№ 375
гр. Пловдив, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Доника Ил. Тарева - П.а
при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова
като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева - П.а Административно
наказателно дело № 20235330200615 по описа за 2023 година
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 17/05.01.2023г., издадено от
Зам.-кмет „Обществен ред и сигурност“ в Община – Пловдив, упълномощен
със Заповед 22ОА-1979/ 30.08.2022г. на Кмета на Община-Пловдив, с което
на К. В. П., ЕГН **********, е санкциониран с глоба в размер на 50 /петдесет/
лева за нарушение по чл.94, ал.3 от Закон за движение по пътищата ЗДвП/.
Жалбоподателят, К. В. П., моли съда да отмени процесното наказателно
постановление като незаконосъобразно при допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. По същество не оспорва нарушението. Претендира
разноските по делото за адвокатско възнаграждение. Редовно призован, в
съдебно заседание се представлява от адв. А. Д., който поддържа жалбата и
прави същото искане.
Въззиваемата страна - Община – Пловдив, редовно призована, в съдебно
заседание се представлява от процесуалния си представител – юрк. И. Д.,
която пледира за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление,
излагайки становище в тази посока. Претендира присъждане на разноските по
делото.
1
От фактическа страна се установява следното:
На 15.11.2022г. в гр. Пловдив св. А. И. Т., на длъжност „**“ при ОП
„Общинска охрана“ гр. Пловдив, в изпълнение на задълженията си,
извършвал обход и съблюдавал за нарушения по незаконно паркирани и
престояващи МПС-та. в района на ул. „Сливница“. Тогава срещу № 1 на
същата улица, забелязал паркиран лек автомобил „Тойота“, с рег. № ** върху
тротоара, без мястото да е обозначено с пътен знак Д-19 „Паркинг“.
Направени били и снимки. За констатираното св. Т. съставил фиш №
**********/15.11.2022г., а нарушението определил по чл.94, ал.3 от ЗДвП.
С възражение до ОП „Общинска охрана“, подадено чрез адв. А. Д., като
представляващ жалбоподателя К. В. П., било оспорено констатираното
нарушение.
С оглед горното, св. Т. съставил АУАН № 000274/ 13.12.2022г. срещу П.
в присъствието на представляващия го, представяйки пълномощно.
Последният се запознал със съдържанието на акта и го подписал с
възражение.
Въз основа на съставения АУАН, било издадено обжалваното
наказателно постановление, с което на основание чл. 183, ал.4, т.8 от ЗДвП на
П. е наложено административно наказание - глоба в размер на 50 лева за
нарушение на чл. 94, ал.3 от ЗДвП.
Тази фактическа обстановка съдът прие за категорично установена от
събраните по делото доказателства. Като свидетел по делото е бил разпитан
съставителят на фиша и АУАН, св. А. Т., извършил проверката. Същият е
заявил, че при обход на процесния район е забелязал конкретния автомобил
върху тротоара отгоре, който не е обособен за паркиране. Свидетелят е
обяснил, че е изготвил снимка, но не е установил на място кой точно е
нарушителят, тъй като било в компетенцията на Общинска полиция да
установи данните на собственика на автомобила, който се вписва като
нарушител.
Съдът кредитира тези показания, като намира същите за обективни,
логични и кореспондиращи с останалия доказателствен материал.
Тази фактическа обстановка и събраните по делото доказателства,
обосновават следните правни изводи:
2
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, изхожда от надлежна
страна, имаща правен интерес от обжалване и е насочена срещу подлежащ на
обжалване акт. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна. За
да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства,
съдът е на становище, че правилно актосъставителят и наказващият орган са
квалифицирали поведението на жалбоподателя за това, че е паркирал в
нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че за престой и
паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно
най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на
оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с
допустима максимална маса до 2, 5 тона върху тротоарите, само на
определените от собствениците на пътя или администрацията места
успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние
най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци. От обективна и субективна
страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на
нарушението.
Безспорно и по несъмнен начин съдът установи, че именно
жалбоподателят П. е паркирал процесното МПС, а и самият той не спори за
това. Безспорно се установява и че процесното МПС е било паркирано на
тротоара по смисъла на пар. 6, т. 6 от ДР, където е дадена легална дефиниция
на „тротоар“. Това е изградена, оградена или очертана с пътна маркировка
надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена
само за движение на пешеходци. Установи се,че не е имало и пътен знак,
позволяващ паркиране.
Следователно на посоченото място жалбоподателят е пренебрегнал
задължението си да паркира в населените места, какъвто е гр. Пловдив, на
тротоара само при условията, предвидени в закона, а именно ако има
разрешение от администрацията и собственика на пътя, каквото липсва в
конкретния случай. Едва след това да се изследват въпросите, дали е
успоредно на оста на пътя, дали автомобила има маса по-ниска от 2, 5 тона и
при отстояние от сградите най-малко 2 метра за преминаване на
пешеходците. Като не е изпълнил задължението си да паркира или спре само
на определено за това място на тротоара, а го е извършил на място, което не е
3
било определено за това, жалбоподателят не се е съобразил с едно от
необходимите условия, за да може да има установеното по делото поведение.
Ето защо правилно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя П. за така вмененото му нарушение по чл.93,
ал.4 от ЗДвП. Описанието на нарушението е в достатъчна степен пълно,
точно и ясно, така че жалбоподателят е разбрал за какво негово поведение е
наказан.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в съответствие със
законоустановените срокове по чл.34 от ЗАНН. При съставянето на АУАН,
съответно издаването на НП, са спазени всички правила, предвидени в закона
и не се констатираха съществени процесуални нарушения.
В този смисъл неоснователно е наведеното от жалбоподателя възражение
за липса на компетентност на актосъставителя, като правилно в съдебно
заседание представляващия въззиваемата страна - юрк. Д. сочи като аргумент
разпоредбата на чл.167, ал.2 от ЗДвП. Цитираната норма е регламентирала
именно службите за контрол, определени от кметовете на общините, в
каквато служба е св. Т., с оглед длъжността му на „**“ към ОП „Общинска
охрана“ –Пловдив, да съблюдават спазването на правилата за паркиране от
водачите на пътни превозни средства.
Настоящият случай не може да се определи като маловажен, тъй като
разкрива типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност за
нарушенията от този вид. Сочените от жалбоподателя твърдения, че в
рамките на 5 минути се наложило да се качи в жилищната кооперация, където
живее, за да вземе ключ за гаража си, където да прибере процесният
автомобил, останаха недоказани, а и сами по себе си не могат да обосноват
толеранс за жалбоподателя и да позволяват да нарушава законовите
разпоредби.
Правилно наказващият орган е наказан с административно наказание по
вид и размер, а именно глоба в размер на 50 лева. Необходимо е за по-голяма
прецизност съдът да посочи, че наказанието за нарушаване правилата за
паркиране върху тротоар е уредено по-конкретно в санкционната норма на
чл.178е от ЗДвП. Така констатираното цифрово разминаване обаче между
действителната и сочената за такава санкционна норма по чл.183, ал.4, т.8 от
ЗДвП, съдът определя като несъществено процесуално нарушение, доколкото
4
не се е отразило върху правото на защита на жалбоподателя. Това е така,
защото от една страна, жалбоподателят се е бранел срещу едни и същи факти,
определени от рамката на административното обвинение и обхванати от
правилно подведения състав на материалната норма по чл.94, ал.3 от ЗДвП, а
от друга - размерът на санкцията остава непроменен, което не е в ущърб на
жалбоподателя. Липсата на накърнени в случая права ясно личи и от
следваната от жалбоподателя линия на
Предвид гореизложеното, съдът намира, че процесното наказателно
постановление като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
В съдебно заседание, въззиваемата страна чрез юрк. Д., прави искане за
присъждане на направените разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение. Съобразно изхода на спора, на основание чл. 63д, ал.4, вр.
ал.5 от ЗАНН на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски в
настоящото производство за процесуално представителство от юрисконсулт.
Съдът, като съобрази извършените действия от юрисконсулта, фактическата
и правна сложност на делото, намира, че справедливият размер на
възнаграждението му е 80 лева. Размерът е съобразен с правилата за
определяне на възнаграждението.
За заплащане на тези разноски следва да бъде осъден жалбоподателят К.
В. П.. Разноските следва да бъдат присъдени в полза на Община-Пловдив.
Поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, XXV н. с.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 17/05.01.2023г.,
издадено от Зам.-кмет „Обществен ред и сигурност“ в Община – Пловдив,
упълномощен със Заповед 22ОА-1979/ 30.08.2022г. на Кмета на Община-
Пловдив, с което на К. В. П., ЕГН **********, е санкциониран с глоба в
размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение по чл. 94, ал. 3 от Закон за
движение по пътищата /ЗДвП/.
ОСЪЖДА К. В. П., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Община-
Пловдив сумата от 80 /осемдесет/ лв., представляваща разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и
5
на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6