Р
Е Ш Е
Н И Е
№………………2022 г. гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд,
двадесет и четвърти
състав
в открито заседание,
проведено на двадесет и осми февруари 2022 г.,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
при участието на секретаря Нина Атанасова,
като разгледа докладваното от съдия Милачков
административно дело №2663 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.145 от АПК.
Производството по делото е образувано по жалба подадена от Д.А.С., понастоящем в Затвора гр. Варна, срещу чл. 13 от Глава ІV от Заповед №127/09.06.2016 г. издадена от началника на затвора гр. Варна.
В жалбата се сочи, че заповедта е
незаконосъобразна, тъй като противоречи на Заповед № ЛС-041365/15.08.2017 г. на
министъра на Правосъдието относно Утвърждаването на списък с разрешени лични
вещи, предмети, хранителни продукти, които могат да ползват и държат при себе
си или на определените за целта места лишените от свобода и задържаните под
стража по реда на НПК, настанени в затворите, поправителните домове,
Затворническите общежития и арестите в Затворите. Навеждат се твърдения и, че
оспорения текст нарушава чл.3 от ЗИНЗС и чл.3 от ЕКПЧ.
В съдебно заседание жалбоподателят, поддържа
жалбата на сочените в нея основания. Твърди, че не намира логика, защо може да
държи в килията си храна закупена от лавката на затвора, но не може да изнася
храна от столовата, която да държи в килията си. Моли съда за отмяна на
атакуваният текст.
Ответната страна, редовно призована, чрез
процесуален представител, оспорва жалбата, моли същата да бъде оставена без
уважение.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съобразно
чл. 168 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Със Заповед №127/09.06.2016 г. началника на
затвора гр. Варна е определил правила за вътрешния ред в затвора – Варна, ОЗ –
Разделна и ЗО – Варна. В оспореният текст на чл.13 от Глава ІV е посочено, че
„Изнасянето на храна, инвентар и прибори извън столовата не се разрешава.“
Заповедта е издадена на основание чл.15, ал.1 т.1, 3, 4 и 8 от ЗИНЗС и чл.46,
ал. 1 и 2 от ЗНА, за подобряване на организацията и урегулиране на неуредени
случаи и отношения при изпълнението на наказанието лишаване от свобода в
затвора.
Недоволен от обстоятелството, че в изпълнение на
заповедта надзирателите от НОС не му позволяват да изнася храна от столовата на
затвора, жалбоподателя С. е обжалвал чл.13 от Глава ІV на същата пред
Административен съд гр. Варна.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира, че жалбата е подадена от надлежна страна. Съдът намира, че макар и заповедта
да представлява вътрешно служебен акт, засяга правата и интересите на С. и
последният има правен интерес от оспорването й, на основание чл.120, ал.2 от
КРБ. Тъй като не е индивидуален административен акт, макар и съобщена на С. при
постъпването му в затвора на 15.05.2018 г., съдът намира, че срокът за
обжалване на текстове от Заповедта не следва да се изчислява по реда на чл.149,
ал.1 от АПК, а по чл.187, ал.1 от АПК.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за
неоснователна по следните съображения:
Съгласно чл.168, ал.1 от АПК Съдът е длъжен въз
основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността
на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146. Същевременно в
чл.169 от АПК е посочено, че при оспорване на административен акт, издаден при
оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е
разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за
законосъобразност на административните актове.
Тоест, в настоящото производство, съдът може да се
произнесе само и единствено по законосъобразността на обжалваният текст от
процесната Заповед, но не и по въпросите за неговата целесъобразност.
В тази връзка, съдът намира, че съобразно
изискването на чл.146 от АПК оспорената заповед е издадена от компетентен орган
– началника на Затвора гр. Варна, който съгласно чл. 15, ал.1 т.1, 3, 4 и 8 от ЗИНЗС анализира и
оценява резултатите от отделните направления на дейност в затвора и предприема
мерки за подобряване и усъвършенстване на работата; организира, ръководи,
планира, контролира и отговаря за работата на служителите и отговаря за
спазването на законността в затвора.
Заповедта е издадена в предписаната от закона
писмена форма и в съответствие с материално правните разпоредби и целта на
закона. Доколкото в ЗИНЗС и ЗНА не е предвиден процесуален ред за издаване на
заповеди касаещи определяне правила за вътрешния ред, съдът намира, че при
издаването на заповедта не са допуснати процесуални нарушения водещи до нейната
незаконосъобразност.
Не се споделят възраженията на жалбоподателя за
противоречие на оспореният текст с материалния закон. Въпросите за изхранването
на лишените от свобода са уредени в чл.84 и сл. от ЗИНЗС. В чл.84, ал.2 от ЗИНЗС е посочено, че лишените от свобода имат право на безплатна храна,
достатъчна по химически и калориен състав, съгласно таблици, утвърдени от
министъра на правосъдието съгласувано с министъра на здравеопазването и
министъра на финансите. В чл.68, ал.1 от ППЗИНЗС от друга страна е посочено, че
храненето на лишените от свобода се извършва съгласно утвърдения график за
разпределение на времето. А в ал.2 е допълнено изискването храната на лишените
от свобода да се разпределя в присъствие на служител от надзорно-охранителния
състав и представител на самодейните органи. Никъде в ЗИНЗС или в подзаконов
акт издаден въз основа на него не е предвидена възможност лишените от свобода да
изнасят храна извън мястото определено за хранене и да я съхраняват в килиите
си. Единствената възможност храненето да се извършва в килията е предвидена в
чл.96, ал.6 от ППЗИНЗС и то се отнася за лишените от свобода настанени в
наказателна килия.
Не се споделя възражението на жалбоподателя и за
противоречие на оспорения текст с разпоредбите на Заповед №
ЛС-041365/15.08.2017 г. на министъра на Правосъдието относно Утвърждаването на
списък с разрешени лични вещи, предмети, хранителни продукти, които могат да
ползват и държат при себе си или на определените за целта места лишените от
свобода и задържаните под стража по реда на НПК, настанени в затворите,
поправителните домове, Затворническите общежития и арестите в Затворите.
На първо място, съдът установи, че оспорената
заповед е издадена през 2016 г. и не би могла да е съобразена със заповед
издадена през 2017 г. На следващо място, дори и да се приеме, че процесната
заповед трябва да е съобразена с тази на министъра, съдът намира, че и това
изискване е спазено. Към настоящият момент списъкът на разрешените лични вещи,
предмети и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при
себе си или на определените за това места лишените от свобода и задържаните под
стража по реда на НПК, настанени в затворите, поправителните домове,
Затворническите общежития и арестите в Затворите е утвърден със Заповед №
ЛС-04-746/08.12.2021 г. на зам.министъра на правосъдието М П . В т.ІІ на
Заповедта са изброени хранителните продукти, които могат да се държат от
лишените от свобода, но е посочено, че това става само на „специално определени
от администрацията места“. Тоест дори и в Заповедта на която се позовава
жалбоподателя не е предвиден свободен избор за лишените от свобода, къде да
съхраняват хранителните продукти, които им е разрешено да държат. Освен
горното, съдът намира, че тази Заповед не се отнася до хранителни продукти,
които са част от храната предоставяна на лишените от свобода по реда на чл.84,
ал.2 от ЗИНЗС и чл. 68, ал.1 от ППЗИНЗС. В заповедта на зам.министъра изрично е
посочено, че става дума само изрично посочени за хранителни продукти закупени
от лавката на затвора.
Съдът намира и, че с издаването на процесната
заповед не са нарушени и чл.3 от ЗИНЗС, като и чл.3 от ЕКПЧ. Посочените текстове
забраняват лишените от свобода да бъдат поставяни в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност. Видно от доказателствата по делото на
жалбоподателя е предоставяна както храна, така и условия за нейното
консумиране.
Извън предмета на проверка в настоящото
производство са останалите причини мотивирали началника на затвора да наложи
забрана за изнасяне на храна от столовата на затвора. Тези причини, съдът
намира за предмет на оперативната самостоятелност на началника на затвора,
която съгласно чл.169 от АПК не подлежи на проверка по съдебен ред.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата подадена от Д.А.С., понастоящем в Затвора
гр. Варна, срещу чл. 13 от Глава ІV от Заповед №127/09.06.2016 г. издадена от
началника на затвора гр. Варна.
Решението може да бъде обжалвано в 14-дневен срок
от съобщението пред Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: