№ 9
гр. Благоевград, 27.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Ангелина Бисеркова
при участието на секретаря Илияна Стоименова
като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Търговско дело №
20211200900103 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от
Т. С. И., ЕГН **********, гр.Благоевград, ул.“*** чрез пълномощник адв.К.
Т. с адрес гр.Благоевград, ул.“*** срещу „***“ АД, ЕИК ***, седалище и
адрес на управление гр.София, бул.“***“ 260, представлявано съвместно от
всеки двама изпълнителни директори или прокурист, заедно с изпълнителен
директор –П.Н.Д.-изпълнителен директор, Д.Б.Ш. и А. В.ев Я..
Ищцата твърди, че на 20.03.2013 г. по искане на ответника Районен съд
- Благоевград е издал по ч.гр.д № 675/2013 г. заповед № 2312 за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК за следните
суми: 33 101.73 евро - главница, представляваща неизпълнено задължение по
Договор за потребителски кредит № HL50081/11.11.2010 г. и Допълнително
споразумение от 28.11.2010 г. към него, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 15.03.2012 г. до окончателното изплащане на задължението;
2 609.67 евро - лихва за периода от 10.06.2012 г. - 14.03.2013 г.; 319.51 евро
дължими такси по договора за периода 12.03.2012 г. - 14.03.2013 г.; 1 409.41
лева разноски за внесена държавна такса; 1 385. 64 лева разноски за
адвокатско възнаграждение. На същата дата, въз основа на издадената
заповед за изпълнение, е издаден и изпълнителен лист за същите суми.
Твърди, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника от ЧСИ Г.Ц., с
район на действие - ОС - Благоевград, per. № 702 на 29.05.2014 г.
Твърди, че на 30.04.2013 г. по молба на ответника е образувано
изпълнително дело № 853/2013 г. по описа на ЧСИ Г.Ц. с район на действие
района на ОС-Благоевград. Изпълнението било насочено към банковите
1
сметки на длъжника чрез налагането на запор върху тях и върху
притежавания от нея недвижим имот, представляващ 1/2 идеална част от
поземлен имот с идентификатор 04279.608.425 и построения в него
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 04279.608.425.1.2 по КК и КР
на Благоевград. На 17.06.2013 г. в СВ Благоевград била вписана възбрана
върху описания имот, насрочен бил опис на имота, на 19.06.2014 г. Описът не
е извършен поради молба от 18.06.2014 г. на взискателя за отлагане на
действието.
Твърди, че на 10.09.2015г. взискателят е поискал спиране на
изпълнителното производство, което е сторено с постановление от 18.09.2015
г. Производството било възобновено по молба на взискателя от 30.01.2019 г.
На 27.06.2019 г. бил извършен опис на недвижимия имот. Извършена и
приета била оценка на имота. На 23.08.2019 г. ищцата поискала прекратяване
на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, във
връзка с която е постановен на 23.08.2019 г. отказ на ЧСИ за прекратяване на
изпълнителното производство. С решение № 903154/14.07.2020 г. по вгрд №
47/2020 г. Окръжен съд - Благоевград отказът на ЧСИ бил отменен с указания
/до ЧСИ/ за прекратяване на изпълнителното производство поради настъпила
перемпция. В изпълнение на постановения съдебен акт ЧСИ прекратил
делото.
Ищцата твърди, че на 04.09.2020 г. във връзка с молба от ответника
ЧСИ Ц. е образувал ново изпълнително дело с № 468/2020 г. с предмет -
вземането по процесния изпълнителен лист.
Твърди се в молбата, че в периода 16.06.2014 г. - 03.09.2019 г. ищцата е
внесла по сметка за погасяване на кредита в „***“ АД сумата от 9 793.84 лева
и 17 611.19 евро, както следва:
на 16.06.2014 г. е заплатила сумата от 1 250 евро - 2 444.79 лева;
На 16.06.2014 г. е заплатила сумата от 2 500 лева;
На 18.06.2014 г. е заплатила сумата от 5 000 лева;
На 17.07.2014 г. е заплатила сумата от 500 евро – 977.92 лева;
На 22.08.2014 г. е заплатила сумата от 250 евро – 488.96 лева;
На 01.09.2014 г. е заплатила сумата от 250 евро – 488.96 лева;
На 26.09.2014 г. е заплатила сумата от 500 лева;
На 08.10.2014 г. е заплатила сумата от 390 евро – 762.77 лева;
На 30.10.2014 г. е заплатила сумата от 400 евро – 782.33 лева;
На 28.11.2014 г. е заплатила сумата от 320 евро – 625.87 лева;
На 05.12.2014 г. е заплатила сумата от 320 евро – 625.87 лева;
На 05.01.2015 г. е заплатила сумата от 320 евро – 625.87 лева;
На 03.02.2015 г. е заплатила сумата от 320 евро – 625.87 лева;
На 09.03.2015 г. е заплатила сумата от 320 евро – 625.87 лева;
На 03.04.2015 г. е заплатила сумата от 320 евро – 625.87 лева;
На 04.05.2015 г. е заплатила сумата от 320 евро – 625.87 лева;
2
На 01.06.2015 г. е заплатила сумата от 320 евро – 625.87 лева;
На 02.07.2015 г. е заплатила сумата от 320 евро – 625.87 лева;
На 03.08.2015 г. е заплатила сумата от 320 евро – 625.87 лева;
На 02.09.2015 г. е заплатила сумата от 320 евро – 625.87лева;
На 12.10.2015 г. е заплатила сумата от 200 евро – 391.17 лева;
На 06.11.2015 г. е заплатила сумата от 320 евро – 625.87 лева;
На 04.12.2015 г. е заплатила сумата от 204.03 евро - 400 лева;
На 06.01.2016 г. е заплатила сумата от 204.03 евро - 400 лева;
На 04.02.2016 г. е заплатила сумата от 204.03 евро - 400 лева;
На 01.03.2016 г. е заплатила сумата от 204,03 евро - 400 лева;
На 04.04.2016 г. е заплатила сумата от 204,03 евро - 400 лева;
На 03.05.2016 г. е заплатила сумата от 400 евро;
На 03.06.2016 г. е заплатила сумата от 305 евро;
На 04.07.2016 г. е заплатила сумата от 305 евро;
На 03.08.2016 г. е заплатила сумата от 305 евро;
На 02.09.2016 г. е заплатила сумата от 305 евро;
На 03.10.2016 г. е заплатила сумата от 305 евро;
На 04.11.2016 г. е заплатила сумата от 305 евро;
На 02.12.2016 г. е заплатила сумата от 305 евро;
На 03.01.2017 г. е заплатила сумата от 305 евро;
На 03.02.2017 г. е заплатила сумата от 600 лева;
На 07.03.2017 г. е заплатила сумата от 600 лева;
На 03.04.2017 г. е заплатила сумата от 593.84 лева - 305 евро;
На 02.05.2017 г. е заплатила сумата от 305 евро;
На 05.06.2017 г. е заплатила сумата от 300 евро;
На 04.07.2017 г. е заплатила сумата от 305 евро;
На 01.08.2017 г. е заплатила сумата от 300 евро;
На 04.09.2017 г. е заплатила сумата от 135 евро;
На 09.10.2017 г. е заплатила сумата от 200 евро;
На 06.11.2017 г. е заплатила сумата от 306.04 евро - 600 лева;
На 07.12.2017 г. е заплатила сумата от 204.03 евро - 400 лева;
На 02.01.2018 г. е заплатила сумата от 300 евро;
На 07.03.2018 г. е заплатила сумата от 300 евро;
На 06.03.2018 г. е заплатила сумата от 300 евро;
На 04.04.2018 г. е заплатила сумата от 300 евро;
На 03.05.2018 г. е заплатила сумата от 300 евро;
На 06.06.2018 г. е заплатила сумата от 300 евро;
На 18.07.2018 г. е заплатила сумата от 306.04 евро – 600 лева;
3
На 03.08.2018 г. е заплатила сумата от 200 евро;
На 03.09.2018 г. е заплатила сумата от 300 евро;
На 02.10.2018 г. е заплатила сумата от 340 евро;
На 01.11.2018 г. е заплатила сумата от 350 евро;
На 04.12.2018 г. е заплатила сумата от 320 евро;
На 04.01.2019 г. е заплатила сумата от 310 евро;
На 04.02.2019 г. е заплатила сумата от 310 евро;
На 01.03.2019 г. е заплатила сумата от 330 евро;
На 05.04.2019 г. е заплатила сумата от 320 евро;
На 03.05.2019 г. е заплатила сумата от 350 евро;
На 05.06.2019 г. е заплатила сумата от 350 евро;
На 02.07.2019 г. е заплатила сумата от 340 евро;
На 01.08.2019 г. е заплатила сумата от 350 евро;
На 03.09.2019 г. е заплатила сумата от 350 евро.
Твърди, че с горепосочените плащания е погасила част от задължението
по издадения изпълнителен лист, а останалата част от дълга е погасен по
давност.
Сочи, че съгласно т. 10 на ТР по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, давността се прекъсва с предприемане на изпълнителни действия в
изпълнителното производство; когато взискателят не е поискал
предприемането на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от
ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или предприето последното валидно изпълнително
действие.
Твърди, че в казуса двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е
изтекъл на 18.06.2015 г. - две години след вписване на възбрана върху
недвижимия имот, представляващ 1/2 идеална част от поземлен имот с
идентификатор 04279.608.425 и построения в него самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 04279.608.425.1.2 по КК и КР на Благоевград. Счита,
че от този момент изпълнителното производство е прекратено по право като
без правно значение е дали частният съдебен изпълнител е постановил акт за
прекратяване на принудителното изпълнение и кога го е направил. Сочи, че
вписването на възбраната на 17.06.2013 г. е последното валидно предприето
изпълнително действие по ид № 853/2013 г. на ЧСИ Г.Ц.. Заповедта за
изпълнение е влязла в сила на 12.06.2014 г., след изтичане на двуседмичния
срок за подаване на възражение, съобразно действащите към онзи момент
разпоредби на чл. 416 и чл. 414, ал. 2 от ГПК/, поради което счита, че
погасителната давност за вземането, за което по чгрд № 675/2013 г. на
Районен съд - Благоевград е издаден изпълнителен лист от 20.03.2013 г. е
изтекла на 13.06.2019 г. Счита, че са погасени по давност и акцесорните
вземания за лихви и разноски, сторени във връзка с вземането по процесния
договор.
4
С гореизложеното ищецът обосновава правния си интерес от
предявяване на иска.
Иска се от съда да постанови решение, с което да се признае за
установено по отношение на дружеството-ответник, че ищцата не дължи
сумите, за които е издаден изпълнителен лист от 20.03.2013 г. по ч.гр.д №
675/2013 г. по описа на Районен съд – Благоевград, предмет на изпълнително
дело № 468/2020 г. на ЧСИ Г.Ц., с район на действие - PC Благоевград, per. №
702, а именно:
33 101.73 евро, представляваща главница - неизпълнено задължение по
Договор за потребителски кредит № HL50081/11.11.2010 г. и Допълнително
споразумение от 28.11.2010 г. към него, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 15.03.2012 г. до окончателното изплащане на
задължението;
2 609. 67 евро, представляваща- лихва за периода от 10.06.2012 г. -
14.03.2013 г.;
319.51 евро, представляваща дължими такси по Договор за
потребителски кредит № HL50081/11.11.2010 г. за периода 12.03.2012 г. -
14.03.2013 г.;
1 409. 41 лева, представляващи разноски - внесена държавна такса;
1 385.64 лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение,
поради плащане и погасяване по давност. Претендира съдебни разноски по
делото. Прави доказателствени искания.
Осъществена е размяната на книжа по чл.367-373 от ГПК.
В законоустановения срок ответникът депозира писмен отговор, с който
обосновава становище за недопустимост на иска. В тази връзка сочи, че с
договор за цесия от 07.2021 г., преди образуване на настоящото дело, Банката
е цедирала вземането си от ищцата по процесния договор за банков кредит и
допълнително споразумение в полза на „***“ ЕАД, поради което ответникът
не е носител на материалното право - вземането-предмет на иска. В тази
връзка прави искане за прекратяване на делото. Счита иска за недопустим и с
довод, че ищцата няма правен интерес от предявяването му след като твърди,
че е изтекла давността за изпълнение на процесното вземане.
Ответникът обосновава и становище за неоснователност на иска.
Твърди, че в молбата не се посочени всички действия, предприети в хода на
изпълнителното производство с предмет процесния изпълнителен лист.
Твърди, че в молбата на взискателя от 19.06.2014 г. е било поискано
извършването на нова изпълнително действие – опис на находящите се в
имота движими вещи. Сочи, че с молба до Банката ищцата е признала всички
свои задължения и е поискала доброволно и извънсъдебно погасяване на
задълженията си. Именно по тази причина бил отложен насрочения за
19.06.2014 г. опис. Твърди, че при спиране на изп.дело срокът по чл.433, ал.1,
т.8 ГПК не тече. След този момент ищцата е заплащала доброволно своите
задължения към банката, до началото на 2019 г. Счита, че всяко изявление и
плащане на вземането от страна на длъжника, прекъсва давността, съгласно
5
чл.116, б.“а“ ЗЗД. Сочи, че с молба от 30.01.2019 г. изп.дело било
възобновено, бил насрочен и извършен опис на недвижимия имот, с което
отново била прекъсната давността.
Наред с гореизложеното ответникът обосновава тезата, че настъпването
на перемпция не е пречка за извършване на последващи изпълнителни
действия, прекъсващи давността. В подкрепа сочи решение на ВКС /№
37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г., 4-то г.о./. Твърди, че всяко изявление,
обективирано в молбите на банката по изпълнителното дело прекъсва
давността, съгласно чл.116, б.“в“ ЗЗД, поради което в случая давностният
срок не е изтекъл.
С изложеното ответникът обосновава искане за отхвърляне на иска
като недоказан и неоснователен.
С допълнителна искова молба вх.№ 10959/12.11.2021г./, ищецът оспорва
като неоснователни наведените от ответника възражения за недопустимост на
иска. Счита за недоказано твърдението за цесия. Сочи, че „***“ ЕАД не е
поискало да бъде конституиран в изпълнителното производство по изп.д. №
468/2020 г. по описа на ЧСИ Ц.. Твърди, че длъжникът-ищцата в процеса, е
узнала за цесията от отговора на исковата молба по настоящото дело, поради
което делото следва да продължи между първоначалните страни. Оспорва и
релевираните от ответника твърдения и доводи за неоснователност на иска.
Оспорва твърдението, че е признала - в молба до Банката,- всички вземания
по изпълнителния лист; че спирането на изпълнителното производство е
извършено по искане на длъжника; че с изявления и плащания многократно е
признавала съществуването на вземането на Банката. Счита за неотносимо
към казуса цитираното в отговора решение на ВКС.
С допълнителен писмен отговор вх.№ 127/07.01.2022 г., ответникът
заявява позиция по допълнителната искова молба като сочи, че поддържа
доводите и възраженията, сторени с първия отговор. Не навежда нови
твърдения и възражения.
В хода на съдебното производство за събрани писмени доказателства.
Назначена е съдебно-икономическа експертиза, вещото лице е изслушано в
съдебно заседание, заключението е приобщено към доказателствената
съвкупност.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства - поотделно и в
съвкупност, и като взе предвид доводите на страните, на основание чл.12 ГПК
и чл.235 ГПК приема за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори, а събраните и неоспорени писмени
доказателства установиха по несъмнен начин, че на 11.11.2010 г. страните са
сключили Договор за потребителски кредит № HL50081/11.11.2010 г. и
Допълнително споразумение от 28.11.2010 г. към него.
Не се спори, а събраните писмени доказателства установиха, че на
20.03.2013 г. по заявление с правно основание чл.417 от ГПК, подадено от
ответника в Районен съд – Благоевград, е образувано ч.гр.д № 675/2013 г., в
хода на което срещу ищцата е издадена заповед № 2312 за изпълнение на
парично задължение за следните суми:
6
33 101.73 евро - главница, представляваща неизпълнено задължение по
Договор за потребителски кредит № HL50081/11.11.2010 г. и Допълнително
споразумение от 28.11.2010 г. към него, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 15.03.2012 г. до окончателното изплащане на задължението;
2 609.67 евро - лихва за периода от 10.06.2012 г. - 14.03.2013 г.; 319.51
евро дължими такси по договора за периода 12.03.2012 г. - 14.03.2013 г.;
1 409.41 лева разноски за внесена държавна такса и 1 385. 64 лева
разноски за адвокатско възнаграждение. На същата дата, въз основа на
издадената заповед за изпълнение, за сумите по заповедта е издаден
изпълнителен лист.
Не се спори, а събраните доказателства установиха, че заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника от ЧСИ Г.Ц., с район на действие - ОС -
Благоевград, per. № 702 на 29.05.2014 г., в хода на изпълнително дело №
853/2013г. по описа посочения ЧСИ. Установи се, че длъжникът не е подал
възражение в двуседмичния срок по чл.414 от ГПК, поради което с
изтичането му заповедта е влязла в сила на 12.06.2014г.
Въз основа на молба на ответника от 30.04.2013 г., ведно с процесните
заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл.417 от ГПК е образувано
изпълнително дело № 853/2013 г. по описа на ЧСИ Г.Ц., който е предприел
действия по изпълнение, насочени към банковите сметки на длъжника чрез
налагането на запор и налагане на възбрана върху притежавания от ищцата
недвижим имот, представляващ 1/2 идеална част от поземлен имот с
идентификатор 04279.608.425 и построения в него самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 04279.608.425.1.2 по КК и КР на Благоевград.
Установи се, че на 17.06.2013 г. в СВ Благоевград е вписана възбрана върху
описания имот, във връзка с постановление на ЧСИ от 13.06.2013г. за
вписване на възбрана върху недвижимия имот на длъжника. На 19.06.2014г.
ЧСИ е насрочил опис на имота. Във връзка с подадена от кредитора на
18.06.2014г. молба ЧСИ е отложил действието –опис на недвижимия имот. С
молбата взискателят е поискал от органа по изпълнението да се извърши опис
на намиращите се в имота движими вещи на длъжника. По делото няма данни
за извършен опис на движими вещи, находящи се в имота на длъжника.
На 10.09.2015 г. взискателят е сезирал съдебния изпълнител с молба за
спиране на изпълнителното производство. С Постановление от 18.09.2015г.
ЧСИ е уважил молбата и е постановил спиране на изпълнителното
производство.
Във връзка с молба от взискателя от 30.01.2019г. производството по
изп.д.№ 853/2013г. е възобновено. По искане на взискателя е насрочен и
извършен на 27.06.2019 г. опис на възбранения недвижим имот, собственост
на длъжника.
По подадена на 23.08.2019 г. молба от длъжника, за прекратяване на
изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК,
частният съдебен изпълнител е постановил на 23.08.2019 г. отказ. С решение
№ 903154/14.07.2020 г. по в.гр.д № 47/2020 г. Окръжен съд - Благоевград
7
отказът на ЧСИ е отменен с указания за прекратяване на изпълнителното
производство поради настъпила перемпция. В изпълнение на постановения
съдебен акт ЧСИ е прекратил изпълнителното производство.
На 04.09.2020г. „***“ АД е депозирало пред ЧСИ Ц. молба, ведно с
процесния изпълнителен лист с искане за образуване на ново изпълнително
дело срещу Т. С. И. и осъществяване на конкретни изпълнителни способи с
цел принудително удовлетворяване на вземането на кредитора. В тази връзка
е образувано ново изпълнително дело с № 468/2020 г. по описа на ЧСИ Г.Ц. с
предмет - вземането по процесните заповед за изпълнение и изпълнителен
лист. Наложени са възбрана на недвижим имот на длъжника и запор
С Договор за цесия, сключен на 30.06.2021г., кредиторът „***“ АД е
прехвърлило вземанията си от ищцата, дължими на основание процесния
договор за кредит и допълнително споразумение към същото, респективно
вземанията по процесните заповед за изпълнение и изпълнителен лист, на
„***“ ЕАД, ЕИК *********.
Страните не спорят, а събраната по делото съдебно-счетоводна
експертиза, която съдът изцяло кредитира с доверие като компетентна,
обективна, неоспорена от страните и необорена от останалите доказателства
по делото, установи извършени от ищцата погашения на задължението си към
кредитора, по Договор за потребителски кредит № HL50081/11.11.2010г., в
периода 16.06.2014 г. - 03.09.2019 г., подробно посочени по размер и дата на
извършване в Справка № 12 от заключението, в общ размер /, в общ размер: 9
469,84 лева и 19 926, 26 евро. Вещото лице сочи, че съгласно счетоводните
записвания на банката извършените от Т. И. погасявания на процесния дълг
са в размер на 22 021,85 евро и 5 545,84 лева. Съгласно експертното
становище, след разнасяне на извършените от длъжника погасявания,
размерът на дълга, при спазване на реда на погасяване на задължението по
процесния изпълнителен лист, приложен от банката, е в размер на 34 874,45
евро, от която сума 20 134,39 евро главница, 226, 87 евро лихва за периода от
10.06.2012г. до 14.03.2013г. и законна лихва за забава, начислена до
03.09.2019г. в размер на 14 513,19 евро. По методика –погасяване на
задължение при прилагане поредността на чл.76, ал.2 от ЗЗД, вещото лице
сочи, че след разнасяне на извършените погасявания размерът на непогасения
дълг е 38 895,03 евро, от която сума 33 101,73 евро главница и 5 793,30 евро
законна лихва за забава на главницата, изчислена до 03.09.2019г. При този
/втори/ вариант на изчисления вещото лице сочи, че с извършените от И.
плащания са погасени задължения /от процесното по изпълнителния лист/
както следва: в размер на 2 795,05 лева присъдени съдебни разноски, 1844,08
лева разноски по изпълнителното дело, 19 559,00 евро законна лихва до
03.09.2019г., 2 609,67 евро лихва за периода 10.06.2012г. до 14.03.2013г. и
319,51 евро такса по договора за периода от 12.03.2012г. до 14.03.2013г. или
платени са 22 488,18 евро и 4 639,13 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Отрицателният установителен иск по чл.439, ал.1 от ГПК може да бъде
8
основан само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Следователно релевантните факти, обуславящи основателност на исковата
претенция, са свързани с установяване по безспорен начин от ищеца на
възникнал след издаване на съдебния акт /в случая процесната заповед за
изпълнение/ конкретен юридически факт, довел до погасяване на вземането
по него. В тежест на ответника е да установи също такива факти, с чиито
правни последици законът свързва спиране, съответно прекъсване на
погасителната давност относно вземането.
Неоснователно е възражението на ответника за недопустимост на
предявения иск доколкото правната сфера на ищеца се явява накърнена и
само въз основа на съществуващия в полза на ответника –бивш кредитор,
изпълнителен лист – изпълнителен титул, който материализира вземане,
съществуването на което ищецът отрича на основание факти, настъпили след
приключване на производството, в което е издадено.
По основателността на иска:
В казуса ищецът релевира на първо място като основание за
недължимост на част от вземането по процесния изпълнителен лист
плащания, извършени от същия в хода на изпълнителното производство.
По делото не се спори, а събраните доказателства установиха по
несъмнен начин факта на извършени в периода 16.06.2014 г. - 03.09.2019 г. от
ищцата погашения на задълженията, възникнали на основание Договор за
потребителски кредит № HL50081/11.11.2010г., сключен с „***“ АД. Същите
са подробно описани по размер и дата на плащане в Справка № 12 от
заключението. По делото не се спори относно размера на извършените
плащания, а относно реда на погасяване на задълженията. В тази връзка и
като съобрази условията на постигнатите между страните договорености
/обективирани в Договор за потребителски кредит № HL50081/11.11.2010 г. и
Допълнително споразумение от 28.11.2010 г. към него/, предвид и на факта,
че в случая се касае за извършени частични плащания, съдът намира, че в
случая намира приложение нормата на чл.76, ал.2 от ГПК. В този смисъл и
предвид на извършените от експерта изчисления, съдът приема за безспорно
установено по делото, че към 03.09.2019г. с извършените до този момент
погашения от И., са погасени следните задължения по процесния
изпълнителен лист: 2 795,05 лева присъдени съдебни разноски, 19 559,00
евро законна лихва до 03.09.2019г., 2 609,67 евро лихва за периода
10.06.2012г. до 14.03.2013г. и 319,51 евро такса по договора за периода от
12.03.2012г. до 14.03.2013г. Неплатената част от дълга към същата дата е в
размер 33 101,73 евро главница и 5 793,30 евро законна лихва, изчислена до
03.09.2019г. Ето защо съдът намира предявеният отрицателен установителен
иск, заявен на основание погасяване поради плащане за доказан и
основателен до размер на: 2 795,05 лева присъдени съдебни разноски, 19
559,00 евро законна лихва, считано от 15.03.2012г. до 03.09.2019г., 2 609,67
евро възнаградителна лихва за периода 10.06.2012г. до 14.03.2013г. и 319,51
евро такса по договора за периода от 12.03.2012г. до 14.03.2013г., и като
такъв следва да го уважи в посочената част като за разликата над този размер
9
искът се явява неоснователен.
За разликата от дълга, представляваща непогасена поради плащане част,
ищецът релевира като основание на предявения отрицателен установителен
иск погасителна давност. Позовава се на т. 10 на ТР по тълк. дело № 2/2013 г.
на ОСГТК на ВКС. Счита, че в казуса двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т.
8 от ГПК е изтекъл на 18.06.2015 г. - две години след вписване на възбрана
върху недвижим имот-собственост на длъжника, от който момент
изпълнителното производство е прекратено по право, като без правно
значение е дали частният съдебен изпълнител е постановил акт за
прекратяване на принудителното изпълнение и кога го е направил. Счита, че
вписването на възбраната на 17.06.2013 г. е последното валидно предприето
изпълнително действие по изпълнително дело № 853/2013 г. на ЧСИ Г.Ц.,
както и че погасителната давност за вземането, за което по ч.гр.д № 675/2013
г. на Районен съд - Благоевград е издаден изпълнителен лист от 20.03.2013 г.,
е изтекла на 13.06.2019 г. Счита, че са погасени по давност и акцесорните
вземания за лихви и разноски, сторени във връзка с вземането по процесния
договор.
Възражението на ищцата е неоснователно.
Перемпцията е без правно значение за давността. Общото между
перемпцията и давността е, че едни и същи факти могат да имат значение
както за перемпцията така и за давността. Тъй като обаче давноста и
перемпцията са два различни правни института, различни са правните
последици на всеки от тях: давността изключва принудителното изпълнение,
а перемпцията не го изключва – обратно, тя предполага неудовлетворена
нужда от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е
длъжен да я зачете. Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов
способ след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да
откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на
представения и намиращ се все още в него изпълнителен лист. Единствената
правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител
следва да образува ново отделно изпълнително дело, тъй като старото е
прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността
независимо дали съдебният изпълнител е образувал или не ново
изпълнително дело. Във всички случаи той е длъжен да приложи искания
изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело не вреди на
кредитора, нито ползва или вреди на длъжника.
Разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК няма връзка с погасителната
давност, тъй като последиците от перемпцията по чл.433, ал.1, т.8 ГПК имат
процесуален характер – изпълнителният лист не губи характера си на
изпълнително основание, а материалното право на взискателя продължава да
съществува. Съгласно чл.116, б.“в“ ЗЗД давността се прекъсва във всички
случаи от момента на предприемане на действия за принудително
изпълнение, и то независимо от по-нататъшната съдба на тези действия.
Перемирането е основание за прекратяване на процесуалното
правоотношение по изпълнителното производство, но то не заличава ефекта
от предприетите принудителни действия /резултатни или безрезултатни/, с
10
които е прекъсвана давността за изпълняемото право –този ефект се запазва и
се отчита при възражение за изтекъл давностен срок.
Погасителната давност е сложен юридически факт, представляващ
съвкупност от два елемента : изтичането на определен период от време и
бездействие на титуляра на правото. Съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД, ако
вземането е постановено със съдебно решение, срокът на новата давност е
всякога пет години. Не е налице изрична правна норма, която предвижда
какъв е срокът на давността за вземанията, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение , какъвто е настоящият казус, но правните
последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на
последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има установително и
преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила
заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа
на обстоятелствата или доказателства, които са били известни на длъжника, и
с които е разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за
възражение. Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване,
освен чрез използване на извънредните способи, лимитативно изброени в
чл.423 ГПК и чл.424 ГПК, аналогични на чл.303, ал.1, т.1 и т.5 ГПК,
приложими за влязлото в сила съдебно решение. Следва, че погасителната
давност за процесното вземане е общата пет годишна давност.
Съгласно ППВС № 3/18.11.1980г. образуването на изпълнителното
производство прекъсва давността по отношение на вземанията-предмет на
същото, и по време на производството давност не тече.
В обратния смисъл е Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. на ОСГТК
на ВКС, според което давността в изпълнителното производство се прекъсва
с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото
започва да тече нова давност – но тя не спира, затова е отменено ППВС.
Отмяната на ППВС с Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. на ОСГТК на
ВКС, има действие от датата на обявяване на тълкувателното решение, като
дадените с него разрешения се прилагат считано от тази дата, вкл. и по
висящите производства и нямат обратно действие.
С оглед на горното, доколкото процесното изпълнително дело №
853/2013г. е било образувано преди отмяната на ППВС, то същото е
приложимо в случая до 26.06.2015г. /дата на неговата отмяна/, поради което
следва да се приеме, че от образуване на изпълнителното дело до 26.06.2015г.
давността по отношение на притезанието-предмет на заповед за изпълнение
№ 2312, издадена по ч.гр.д № 675/2013 г. по описа на Районен съд-
Благоевград, не е текла. Това е така тъй като Постановлението на Пленума на
ВС до обявяването, че същото е изгубило действие е задължителна съдебна
практика /аргумент от чл.280, ал.1, т.1 от ГПК/. До момента преди да бъде
обявено, че цитираното постановление на ППВС изгубва действието си,
съдилищата и съдебните изпълнители са длъжни да се съобразяват с него, тъй
като при постановяването на нов тълкувателен акт за приложението на
правнат анорма е налице промяна в начина, по който ще бъде прилагана
нормата, който е различен от този по предшестващия тълкувателен акт.
Дадените с тълкувателните актове тълкувания на правната норма са
11
задължителни за съответните органи и същите следва да я прилагат в смисъла
посочен в тези актове, като това тяхно задължение отпада едва с отмяната им.
Затова не може да бъде изисквано от съответния орган да съобразява
действията си с тълкувателен акт, който все още не е действащ. С оглед на
това следва да бъде прието, че последващите тълкувателни решения нямат
подобно на първоначалните такива обратно действие и започват да се
прилагат от момента, в който са постановени и обявени по съответния ред /в
същия смисъл решение № 170/17.09.2018г. по гр.д. № 2382/2017г., 4 г.о.
ВКС/. До момента на обявяване изгубването на действието на цитираното
постановление, кредиторите е трябвало да се съобразяват само с него, както
по отношение на действията, така и по отношение на бездействието си.
Във връзка с гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че в
случая началният момент, от който е започнала да тече погасителната давност
за вземането-предмета на принудителното изпълнение по изп.дело №
853/2013г., е 26.06.2015г. Считано от тази дата до 30.01.2019г., когато
взискателят е сезирал съдебния изпълнител с искане за възобновяване на
изпълнителното производство и предприемане на конкретни изпълнителни
способи с цел принудително удовлетворяване на вземането, са изтекли 3г. и 7
месеца, т.е. петгодишният погасителен давностен срок не е изтекъл, поради
което и непогасеното поради неплащане вземане на кредитора по процесната
заповед за изпълнение и изпълнителен лист не е било погасено по давност
към 30.01.2019 г.
Съгласно т.10 на Тълкувателно решение № 2/2015г. на ОСГТК на ВКС
прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на
частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя, съгласно чл.18, ал.1
от ЗЧСИ- насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяване на кредитор, възлагане на вземане за събиране или вместо
плащане, извършване на опис и оценка на вещ и др. Т.е. в случая
погасителната давност е била прекъсната на основание чл.116, б.“в“ ЗЗД с
предприетите от ЧСИ същински изпълнителни действия по насрочване на
опис/налагане на възбрана, от който момент е започнала да тече нова
петгодишна погасителна давност, която в случая не е изтекла към датата на
предявяване на иска-предмет на настоящия процес.
Относно релевираното от ответника възражение за прекъсване на
погасителната давност поради признание на дълга.
Според трайната и непротиворечива съдебна практика признание по
смисъла на чл.116, б.“а“ ЗЗД е налице, когато се признава съществуване на
задължението, което кореспондира на признатото право. Признаването е
едностранно волеизявление, с което длъжникът пряко и недвусмислено
заявява, че е задължен към кредитора. За да е налице признаване на вземането
по смисъла на чл.116, б.“а“ ЗЗД, същото трябва да е направено в рамките на
давностния срок, да е направено до кредитора или негов представител и да се
отнася до съществуването на самото задължение. Признаването на дълга
може да бъде изразено и с конклудентни действия, стига същите да
12
манифестират в достатъчна степен волята на длъжника да потвърди
съществуването на конкретния дълг към кредитора. В случая в исковата
молба се твърди, а събраните по делото доказателства установиха по
несъмнен начин, че ищцата в качеството си на длъжник по процесната
заповед за изпълнение е погасявала систематично в периода 2014г.- 2019г.
вземането на взискателя по процесната заповед за изпълнение. Тези действия
са извършени от длъжника, в рамките на давностния срок, до кредитора,
поради което и по аргумент на чл.116, б.“а“ ЗЗД, съдът счита, че всяко едно от
тези погашения /съгласно Справка № 12 към съдебно-счетоводното
заключение/ е имало за последица прекъсване на петгодишната погасителна
давност относно процесното вземане.
Предвид гореизложеното съдът намира за недоказан и неоснователен
предявения отрицателен установителен иск в частта относно вземането по
процесния изпълнителен лист за сумата, представляваща разликата между
сумите, за които е издаден и погасеното от ищцата чрез плащане, обоснован с
твърдение за погасяване по давност и като такъв следва да го отхвърли.
С оглед изхода на спора ищецът има право на разноски съобразно
уважената част от иска. В тази връзки, на основание чл.78, ал.1 от ГПК и
предвид данните за сторени от ищеца разноски по делото – 2 700 лева
заплатено адвокатско възнаграждение, 2 930,61 лева заплатена държавна
такса по предявения иск, 400 лева заплатено окончателно възнаграждение на
вещо лице и 5 лева заплатена такса за издаване на съдебно удостоверение,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 707, 46 лева
съдебни разноски по делото.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца, предвид
фактическата и правна сложност на делото, и нормативно уредените
минимални размери на адвокатските възнаграждения. В този смисъл следва
да го остави без уважение.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът има право на съдебни
разноски съразмерно на отхвърлената част от иска. В тази връзка и като
обсъди материалите по делото, сред които липсват доказателства за сторени
от ответника съдебни разноски, в това число за платено адвокатско
възнаграждение, съдът не присъжда такива в полза на дружеството-ответник.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Т. С. И., ЕГН
**********, гр.Благоевград, ул.“*** и „***“ АД, ЕИК ***, седалище и адрес
на управление гр.София, бул.“***“ 260, представлявано съвместно от всеки
двама изпълнителни директори или прокурист, заедно с изпълнителен
директор –П.Н.Д.-изпълнителен директор, Д.Б.Ш. и А. В.ев Я., че Т. С. И.,
ЕГН **********, гр.Благоевград, ул.“*** не дължи на „***“ АД, ЕИК ***,
седалище и адрес на управление гр.София, бул.“***“ 260, сумите в размер на:
13
2 795,05 лева присъдени съдебни разноски; 19 559,00 евро законна лихва за
забава на главницата, считано за периода от 15.03.2012г. до
03.09.2019г./включително/; 2 609,67 евро лихва за периода 10.06.2012г. до
14.03.2013г. и 319,51 евро такса по договора за периода от 12.03.2012г. до
14.03.2013г., за които е издаден изпълнителен лист от 20.03.2013 г. по ч.гр.д
№ 675/2013 г. по описа на Районен съд – Благоевград, предмет на
изпълнително дело № 468/2020 г. на ЧСИ Г.Ц., рег. № 702 с район на действие
– Окръжен съд- Благоевград, поради плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над този размер до посочените в изпълнителния лист суми,
предявен на основание плащане и погасителна давност, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА„***“ АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“***“ 260, представлявано съвместно от всеки двама
изпълнителни директори или прокурист, заедно с изпълнителен директор –
П.Н.Д.-изпълнителен директор, Д.Б.Ш. и А. В.ев Я., да заплати на Т. С. И.,
ЕГН **********, гр.Благоевград, ул.“*** сумата от 707,46 /седемстотин и
седем лева и четиридесет и шест стотинки/ лева съдебни разноски съразмерно
на уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-София в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
14