М О Т И В И към
Присъда № 188/2019 г. по НОХД № 1233/2019 г. на СлРС, изготвени на 16.12.19г.
РП – Сливен е
внесла обвинителен акт против подсъдимия Н.Д.Й. по чл. 152 ал. 2 т. 1 вр. ал.1 т. 2 от НК.
Производството се
движи по реда на Глава 27 от НПК.
Съдът след като
изслуша подсъдимия и след като установи, че неговите самопризнания се подкрепят
от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, премина към
процедурата по чл. 371 , т.2 от НПК.
В с.з. представителят на РП–Сливен поддържа
обвинението така, както е предявено. Пледира за наказание „Лишаване от свобода”
в размер лишаване от свобода за срок от 2 години,след редукция на основание чл.
58а от НК , което да бъде отложено за изпитателен срок от четири години.
В с.з. подсъдимия,
редовно призован се явява лично и с процесуален представител. Признава се за
виновен и дава съгласието си делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК,
в хипотезата на чл. 371,т.2 от НПК, а именно признава изцяло фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират
доказателства за тези факти.
Съдът дава вяра на
назначените и приобщени по съответния ред съдебни експертизи ,тъй като няма
основание да се съмнява в компетентността и пристрастността на вещите лица.
От събраните по делото доказателства съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
Св. Д.С.Р. е родена на *** г. С подс. Н.Й. били роднини - първи братовчеди, бащите им били братя. И
двамата живеели в с. Селиминово, общ. Сливен.
Към м. октомври 2018
г. св. Д.Р. живеела с майка си С. Р.Д., която тогава била в тежко болна с раково заболяване -
диагноза „Карцинома коли утери“.
На 03.10.2018 г. около 01.30 ч. св. Д.Р. усетила, че състоянието
на майка й се влошава - въздуха й спирал, и тъй като била сама вкъщи, излязла
да потърси помощ. Отишла до дома на братовчед си - подс. Н.Й., който живеел през три-четири къщи на същата улица.
Поискала от него да й помогне да се обади по телефона на сестра си, а той
започнал да я успокоява. Казал й, че по-добре да остане да спи при него, за да
не се уплаши ако майка й умре, а сутринта щял да я събуди.
Св. Д.Р. влязла в стаята на подс.
Н.Й.. Той й казал да си съблече горнището и да легне при него в леглото. Й. спял на едно голямо легло, а на друго
по-малко легло спял синът му, който бил на 8 г. След като св. Д.Р. легнала при него в
леглото, той първо я успокоявал, а след това започнал да я докосва по краката и
да я гали по тялото. Тя го попитала какво прави, при което Н.Й. й казал да се съблече. Св. Д.Р. отказала
да го направи и му заявила, че не желае да правят нищо. Тогава той я ударил с
юмрук по лицето - в областта на устата, а след това с шамар по главата. След това свалил клина на св. Д.Р. и бельото, като тя
през това време плачейки го блъскала и удряла по лицето. Въпреки това той не
спрял и извадил половия си член. Св. Д.Р. продължавала да плаче и да се дърпа.
В един момент той проникнал с половия си член във влагалището й и така
осъществил полов акт, който продължил около 20 минути. През цялото това време
св. Д.Р. се съпротивлявала, но това не го възпряло. Същият еякулирал вътре в
нея, след което тя го бутнала и си вдигнала бельото и панталоните. Подс. Н.Й. я заплашил да не казва на никой.
От там св. Д.Р. тръгнала към дома на чичо си Н. Й. Т.,
който също бил брат на баща й. Последният й отворил вратата, но си легнал, а
при нея отишла жената, с която живеел на семейни начала - св. З.Д. С.. Тя видяла, че св. Д.Р. плачи и трепери и я попитала какво се е случило. Тогава Св. Д.Р. й казала, че
братовчед й Н. я изнасилил. Като чула това св. З. С. се обадила по телефона на св. В.Й.Т., която била сестра на мъжа й и бащата на св. Д.Р.. Св.
Веселина Тодорова от своя страна се обадила на брат си Димитър - бащата на подс. Н.Й., както и на другия си брат - св.
Н.Й. Т. - бащата на св. Д.Р.. Малко
след това до дома й отишъл племенника й - подс.
Н.Й.. Св. В.Т. го попитала как не го
било срам да направи такова нещо, а той й отвърнал, че не било вярно. Тогава
двамата отишли до дома на св. З. С.,
при която все още била св. Д.Р.. Св. В.Т.
попитала последната дали наистина подс.
Н.Й. я е изнасилил и той ли й скъсал така дрехите. Св. Д.Р. казала, че подсъдимият я е изнасилил, но дрехите си
скъсала тя самата, защото иначе нямали да й повярват. Подс. Н.Й. категорично отрекъл да я е изнасилил.
Св. Д.Р., св. В.Т. и Н.Й. тръгнали към дома на св. В.Т.. Там отишли и бащата на св. Д.Р. - св.
Н. Т. и брат й - св. В.Н. Й.. Св. Н. Т. попитал дъщеря си дали в действителност подс. Н.Й. я е изнасилил и тя потвърдила,докато подсъдимият отрича да
е сторил това.
Междувременно св. В. Й.
се обадил на тел. 112 и съобщил за изнасилването. Заедно с брат си отишли до
центъра на селото, за да изчакат полицаите. След пристигането на полицейския
патрул св. В. Й. обяснил какво знае и
им посочил дома на св. В.Т..
Полицейските служители отвели св. Д.Р. и подс. Н.Й. ***, а по-късно двамата били заведени за
преглед и освидетелстване от съдебномедицинския експерт д-р Т.Ч.
На 06.10.2018 г. майката на св. Д.Р. починала и тъй като никой от
близките й не изразил желание да се ангажира с отглеждането й, кметът на с.
Селиминово, общ. Сливен, изпратил сигнал до Отдел „Закрила на детето“ ,
Дирекция „Социално подпомагане“ - Сливен. Със Заповед на Директора на Дирекция
„Социално подпомагане“ - Сливен св. Д.Р. била настанена в ЦНСТ - гр. Сливен и
било инициирано производство за
предприемане мярка за закрила по чл. 4, ал. 1, т. 5 от Закона за закрила на
детето.
С Решение № 6/03.01.2019 г. на PC - Сливен, в сила от 11.01.2019 г.
св. Д.Р. била настанена в ЦНСТ - гр. Сливен за срок от 1 (една) година или до
настъпване основания за изменянето или прекратяването на взетата мярка за
закрила.
По досъдебното производство е приложено Удостоверение №
88/05.11.2018 г., издадено от Органа по настойничество и попечителство при
Община Сливен, в което се удостоверява, че за попечител по право на св. Д.Р. е
назначена К.А.П..
В хода на разследването били назначени и изготвени
съдебномедицински експертизи на св. Д.Р.
и на подс. Н.Й..
Видно заключението на вещото лице св. Д.Р. се намирала в състояние
на добро клинично здраве. Установено било, че девствената ципа е с
пръстеновидна форма, еластична. Около 1-2 и 5-6 часа по часовниковия циферблат
били установени стари дефлорационни щърбини, които достигали до основата на
химена, с напълно епителизирани ръбове. Вещото лице не можело да прецени
категорично каква е давността на получаване на установените дефлорационни
щърбини. От влагалището на освидетелстваната били взети материали и при
микроскопирането на изработените цитологични препарати било установено
наличието на нормални по форма и големина суперфициални клетки от влагалищен
произход. Не били установено наличието на сперматозоиди.
По ръба на дясната половина на горната устна на лицето на св. Д.Р.
било установено наличието на окръглено кръвонасядане със синкавоморав цвят и с
повърхностни охлузвания на ръба на устната и умерено изразен болезнен
травматичен оток на тъканите с размери около 1- 1,5 см. Същото се дължало на
действието на твърди тъпи или тъпоръбести предмети и по своите белези и
характеристики добре отговаряло да е получено по време на възникналия инцидент.
Установеното увреждане е причинило на св. Д.Р. „Болки и страдания“ за срок от
около една седмица.
Видно от заключението на съдебномедицинския експерт при прегледа,
освидетелстването и изследването на подс.
Н.Й. било установено, че същият бил в добро общо състояние. Половите му органи
били от мъжки тип и правилно развити. Половият му член бил с правилна форма и в
състояние да получи ерекция, като обв. Н.Й. можел да го използва съобразно
възникналите у него сексуални потребности, за да ги задоволява по един или друг
начин. От половия му член били взети натривки и при микроскопирането на
изготвените цитологични препарати било установено наличието на плоски епителни
клетки от многослоен плосък вроговяващ епител и наличие на изобилие от
суперфициални клетки от влагалищен произход. Наличието на суперфициални клетки
от влагалищен произход по половия член на падс.
Н.Й. показвало, че същият е извършил вагинално полово сношение с лице от женски
пол и
характерните суперфициални клетки от
повърхността на лигавицата на половите органи на лицето от женски пол са
полепнали по половия член на освидетелствания и останали там до провеждане на
изследването му.
В хода на разследването е изготвена комплексна съдебна психолого-
психиатрична експертиза на св. Д.Р., от чието заключение е видно, че същата
страда от Лека умствена изостаналост - социално обусловена. В нейното
индивидуално-психологично развитие не били установени съществени отклонения.
Леката умствена изостаналост била в резултат на социална и педагогическа
занемареност. Към момента на инкриминираното деяние св. Д.Р. е могла да разбира
свойството и значението на извършеното и е била в състояние да ръководи
постъпките си. Същата е могла да разбира и противодейства при упражняване на физическо
и психическо насилие. Случилото се е довело до възникване на повишена
тревожност, срам, самоизолация и нарушен сън. Св. Д.Р. била в състояние да
възприема правилно важните за делото факти и можела да дава достоверни
обяснения за тях. Според вещите лица нямало данни към момента на изследването
случилото се да е довело до възникване на психично разстройство при
освидетелстваната.
Горната фактическа обстановка съдът
прие за безспорно установена въз основа
на направените от подсъдимия
самопризнания и събраните в хода на досъдебното производство гласни
и писмени доказателства взети в тяхната съвкупност и поотделно, тъй като
те са безпротиворечиви и се намират в отношение на пълно покриване и допълване.
Съдът кредитира показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство
свидетели Р. ,Т., С. Т. и Й., приобщени по съответния процесуален ред.
Съдът кредитира и обясненията на подсъдимия
дадени от него в хода на досъдебното производство, като на основание чл. 372,
ал. 4 от НПК ги приобщава към доказателствата по делото, тъй като подсъдимият
признава вината си и изразява съгласие да не се събират доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът по реда на
чл. 283 от НПК присъедини към доказателствата по делото и всички писмени
материали, приложени към дознанието и заключенията на вещите лица по
назначените в хода на досъдебното производство експертизи.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа
страна, съдът изведе следните правни изводи:
С деянието си подсъдимия Й. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 152 ал.2 т. 1 и
вр. ал.1 т. 2 от НК, за това, че на 03.10.2018 г. в с. Селиминово, общ. Сливен, се
съвкупил с лице от женски пол - Д.С.Р. ***, която не е навършила 18 г., като я е принудил към
това със сила.
Безспорно е
установено авторството на деянието и механизма на извършване му. Налице е упражнена
спрямо пострадалата сила,която е сломили съпротивата й. По делото е установено,
че пострадалата е на 14 годишна възраст както и обстоятелството, че чрез употреба на сила подсъдимото лице се е съвкупило с нея.
Деянието е извършено от подсъдимия с пряк умисъл. Същия
е разбирал съзнавал общественоопасния му
характер, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици.
Причини, мотиви и
условия за извършване на престъплението, съдът намира в ниската правна култура
на подсъдимия , липса на морално-волеви
задръжки, незачитане на личната и полова неприкосновеност на личността както
и незачитане правото на свобода и личен избор .
При определяне
вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимия за
извършеното от него престъплението по чл. 152 ал.2 т.1 вр. ал.1 т. 2 от НК.
Като отегчаващи
вината обстоятелства, съдът отчете обстоятелството,че въпреки наличието на
роднинска връзка с
пострадала,подсъдимото лице е предприел престъпното деяние.
Съдът счита, че по отношение на подсъдимия е налице
смекчаващо вината му обстоятелство, а
именно изразеното съжаление и разкаяние.
Ръководен от тези изводи и като взе предвид
целите на индивидуалната и генерална превенция, съдът сметна, че на подс. Й. за
извършеното от него престъпление по чл. 152 ал.2 т. 1 вр. ал.1 т. 2 от НК следва да се наложи
наказание при условията на чл. 58А, ал.1 вр. чл. 54 от НК и му налага наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от четири години, което се намаля с
1/3, като така определеното и намалено наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА „Лишаване от
свобода” на основание чл. 66 ал.1 от НК отложи за изпитателен срок от четири години, считано
от влизане на присъдата в сила.
Съдът прие така
наложеното наказание за максимално справедливо и отговарящо в максимална
степен, както на обществената опасност на деянието и извършителя, така и на
целите и задачите на наказанието.
Съдът осъди подсъдимия Н.Д.Й. да
заплати сумата от 800 /осемстотин/ лева, представляваща възнаграждение на
процесуалния представител на попечителя по право на пострадалата Д.С.Р..
Съдът осъди подсъдимия
Н.Д.Й. да
заплати направените по делото разноски в размер на 844,56 лв. в полза на
бюджета на държавата по сметка на ОД-МВР-Сливен.
Ръководен
от изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: