№ 54
гр. Велико Търново, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:МАЯ НЕДКОВА
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно
търговско дело № 20254001000037 по описа за 2025 година
С Решение № 56/16.12.2024 г. по т. д. № 44/2024 г. Ловешкият окръжен съд
осъдил „Застрахователна Компания Лев Инс“ АД - гр. София, на осн. чл. 432, ал. 1, вр.
с чл. 409 от КЗ, вр. с чл. 45 ал. 1 от ЗЗД и чл. 380 от КЗ да заплати на Г. С. С. и В. И. С.
– и двамата от гр. Летница, суми от по 50 000 лв. на всеки един от тях, представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от смъртта на техния
внук Г. Н. Г.ев при ПТП на 21.04.2022 г., причинено от застрахован при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“ водач, ведно със законната лихва върху сумите
от 13.05.2024 г. до окончателното изплащане, като отхвърлил исковете до пълния
претендиран от ищците размер над 50 000 лв. до 120 000 лв. за всеки един, ведно със
законната лихва върху тях.
Осъдил „ЗК Лев Инс“ АД да заплати на адв. И. И. – АК- Ловеч, на осн. чл. 38,
ал. 2 ЗАдв. сума от по 4 650 лв. адвокатско възнаграждение, или общо 9 300 лв. за
процесуално представителство на ищците пред първата инстанция съобразно
уважената част от исковете, а в полза на бюджета на съдебната власт - по сметка на
ЛОС, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК, 4 000 лв. ДТ съразмерно с уважената част от исковете,
750 лв. възнаграждения за вещи лица, платени от бюджета на съдебната власт и 5 лв.
ДТ за служебно издаване на изпълнителен лист.
Осъдил Г. С. С. и В. И. С. да заплатят на „ЗК Лев Инс“ АД сумата 1 390 лв.
деловодни разноски съразмерно отхвърлената част на исковете.
1
Въззивна жалба против решението в частта, с която предявените искове за
присъждане на обезщетения за неимуществени вреди са били уважени за сумите от по
50 000 лв. за всеки един от ищците, ведно със съответната законна лихва, е подадена от
ответника „ЗК Лев Инс“ АД чрез пълномощника юрисконсулт А. Г.. Счита решението
в обжалваните части за незаконосъобразно поради противоречие с материалния закон
и с относимата тълкувателна практика, и като необосновано, тъй като правните изводи
на съда не кореспондират с доказаните по делото релевантни факти. От
доказателствата по делото не се установява създадената между ищците и техния внук
връзка да е от такова естество, което им дава право на обезщетяване за претърпени
неимуществени вреди съгласно Тълкувателно решение № 1/2016 г. по тълк. дело №
1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Позовава се на решението по т. д. № 81/2022 г. по описа
на ЛОС, с което родителите на пострадалия са обезщетени със сумите 130 000 лв. и
100 000 лв. съответно. В производството по това дело е установено, че пострадалият е
бил отглеждан през значителна част от съзнателния си живот от своите родители – в
частност от неговата майка, а на по-късен етап – от баща си. По делото не е установено
връзката между ищците и пострадалия да е различна от обичайната връзка между внук
и неговите баба и дядо. Решението в обжалваните части противоречи и на & 96 ал. 1
от ПЗР на ЗИД на КЗ, с който е определен лимит на претенциите на лицата по чл. 493а,
ал. 2 от КД в размер до 5 000 лв. Моли съда да отмени решението в обжалваните части
и да постанови друго, с което да отхвърли претенциите изцяло, като присъди
направените разноски.
Не е подаден отговор от въззиваемите – ищците Г. С. С. и В. И. С.. В съдебно
заседание пълномощникът им адв. И. И. прави искане решението да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно. Направено е искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА за въззивното производство. Представени са
писмени бележки.
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в жалбата и
доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема
следното от фактическа и правна страна:
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно:
Ищците Г. С. С. и В. И. С. са предявили искове с правно основание чл. 432, ал. 1
от КЗ за осъждане на ответника „ЗК Лев Инс“ АД да им заплати суми от по 120 000
лв., представляващи обезщетения за неимуществени вреди, претърпени от тях в
резултат от смъртта на Г. Н. Г.ев – техен внук, настъпила при ПТП на 21.04.2022 г.,
виновно причинено от водач на МПС, застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност“ от „ЗК Лев Инс“ АД, ведно със законната лихва от датата на предявяване
на застрахователните претенции – 13.05.2024 г. до окончателното изплащане.
Първостепенният съд е уважил исковете до размер на 50 000 лв. за всеки един от
2
ищците, ведно със съответната законна лихва. В частта, с която претенциите са
отхвърлени, решението не е обжалвано от ищците и е влязло в сила.
По делото е безспорно, че смъртта на Г. Н. Г.ев – внук на ищците, е настъпила
при ПТП на 21.04.2022 г. на път I-4 в района на км. 67+450, причинено виновно от
водача на л. а. Мерцедес МЛ 270 ЦДИ“ с рег. № 6364 СХ, застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите от ответното застрахователно
дружество. Видно от отговора на исковата молба, подаден от ответника, механизмът
на произшествието, причинно-следствената връзка между ПТП и смъртта на
пострадалия, виновното и противоправно поведение на застрахования водач и
наличието на валидна застрахователна полица „Гражданска отговорност“ по
отношение на виновния водач, не са спорни, нито е било въведено възражение по чл.
51, ал. 2 от ЗЗД за съпричиняване на резултата от страна на пострадалия. С оглед на
това, безспорно е наличието на елементите от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД.
Пострадалият Г. Н. Г.ев е внук на ищците Г. С. С. и В. И. С.. Има майка, съпруга
и две дъщери. Към датата на смъртта си той е бил на 29 г. (Удостоверение за съпруга и
родствени връзки № АО-408/08.05.2024 г., изд. от Община Летница).
От приложеното т. д. № 81/2022 г. по описа на ЛОС се установява, че
родителите на пострадалия Н. Г. Н. и Т. А. К. са обезщетени със суми съответно от
130 000 лв. и 100 000 лв. за претърпените от тях неимуществени вреди в резултат от
смъртта му, а останалите му наследници – съпруга и две деца са постигнали със
застрахователя извънсъдебни споразумения за заплащане на обезщетения.
От Решение № 356/30.06.2005 г. на РС – Ловеч по гр. д. № 1693/2004 г. се
установява, че Г. Н. Г.ев е бил настанен на осн. чл. 28, ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 от
Закона за закрила на детето в семейството на своите баба и дядо Г. С. С. и В. И. С.. В
мотивите на съдебния акт е посочено, че С.и полагали грижи за Г. Н. Г.ев от самото му
раждане. Настаняването на Г. в семейството на неговите баба и дядо е прекратено с
Решение № 21/25.01.2010 г. на РС – Ловеч по гр. д. № 1761/2009 г., като в мотивите е
установено, че от лятото на 2009 г. детето е заминало в Република Гърция, където
живее със своята майка.
От показанията на свидетеля С. А. Р. – позната на ищците, се установява, че те
полагали грижи за Г. от раждането му и докато учел. Знае, че бил настанен при баба си
и дядо си от Дирекция „Социално подпомагане“. Отношенията между тях били много
добри, той ги приемал като родители, нищо не му липсвало. Учил първо в гр. Летница
до осми клас, а след това в музикално училище. Пеел и свирел на йоника. Ищците му
купили йоника. Когато бил 14-15 годишен Г. заминал в Гърция при майка си за около
година, после се върнал при баба си и дядо си, после пак отишъл при майка си. Живял
в Германия и бабата и дядото го посетили там. Ходил и в Италия при баща си. След
като сключил брак с първата си съпруга, посещавал дома на баба си и дядо си. Има
3
дете от първата си съпруга, както и от втората. Преди инцидента се върнал в България
да прибере жена си и детето си, и отседнал при Г. и В.. След смъртта му те са
променени – тъжни, плачат, не се събират с други хора, не слушат музика и телевизия,
приемат лекарства. Г. е погребан в гр. Летница и ищците ходят постоянно на гроба му.
Свидетелят Й. К. К. е познат на ищците. Според показанията му ищците се
грижили за Г. от раждането му до навършване на 9-10 г. Родителите му били в Гърция,
после в Испания и Германия. Отношенията между Г. и баба му и дядо му били
чудесни. Бил задоволен от тях с уважение, пари, храна. Купили му йоника, когато
отишъл в музикалното училище в гр. Плевен. Отишъл при майка си в Гърция, но
продължил да контактува с дядо си и баба си, идвал при тях през летните ваканции. Г.
се развел с жена си, от която имал дете. Оженил се отново. Живял и при баща си в
Германия. Преди ПТП Г. се върнал в България заради шофьорската книжа, бил
отседнал при баба си и дядо си. След инцидента свидетелят не е виждал Г. и В. да
излизат. Не са добре със здравето – Г. се оплаква от безсъние, а В. пие лекарства, често
посещава лекари.
Пред първоинстанционния съд е допусната съдебно-психиатрична експертиза,
която дава заключение, че ищцата В. И. С. страда от остра стресова реакция,
разстройство в адаптацията – кратка депресивна реакция. Депресивното разстройство
е в рамките на кратката депресивна реакция и е завършило с оздравяване. При нея
функционира механизма на асимилацията – опитва се да се върне към предишното си
състояние и живот на съпруга и майка. Продължава да се грижи за децата на Г. и по
този начин се справя с депресията. Според вещото лице не се очакват трайни
последици върху психическото здраве на ищцата и към момента не се нуждае от
психиатрично лечение. Ищецът Г. С. С. страда от остра стресова реакция. Провел е
лечение с успокоителни медикаменти и разстройството е отзвучало. При него също
функционира механизма на асимилацията и не се очакват трайни последици върху
психическото му здраве.
При така установеното, съдът приема, че предявените искове са основателни и
доказани:
С Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 год. на ОСНГТК на ВКС по тълк. дело
№ 1/2016 год. е разширен кръга на лицата, които имат право да получат обезщетение
за неимуществени вреди от смъртта на техни близки, като е прието, че освен лицата,
посочени в Постановление № 4/25.05.1961 год. и Постановление № 5/24.11.1969 год., в
този кръг, по изключение, се включва и всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни
болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. В
тези случаи обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с
4
починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.
От събраните по делото доказателства, безспорно се установява, че между
ищците и починалия техен внук е съществувала дълбока и трайна, изключителна и
извън обичайната за този вид родствени отношения емоционална връзка. В един
значителен период – от раждането си до навършване на 14-15 г., пострадалият е живял
при ищците – негови баба и дядо, включително и въз основа на съдебни решения по
чл. 26 от Закона за закрила на детето в периода 2005 – 2010 г. Още след раждането му
те са полагали грижи за здравето, възпитанието, интересите и образованието му,
изпълнявайки в пълен обем родителските функции, което се установява и от
свидетелските показания. Това дава основание да се приеме, че между ищците и
техния внук са били създадени отношения на любов и близост, типични за
отношенията между родители и дете. Близката и дълбока емоционална връзка между
ищците и пострадалия още от най-ранна детска възраст, поддържана впоследствие
когато е станал пълнолетен, започнал е да работи и е създал семейство, надхвърля
рамките на традиционната и обичайна привързаност между баба и дядо и техния внук,
и в този смисъл, тя попада в изключенията съгласно Тълкувателно решение №
1/21.06.2018 год. на ОСНГТК на ВКС. Връзката между пострадалия и ищците е била
силна и близка, независимо че след 14-годишна възраст той е живял при родителите
си. Според установеното от свидетелските показания, той е продължил да контактува с
баба си и дядо си, живял е при тях през ваканциите, отсядал е при тях, когато се е
връщал в страната, включително и със своите деца и съпругата си. Връзката между тях
е била силна, дълбока и близка от раждането и до смъртта му, без да има данни за
прекъсване, отчуждаване, конфликти или неразбирателство.
Обстоятелството, че другите наследници са обезщетени за неимуществени
вреди от смъртта на Г. Н. Г.ев, е неотносимо в настоящото производство, доколкото
при преценката за материалноправната легитимация на лицата извън най-близкия
родствен кръг са релевантни конкретните им отношения с пострадалия и конкретните,
доказани вреди, претърпени от тези лица, които е справедливо да бъдат обезщетени.
Доказано по делото е също, че претърпените от ищците болки и страдания в
резултат от смъртта на техния внук са значителни по интензитет и продължителност.
Тези страдания са оценими и с чисто житейски критерии – ищците са изгубили детето,
което са отглеждали от раждането до съзряването му и което е било част от живота им
до датата на неговата смърт, защото са продължили да поддържат същата близост и
привързаност един към друг, но са доказани и от заключението на съдебно-
психиатричната експертиза. Тежката травма от внезапната му смърт е предизвикала и
при двамата ищци остри стресови разстройства, които, независимо че са отшумели и
че няма да имат трайни негативно отражение върху психичното им здраве, следва да
бъдат отчетени при преценката за претърпените морални вреди, подлежащи на
5
обезвреда. Заради близката и дълбока връзка между ищците и техния внук,
претърпените от тях болки и страдания в резултат от неговата смърт следва да бъдат
оценени като значителни по обем и интензитет. С оглед на това, определените от
първостепенния съд обезщетения от 50 000 лв. за всеки един от ищците, е напълно
обоснован и съответстващ на принципа за справедливост, въведен в разпоредбата на
чл. 52 от ЗЗД. Той е съобразен и със социално-икономическите условия в страната към
второто тримесечие на 2022 г., когато е настъпил деликта (средна месечна работна
заплата от 1 730 лв. по статистически данни).
Неприложимо е ограничението на размера на обезщетението до 5 000 лв.,
предвидено в & 96, ал. 1 от ПЗРЗИДКЗ (обн. ДВ бр. 101/07.12.2018 г.). Тази сума е по-
малка от минималните суми, посочени в чл. 1, & 2 от Втора директива 84/5/ЕИО от
30.12.1983 г. на Съвета относно сближаването на законодателствата на държавите
членки, свързани със застраховките гражданска отговорност при използването на
МПС, кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО на ЕП и на Съвета от 16.09.2009 г., и в
чл. 9, ал. 1 от Директива 2009/103/ЕО, които суми са транспонирани във вътрешното
ни право в чл. 492 от КЗ. Отделно от това, в Решение на СЕС (втори състав) от
24.10.2013 г. по дело № С-277/2012 г. е прието, че чл. 3, & 1 от Директива 72/166 и чл.
1, & 1 &§ 2 от Втора директива 84/5, не допускат национална правна уредба, съгласно
която задължителната застраховка "Гражданска отговорност" при използването на
МПС да покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно
националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки
членове на семейството, настъпила при MJM само до определена максимална сума,
която е по-малка от посочените в член 1, & 2 от Втора директива 84/5. Предвид
задължителната сила на решенията на СЕС по преюдициални запитвания съгласно чл.
633 от ГПК, следва да се приеме, че разпоредбата на & 96, ал. 1 от ПЗРЗИДКЗ,
предвиждаща ограничение на обезщетението до определена максимална сума, по-
малка от посочените в член 1, & 2 от Втора директива 84/5, противоречи на правото на
ЕС и не следва да бъде прилагана при разглеждане на претенции за обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на близки членове на семейството, настъпила при
ПТП, произтичащи от задължителна застраховка "Гражданска отговорност" (Решение
№ 147/06.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1231/2023 г., IV г. о., ГК).
Първостепенният съд е достигнал до същия извод за основателност на
предявените от ищците искове с правно основание чл. 432 от КЗ за присъждане на
обезщетения за претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на техния внук в
ПТП на 21.04.2022 г., причинено от водач на МПС, застрахован от ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, в размер на по 50 000 лв.
за всеки един, ведно със законната лихва от датата на предявяване на
застрахователната претенция до окончателното изплащане, поради което обжалваното
решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
6
При този изход на спора, предвид неоснователността на въззивната жалба на
ответника, в полза на адв. И. И. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение
по чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на 1 000 лв. При определяне размера на
възнаграждението съдът съобразява, освен по-ниската правна и фактическа сложност
на делото пред въззивната инстанция и обстоятелството, че не са събирани нови
доказателства, така и извършените от пълномощника процесуални действия по защита
на въззиваемите-ищци, изразяващи се в явяване в съдебно заседание и представяне на
писмена защита.
Така мотивиран и на осн. чл. 271 ал. 1 от ГПК, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 56/16.12.2024 г. на Окръжен съд – Ловеч по т. д.
№ 44/2024 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА „Застрахователна Компания Лев Инс“ АД - гр. София, бул.“Черни
връх“ № 51 Д, ЕИК ********* да заплати на адв. И. А. И. – АК – Ловеч сумата 1 000
лв. (хиляда лева) адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА за защита на
въззиваемите - ищци пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд на
Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7