Решение по дело №892/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр.чл.63в от ЗАНН и е образувано по касационна жалба от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна чрез процесуалния му представител Дарина Ошавкова – началник отдел АИПО“ с юридическа правоспособност, против Решение №392/13.03.2022г по АНД № 4493/2022г на ВРС, 22 с-в, с което е отменено издаденото от касатора НП №03-012791/16.06.2022г и наложената за нарушение по чл.128 т.2 вр.чл.270 ал.2 и ал.3 от КТ и чл.13 от Наредбата за договаряне на работната заплата на „Елитис Мегастор“ ЕООД – Варна, ЕИК *********, Имуществена санкция в размер на 2500лв. на осн.чл.415 ал.1 от КТ.

Поддържа се неправилно приложение на материалния закон по см.чл.348 ал.1 т.1 от НПК, приложим по изричното препращане на чл.63в от ЗАНН, с твърдения, че съдът неправилно е кредитирал представените едва при съдебното оспорване на НП антидатирани споразумения и частични плащания, за да приеме, че задължителното предписание е изпълнено. С аргументи за безспорна доказаност на нарушението, и за абоснованост, правилност и законосъобразност на НП, с което същото е санкционирано, се настоява за отмяна на въззивното съдебно решение и потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно, ведно със законните последици. В съдебно заседание касаторът се представлява от ст.ю.к.Богомил Н., който поддържа жалбата и настоява за уважаването й, като поддържа претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.

С отговора си по касационната жалба ответното „Елитис Мегастор“ ЕООД излага аргументи за обоснованост, правилност и законосъобразност на проверяваното решение, настоява за оставянето му в сила и заявява, че не претендира разноски в настоящото производство. С допълнително писмено становище с.д. №7031/10.05.2023г ответниците чрез пълномощника си адв.Н.К. от ВТАК настояват за оставяне в сила на решението, като претендират и присъждане на сторените в производството разноски по списък.

Участващият в производството представител на Окръжна прокуратура – Варна счита жалбата за неоснователна.

Касационната инстанция преценява жалбата като неоснователна.

НП е издадено против „Елитис Мегастор“ ООД в качеството му на работодател за това, че не е изпълнило даденото с т.7 по Протокол №ПР20011026/07.02.2020г на Дирекция „ЕТ“ - Варна задължително предписание от контролен орган. С предписанието дружеството-работодател е задължено да изплати разликата до уговореното основно месечно трудово възнаграждение за извършената работа за м.ноември 2019г на Надежда Петрова Попова, на длъжност „стоковед“ в ТЦ – Бургас, съгл.чл.128 т.1 и т.2 вр.чл.280 ал.2 и ал.3 от КТ и чл.13 от Наредбата за договаряне на работната заплата, със срок на изпълнение 17.02.2020г

Като доказателство по делото било приобщено решение №260136/18.02.2021г по АНД №4467/2020г на РС-Бургас, с което е изменено НП, издадено от Д „ИТ“ – Бургас, с което за нарушение по чл.128 т.2 вр.чл.270 ал.2 и ал.3 от КТ на дружеството-работодател е наложена имуществена санкция на осн.чл.416 ал.5 вр.чл.415в ал.1 от КТ. АУАН, въз основа на който е издадено измененото НП, е съставен на 10.02.2020г. против дружеството за това, че като работодател не изплатило цялото уговорено трудово възнаграждение на стоковеда Надежда Попова за м. ноември 2019г, а санкцията е наложена на осн.чл.415в от КТ поради преценката на АНО, че нарушението е отстранено веднага след откриването му и не са настъпили други вредни последици. В решението са цитирани и дадените от АНО задължителни предписания на работодателя за изплащане на трудовите възнаграждения на работниците в пълен размер.

При така установената фактология въззивният съд посочил, че още на 10.02.2020г АНО е преценил, че веднага след установяване на нарушението, състоящо се в неплащане в пълен размер на уговореното с Надежда Попова трудово възнаграждение за м. ноември 2019г, същото е било отстранено, и АНО е издал НП, с което отговорността на „Елитис Мегастор“ ЕООД е ангажирана по привилегирования състав на чл.415в от КТ. Същевременно на 20.04.2020г АНО е издал АУАН срещу дружеството за неизпълнение в срок на задължителното предписание да бъде изплатено в пълен размер уговореното с работника Надежда Попова трудово възнаграждение в определения за това срок – 17.02.2020г.

Въззивният съд приел, че след като нарушението е било отстранено веднага след откриването му и от него не са настъпили други вредни последици, за което АНО е издал АУАН и НП по чл.415в от КТ, то за същия АНО липсва правно основание да започва АНП против същия работодател за неизпълнение в срок на задължителното предписание да отстрани същото нарушение, т.е. че дружеството-работодател е санкционирано за неизвършено от него нарушение. Отделно от това въззивният съд констатирал допуснати съществени процесуални нарушения в производството по издаване на НП относно липсата на задължителни реквизити в НП, както и необсъждане на мотивите на дружеството за несъставомерност на нарушението, депозирани в срока па чл.44 ал.1 от ЗАНН. С тези съображения НП било отменено.

Настоящият касационен състав преценява достигнатите от предходния правни изводи за доказателствено обвързани, обосновани и законосъобразни, изцяло ги споделя и се препраща към тях на осн.чл.221 ал.2 изр.1 р.2 от АПК. Възраженията на касатора са несъстоятелни.

На първо място фактологично неверни са твърденията, че ВРС е обосновал извода си за отмяна на НП на антидатираните допълнителни споразумения с работника на „Елитис Мегастор“ ЕООД и на доказателствата за частични парични преводи, въз основа на които съдът бил приел, че задължителното предписание в тази насока е изпълнено. Такива твърдения обаче изобщо не са обсъждани от предходния съдебен състав, съответно – не са възприети като основания за отмяна на НП. Що се отнася до главния мотив на ВРС за отмяна на НП като незаконосъобразно, а именно – недоказаност и обективна несъставомерност на нарушението – в касационната жалба не се съдържат никакви възражения и аргументи за незаконосъобразност на този правен извод на първоинстанционния съд. Такива не са налице, напротив – прилагайки стриктно правилата на формалната логика, ВРС обосновано е заключил, че след като имплицитно е приел, че конкретното административно нарушение е отстранено веднага след установяването му и при липса на други вредни последици (и е наложил за същото санкцията по чл.415в от КТ), то за АНО очевидно не е съществувало основание два месеца по-късно да издаде АУАН и да започне административнонаказателно производство за неизпълнение на указанието за отстраняване на същото това нарушение, на практика отстранено цяла седмица преди указания срок (на 10.02.2020г вместо до 17.02.2020г).

Съгл.чл.218 ал.1 от АПК касационният съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението. В конкретния случай обаче посочените от АНО пороци те са ирелевантни към съдържанието на оспореното решение на ВРС, и към правните изводи на съда за отмяна на НП като незаконосъобразно, т.е. не се констатира проверяваното съдебно решение да е обременено с поддържаните от касатора пороци. Напротив – ВРС е достигнал до единствения възможен правен извод за незаконосъобразност на оспореното пред него НП, и правилно го е отменил. Противното би означавало в правния мир да съществуват две взаимно изключващи се НП, с първото от което е ангажирана отговорността на работодателя за изплатено със закъснение в пълен размер трудово възнаграждение по привилегирования състав на чл.415в от КТ, а с второто – за неизпълнение на същото това задължение в предписания с указанията срок. Други касационни пороци, съставляващи основания за ревизия или отмяна на решението, не бяха констатирани и в кръга на задължителната служебна проверка по чл.218 ал.2 от АПК. Изложеното квалифицира жалбата против него като неоснователна и налага отхвърлянето й.

При този изход на делото претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна, а тази на ответника следва да бъде уважена чрез присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 550 лв., определен на осн.чл.143 ал.3 от АПК вр.чл.18 ал.2 вр.чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1/09.07.2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвид направеното възражение за прекомерност.

Така мотивиран и съобразно правомощията си по чл.221 ал.2 пр.1 от АПК, касационният съдебен състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №392/13.03.2023г по АНД №4493/2022г на ВРС, 22-ти състав, с което е отменено издаденото от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна НП №03-012791/16.06.2020г. и наложената на “Елитис Мегастор“ ЕООД – Варна, ЕИК *********, Имуществена санкция в размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева на осн.чл.415 ал.1 от КТ.

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна да заплати на наложената на “Елитис Мегастор“ ЕООД – Варна, ЕИК *********, адвокатско възнаграждение в размер на 550 (петстотин и петдесет) лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

	Председател:
	Членове: