Решение по дело №766/2020 на Районен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 260170

 

гр.Бургас, 17.09.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53–ти наказателен състав, в публично заседание на двадесети август две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                              

     РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА МАВРОДИЕВА

 

при участието на секретаря Райна Жекова, като разгледа НАХД № 766 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод жалба на М.Л.П.  ЕГН ********** срещу Наказателно постановление № 93/03.02.2020г., издадено от Директор на Регионална дирекция по горите Бургас, с което за нарушение на чл. 91 от ЗЛОД вр. чл. 67, ал. 3, т. 4 ЗЛОД вр. чл. 8, ал. 1, ал. 2, ал. 3 от Наредба № 1 за Контрол и опазване на горските територии, на основание чл. 96, ал. 1 от ЗЛОД, чл. 91 ЗЛОД и чл. 53, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН му е наложена глоба в размер на 150 лева.

С жалбата се моли за отмяна на НП поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, за него се явява адв. К., който поддържа жалбата и моли за отмяна на НП като излага подробни аргументи, че не е доказано нарушението от фактическа страна, както и че не е доказано авторството на деянието. Претендира разноски.

Административнонаказващият орган – Регионална дирекция по горите Бургас в съдебно заседание се представлява от юрк. С., която счита, че не са допуснати процесуални нарушения и моли да се потвърди обжалваното наказателно постановление. Прави възражение за прекомерност на разноските.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от обратна разписка за връчване на наказателно постановление л. 4, същото е връчено на 10.02.2020г., а жалбата е подадена на 12.02.2020г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 11.12.2019 г., около 12:00 часа, в землището на с. В., подотдел 301:б, ТП „ДЛС Ропотамо“, св. Г.Р. и св. Д.В., служители на ЮДП Сливен, били в района на с. Н.П.като  се придвижвали в посока ДЛС „Ропотамо“, където видели спрени автомобили и се насочили към тях. Спрели до автомобилите и от гората започнали да излизат ловци. Свидетелите се легитимирали на ловците и поискали ловните им билети, членските карти, разрешително за групов лов на дива свиня като някои от ловците започнали да си дават документите. Документите били поставени в служебния автомобил на проверяващите. През това време се появил св. И.Т.и започнала суматоха присъстващите ловци започнали да викат, че служителите на ЮДП Сливен нямали право да ги проверяват. След извършена служебна проверка св. Р. установил, че ловците се намират в ДЛС „Ропотамо”. Няколко човека от групата отворили служебния автомобил и взели документите, които били предадени по-рано, и си тръгнали с колите. Бил съставен констативен протокол за извършена проверка. Св. И.Т.подал сигнал на телефон 112 за датата на проверката на 11.12.2019г. в 12,17 часа като в 12,59 часа  било регистрирано обаждане и от лице Р.Д..

На 27.01.2020г. в административната сграда на РДГ-Бургас свидетелят Б.Я. съставил АУАН срещу М.Л.П.  за това, че на 11.12.2019г. в землището на село В., подотдел 301:б, ТП „ДЛС Ропотамо“ не изпълнява разпореждане по чл. 67, ал. 3, т. 4 от ЗЛОД на длъжностно лице по охрана на дивеча – главен специалист охрана на горите към ЮИДП Сливен Р.Д. за предаване документи за лов при ловуване с разрешително за групов лов на дива свиня № 0164098, като взима билета си за лов и членска карта преди извършване на проверката от длъжностните лица.

Административнонаказващият орган е приел констатациите в акта за доказани и е издал обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение по чл.91 от ЗЛОД вр. чл.67, ал.3, т.4 от ЗЛОД вр. чл.8, ал.1, ал.2 и ал.3 от Наредба № 1 за контрол и опазване на горските територии, на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 150 лева.

Горната фактическа обстановка са доказа от събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства и доказателствени средства.

На първо място от материалите по делото не се установява компетентността на органа, издал обжалваното наказателно постановление като липсва посочената в наказателното постановление Заповед. В тежест на наказващия орган е да докаже обвинението и всички предпоставки за законосъобразно ангажиране на отговорността на нарушителя. Липсата на компетентност е абсолютно основание за отмяна на НП.

На следващо място съдът намира, че не е доказано нарушението. Съгласно разпоредбата на чл. 67, ал. 1, т. 4 ЗЛОД опазването и охраната на дивеча в ловностопанските райони по чл. 7, ал. 5 ЗЛОД се осъществява от лицата, стопанисващи дивеча, като ал. 2 предвижда, че функциите по опазване и охрана на дивеча се възлагат на лица с лесовъдско образование, които проверяват всички документи за лов и риболов. Чл. 91 ЗЛОД повелява, че който не изпълни разпореждания на длъжностните лица по охраната на дивеча, дадени в кръга на правомощията им по чл. 67, ал. 3 се наказва с глоба от 50 до 200 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание. От една страна се установи, че ловците представили документи, част от билетите и изисканите документи били представени на проверяващите и след това поставени в служебния автомобил, от който били взети. Щом са били взети от автомобила, това означава, че е изпълнено разпореждането на проверяващите и преди това са били представени за проверка. От друга страна не може да се направи еднозначен извод за това кой е автор на деянието. От показанията на разпитаните свидетели се установи, че част от ловците са съдействали и едва след появата на И.Т.е настъпила суматоха и са били взети документите от служебния автомобил. Констативният протокол обаче не посочва конкретно лице, което не е съдействало на проверката. Отделно в протокола не е ясно на какво основание е изискано разрешение за лов като дадените с него разпореждания да се представи разрешително за лов от дата 11.12.2019г. с. Н.П.са дадени на основание чл. 95, ал. 1 и ал. 2 без да се посочва въз основа на кой нормативен акт. Ако се касае за ЗЛОД, то тази разпоредба урежда отнемането на оръжия и други средства за ловуване в полза на държавата и незаконно придобитите дивеч, ловни трофеи и дивечови продукти.

Съдът счита, че административнонаказателната отговорност е лична  и не следва да се ангажира „групово“, ясно следва да е посочено кое лице в какво поведение се обвинява и за какво нарушение. В конкретния случай съдът намира, че не се установява авторството на деянието и че именно жалбоподателят е отказал да изпълни разпореждане на длъжностно лице. По тези съображения този състав намира, че наказателното постановление следва да бъде отменено.

Съгласно на чл. 63 от ЗАНН в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към АПК, който пък от своя страна за неуредените в чл. 143 АПК случаи препраща към ГПК. В случая изводът на съда е, че жалбата е основателна и наказателното постановление следва да се отмени, поради което на жалбоподателя се дължат разноски, който е представил договор (л.21), съгласно който е заплатил в брой 300 лева за адв.възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради което съдът съобрази разпоредбата на чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и установи, че претендираното възнаграждение е в минималния предвиден с Наредбата размер, поради което възражението е неоснователно и разноските са дължими в претендирания размер.

 Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 93/03.02.2020г., издадено от Директор на Регионална дирекция по горите Бургас, с което на М.Л.П.  ЕГН ********** за нарушение на чл. 91 от ЗЛОД вр. чл. 67, ал. 3, т. 4 ЗЛОД вр. чл. 8, ал. 1, ал. 2, ал. 3 от Наредба № 1 за Контрол и опазване на горските територии, на основание чл. 96, ал. 1 от ЗЛОД, чл. 91 ЗЛОД и чл. 53, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН му е наложена глоба в размер на 150 лева.

ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите Бургас да заплати на М.Л.П. ЕГН ********** сумата в размер на 300 /триста/ лева възнаграждение за адвокат.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

 

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/

 

Вярно с оригинала!

С.П.