Р Е Ш Е Н И Е
№ 25.07.2016г. град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 09.03. 2016
година
В
открито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ТРИФОНОВА
СЕКРЕТАР:
С.И.
изслуша
докладваното от съдията ТРИФОНОВА
търговско
дело № 298 по описа за 2011 година.
Предявени са искове от “К.” ЕООД град
Стара Загора против “Т.М.И.” ЕАД село К.,
община Р., област Стара Загора, първият с правно основание чл. 82 във вр с чл. 79 ЗЗД за
заплащане на сумата 28 760лв., частично предявен от общо 30 100 лв., представляваща
претърпяна имуществена вреда - пропусната полза изразяваща се в неполучена
печалба в резултат на неизпълнение от страна на ответника на договор за охрана
№ 8696/17.04.2008 г., за периода от 29.05.2008г. до 13.08.2008г., ведно със
законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на
сумите и втори иск с правно основание
чл. 88, във вр с чл. 82 ЗЗД за заплащане на сумата 645 380лв., частично предявен от общо 674 240лв.,
представляваща обезщетение за вреди - пропуснати ползи изразяващи се в
неполучена печалба в резултат на разваляне на Договор №8696 от 17.04.2008г.
поради виновно неизпълнение от страна на ответника, за периода от 13.08.2008г.
до 17.04.2013г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата
молба до окончателното изплащане на сумите.
В исковата молба се твърди, че през 2008г. в ответното
дружество е проведена процедура за определяне на изпълнител по специална обществена
поръчка с предмет осигуряване на въоръжена охрана и пропусквателен
режим на обектите на ответното дружество, като при участието в процедурата ищецът
е определен за изпълнител на поръчката и е сключен договор № 8696/17.04.2008г.
със срок до 17.04.2013г. Ищецът приел да организира и осъществява въоръжена
охрана на описаните в договора обекти и имущество срещу заплащане на договорено
възнаграждение. Твърди, че е изпълнил стриктно, добросъвестно и в срок всички
свои задължения, а ответникът не е изпълнил задълженията си по договора. На
първо място не изпълнил задължението си по чл.24 от договора за заплащане в
срок на месечното възнаграждение и не е заплатил дължимите суми по издадените
му фактури за м. април от 17.04.2008г. и за м. май до 29.05.2008г., които е
подписал и приел за плащане, в общ размер с ДДС – 230 168,95 лв. Твърди,
че срокът за плащане на тези фактури е 30 дни и е изтекъл на 30.05.2008г. по
фактура № 1723/30.04.2008г. и на 01.07.2008г. по фактура №1844/31.05.2008г.
съобразно чл.24 от договора във връзка с чл.84 ЗЗД. Счита, че за тези суми
ответникът е в забава и следва да заплати и лихва за забава. Посочва, че за
неплатените възнаграждения “К.” ЕООД предявил срещу ответника граждански иск
пред Окръжен съд - гр.Стара Загора. С
решение № 2/07.07.2010г. по това дело, съдът уважил изцяло претенцията,
решението е обжалвано и с решение по в.г.д.№ 1120/2010г. било потвърдено и към
момента на подаване на исковата молба е подадена молба за касация на въззивното решение.
На второ място твърди, че ответникът не е изпълнил
задължението си да осигури на “К.” ЕООД осъществяването на дейността за срока
на договора. Посочва, че на 29.05.2008г. след обяд по факс получил уведомително
писмо, подписано от главния изпълнителен директор на централата, с което му се
съобщава, че в 17,00 часа на същия ден следва да свали охраната от обекта. В
писмото като основания за това разпореждане са посочени заповед
№419/29.05.2008г. на главен изпълнителен директор на ЕАД и доклад с вх. №
09774/10.05.2008г. на директор “Дирекция главен инспекторат на МС на РБ”. На 29.05.2008г.
в 17.00 часа на обекта пристигнали цивилни лица, които по нареждане на
ръководството на централата заменили охранителите на ищцовото дружество. Ищецът уведомил ръководството за несъгласието
с незаконните действия и поискал да бъде запознат с текста на цитираните в
писмото два документа. На 09.06.2008г. подал повторно искане за запознаване с
документите, но до подаване на исковата молба същите не са му предоставени.
Навежда съмнения, че непредставянето на тези
документи и безпрецедентния начин, по който бил отстранен от обекта, за който
имал договор за охрана, сключен по реда на ЗОП, затвърдили убеждението му, че е
извършена саморазправа, целяща накърняване на икономическите му интереси и дискредитирането му. Счита, че са нарушени
правата му като изрядна страна по договор за охрана, възложен след процедура за
обществена поръчка. Уведомил ответника, че тези действия не са основания за
прекратяване на договора за охрана и за препятстването му да осъществява
правата и задълженията си по договора. Счита, че поведението на ответника обозначено
като “прекратяване” представлява отказ да се изпълнят задълженията по договора,
но не следва да има за последица отпадане на договорната връзка. Посочва, че е
направил искане да бъдат прекратени тези действия и да му се даде възможност за
изпълнение на договора за охрана, но ответникът не е уважил това искане и
осъществяването на дейността по охраната е предоставена на друга фирма. Счита,
че ответникът е отказал необходимото съдействие по смисъла на чл. 95 ЗЗД, без
което ищецът не би могъл да изпълни задълженията си по договора.
Счита, че са налице основания да предяви иск за
обезщетение за вреди и пропуснати ползи,
произтичащи от договорно неизпълнение по договора за охрана от 17.04.2008г.
Посочва, че печалбата на представляваното от него търговско дружество е 86 лв.
на 1 бр. охранител месечно, съобразно Приложение № 2
към договора. Броят на охранителите бил 140 човека и
следователно месечната печалба на дружеството е в размер на 12 040 лв. и
се формирала като броя на охранителите се умножи по
размера на печалбата за всеки един от тях.
Счита, че на основание чл.79 от ЗЗД, ответникът му
дължи обезщетение за вреди - пропуснати ползи от неизпълнение на договора за
периода 29.05.2008г. до 13.08.2008г. в размер на 30 100 лв., /сумата се
получава като броя на месеците се умножи по размера на пропуснатата месечна
печалба/, ведно с лихвите за забава, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното плащане. Този иск предявява като частичен за сумата
28 760 лв., за останалата част в размер на 1340 лева е бил заведен
частичен иск по т.д. № 372/2008г. по описана Окръжен съд – гр.Стара Загора.
Посочва, че виновното поведение на ответника - неплащането на договореното възнаграждение за извършената
работа и недопускането му до централата за да изпълнява задълженията си по
договора, станали основание да развали договора с изрично писмено уведомление.
С известие за разваляне на договор №1043/07.08.2008г.
получено от ответника на 13.08.2008г. твърди, че на основание чл.87 от ЗЗД е
развалил процесния договор поради виновно неизпълнение на ответника. Счита, че
в известието са посочени всички основания за развалянето.
Счита, че ответникът е нарушил чл.24, абзац втори от
договора, тъй като до подаване на исковата молба не е изплатил задължението по
издадените 2 бр. фактури по този договор.
Посочва, че развалянето на договора по вина на
ответника има за последица заплащането на обезщетение, което обезщетение следва
от закона – чл.88 ЗЗД и се изразява в обезщетяване на нанесените му вреди,
които в случая за него се изразяват в пропусната полза.
Посочва, че месечната печалба на дружеството е в
размер на 12 040 лв. и се формира като броят на охранителите
се умножи с размера на печалбата за всеки един от тях, като от 13.08.2008г.,
когато е развален договора до края на срока на договора 17.04.2013г. остават 56
месеца или пропусната полза в размер на 674 240 лв., която сума счита, че
ответникът следва да му заплати като обезщетение за вреди - пропуснати ползи,
изразяващи се в неполучена печалба, поради виновно неизпълнение от страна на
ответника, за периода от 13.08.2008г. до 17.04.2013г. в размер на 674 240
лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба
до окончателното заплащане на обезщетението.
Този иск предявява като частичен в размер на
645 380 лв., като за останалата част в размер на 28 860 лева е бил
заведен частичен иск по т.д. №372/08г. на СтОС.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати сумите: - 28 760 лева , представляваща частично
предявен размер на дължимо обезщетение за причинени вреди – пропусната полза,
изразяваща се в неполучена печалба в резултат на неизпълнение от страна на
ответника на договор за охрана № 8696/17.04.2008г., за периода от 29.05.2008г.
до 13.08.2008г., от общо причинени вреди в размер на 30 100 лева, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане и – 645 380 лева, представляваща частично
предявен иск за обезщетение за вреди – пропуснати ползи, изразяващи се в
неполучена печалба в резултат на разваляне на договор № 8696/17.04.2008г.,
поради виновно неизпълнение от страна на ответника, за периода от 13.08.2008г.
до 17.04.2013г., от общо причинени вреди в размер на 674 240 лева, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане. Претендира разноски. Представя писмена защита.
Ответникът е подал отговор в срока, с който оспорва
исковата молба и заявява, че исковете са допустими, но неоснователни по
основание и размер. Излага съображения, че процесният
договор е бил прекратен предсрочно, но по взаимно съгласие на страните съгласно
протокол от 29.05.2008г., подписан от страните в съответствие с чл. 32 от
договора. Посочва, че съгласно тази разпоредба, договорът може да бъде
прекратен “по взаимно съгласие на страните, изразено в писмена форма”. Счита,
че посоченият протокол обективира волеизявлението на
двете страни за прекратяване на договора в 19.00 часа на 29.05.2008г., поради
което има характера на споразумение /допълнително постигнато взаимно съгласие/,
с което страните се съгласяват сключеният между тях договор да прекрати своето
действие на 29.05.2008г. Поради това счита, че за посочените в двата иска
периоди не се дължи каквото и да е обезщетение за пропуснати ползи, от която и
да е от страните по договора. Оспорва твърденията на ищеца, че заменяйки на
29.05.2008г. охранителите на обекта, виновно е
нарушил клаузите на договора, като е възпрепятствал ищцовото
дружество да изпълнява дейността си. Счита, че в случая не е налице хипотезата
на едностранно предсрочно прекратяване на договора за охрана, а с оглед на
подписаното между двете страни по договора споразумение от 29.05.2008г. е налице
двустранно взаимно съгласие за прекратяване на процесния договор, поради което
било нормално ответното дружество да възложи охраната на други лица. Посочва,
че искането на ищеца за заплащане на обезщетение за причинени вреди –
пропуснати ползи, изразяващи се в неполучена печалба в резултат на
неизпълнението на договора от страна на възложителя в посочения в исковата
молба размер е неоснователно и оглед на обстоятелството, че размерът на претендираното обезщетение е произволно определен и не е
подкрепен с доказателства. Счита, че при липсата на главен дълг, не е налице и
задължение за заплащане на лихви.
Посочва, че след като страните по процесния договор за
охрана са изразили взаимно съгласие за прекратяването му, обективирано
в писмена форма – споразумение от
29.05.2008г., то не следва възложителят да дължи обезщетение за причинени вреди
– пропуснати ползи, изразяващи се в неполучена печалба в резултат на твърдяното от ищеца неизпълнение от страна на ответното
дружество.
В допълнителната искова молба, ищецът е пояснил изложените от него обстоятелства в
първоначалната искова молба относно прекратяването на договора и начинът на
предаване на охраната, като е направил доказателствени искания, включително и
да бъдат разпитани двама свидетели, които да установят обстоятелствата по
предаване на охраната.
Депозиран е допълнителен отговор от ответника, в който
се поддържа изложеното становище относно прекратяването на договора за охрана по
взаимно съгласие на страните. В последното съдебно заседание и в представената
писмена защита ответникът е направил искане за прекратяване на производството
по делото по изложени подробни съображения. В тази връзка е постановено
определение № 319/16.07.2015г. по в.ч.т.д. № 447/2015г. по описа на Пловдивския
апелативен съд. Със същото е отменено постановеното по настоящото дело
определение № 723/28.05.2015г., с което е прекратено производството по делото
на основание чл. 231 ал. 1 от ГПК и делото е върнато на първоинстанционния съд
за продължаване на съдопроизводствените действия.
Съгласно чл. 278 ал. 3 от ГПК това определение е задължително за долустоящия съд, поради което спорът следва да бъде
разгледан по същество.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и
доводите на страните намира за установено следното:
Налице е влязло в сила решение №
2/07.07.2010г., постановено по т.д. № 372/2008г. по описа на Старозагорския
окръжен съд, с което са уважени предявените от “К.” ЕООД против Т.”М.И.” ЕАД
искове за сумата от 1 340 лева
/хиляда триста и четиридесет лева/,
представляваща частично предявен размер на дължими обезщетения за причинени вреди – пропусната полза,
изразяваща се в неполучена печалба в
резултат на неизпълнение от страна на ТЕЦ “Марица изток 2 “ЕАД на договор №
8696/17.04.08 г. за периода от 29.05.08 г. до 13.08.2008 г., от общо причинените вреди в размер на 29 905. 81
лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба –
14.10.2008 г. до окончателното й
изплащане и за сумата от 28 660 лева
/двадесет и осем хиляди шестстотин и шестдесет лева/, представляваща частично предявен иск за
обезщетение за причинени вреди – пропуснати ползи, изразяваща се в
неполучена печалба в резултат на
разваляне на договор №
8696/17.04.08 г., поради виновно
неизпълнение от страна на Т.”М.И.” ЕАД за периода от 13.08.2008 г. до
17.04.2013 год., от общо причинените вреди в размер на 676 000.68 лева,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба –
14.10.2008 г. до окончателното й
изплащане.
Безспорно е установено, че страните по делото в
резултат на изпълнени процедури по възлагане на обществени поръчки са били в
договорни отношения, имащи характер на договор за изработка по смисъла на чл.
258 и сл. от ЗЗД. Между страните е бил сключен договор № №
8696/17.04.2008г., по силата на който възложителят “Т.М.И.” ЕАД възложил, а
изпълнителят “К.” ЕООД приел да организира и осъществява физическа и въоръжена
охрана и пропускателен режим на “Т.М.И.” ЕАД срещу заплащане на ежемесечно
възнаграждение. Срокът на договора е пет години от датата на подписването му. Основанията
за прекратяване на процесния договор са уредени в раздел VІ – Прекратяване на
договора.
Ищецът е представил уведомително писмо изх. №
11460/29.05.2008г., получено по факс. Видно от същото възложителят уведомил
изпълнителя, че със Заповед № 419/29.05.08г. на главния изпълнителен директор е
забранено, считано от 29.05.08г. на “К.”
ЕООД да извършва дейност на територията на централата. Посочено е, че в
дружеството е извършена проверка от
комисия назначена със заповед № РД-16-58/29.01.08 г.
към Главния инспекторат на МС, резултатите от която установяват допуснати
нарушения при осъществяване физическата
охрана на дружеството, като констатациите са отразени в доклад с вх. №
09774/10.05.08г. на Директор
“Дирекция Главен инспекторат” към МС на
РБ, който съдържа указания за предприемане на мерки по отстраняване на
нарушенията. По тези причини възложителят счел, че са възникнали обстоятелства
след сключването на договора, които пораждат за него задължение да предприеме
всички необходими действия по опазване интересите на дружеството и отстраняване
на всички констатирани нарушения посочени в доклада. Поради това заявил, че
прекратява договора на основание чл. 33
и чл. 34 от раздел VІ – Прекратяване на
договора, поради наличието на забрана за извършване на дейността на изпълнителя
на територията на дружеството и поради обстоятелства възникнали след
сключването му, които водят до невъзможност за изпълнение на задълженията му.
Освен това, в уведомителното писмо е посочено, че горните
мотиви се явяват основание за разваляне на договора по смисъла на чл. 87, ал.2 ЗЗД,
поради което считано от 17.00 ч. на
29.05.08 г. изпълнителят е уведомен, че
разваля занапред договора поради това, че изпълнението му от страна на изпълнителя е станало невъзможно. Посочено е,
че от този момент нататък изпълнителят следва да предаде под опис обектите,
имуществото и съоръженията на възложителя, за което да се подпише приемо-предавателен протокол.
Видно от представената заповед № 419 от 29.05.08 г. на
главния изпълнителен директор издадена във връзка с изпълнение на заповед №
РД-16-58/28.01.08 г. на Министъра на икономиката и
енергетиката и посочения по-горе доклад
за констатирани нарушения по износа на метални отпадъци /черни и цветни/ за
периода 2005, 2006 и 2007 г., е наредено считано от 29.05.08 г. да се прекрати /развали/ договора поради
това, че в резултат на извършената проверка са установени допуснати нарушения
при осъществяване физическата охрана на дружеството, констатирани в доклада,
който съдържал указания за предприемане на мерки по отстраняване на тези нарушения. Постановена
е забрана на изпълнителя да извършва охранителна дейност на територията на
централата, както и да се подготвят необходимите документи за организиране и
провеждане на нова специална обществена поръчка по реда и условията на
Наредбата за възлагане на специални обществени поръчки със същия предмет. По
делото е представен и доклад вх. № 09774
от 10.05.08 г. на Директора на Дирекция “Главен инспекторат” . В същия се
съдържат констатации за наличие на нарушения по приложението на разписания
регламент за движение и управление на отпадъци генерирани в ТЕЦ “М.И.” ЕАД
съгласно комплексно разрешително №
50/2005 от 27.12.2005 г. и са предложени мерки за отстраняване на
констатираните нарушения. В доклада не се съдържат констатации за установени и
допуснати нарушения при осъществяване на физическата охрана на дружеството.
Посочените от възложителя в уведомителното писмо
основания за прекратяване на договора са чл.33 и чл.34 от раздел VІ. Съгласно
чл.33 договорът се прекратява при
забрана на дейността на изпълнителя – от датата на наложената забрана.
Следователно, тази разпоредба има
предвид хипотезата, когато на изпълнителя е забранено да изпълнява дейността -
предмет на договора. Като се има предвид, че
изпълнителят осъществява частна охранителна дейност, която подлежи на
разрешителен режим след получаване на лиценз или регистрация по реда на Закона
за частната охранителна дейност, следва да се приеме, че такава забрана на
дейността за него ще е налице, когато са му отнети съответните лицензи и
разрешения за упражняване на този вид
дейност. Такива доказателства не са налице по делото. Следователно забраната за
извършване дейността на изпълнителя на територията на централата, наложена от
главния изпълнителен директор не може да бъде основание за едностранно
прекратяване на договора по чл. 33 от същия. Съгласно чл. 34 възложителят може да прекрати договора за
обществена поръчка, ако в резултат на обстоятелства възникнали след сключването
му не е в състояние да изпълни своите задължения. Тази клауза в договора
напълно възпроизвежда разпоредбата на чл. 43 ал. 4 от ЗОП. В случая,
липсват данни за наличие на
обстоятелства, поради които възложителят да не е в състояние да изпълни задълженията си по договора. Напротив, съгласно заповед № 419/29.05.08 г. същият
нарежда подготовка за нова процедура за възлагане на обществена поръчка
със същия предмет, поради което не е налице и хипотезата на чл.34 от договора
за прекратяването му.
От изложеното следва, че посочените от възложителя в
уведомителното писмо основания за прекратяване на договора не са налице.
Съдът намира, че не са налице и условията на чл. 87,
ал.2 ЗЗД за разваляне на договора от
страна на възложителя, тъй като не е налице виновно неизпълнение от страна на
изпълнителя, не е налице невъзможност от страна на изпълнителя да изпълни
задълженията си по договора, а и
възложителят не е изправна страна по договора, тъй като с описаните по-горе
действия същият едностранно е прекратил договорните отношения без да има
основание за това и фактически е отстранил
изпълнителя по договора от местоизпълнението
му.
Ответникът счита, че не е налице хипотезата на
едностранно предсрочно прекратяване на договора за охрана, а с оглед на
подписаното между двете страни по договора споразумение от 29.05.2008г. е
налице двустранно взаимно съгласие за прекратяване на процесния договор.
Съгласно чл. 32 от договора същият се прекратява по
взаимно съгласие, изразено в писмена форма. Според ответника това двустранно
взаимно съгласие за прекратяване на договора е обективирано
в протокол от 29.05.2008г.
Съдът не споделя този довод и намира, че протоколът от
29.05.2008г. е констативен и издаден във връзка с изпълнението на договор за
охрана № 8696/17.04.2008г. като удостоверява приемането на извършената работа
през м. май 2008г. В тази връзка е
отразено и че ответникът “Т.М.И.” ЕАД, в качеството си на възложител няма
забележки по изпълнението му. В този
протокол е отразено и че договорът се прекратява в 19.00ч. на 29.05.2016г.
По делото са изслушани показанията на свидетеля Н.С.С.
на длъжност ръководител на отдел “Сигурност и управление при кризи”. Същият
твърди, че по длъжностна характеристика е оперативен ръководител на
охранителната дейност в ответното дружество. На 29.05.2008г. С. получил заповед
№ 419/29.05.2008г. и предприел действия по изпълнението й. Поканен бил
представител на ищеца, който да получи заповедта. Следвало да бъдат изготвени
редица документи, тъй като от 30.05.2008г. охраната щяла да се осъществява от
друга фирма, а обектът е от национално значение и при една такава смяна трябвало
да бъдат уведомени органите на МВР и да се
започне оперативен процес за въвеждане на новите охранители,
които да заместят постовете на старите охранители.
Смяната на охранителите
приключила към полунощ, след като била създадена организация да се изнесе
имуществото и документите на “К.” ЕООД. На другия ден вече всичко било изнесено
и новата фирмата била по постовете, т.е. на 30.05.2008г. новата фирма поела
охраната. Свидетелят С. посочва, че протокол от 29.05.2008г. е подписан от него
за “Т.М.И.” ЕАД и същият се прилага към фактурата за заплащане на охранителната
дейност като неделим атрибут за приемане на работата. Протоколът констатира има
ли констатирани нередовности и нарушения на договора.
Твърди, че фактурата не може да бъде въведена в счетоводството на
дружеството-възложител, без отразяване в протокола относно качественото
извършване на дейността.
По делото са изслушани и показанията на свидетеля Х.С.А.,
служител в ищцовото дружество на длъжност “Мениджър логистична дейност”. Свидетелят посочва, че към м. май
2008г. е бил прокурист на същото дружество. На 29.05.2008г. бил поканен да се
срещне с г-н Х. в 14.00ч. същия ден. На срещата заместник изпълнителния
директор на “Т.М.И.” ЕАД - Д., му прочел заповед, съгласно която до 17,00 часа
на 29.05.2008г. служителите на “К.” ЕООД следва да напуснат територията на
централата. Той възразил, срещу заповедта и напуснал залата, а след това и
територията на обекта. Уведомил едноличния собственик и органите на МВР в лицето
на РПУ – гр.Р., подал сигнал и разпоредил на старши сътрудника охранителния
състав да не напуща постовете, защото излизайки от централата видял, че има 3
или 4 коли с фирмени знаци и група от други охранители,
които чакали пред входа и разпоредил никой да не се допуща от чужда фирма на
територията на централата. След като пристигнали органите на МВР вътре в района
на централата ги информирал, че им е разпоредено да напуснат района и че по
този начин не може да се издаде охраната на обекта. В този момент представител
на ответното дружество им представил двама господа, които се представили за
директор или управител на фирмата, която поела след тях. По вътрешната уредба било
пуснато съобщение до служителите на “К.” ЕООД да напуснат централата. Съобщението
било пускано от дежурния инженер. При тази ситуация започнали да издават
организирано охраната на обекта, пост по пост, за което се изготвяли протоколи.
Тази дейност продължила до към 3 часа през нощта, като към 5 часа сутринта на
30.05.2008г. охраната на обекта била окончателно предадена.
Свидетелят посочва, че за фактическото прекратяване на
охраната бил изготвен отделен протокол, подписан от трите страни – възложителя,
“К.” ЕООД и новата приемаща страна. Относно протокола от 29.05.2008г. заявява,
че това е стандартен протокол, в който ежемесечно изпълнителят отчита дейността
към възложителя и се изготвя към месечната фактура за извършената дейност.
С оглед на изложеното, съдът намира, че възложителят е
прекратил едностранно договора и без да има основание за това, считано от
29.05.2008 г., тъй като не е налице волеизявление
от страна на “К.” ЕООД за прекратяване на процесния договор. Протоколът от
29.05.2015г., който ответникът твърди, че съдържа волеизявление за двустранно прекратяване
на договора за охрана е само констативен протокол, съставен с оглед приемане на
работата на изпълнителя от възложителя. Както бе посочено по – горе със Заповед
№ 419/29.05.2008г. законният представител на дружеството-възложител по договора
за охрана е разпоредил считано от 29.05.2008г. да се прекрати договора за
охрана с фирма “К.” ЕООД, гр. Стара Загора, като е постановена забрана за
извършване на охранителна дейност от страна на изпълнителя на територията на
възложителя “Т.М.И.” ЕАД. В тази връзка
след като с издадената заповед № 419/29.05.2008г. се забранява изпълнителят да
осъществява охранителна дейност, то протоколът от 29.05.2008г. само констатира,
че изпълнението по договора е прекратено.
Аргумент в подкрепа на горния извод, че договорът за
охрана от 17.04.2008г. е прекратен едностранно и без основание, е и приложената
и приета като доказателство по делото кореспонденция. С изх. №№ 714, 715, 716 и
717 ищецът е изпратил уведомления с еднотипно съдържание съответно до
Министерство на икономиката и енергетиката на РБ, Началника на ТД НС Стара
Загора, директора на ОДП-Стара Загора и началника на РПУ-Р., с което ги уведомява, че на 29.05.2008г. в 17:00ч. е
прекратен договорът за охрана между “К.” ЕООД и “Т.М.И.” и че в 18.00ч. на
територията на централата са навлезли представители на софийска охранителна
фирма, които започнали да приемат за охрана отделните подобекти, допуснати по
нареждане на изпълнителния директор и без да представят надлежно издадени
пропуски. В този смисъл е и изпратеният от ищеца изх. № 855/02.07.2008г. сигнал
до Главния прокурор на РБ.
С писмо изх. № 718/29.05.2008 г. “К.” ЕООД е
уведомил възложителя, че не е
запознат с цитираните в
уведомителното писмо заповед и доклад,
поради което моли същите да му бъдат предоставени, за да се запознае със съдържанието им. С писмо изх. № 760/09.06.2008 г. е направил повторно
искане за запознаване с тези документи,
като посочва в исковата молба, че до
подаването й същите не са му били
предоставени. С писмо изх. № 868/03.07.2008 г.
на “К.” ЕООД, възложителят е
бил поканен да отмени едностранно
издадените заповед и писмо. С писмо изх. № 763/10.06.2008 г. изпълнителят е
поканил възложителя да му заплати просрочени задължения по описани в писмото
фактури. С известите изх. № 1043/07.08.2008г.,
получено от възложителя на 13.08.2008г., изпълнителят е посочил, че не е налице
неизпълнение на договора от негова страна, както и че счита възложителя за
неизправна страна по договора, тъй като му дължи неплатени суми по същия и
освен това не му дава възможност да изпълнява задълженията си по договора, като
не го допуска до обектите, които следва да охранява. Счита, че това пречене и
не оказване на съдействие за изпълнение на задълженията му поставя възложителя в забава, поради което разваля
процесния договор № 8696/17.04.08 г.
Съдът счита, че договорът е бил развален, считано от
13.08.2008 г. поради виновно неизпълнение на задълженията на възложителя, тъй като същият е изпаднал в забава по смисъла на чл.
95 ЗЗД, след като е отстранил без основание изпълнителя, а и не е изпълнил
задълженията си за заплащане на дължими възнаграждения по договора в срок.
Следователно, считано от 29.05.2008г. е налице
договорно неизпълнение от страна на възложителя, за което изпълнителят като
изправна страна на осн. чл. 79 ЗЗД има право на
обезщетение за неизпълнение, представляващо пропуснати ползи за периода от 29.05.2008 г. до 13.08.2008 г. в размер на 30
100лв. съгласно заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза
/получено като броя на месеците се умножи по размера на пропуснатата месечна
печалба – 2.5 месеца х 12 040лева/, поради което предявеният от “К.”
ЕООД частичен иск за сумата от 28 760
лв. е основателен и следва да бъде уважен.
Развалянето на договора има действие занапред, тъй
като изпълнението му е периодично и не е
възможно връщането на престирането и от двете страни. Предявената от изпълнителя претенция за
присъждане на обезщетение за причинените вреди
от неизпълнението на договора съгласно
чл. 88 ал.1 ЗЗД се изразява в пропуснатата поради неизпълнението на възложителя полза , онова което по вина на последния не е могъл да реализира,
а именно договорената печалба. Търговската дейност предполага получаване на
печалба, тъй като това е нейният основен икономически смисъл и цел. Пропуснатата
добавена стойност към активите на търговеца - при доказана основателност на
разваляне на договора - е вреда, която е пряка и непосредствена последица
от неизпълнението и във всички случаи е можело
да бъде предвидена при пораждане на неизпълнените задължения. В случая съгласно
заключението на съдебно счетоводната експертиза размерът на пропуснатата полза
– договореното възнаграждение за периода от 13.08.2008 г. – датата
на разваляне на договора до 17.04.013 г., когато изтича срока на договора е 674
240 лв./получен като броя на месеците се умножи по размера на пропуснатата
месечна печалба – 56 месеца х 12 040 лева/.
С оглед на горното съдът счита, че предявения от
изпълнителя частичен иск за заплащане на
сумата 645 380 лв., като част от сумата
674 240 лв., представляваща пропусната полза, изразяваща се в неполучена печалба
в резултат на разваляне на процесния договор, поради виновно неизпълнение от
страна на ответника за периода 13.08.2008г. до 17.04.2013г., е основателен и
следва да бъде уважен.
С оглед този изход на спора ТЕЦ “Марица изток-2” ЕАД
следва да заплати на “К.” ЕООД направените по делото разноски в размер на 43 940,60
лв.
Водим от горните мотиви Старозагорският окръжен съд,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Т.”М.И.” ЕАД
със седалище и адрес на управление с. К., общ. Р., обл. Стара
Загора, ЕИК *** да заплати на “К.” ЕООД със седалище и адрес на управление
гр. Стара Загора, ул. “Новозагорско шосе” № 6, ЕИК *** сумата от 28 760лева
/двадесет и осем хиляди седемстотин и шестдесет лева/, представляваща частично
предявен размер на дължимо обезщетение за причинени вреди-пропусната полза
изразяваща се в неполучена печалба в резултат на неизпълнение от страна на ответника
на договор за охрана № 8696/17.04.2008 г., за периода от 29.05.2008г. до
13.08.2008г., от общо причинени вреди в размер от 30100лв. /тридесет хиляди и
сто лева/, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на
иска – 28.04.2011г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Т.”М.И.” ЕАД
със седалище и адрес на управление с. К., общ. Р., обл. ***,
ЕИК *** да заплати на “К.” ЕООД със седалище и адрес на управление
гр. ***, ЕИК *** сумата от 645 380лева
/шестстотин четиридесет и пет хиляди триста и осемдесет лева/, представляваща
частично предявен иск за обезщетение за вреди - пропуснати ползи изразяващи се
в неполучена печалба в резултат на разваляне на Договор № 8696 от 17.04.2008г.
поради виновно неизпълнение от страна на ответника, за периода от 13.08.2008г.
до 17.04.2013г., от общо причинени вреди в размер на 674 240лв. /шестстотин
седемдесет и четири хиляди двеста и четиридесет лева/, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 28.04.2011г. до
окончателното заплащане на сумата.
ОСЪЖДА Т.”М.И.” ЕАД със седалище и адрес на управление с. К., общ. Р., обл. Стара
Загора, ЕИК *** да заплати на “К.” ЕООД със седалище и адрес на управление
гр. Стара Загора, ул. “Новозагорско шосе” № 6, ЕИК *** сумата
от 43 940,60 лв. /четиридесет и
три хиляди деветстотин и четиридесет лева и шестдесет стотинки/, представляваща
направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Пловдивския
апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: