и да бъдат присъдени на ищците направените разноски по делото.
Ищците твърдят, че са собственици на ПИ с идентификатор ******, като в съседния му имот
с идентификатор *********, който е собственост на ответниците, се намира постройка, част
от която (около 4 кв.м.) попада в южната част на имота на ищците. Твърдят също така, че
през имота на ищците преминава телена ограда, опъната от ответниците. Ищците заявяват,
че наличието на част от сграда на ответниците в имота им и опънатата от ответниците
ограда им създават пречки да упражняват в пълен обем правото си на собственост върху
имота, както и са пречки за бъдещото му застрояване. Ищците не се явяват лично в съдебно
заседание, но изпращат процесуален представител, който поддържа исковете, ангажирани са
доказателства.
Така предявените искове са с правни основания чл. 108 и чл. 109 от ЗС, като същите
са допустими.
В законоустановения срок ответниците са подали отговор, в който са оспорили
1
исковете като неоснователни. Твърдят, че е налице грешка при заснемането на имотите на
страните в кадастралния план, поради което приложената към исковата молба скица не
отговаря на фактическото положение както към датата на придобиване на собствеността от
ищците, така и към настоящия момент. Заявяват, че постройката, за която ищците твърдят,
че им създава пречки да ползват имота си, е къща, построена през 1930 г. от бабата и дядото
на ответника по майчина линия, която никога не е била изменяна, пристроявана или
надстроявана. Твърдят също така, че построените в имота им жилищна сграда и навес не
попадат в имота на ищците, както и че имотните граници на двата имота са определени с
уличната и дворищната регулация, утвърдени със Заповед № 343/1972 г. и от тогава не са
променяни, а границата между двата имота по дворищно-регулационния план не съвпада с
тази, която е отразена към днешна дата в кадастъра. Поради това ответниците молят
предявените от ищците искове да бъдат отхвърлени изцяло, както и да им бъдат присъдени
направените разноски по делото. В съдебно заседание ответниците се представляват от
упълномощен процесуален представител, който поддържа отговора, ангажирани са
доказателства.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните
и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Видно от представения по делото Нотариален акт № ***, т. I, рег. № ****, дело №
***/*** г., ищците Г. А. и Т. Х. са закупили следния недвижим имот: УПИ **** в кв. 5 по
плана на с. И****, с площ от 820 кв.м., при граници: югозапад – улица, северозапад – УПИ
***, север – ПИ № **, югоизток – УПИ ****.
С Договор за прокупко-продажба на недвижим имот - частна общинска собственост
от 30.11.2016 г. ищците са закупили и общинските 54/874 кв.м. ид.ч. от горепосочения УПИ,
актувани с Акт № ***/*** г. за частна общинска собственост, като е посочено, че площта на
целия имот е 874 кв.м.
Видно от приложената към исковата молба скица на поземлен имот от **** г.,
горепосоченият УПИ **** в кв. 5 по плана на с. И*** е нанесен в кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-5/14.03.2016 г. на изп. директор на
АГКК, като поземлен имот с идентификатор ******, а последното изменение на КККР,
засягащо процесния имот, е било от 17.04.2018 г. От скицата също така е видно, че съседен
на този имот е поземлен имот с идентификатор *********, в който са построени две сгради
– сграда с идентификатор ********* и сграда с идентификатор *********, като сградата с
идентификатор ********* е нанесена в кадастралната карта така, че малка част от нея
попада в имота на ищците.
Представени са нотариален акт № **, т.*, рег. № ***, дело № ** от **** г.,
нотариален акт № **, т. *, рег. № ***, дело № *** от *** г. и Договор от *** г., от които се
установява, че ответникът К. В. е придобил собствеността върху УПИ **** в кв. 5 по плана
на с. И***, целият с площ от 975 кв.м., като между страните не се спори (видно от
изложените от тях фактически твърдения в исковата молба и в отговора), че имотът е
придобит от него в съсобственост с ответницата А. В..
В съдебно заседание на 28.09.2022 г. ответниците са представили скица на поземлен
имот с идентификатор *********, издадена от СГКК-Бургас на 14.07.2022 г., представляващ
част от УПИ **** в кв. 5 по предходния план на с. И***, както и справки от 16.09.2022 г. за
същия поземлен имот и за разположените в него сгради с идентификатори ********* и
*********, в които е посочено, че последното изменение на КККР, засягащо този имот, е от
14.07.2022 г. Видно е от тези доказателства, че постройката с идентификатор ********* вече
е нанесена с цялата си площ в ПИ с идентификатор ********* и никаква част от нея не
попада в имота на ищците (ПИ с идентификатор ******).
По делото са изготвени първоначална и допълнителна съдебно-технически
2
експертизи.
В първоначалната експертиза е посочено, че към момента на извършения от вещото
лице оглед (м. септември 2022 г.) имотът на ищците е бил без ограда, а част от имота на
ответниците е бил ограден с телена мрежа на бетонови колове, като тази ограда не отговаря
на границите на поземлените имоти в кадастралната карта и на ПУП-ПРЗ от 2012 г. Според
вещото лице, част от изградената в имота на ответниците стопанска постройка (около 1 кв.м.
от нея) навлиза в имота на ищците, както и част от телената мрежа за ограда на поземления
имот на ответниците навлиза в имота на ищците – около 2 метра от ъгъла на стопанската
постройка в посока улицата. Вещото лице е посочило, че частта от стопанската постройка на
ответниците, която попада в имота на ищците, е пречка за пълноценното използване на този
имот и за изграждане на ограда между двата имота, която да е съобразена с границата между
имотите по кадастралната карта. Посочило е също така, че към датата на придобиване на
собствеността от ищците са действали ЗРП от 1972 г. и кадастрален план от 2000 г. на с.
И***, като и по двата плана част от стопанската постройка на ответниците (около 1 метър от
нея) попада в имота на ищците. В съдебно заседание вещото лице е заявило, че при
изготвяне на заключението не е било запознато с допълнително представените от
ответниците документи, поради което съдът е допуснал изготвянето на повторна експертиза
от същото вещото лице.
В допълнителното си заключение вещото лице е посочило, че съгласно представената
от ответниците скица от 14.07.2022 г. конфигурацията на стопанската постройка с
идентификатор ********* е променена и същата не навлиза в поземления имот на ищците.
Вещото лице също така е посочило, че за да се установи дали оградата (телената мрежа) на
имота на ответниците попада в имота на ищците, следва да се извърши трасиране на този
имот и да се установи точната му граница в частта към стопанската постройка на
ответниците и телената ограда. В съдебно заседание вещото лице е заявило, че не е правило
измервания на място, тъй като не е имало такава задача. Заявило е също така, че границата
между двата съседни имота не е положена на място, поради което не става ясно дали
оградата на имота на ответниците навлиза в имота на ищците.
При така събраните доказателства, съдът намира, че предявеният ревандикационен
иск е основателен в установителната си част, тъй като се доказа, а и между страните липсва
спор в тази насока, че ищците са собственици на поземлен имот с идентификатор ****** по
КККР на с. И***. Този иск обаче е неоснователен в осъдителната си част, а именно в частта,
с която се претендира да бъдат осъдени ответниците да предадат на ищците владението
върху част от поземлен имот с идентификатор ******, върху която попада част от постройка
на ответниците с идентификатор *********, тъй като от представените от ответниците
доказателства в съдебно заседание на 28.09.2022 г. и от повторната съдебно-техническа
експертиза се установи, че никаква част от изградената в имота на ответниците стопанска
постройка не е разположена в имота на ищците.
Неоснователен е и предявеният иск по чл. 109 от ЗС, тъй като от представените от
ответниците актуални скица и справки, както и от повторната съдебно-техническа
експертиза се установи, че никаква част от изградената в имота на ответниците стопанска
постройка не попада в имота на ищците, нито по делото се доказа в имота на ищците да
навлиза и през него да преминава поставена от ответниците телена ограда, както се твърди в
исковата молба. С оглед на това съдът намира, че към момента ответниците по никакъв
начин не пречат на ищците да упражняват в пълен обем правото си на собственост върху
ПИ с идентификатор ****** по КККР на с. И***, което налага отхвърляне и на негаторния
иск.
Въпреки неоснователността на иска по чл. 108 от ЗС в осъдителната му част и на
иска по чл. 109 от ЗС, съдът намира, че разноските следва да бъдат възложени изцяло в
тежест на ответниците, тъй като и самите те (чрез процесуалния си представител в
3
последното съдебно заседание) са признали, че едва след завеждането на делото са
предприели необходимите действия за промяна на съществуващото към момента на
предявяването на иска фактическо положение, като именно в резултат на тези техни
действия и на новоустановеното фактическо положение се налага исковете да бъдат
отхвърлени. С оглед на това съдът намира, че поведението на ответниците, изразяващо се в
непредприемане на необходимите действия преди завеждане на делото, е дало повод за
предявяването на исковете, поради което ответниците следва да понесат отговорността за
направените от ищците разноски по делото, които са в общ размер от 1 210 лв. В тази връзка
следва да се посочи, че съдът намира за неоснователно възражението на ответниците за
прекомерност на платеното от ищците адвокатско възнаграждение в размер на 960 лв., тъй
като в случая са предявени два иска, за всеки от които се дължи отделно адвокатско
възнаграждение (едното в размер на 600 лв., а другото в размер на 300 лв.), поради което
общото възнаграждение от 960 лв. не е прекомерно.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. Р. В., ЕГН ********** и А. К. В.,
ЕГН **********, двамата от гр. Б***, ул. **, че Г. Д. А., ЕГН ********** и Т. И. Х., ЕГН
**********, двамата от гр. Б**, ул. ***, са собственици на поземлен имот с идентификатор
****** (***********) по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. И**, общ.
Б***, с адрес на имота: с. И**, общ. Б***, с площ от 874 кв.м. (осемстотин седемдесет и
четири кв.м.), при граници на имота: ******, *********, *****, ***** и ******, като
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Д. А. и Т. И. Х. против К. Р. В. и А. К. В. ревандикационен
иск в частта, с която се претендира да бъдат осъдени ответниците да предадат на ищците
владението върху част от поземлен имот с идентификатор ******, върху която попада част
от собствената им постройка с идентификатор ********* по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. И**, общ. Б***.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Д. А., ЕГН ********** и Т. И. Х., ЕГН **********,
двамата от гр. Б**, ул. ***, против К. Р. В., ЕГН ********** и А. К. В., ЕГН **********,
двамата от гр. Б***, ул. **, иск за осъждане на ответниците да преустановят неправомерните
си действия, с които пречат на ищците да упражняват правото си на собственост върху
поземлен имот с идентификатор ****** по кадастралната карта и кадастралните регистри на
с. И**, общ. Б***, като премахнат навлизащите в този имот постройка и телена мрежа.
ОСЪЖДА К. Р. В., ЕГН ********** и А. К. В., ЕГН **********, двамата от гр.
Б***, ул. **, да заплатят на Г. Д. А., ЕГН ********** и Т. И. Х., ЕГН **********, двамата
от гр. Б**, ул. ***, сумата от 1 210,00 (хиляда двеста и десет) лв., представляваща
направените от тях разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред БОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4