Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                             

                                                  № 95

 

                                           гр.Пловдив, 20.02.2018г

 

  В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение ХХс, в открито заседание на пети февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                       ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Цветелина Георгиева

 

при  секретаря Милена Левашка и в присъствието на прокурора ............ ............................., разгледа докладваното от съдията т.д. № 611 по описа за 2016г на Пловдивски окръжен съд и взе предвид следното:   

         

Обективно съединени искове на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и  чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Предявени от „КАМИ 83” ЕООД – гр.Калофер, ЕИК ********* против „ФАМИЛИ ДЖИ” ООД – гр.Пловдив, ЕИК *********, „ФАМИЛИ ДЖИ 1” ООД – гр.Пловдив, ЕИК *********, „ЕЙ ЕМ ДЖИ” ООД – гр.Пловдив, ЕИК *********, Д.Н.Д., ЕГН ********** *** и И.К.Д., ЕГН ********** ***. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците при условията на солидарна отговорност да му заплатят общо сумата от 18 536,45евро, от които 18 458евро главница, ведно със законната лихва, начиная от 15.09.2016г – датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата и 78,45евро редовна лихва за периода 03.08.2013г – 19.08.2013г дължими на основание договор за кредит и договор за цесия, както и сумата от 8405,62лв законна лихва за периода 06.06.2014г – 15.09.2016г. Претендира се законна лихва и разноски. Претендира разноски.

Ответниците „ФАМИЛИ ДЖИ” ООД – гр.Пловдив, ЕИК *********, „ФАМИЛИ ДЖИ 1” ООД – гр.Пловдив, ЕИК *********,  „ЕЙ ЕМ ДЖИ” ООД – гр.Пловдив, ЕИК ********* и Д.Н.Д., ЕГН ********** *** не вземат становище по предявените искове.

Ответницата И.К.Д. оспорва исковете изцяло и моли съда да ги отхвърли. Претендира разноски.

Пловдивският окръжен съд като взе предвид становищата на страните и писмените доказателства по делото, намира за установено следното:

С подадената искова молба ищецът посочва, че на 12.01.2009г е сключен Договор за банков кредит № 66180 (Договора) между „Райфайзенбанк (България)” ЕАД – гр.София и „Фамили Джи” ООД като кредитополучател, ”Фамили Джи 1” ООД като солидарен длъжник/ съдлъжник, ”Ей Ем Джи” ООД като солидарен длъжник/съдлъжник, Д.Н.Д. и И.К.Д. и двамата като солидарни длъжници/съдлъжници. По договора на кредитополучателя е предоставена сумата от 80 000евро при посочените в Договора условия с уговорен краен срок на връщане 15.15.2011г. Отношенията между страните са неколкократно преуреждани със сключването помежду им на Анекси № 1 от  15.02.2010г, № 2 от 01.04.2010г, № 3 от 07.03.2011г, № 4 от 14.04.2011г, № 5 от 05.05.2011г, № 6 от 03.06.2011г и №7 от 05.07.2011г. С последния е преуреден и крайния срок за погасяване на дължимата главница, като е договорен гратисен период, а след това месечни погасителни вноски с последна на 05.06.2014г. Всички анекси са подписани от кредитополучателя и съдлъжниците по Договора, като последният Анекс № 7 е подписан от ответниците Д.Н.Д. и И.К.Д. веднъж в качеството им на съдлъжници и втори път в качеството им на собственици на ипотекирани имоти и заложени активи в полза на Банката. Посочените обезпечения са учредени в полза на Банката със сключването през 2009г на Договора за банков кредит като е съставен нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти № 192 от 08.04.2009г на Нотариус Т.К. с район на действие района на РС – Пловдив. На основание чл.7 от Договора като обезпечения по него в полза на Банката от кредитополучателя „Фамили Джи” ООД е учреден първи по ред особен залог върху вземания със сключен Договор за залог върху вземания на 12.01.2009г с предмет посочените в договора вземания на дружеството за наличностите по изброените банкови сметки, вписан в Централния регистър на особените залози – представено е потвърждение за вписване от 10.04.2009г. Между същите страни на същата дата е сключен и Договор за залог на машини, съоръжения и оборудване по Приложение № 1 към него, също вписан в ЦРОЗ на 10.04.2009г. Между същите страни на същата дата е сключен и Договор за залог върху вземания с предмет вземания на „Фамили Джи” ООД към Фонд „Условия на труд“ – гр.София, вписан в Централния регистър на особените залози на 10.04.2009г. Със сключения Анекс № 7 е предвидено учредяването на следващо обезпечение в полза на Банката като „Фамили Джи” ООД се задължава да осигури сключването на договор за поръчителство между Банката и дружество „МИБО“ ЕООД – гр.Пловдив – на датата на подписване на Анекс № 7 е сключен и договор за поръчителство между Банката и „МИБО“ ЕООД – гр.Пловдив, който в качеството на поръчител се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на кредитополучателя по Договора за кредит.

На 20.08.2013г Банката прехвърля вземанията си по Договора за кредит на ищеца „КАМИ 83” ЕООД – гр.Калофер със сключен между тях нотариално заверен договор за цесия. В него са посочени конкретните задължения към банката към 19.08.2013г, които са в размер на 18458 евро редовна главница и 78,45 евро редовна лихва и са възпроизведени учредените в полза на Банката обезпечения. В изпълнение на поетото в чл.8 от Договора за цесия задължение от Банката тя е уведомила длъжниците по договора за кредит за извършената цесия, като уведомлението до ответницата И.Д. е изпратено с писмо с обратна разписка, получено лично от нея на 29.08.2013г. С оглед уведомяването Банката е изпратила на 02.09.2013г потвърждение до ищеца, че е получила цялата цена по договора за цесия и е уведомила длъжниците за извършената цесия.

След сключване на договора за цесия е настъпил уговорения краен срок на 05.06.2014г за погасяване на остатъка от кредита, който не е бил погасен и поради това считано от 06.06.2014г според ищеца възниква задължението за заплащане на законна лихва върху дължимата сума. Плащане не е извършено от никой от длъжниците по кредита, поради което ищецът на 06.03.2015г е подал заявление пред РС – Пловдив за снабдяване със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК. Образувано е производство по ч.гр.д. № 2763/2015г по описа на ПРС, XIX състав, приложено към настоящото дело, като е издадена Заповед за изпълнение, с която е разпоредено длъжниците „ФАМИЛИ ДЖИ” ООД – гр.Пловдив, ЕИК *********, „ФАМИЛИ ДЖИ 1” ООД – гр.Пловдив, ЕИК *********,  „ЕЙ ЕМ ДЖИ” ООД – гр.Пловдив, ЕИК *********, Д.Н.Д. и И.К.Д. да заплатят солидарно на „КАМИ 83” ЕООД – гр.Калофер 18 458евро главница, ведно със законната лихва, и 78,45евро редовна лихва за периода 03.08.2013г – 19.08.2013г и е оставено без уважение искането за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 2766,06лв - законна лихва върху главницата за периода 06.06.2014г – 06.03.2015г. Против Заповедта е подадено възражение от И.К.Д. и районният съд е уведомил заявителя, че следва в едномесечен срок да предяви иск относно съществуването на вземането си. Видно от приложеното към настоящото т.д. № 477/2015г по описа на ПОС, ХІІІ състав установителният иск е бил предявен. Производството по делото е било прекратено и издадената Заповед за изпълнение - обезсилена с влязло в сила определение на ПОС на 04.01.2016г. В него съдът е приел иска за недопустим, тъй като ищецът е цесионер на вземане, произтичащо от договор за банков кредит и поради това не може да се ползва от облекчения ред за снабдяване със заповед, уреден от чл.417 от ГПК. Предвид така постановения акт на съда ищецът предявява отново претенциите си за заплащане на дължими към него суми вече като осъдителни искове по настоящото дело.

По тях становище взема единствено ответницата И.К.Д. като ги оспорва изцяло. Становището ѝ е, че не е налице настъпила изискуемост, тъй като не е уговорено автоматичното настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, а е необходимо Банката да я уведоми за това. Продължава, че ищецът не представя доказателства Д. да е била уведомена от Банката, още повече, че в т.3.8 от Договора за цесия било отбелязано, че вземането за задълженията по договора за кредит не е изискуемо. На следващо място оспорва сключения договор за кредит като сочи, че той е сключен с дружеството „ФАМИЛИ ДЖИ” ООД, а не с нея и поради прави възражение за неговата нищожност поради липса на воля от нейна страна и поради въвеждането й в заблуждение. Посочва, че неизпълнението на договора за кредит е извършено с цел ответникът физическо лице Д.Д. да се разпореди с недвижими имоти, притежавани от двамата в режим на съсобственост, като по този начин заобиколи разпоредбите на Семейния кодекс за съпружеската имуществена общност, тъй като двамата са бивши съпрузи. С подадения допълнителен отговор тя допълва тезата си и посочва, че не е изразявала воля да встъпва по реда на чл.101 – 102 от ЗЗД в задълженията по договора за кредит, като уговорената солидарна отговорност е недействителна поради липса на предмет, съгласие и форма.

Предвид изложените от страните обстоятелства по спора с изготвения по делото доклад съдът прие за безспорни по делото обстоятелствата, че между тях е сключен Договор за кредит и договор за цесия. Не се спори, че задълженията по договора за кредит не са изцяло погасени от ответниците, като възраженията от ответницата Д. на първо мяста касаят настъпването на предсрочната им изискуемост. Съдът намира, че възражението за липса на предсрочна изискуемост към момента на предявяване на настоящото искова молба е вече без значение за спора, тъй като уговореният краен срок за погасяване на кредита 05.06.2014г е бил настъпил преди предявяването на исковете, което е на 15.09.2016г. Ето защо въпросът с настъпилата пресрочна изискуемост, предпоставките за това и реда за съобщаването ѝ е било от значение в приключилото заповедно производство, продължило с предявяването на установителни искове, но не и в настоящото. Основанието на ищеца да търси плащане е поради настъпил падеж на вноските по договора за кредит, в който той редовно е стъпил на основание договор за цесия. Последният от своя страна е съобщен лично на ответницата И.Д. с известие за доставяне, приложено по делото. Дори да се приеме, че тя не е получила нарочно известие за прехвърляне на вземанията от Банката на ищцовото дружество, то тя е узнала за цесията в образуваното заповедно производство, в което е участвала като е подала възражение против издадената и против нея Заповед за изпълнение.

Ответницата е направила и други възражения, касаещи най-общо действителността на извършените от нея действия по учредяване на обеизпечения в полза на Банката по договора за кредит с учредяването на първа по ред ипотека върху собствени нейни и на ответника Д.Д. недвижими имоти. За първи път е договорено учредяването на договорна ипотека в подписания на 12.01.2009г Договор за банков кредит № 66180 между „Райфайзенбанк (България)” ЕАД – гр.София и ответниците, като И.К.Д. участва в лично качество като длъжник/съдлъжник, отговорна солидарно с останалите длъжници. В това качество тя е подписала лично договора за кредит и три месеца по-късно е учредила договорна ипотека върху същите имоти, в предписаната от закона нотариална форма – съставен е процесният нотариален акт от 08.04.2009г. В същото качество на длъжник и при нейното лично участие е подписала и съставените между участниците в кредитното правоотношение и съставените между тях Анекси  - Анекс № 1 от  15.02.2010г, Анекс № 2 от 01.04.2010г, Анекс № 3 от 07.03.2011г, Анекс № 4 от 14.04.2011г, Анекс № 5 от 05.05.2011г и Анекс № 6 от 03.06.2011г. При подписването на последния Анекс №7 от 05.07.2011г ответницата Д. е положила два подписа – веднъж като длъжник по договора за кредит и втори път в качеството ѝ на собственик на ипотекиран имот, а в чл.7 от Анекса страните изрично са се съгласили и са потвърдили всички вече дадени от тях обезпечения по договора за кредит. Все за установяване на формиранат от ответницата воля при участието ѝ във всички коментирани сделки по делото по реда на чл.176 от ГПК обяснения даде и ответника Д.Д., който посочи, че учредената от двамата ипотека не е първа, както и че съвмество като съдружници в ответните дружества са взели решението за нейното учредяване. Съдът възприема изцяло дадените от него обяснения,  които съответстват и на коментираните от съда многобройно писмени доказателства, при съставянето на които ответницата Д. е участвала. Изводът на съда не се прооменя от обстоятелството, че страните са бивши съпрузи, чиито лични отношение в конкретния случай не се отразяват на извършваните от ответницата Д. действия по учредяване на обезпечения по кредита. Ето защо съдът намира, че ответницата И.Д. е подписала договора за кредит и всички съпътстващи го последващи документи с ясно посоченото качество на съдлъжник, който носи солидарна отговорност наред с останалите длъжници по договора и поради това за нея е възникнало задължениеда погасява уговорените вноски, на които падежът е настъпил. Възраженията ѝ, че тя не е изразявала воля да встъпва по реда на чл.101 – чл.102 от ЗЗД в задълженията по договора за кредит, като уговорената солидарна отговорност е недействителна поради липса на предмет, съгласие и форма, съдът намира за неоснователни, тъй като в нито един момент от сключването на договора за кредит до цедирането му на ищеца не е искано от ответницата, нито тя е изразявала вола да встъпва по реда на чл.101 или чл.102 от ЗЗД. В кредитното правоотношение изразената от нея първоначална воля на съдлъжник е еднозначно посочена и приета, като не е променена в нито един последващ момент. Напротив потвърждавана е при всяко последващо сключване на Анекси, подписвани лично от ответницата, с които са предвиждани облекчени условия за връщане на вече получената сума. При извършването на  тези действия, съдът не намира ответницата да доказва в процеса осъществена по отношение на нея измама, въвеждане в заблуждение, липса на съгласие от нейна страна, липса на предмет и форма на извършените действия. Наведените от нея доводи, че целта на ответника Д.Д. е да насочи изпълнение върху дадените като обезпечение от двамата недвижими имоти имат значение при едно бъдещо принудително изпълнение и предприетите там действия, не и по основателността на осъдителните претенции в настоящото производство. 

С оглед поставената доказателствена тежест за ищеца от съда с доклада по делото, че той трябва да докаже наличие на изискуеми и непогасени задължения по Договор за кредит, от него е ангажирано извършването на счетоводна експертиза, приета по делото и неоспорена от страните. Експертизата се кредитира изцяло от съда, тъй като от вещото лице е направен подробен анализ на извършваните плащания и наличието на изискуемите и непогасени задължения. За да обоснове изводите си от вещото лице е извършена проверка както при кредитодателя „Райфайзенбанк (България)” ЕАД – гр.София, така и в счетоводствата на ответните дружества. Ответницата И.Д. не твърди да е извършвала плащания на задълженията по кредита, а ответникът Д.Д. вкачеството му на физическо лице и като управител на ответните юридически лица заяви, че също не е извършвал плащания. Това се установява и от вещото лице в приложение № 1 към заключението, в което последното плащане е на 05.08.2013г в размер на 1846евро. Задълженията към датата на сключване на договора за цесия са в размер на главница от 18 458евро и 78,45евро - редовна лихва за периода 03.08.2013г – 19.08.2013г. В същите размери са еи претенциите на ищеца, поради което съдът ги намира за изцяло основателни и същите следва да бъдат уважени.

С настъпване на крайния срок за погасяване на остатъка от кредита - 05.06.2014г по Анекс № 7, който не е бил погасен от никой от длъжниците, за тях, считано от 06.06.2014г възниква задължението за заплащане на обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху дължимата главница за периода на забавата от 06.06.2014г до датата на предявяване на исковете. За установяване на размера на обезщетението съдът приема изводите в приетата счетоводна експертиза, която го определя на 8392,16лв. До този размер съдът намира искът за основателен и следва да бъде уважен, като за разликата до пълния предявен размер от 8405,62лв  - следва да бъде отхвърлен като недоказан по размер.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на извършените в производството разноски съобразно представения списък, които са заплатена държавна такса от 1828.39лв, възнаграждение за вещо лице в размер общо на 400лв и възнаграждение за адвокатска защита от 3440лв. По отношение размера на адвокатското възнаграждение от ответницата И.Д. е направено възражение за прекомерност с оглед актическата и правна сложност на делото. Адвокатското възнаграждение от ищеца се дължи по всеки от трите обективно съединени иска – първият в размер на 18458евро с левова равностойност от 36100,71лв. Размерът на минималното възнаграждение по него се определя по чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения - 830лв плюс 3% за горницата над 10 000лв или общо в размер на 1613,02лв. За втория иск в размер на 78,45евро с левова равностойност от 153,44лв размерът на минималното възнаграждение по него се определя по чл.7, ал.2, т.3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения - 580лв плюс 5% за горницата над 5 000лв или общо в размер на 750,28лв. Така общият размер на минималното адвокатско възнаграждение по трите иска е в размер на 2663,30лв, а заплатеното от ищеца и претендирано по делото е в размер на 3440лв, което съдът не намира за прекомерно. При формиране на размера му съдът намира, че следва да отчете, че исковете са предявени против пет ответника, както и претенциите на ищеца се основават на усложнена фактология. Ето защо възражението за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение следва да се остави без уважение и същото бъде присъдено като съдебна разноска – така общият им размер е 5668,39лв, дължими солидарно от ответниците. Размерът на дължимите разноски не следва да бъде променян с оглед изключително малката разлика от 13,46лв, за която искът за обезщетение за забавено плащане се отхвърля.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р         Е          Ш         И :

 

ОСЪЖДА „ФАМИЛИ ДЖИ” ООД – гр.Пловдив, ЕИК *********, „ФАМИЛИ ДЖИ 1” ООД – гр.Пловдив, ЕИК *********,  „ЕЙ ЕМ ДЖИ” ООД – гр.Пловдив, ЕИК *********, Д.Н.Д., ЕГН ********** *** и И.К.Д., ЕГН ********** *** да заплатят при условията на солидарност на „КАМИ 83” ЕООД – гр.Калофер, ЕИК *********  следните суми: 1. сумата от 18 458евро, ведно със законната лихва, начиная от 15.09.2016г – датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, представляваща остатък от дължима главница по сключен на 12.01.2009г Договор за банков кредит № 66180, ведно с Анекси към него, между „Райфайзенбанк (България)” ЕАД– гр.София и от друга страна - „Фамили Джи” ООД като кредитополучател, а като солидарни длъжници/съдлъжници - ”Фамили Джи 1” ООД, ”Ей Ем Джи” ООД, Д.Н.Д. и И.К.Д., задълженията по който Договор за банков кредит са цедирани от „Райфайзенбанк (България)” ЕАД – гр.София ЕАД на „КАМИ 83” ЕООД – гр.Калофер, ЕИК ********* със сключен между тях на 20.08.2013г договор за цесия; 2. сумата от 78,45евро редовна лихва за периода 03.08.2013г – 19.08.2013г по Договора за банков кредит № 66180, цедиран на „КАМИ 83” ЕООД с договора за цесия; 3. сумата от 8392,16лв, представляваща обезщетение за забавено плащане, на преждепосочената дължима главница от 18 458евро, в размер на законната лихва за периода 06.06.2014г – 14.09.2016г включително, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за забавено плащане на главницата от 18 458евро за разликата от 8392,16лв до пълния предявен размер от 8405,62лв, като неоснователен.

ОСЪЖДА „ФАМИЛИ ДЖИ” ООД – гр.Пловдив, ЕИК *********, „ФАМИЛИ ДЖИ 1” ООД – гр.Пловдив, ЕИК *********,  „ЕЙ ЕМ ДЖИ” ООД – гр.Пловдив, ЕИК *********, Д.Н.Д., ЕГН ********** *** и И.К.Д., ЕГН ********** *** да заплатят при условията на солидарност на „КАМИ 83” ЕООД – гр.Калофер, ЕИК *********   сумата от 5668,39лв за извършени съдебни разноски пред настоящата инстанция.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                      ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: