№ 4607
гр. Варна, 23.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско дело №
20243100501847 по описа за 2024 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
С решение № 1314/15.04.2024 год., постановено по гр.д. № 13437/2022 год., ВРС –
35-ми състав е приел за установено, в отношенията между ищеца "ОТП Лизинг" ЕООД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1303, р-н Възраждане,
бул.Тодор Александров № 28, ет.4, от една страна и ответника Н. Й. Й. ЕГН **********, с
адрес: гр.В., ж.к.В. бл.** вх.* ет.* ап.**, от друга страна,че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА
ИЩЕЦА следните суми, а именно: сумата в размер на 8206,98 евро, представляваща част от
вземане по запис на заповед от 17.08.2017г. за сумата от 42717,28 евро; сумата в размер на
3921,22 евро, представляваща част от вземане по запис на заповед от 04.05.2018г. за сумата
от 19626,89 евро, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване
на заявлението в съда – 17.08.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, за които
суми е издадена Заповед № 14350/07.10.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 по ГПК по ч.гр.д.№ 47694/2021 г. по описа на Софийски
районен съд, на основание чл.422 от ГПК, като е осъдил ответника да заплати на ищеца и
сторени по делото разноски.
Недоволен от горното е останал ответника, която обжалва постановеното решение с
твърдения на неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и съществено
нарушение на съдопроизводствените правила. Конкретните оплаквания, на първо място, са
свързани с извода на съда относно действителността на процесните запис на заповеди.
Поддържа се релевираното пред първоинстанционния съд възражение за тяхната нищожност
поради посочването на два падежа във всяка една от тях поради посочването му с падеж на
предяваване, от една страна и от друга, на определен срок след издаването му. Изводите на
съда в обратната насока са неправилни и противоречащи на съдебната практика.
Неправилен, на следващо място, е и изводът на съда относно неоснователност на
възражението за изтикла погасителна давност. Сочи се, че след като съдът е приел, че
записът на заповед е с падеж на предявяване, то автоматично следва да отпадне и посочения
в него срок и се приложи разпоредбата на чл.487, ал.1 изр.второ от ТЗ, считано от който
срок искът е погасен с изтекла тригодишна давност до датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение. Неправилно съдът е отхвърлил и
1
възражението на отвтника за нищожност на сключените договори за лизинг поради
противоречието им с императивното изискване на чл.10 ал.1 от ЗПК. Твърди се, че
ответникът като физическо лице, което не е действало в рамките на своята професионална и
търговска дейност, може да се позовава на потребителска закрила без оглед на качеството на
лизингополучателя. Допуснато от съда е и нарушение на материалния закон, приемайки, че
настоящият случай попада в изключенията по чл.4, ал.1 т.4 ЗПК ато е пренебрегнал равилото
на чл.3, ал.3 ЗПК. Неправилен, според въззивника, е и изводът на съда за неоснователност
на на възражението на ответника за нищожност на неустойката по процесните договори за
лизинг, допускайки смешение между нищожността на неустойката поради нарушаване на
добрите нрави и намаляването й поради прекомерност по чл.309 ТЗ. В случая се твърди, че
договорената във фиксиран размер неустойка не е съответна на размера на конкретното
неизпълнение, още повече, че почти половината от лизинговите вноски са платени от
лизингополучателя, които поради начина на определяне включват по-голяма лихва и по-
малка главница. Наред с договорената неустойка са издадени като обезпечение и процесните
записи на заповеди, които са авалирани от ответника и е договорена лихва за забава, а
лигинговите вещи са върнати на лизингодателя. Неправилност на съдебното решение
поради нарушаване на съдопроизводствените правила се твърди поради кредитирането на
проведената съдебно-счетоводна експертиза и приемане за доказан размера на иска само
поради нея. Излагат се доводи за необоснованост на приетото и кредитирано от съда
заключение, като се обективира и доказателствено искане за допускане на повторна такава.
Обективират се оплаквания и срещу неприемане на релевираното от ответника възражение
за прихващане поради настъпила преклузия като се излагат доводи в обратния смисъл и се
твърди, че с прехвърлянето на дружествените дялове са предадени на приобретателя и
сключените договори за лизинг. Доколкото се касае за солидарна задълженост, то и
ответникът може да се позовава на извършено от лизингополучателя авансово плащане на
ДДС и да иска прихващане на задълженията си с него. Въпреки че не е приел направеното
ответника възражение за прихващане за допустимо, районният съд е приел като
доказателство по делото представеното от ищеца писмено такова – изявление за прихващане
от ищеца, отправено към лизингополучателя. Първостепенният съд не е обсъдил и
своевременно направените от ответника възражения за недължимост на претендираните
суми за оценки на техническо състояние, за паркунг и за заплатена такса на нотариус.
Релевират се доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила поради неправилно
разпределена тежест в първоинстанционното решение като по договор за заем, а не лизинтг,
нарушени принцип на състазателно начало и на равенство на страните в процеса. Моли да
бъде допусната повторна съдебно-счетоводна експертиза. Настоява за отмяна на
постановеното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което се отхвърли
предявения иск, ведно с присъждане на разноски.
В срока по чл.263 ГПК, насрещната страна депозира писмен отговор, с който оспорва
въззивната жалба. Излага доводи по всяко едно от оплакванията във въззивната жалба, като
твърди тяхната неоснователност. Поради горното, моли за потвърждаване на постановеното
решение, ведно с присъждане на разноски.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, намери следното:
По допустимостта на обжалването:
Въззивната жалба е депозирана в рамките на преклузивен двуседмичен срок, считано
от връчване на обжалваемото решение на пълномощник на въззивника. Жалбата съдържат
изискуемите по чл.260 ГПК реквизити и приложения по чл. 261 ГПК и е редовна.
Дължимата авансово държавна такса за разглеждане на жалбата е внесена. Страните се
представляват от пълномощници с права за въззивна инстанция.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното
2
първоинстанционно решение. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на този
подлежащ на обжалване акт. Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.
По доказателствените искания:
Разпоредбата на чл.266 от ГПК въвежда забрана във въззивното производство да се
твърдят нови обстоятелства, да се сочат и представят доказателства, които страните са могли
да посочат и представят в срок в първоинстанционното производство. Такива, съгласно ал.2
на цитираната норма, са допустими, когато страните твърдят нови обстоятелства и сочат и
представят нови доказателства само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят до
подаване на жалбата съответно в срока за отговор и/или твърдят нововъзникнали след
подаването на жалбата, съответно след изтичане на срока за отговора, обстоятелства, които
са от значение за делото, респективно допустимо е да посочат и представят доказателства за
последните.
Видно, обективираното с въззивната жалба доказателствено искане не е от е
коментирания характер. Налице е обаче позоваване на допуснато от първоинстанционния
съд процесуално нарушение, изразяващо се в недопускане от страна на първоинстанционния
съд на исканата повторна съдебно-счетоводна експертиза. Твърдението на въззиваемата
страна за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение е подведимо към
разпоредбата на чл.266, ал.3 от ГПК, обуславяща допустимост на исканото доказателство
при наличието на такова.
Настоящият въззивен състав споделя доводите на въззивника. Видно от данните по
първоинстанционното дело, в проведеното на 19.03.2024 год. съдебно заседание е била
изслушана и приета назначената от съда на 17.10.2023 год съдебно-счетоводна експертиза.
Ответникът, чрез пълномощник, е изразил несъгласие със същата с оглед дадените от вещото
лице отговори за начина, по който е събрал и обобщил информацията и формирал изводите
си, като е обективирал искане за провеждане на повторна такава. Последното е достатъчно
да обосноване наличието на основанието по чл. 201 ГПК и допускане на провеждането на
повторна съдебно-счетоводна експертиза, събирането на които неправилно е оставено без
уважение от съда.
Този извод на съда обаче се отнася единствено до поставените от ищеца с молба от
06.10.2023 год. въпроси към ССЕ, която е оспорена от страна на ответника своевременно. По
отношение на поставените от ответника с молба от 27.10.2023 год. въпроси, съдът, макар и
да констатира процесуално нарушение от страна на първоинстанционния съд, изразяващо се
в непроизнасяне по същите, искането не следва да бъде уважавано. Видно от протокола от
проведеното на 23.10.2024 год., след депозиране на молбите на страните, съдебно заседание,
съдът е констатирал произнасяне по доказателствените искания на страните и ответната
страна не е възразила срещу тази констатация. Същата не се е позовала и на непълнота на
изготвеното и прието заключение като е поискала назначаване на повторна такава по
поставените от ищеца въпроси. В допълнение и поставеният по т.1 от молбата въпрос е и
неотносим. Ето защо, искането за провеждане на експертиза /не повторна такава/ по
отношение на поставените от ответника с молба от 27.10.2023 год. въпроси следва да се
остави без уважение.
Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл. 266 вр
чл. 267 ал.2 ГПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба на Н. Й. Й. срещу решение №
1314/15.04.2024 год., постановено по гр.д. № 13437/2022 год. на ВРС – 35-ми състав, с което
е прието за установено, в отношенията между ищеца "ОТП Лизинг" ЕООД ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1303, р-н Възраждане, бул.Тодор
3
Александров № 28, ет.4, от една страна и ответника Н. Й. Й. ЕГН **********, с адрес: гр.В.,
ж.к.В. бл.** вх.* ет.* ап.**, от друга страна,че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА
следните суми, а именно: сумата в размер на 8206,98 евро, представляваща част от вземане
по запис на заповед от 17.08.2017г. за сумата от 42717,28 евро; сумата в размер на 3921,22
евро, представляваща част от вземане по запис на заповед от 04.05.2018г. за сумата от
19626,89 евро, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 17.08.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, за които
суми е издадена Заповед № 14350/07.10.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 по ГПК по ч.гр.д.№ 47694/2021 г. по описа на Софийски
районен съд, на основание чл.422 от ГПК, като е осъдил ответника да заплати на ищеца и
сторени по делото разноски.
ДОПУСКА ПРОВЕЖДАНЕ НА ПОВТОРНА СЪДЕБНО-СЧЕТОВОДНА
ЕКСПЕРТИЗА, със задача:
вещото лице след запознаване с материалите по делото и след проверка в
счетоводството на ищеца, да отговори на следните въпроси:
1. Какъв е общият размер на осчетоводените и дължими суми по Договор за
финансов лизинг № 172677125407/17.08.2017г. и Договор за финансов лизинг №
182677130750/04.05.2018г. към 17.08.2021г. (датата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение), като се опишат подробно по вид и размер?
2. Какви плащания са извършени в полза на ищцовото дружество във връзка с
процесните договори за лизинг? Какви задължения и в какви размери са погасени с
извършените плащания?
3. Какъв е размерът на непогасените от лизингополучателя лизингови вноски по
всеки един от договорите?
4. Какъв е размерът на непогасените от лизингополучателя застрахователни вноски
по всяка от застрахователните полици, както и на начислените такси във връзка със
застраховките, посочени в Раздел I, т.4 от настоящата молба уточнение?
5. Осчетоводено ли е плащане от „ОТП Лизинг“ ЕООД към съответните
застрахователи за плащане на застрахователните вноски по всяка от застрахователните
полици, посочени в Раздел I, т.4 от настоящата молба уточнение?
6. Осчетоводено ли е плащане от „ОТП Лизинг“ ЕООД към съответният нотариус на
нотариалната такса, посочени в Раздел I, т.9 от настоящата молба уточнение?
7. Осчетоводено ли е плащане от „ОТП Лизинг“ ЕООД по фактура №
**********/24.02.2020г.?
8. Осчетоводено ли е плащане от „ОТП Лизинг“ ЕООД по фактура №
**********/24.02.2020г.?
9. Осчетоводено ли е плащане от „ОТП Лизинг“ ЕООД по фактура №
**********/24.02.2020г.?
10. Осчетоводено ли е плащане от „ОТП Лизинг“ ЕООД по фактура №
**********/24.02.2020г.?
11. Осчетоводено ли е плащане от „ОТП Лизинг“ ЕООД по фактура №
**********/04.03.2020г.?
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за възнаграждение и разноски, свързани с
изготвяне на заключението в размер на 600 лева, платими от ответника, в едноседмичен
срок от получаване на съобщението за настоящото определение с представяне на
доказателства в същия срок.
НАЗНАЧАВА, на основание чл. 195, ал. 1 от ГПК, в качеството на вещо лице по
изпълнение на поставената задача Р. С., който да бъде уведомено за изготвяне на
4
експертизата след внасяне на определения депозит.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на вещото лице съдебно удостоверение, което да го легитимира като
експерт по делото.
УКАЗВА на вещото лице задължението да уведоми съда, в случай, че не може да
изготви заключението поради липса на квалификация, болест или друга обективна причина
или в определения срок, както и да представят заключението си най-малко една седмица
преди насроченото съдебно заседание, на основание чл. 197, ал. 2, 198 и 199 от ГПК, както и
отговорността, която носи по чл. 86 ГПК.
УКАЗВА на вещото лице, че за определяне на окончателен размер на
възнаграждението, е необходимо да представят към заключението си справка – декларация.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника за допускане на повторна
съдебно-счетоводна експертиза по поставените от него с молба от 27.10.2023 год. въпроси.
НАСРОЧВА производството по делото за 18.12.2024 год. от 14.00 часа, за която дата
и час да се призоват страните и ТЛП, ведно с препис от настоящото определение, като на
въззивника се връчи и препис от постъпилия писмен отговор.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5