Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 05.06.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на тридесети май, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА И.
мл.с. СВЕТЛАНА АТАНАСОВА
при
секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното съдия Станимира И. въззивно гр. дело № 13869 по описа за 2018г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 431400 / 15.06.2018г.
по гр.д. № 38715 по описа за 2017г. Софийски районен съд, 61-ви състав е признато за установено на основание
на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 86 от ЗЗД, че В.Б.И., ЕГН **********, с адрес: *** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******с адрес: *** заплащане на сумата от 3461,80лв., ведно
със законната лихва от 08.02.2017г. до изплащането й, представляващи стойност
на потребена топлинна енергия в
апартамент № 12, гр. София, ж.к. „*******за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г.; сумата от 346,24лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на
главницата за периода от 15.09.2014г. до
30.01.2017г. за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело №
7779/2017г. по описа на Софийски районен съд, ответникът е осъден да заплати на
ищеца съдебни разноски от 132,71лв.
по заповедно дело и 486,42лв. по
исково дело, като неоснователни са
отхвърлени исковете за главница за горницата над 3461,80лв. до предявения размер от 3673,07лв. и за лихва върху
тази главница, както и за изтекла мораторна лихва за горница над 346,24лв. до предявен размер от 367,37лв.
Срещу така постановеното решение
е депозирана въззивна жалба вх. № 5124921/27.07.2018г. по регистъра на СРС, изпратена
по пощата на 25.07.2018г. от ответника
по исковете В.Б.И., ЕГН ********** в
частта в която исковете са уважени. Посочила е, че неправилно районният
съд приел, че не са наведени твърдения и не са ангажирани доказателства за
погасяване чрез плащане на задълженията. С отговора била посочила че дължимо е
пратено, не била редовно призована за публично заседание пред СРС и в нарушение
на закона бил лишена от възможността да представи доказателства за плащане на
сумите, които е представила с възизвната жалба. Непарвилно районният съд не
собразил признанието на ищеца, че задълженията са погасени с плащане.
Въззиваемият- ищец Т.С.”ЕАД, ЕИК *******не е изразил
становище.
Третото лице помагач на страната на въззиваемия-ищец – „ М.Е.”
ООД, ЕИК *******не е изразил
становище по жалбата.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх.№ 2012591/14.06.2017г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******с адрес: *** срещу В.Б.И., ЕГН **********, с която е поискало от съда на основание
чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр.
с чл. 149 и сл. от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да признае
за установено, че В.Б.И., ЕГН ********** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК*******заплащане на сумите
в
размер, както следва: сумата от
3673,07лв., ведно със законната лихва от 08.02.2017г. до изплащането й,
представляващи стойност на потребена топлинна енергия в апартамент № 12, гр. София, ж.к. „*******за периода от
01.05.2013г. до 30.04.2016г; сумата
от 367,37лв., представляващи
обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от 15.09.2014г. до 30.01.2017г. за които е
издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 7779/2017г. по описа на
Софийски районен съд, като му се присъдят разноски. Навело е твърдения, че ответникът е потребител на топлинна енергия
в имота, потребил е такава в количества и на стойност за които е предявен иск,
изпаднал в забава на плащането на сумите с изтичането на 30-дневен срок,
страните били обвързани от договор при Общи условия. В първо о.с.з. е признал
плащане на задълженията по заповедта, като е представил справка за начина, по
който е отнесъл същите и е поискал да му се присъдят само неплатени разноски за
техническа експертиза от 300лв., както и такива за юрисконсулт по заповедно и
по исково дело.
Ответникът В.Б.И., ЕГН ********** в предоставения й срок е оспорила исковете.
Навел е твърдения, че всички задължения по заповедта за изпълнение са погасени
–по давност били погасени задълженията до 08.02.2014г., а останалите валидно
възникнали задължения погасила чрез
плащане. Начислените от ищеца по фактури не съответствали на реално потребление.
Третото лице помагач на страната на ищеца –„ М. „Е.” ООД,
ЕИК *******не е изразило становище.
За проведеното публично съдебно заседание пред
СРС до ответника са изпратени съобщения на посочения от него адрес, като същите
са върнати с отбелязване, че адрес е посетен на три дати в рамките на 30 дни,
но адресат не е открит. Районният съд е приел това призоваване за редовно.
По делото е приложено по делото
заповедно дело № 7779/2017г. по описа на СРС,
съгласно което заповедно дело е образувано по заявление по чл. 410 от ГПК вх. № 3009130/08.02.2017г., със
заповед от 21.02.2017г. районният съд е разпоредил В.Б.И., ЕГН ********** да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК*******сумата от
3673,07лв., ведно със законната лихва от 08.02.2017г. до изплащането й,
представляващи стойност на потребена топлинна енергия в апартамент № 12, гр. София, ж.к. „*******за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г; сумата
от 367,37лв., представляващи
обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от 15.09.2014г. до 30.01.2017г., както и
съдебни разноски от общо 140,81лв., за така издадена заповед длъжникът е
уведомен на 09.03.2017г., на 22.03.2017г. е подал възражение, на 15.05.2017г.
заявителят е уведомен за необходимост от представяне на доказателства в
едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване вземанията
по заповедта и такива е представил на 14.06.2017г.
По делото са приети неоспорен от
страните нотариален акт № 84/25.09.2008г., съгласно което „А.И.” АД е учредило
на В.К.Д.и на В.Б.И. вещно право на ползване върху апартамент № 12, гр. София, ж.к. „*******за срок до 07.04.2030г.
По делото е приет протокол от
08.09.2008г., съгласно който ОС на ЕС на бл. ******” е избрало С.Е.“ ООД за
извършва дялово разпределение на топлинна енергия в сградата.
По делото са приети Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, одобрени от ДКЕВР с Решение от
07.01.2008г. и от 03.02.2014г, съгласно чл. 33, ал. 7 от ОУ от 2008г. при
наличие на две и повече дължими суми , включително и съдебни и присъдени вземания, при плащане , което не е достатъчно да погаси всичко се погасява най-старото. Съгласно чл. 33, ал. 6 от ОУ от 2014г. при наличие на две
и повече дължими суми , включително и съдебни и
присъдени вземания, при плащане , което не е достатъчно да погаси всичко
клиентът заявява какво погасява, а ако не го е заявил-се погасява най-обременително,
при еднакво обременителни - най-старото.
По делото са приети протоколи за
отчет на уреди, съгласно които в процесния имот реален отчет на уреди е
извършен на 13.05.2014г., на 13.05.2015г., на 13.05.2016г. и е установено потребление
на енергия за , за което е положен подпис за потребител.
По делото са приети изравнителни
сметки за три отчетни периода, съгласно които за период от 01.05.2013г. до
30.04.2016г. реално потребление на
топлинна енергия е на стойност е 1221,73лв.; за периода от 01.05.2014г. до
30.04.2015г. реално потребление на топлинна енергия е на стойност от 1455,34лв.; за периода от 01.05.2013г.
до 30.04.2016г. реално потребление на топлинна енергия е на стойност от 2006,46лв.
С прието по делото пред въззивния
съд заключение по съдебно- техническа експертиза вещото лице е посочило, че в имота
се потребява топлинна енергия и реално потребената енергия за периода от
01.05.2014г. до 30.04.2016г. е 3461,80лв. Изравнителни сметки били
изготвени съобразно показания на уреди и правила на Наредба за топлоснабядване
и Закона за енергетиката.
По делото са приети фискални
бонове, съгласно които в периода от 28.03.2017г. до 26.09.2017г. за задължения
за порцесния период и имот са платени общо 4366,62лв.
за главница, лихви и разноски, последните в размер на 116,11лв. и 80,81лв . Плащанията от 28.03.2017г.
до 14.06.2017г. са в размер на 3000лв.
Приета е справка , изготвена от
ищеца, съгласно която задължения за
главница са 3673,07лв. за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2016г., първия
отчетен период непратено задължение за главница е 736,38лв.; за лихва са 367,37лв. от които за главница от
736,38лв. лихва е 119,65лв., начислени последващи лихви до плащане са общо
129,26лв; разноски са 80,81лв. за държавна такса по заповедно дело и 116,11лв.
по исково дело; 300лв. за депозит за СТЕ отделно и възнаграждение за
юрисконсулт. Платени са 4366,62лв. в периода от 28.03.2017г. до 26.09.2017г.,
като те са погасили изцяло задълженията за главница и за лихви, както и за
държавна такса.
С оглед на така установената
фактическа обстановка, съдът намира от права страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната
част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422
вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл.
149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД – иск за установяване на
съществуване на вземане за заплащане на стойност на доставена топлоенергия за
битови нужди, за имот в сграда - етажна
собственост, отделно и обезщетение за забава на плащане на същото, за което е
издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
За да се уважи този иск по делото следва да се
установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно
правоотношение по силата на което ищецът се е задължил да доставя на
ответника топлоенергия срещу задължение
на ответника да заплаща стойността й, както и че ищецът е изпълнил точно своите
задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за
същото съобразно с действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с
Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 год./, поради което и за ответника
да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на стойността
на същото, като е изпаднал и в забава за изпълнението му.
По делото не се спори, а и се установи от приети книжа по заповедно
дело, че по повод на заявление по чл. 410 от ГПК е
образувано заповедно производство , по което е издадена заповед. и с нея е
уважено изцяло искането на заявителя „Т.-София”АД и длъжникът е
осъден да му заплати
процесните суми като дължима стойност на
потребена топлинна енергия
за процесния имот за процесния период в
размерите на процесните суми за които е предявен иска, възражение
срещу заповедта е депозирано в срок, като заявителят в срока по чл.
415 от ГПК е предявил настоящия иск.
Действащата към периода на облигационните отношения
между страните нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ),
и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007г.).
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в
сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и
стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и
писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в
действалите към процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3. Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители
на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни
да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат
прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от
тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно
ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на
прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл. 76 от
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че
потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираната на тях
регулираща арматура остават потребители на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, както
и дължат заплащане на сумата за мощност (В този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече –
разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на
подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез
физическото им отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е
енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия,
пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и
други дейности обслужващи основните.
По делото не се спори, а и се установява от приети
неоспорени от страните доказателства, че
за процесния период ответникът е бил
вещен ползвател на имота , поради което и съдът приема, че е клиент на енергия по смисъла на чл. 153 от ЗЕ.
Доколкото по делото се установи, че ищецът е
публикувал общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, като
се установи от прието заключение по техническа експертиза, че ищецът е доставял
енергия в сградата, отчитана по топломер,
то съдът приема за установено по делото, че през процесния период страните са
били обвързани от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди в
сграда – етажна собственост, чието съдържание е в Общите условия на ищеца от
ДКЕВР , както и от действащата към съответния момент нормативна уредба: ЗЕ и
Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Съдът приема, че договора съдържа качествени параметри
са въведени от самия законодател. Това е така защото разпоредбата на чл. 132,
ал.1 от ЗЕ вменява като задължение оператора на топлопреносната мрежа, който е
част от топлопреносното предприятие, да осигури режим на работа на
топлопреносната мрежа в съответствие с изискванията на наредбите за
топлоснабдяване по чл. 125, ал.3 от ЗЕ. Същевременно наредбите по чл. 125, ал. 3 от ЗЕ , а именно: Наредба №16-334 от 06.04.2007 г., сочи задължение на оператора на
топлопреносната мрежа да осигурява режима на работа на топлоснабдителната
система, като определя температурата и налягането на топлоносителя в
съответствие с изчислителния хидравличен режим и приетия температурен график за
постигане на минимални разходи при производството и преноса на топлинната
енергия до съоръженията на потребителите и следи за спазването им. Отделно
самите ОУ на ищеца доразписват качествените параметри на услугата. С клаузат от Общите условия е вменено
задължение за ищеца да осигурява
в абонатната станция температурен режим и количество на топлоносителя, което да
съответства на договорената мощност, за подгряване на топлоносителя в сградната
инсталация за отопление и на топлата вода за битови нужди. Температурният режим
е посочен като общ за цялата топлоснабдителна система или за отделни
топлоизточници. Отделно е въведено и задължение ищеца избрания от него
температурен режим и количество топлоносител, постъпващо в абонатната станция,
да осигурява температура на подгрятата вода за горещо водоснабдяване 55 градуса
на изхода от подгревателя към сградната инсталация и поддържане на предвидените
по проект температури в отопляемите помещения с допустимо отклонение минус 1,5
градуса при изчислителни режими. Съгласно ОУ „Т.С. ”ЕАД е длъжно да поддържа
параметрите на топлоносителя, съгласно хидравличния режим и температурния
график на топлопреносната мрежа. Температурният график е функция на
температурата на подаващата мрежова вода в зависимост от температурата на
външния въздух. Той отчита промяната на температурата на топлоносителя при
промяна на температурата на околния въздух с цел достигане на предвидената
температура вътре в отопляемите помещения, когато вътрешната отоплителна
инсталация работи според предписанията. Температурният график осигурява баланса
между производство, пренос и минимизиране на технологичните разходи и качество
на топлоснабдяването. В посочените ОУ е предвидено задължение за ищеца като
продавач на топлинна енергия да поддържа параметрите на топлоносителя, съгласно
температурния график на топлопреносната мрежа.
Съдът приема, че при така установените нормативни
изисквания и записвания в ОУ на ищеца, са разписани качествените параметри на
доставената услуга. Въведено е точно определено изискване за конкретната
температура на водата на битово горещо водоснабдяване – 55 градуса на изхода от
подгревателя към сградната инсталация. За отопление на помещенията също е
въведено задължението на топлоснабдителното предприятие – продавач на топлинна
енергия, а именно - да осигури такива
качествени показатели на подавания топлоносител, които съобразени с конкретните
атмосферни условия да осигурят достигане на предвидените проектни температури в
отопляемите помещения, при съответно нормална работа и на вътрешната
отоплителна система като част от сградната инсталация. Параметрите за качество
са определени точно и ясно, респ. са
определяеми, като е посочен механизъм за определянето им в зависимост от
предварително посочени критерии.
По делото не се спори, а и се установява от приетите
по делото изравнителна сметка, заключение по комплексната експертиза, че за процесния
период от 01.05.2014г. до 30.04.216г.
стойността на реално потребената енергия в имота е в размер на 3461,80лв. Това е период на вземанията за главница,
за които е издадена заповед за изпълнение, за този период е постановено
решението на СРС.
По делото се установява, че лихва за забава на
плащането на тази главница до подаване на заявлението е 346,24лв. Този извод съдът извежда при съобразяване на
ограниченията на чл. 269 от ГПК, при обсъждане на извлеченията от сметки и
справки на ищеца, както и на основание на чл. 162 от ГПК.
Съдът приема, че от приетите по делото фискални
бонове, справка на ищеца, признание на факти, направени от ищеца в проведено
пред СРС о.с.з. по делото е установено, че задължения за главница, за изтекла
моратгорна лихва до подаване на заявлението, както и за законна лихва след това
до плащането на главницата, са погасени чрез плащане. Неправилно районният съд
е приел, че такива възражения ответникът не е направил и че ответникът е бил
редовно призован за проведено пред СРС публично съдебно заседание. В отговора
на исковата молба ответникът изрично е посочил, че стойността на реално
потребената енергия за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г. е платил, поради
което и това възражение е било направено в срок. За първото о.с.з. пред СРС призовката
на ответника е оформена по начин, който не позволява приложението на чл. 41 от ГПК, защото не установява, че
ответник е напуснал посочения от него адрес за поведе от месец без да уведоми
съда за същото. Така ответникът не е бил редовно призован за проведено пред СРС
публично заседание и провеждайки същото районният съд го е лишил от
възможността да установи погасяване на задълженията си към ищеца чрез плащане.
Доказателствени искания за същото ответникът е направил своевременно с въззивната
жалба. Отделно, ищецът в публичното
заседание от производството пред СРС изрично е признал, че задълженията за
главница и за лихва, за разноски за държавна такса са погасени чрез плащане и
неправилно районният съд не е съобразил същото.
При така възприето съдът приема, че решението на СРС в
частта, в която е уважил исковете е неправилно и като такова следва да бъде
отменено, исковете следва да се отхвърлят.
По
отговорността за разноски по исково дело пред въззивния съд:
Решението на СРС в частта, в
която е присъдил разноски на ищеца следва да се отмени частично поради плащане
на част от главница и лихви преди подаване на исковата молба, както и при
съобразяване на обстоятелството, че е платена от ответника е изцяло държавна
такса по исково дело и по заповедно дело. В тази насока са признанията на ищеца пред СРС, както и приети
по делото фискални бонове.
Ищецът е признал, че му е платена
държавната такса по исковото дело и по заповедното дело, поради което и решението на СРС в частта, в която на ищеца
са присъдени разноски от 80,81лв. по заповедно дело и разноски
по исково дело от 116,11лв. следва
да се отмени.
За съдебните разноски на ищеца, съответстващи на платени суми след подаване на заявлението
ответникът носи отговорност, защото е станал причина за образуване на
заповедното дело. При така възприето решението на СРС в частта, в която на
ищеца са присъдени разноски по заповедно дело от 51,90лв. следва да се потвърди.
Сумата от 2919,19лв. (3000-80,81лв.
за държавна такса) за погасяване на главница и за лихви е платена от ответника след
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, но преди подаване на исковата молба и за съдебни разноски по исково дело,
съответстващи на тази сума ответникът не носи отговорност пред ищеца. Така
решението на СРС в частта, в която на ищеца са присъдени съдебни разноски за
исково дело от 283,87лв. следва да
се отмени. Решението на СРС в частта за съдебни разноски по исково дело от 86,44лв. следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото пред СГС право на
разноски в това производство има въззивникът. Въззивникът не е претендирал
разноски в производство пред СГС и такива не му се следват.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 431400 /
15.06.2018г. по гр.д. № 38715 по описа за 2017г. Софийски районен съд, 61-ви
състав в частта, с която е признато за установено на основание на чл. 422 вр. с
чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 86 от ЗЗД, че В.Б.И., ЕГН **********, с
адрес: *** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******с
адрес: *** заплащане на сумата от
3461,80лв., ведно със законната лихва от 08.02.2017г. до изплащането й,
представляващи стойност на потребена топлинна енергия в апартамент № 12, гр. София, ж.к. „*******за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г.; сумата
от 346,24лв., представляващи
обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от 15.09.2014г. до 30.01.2017г. за които е
издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 7779/2017г. по описа на
Софийски районен съд, както и в частта, с която В.Б.И., ЕГН **********, е
осъдена да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******съдебни
разноски от 80,81лв. по заповедно
дело и съдебни разноски от 399,98лв.
по исково дело и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни исковете , предявени
с искова молба вх.№ 2012591/14.06.2017г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******с
адрес: *** срещу В.Б.И., ЕГН **********, с която е поискало от съда на основание
чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр.
с чл. 149 и сл. от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да
признае за установено, че В.Б.И., ЕГН ********** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК*******заплащане на сумите
в
размер, както следва: сумата
от 3461,80лв., ведно със законната лихва от 08.02.2017г. до изплащането й,
представляващи стойност на потребена топлинна енергия в апартамент № 12, гр. София, ж.к. „*******за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г.; сумата
от 346,24лв., представляващи
обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от 15.09.2014г. до 30.01.2017г. за които е
издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 7779/2017г. по описа на
Софийски районен съд.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 431400 /
15.06.2018г. по гр.д. № 38715 по описа за 2017г. Софийски районен съд, 61-ви
състав в частта, с която В.Б.И., ЕГН
**********, е осъдена на основание
на чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК да
заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******съдебни
разноски от 51,90лв. по заповедно
дело и съдебни разноски от 86,44лв.
по исково дело.
Решението е постановено при
участието на трето лице помагач на страната на ищеца –„„ М. „Е.” ООД, ЕИК *******.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.