Р Е
Ш Е Н
И Е
№
Гр.
Костинброд, 02.12.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – гр. Костинброд,
ІI – ри състав в публично заседание на четвърти
ноември две хиляди и деветнадесета
година, в състав :
Районен
съдия : АКСИНИЯ АТАНАСОВА
При секретаря Десислава Митова и
в присъствието
на прокурора разгледа докладваното
от съдията Атанасова АНД № 279
по описа
за 2019 година, за да се произнесе, съдът взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и
наказания / ЗАНН /.
Образувано е по жалба
на ЕТ „Вени – Джи – 02 – Венцислав Георгиев“, ЕИК : *********, със седалище и
адрес на управление : гр. София, ж. к. „Разсадник Коньовица“ 23, вх. „В“, ет.
6, ап. 62, представлявано от Венцислав Петров Георгиев срещу наказателно
постановление № Ю - 72 / 02.07.2018 г. на Директора на „Областна дирекция по безопасност
на храните” - София област, с което на жалбоподателя е наложена „Имуществена
санкция” в размер на 2 000.00 / две хиляди / лева на основание чл. 42 ал. 2 от
ЗХ за извършено административно нарушение на чл. 12 ал. 1 от ЗХ.
В жалбата се
излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление,
поради което моли съда да уважи подадената жалба и да отмени наказателното
постановление.
В съдебно заседание
жалбоподателят редовно призован не се явява, вместо него се явява
упълномощеният му защитник – адв. Н. - САК, която поддържа така депозираната
жалба и моли съдът да отмени обжалваното наказателно постановление.
Въззиваемата страна
– Областна дирекция по безопасност на храните” - Софийска област,чрез своя
процесуален представител – адв. Б. – АК - Стара Загора счита, че издаденото
наказателно постановление е правилно и законосъобразно, поради което моли съдът
да го потвърди.
Съдът, след като
извърши проверка на атакуваното наказателно постановление и разгледа всестранно
и обективно материалите и приложенията към него, изслуша доводите на страните и
прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
При извършена
проверка на 19.04.2018 г. в обект бистро към фирма ЕТ „Вени – Джи – 02 –
Венцислав Георгиев“, с адрес с. Гинци, община Годеч е установено, че обектът
извършва дейност и обслужва клиенти, за което не представя удостоверение за
регистрация по ЗХ, с което е нарушил чл. 12 ал. 1 от ЗХ. За нарушението бил
съставен акт за установяване на административно нарушение № 001783 / 20.04.2018
г., въз основа на който е издадено атакуваното пред настоящата инстанция
наказателно постановление.
Административно –
наказващият орган след като е проверил акта с оглед неговата законосъобразност
и обоснованост, преценил е събраните доказателства, установил е, че нарушителят
е извършил деянието виновно и е издал обжалваното наказателно постановление, с
което на основание чл. 42 ал. 2 от ЗХ на жалбоподателя е наложено
административно наказание – „Глоба” в размер на 2 000.00 / две хиляди /
лева.
Като доказателство
към делото е представено е удостоверение за регистрация № 564 / 22.03.2016 г.
издадено от Директора на ОДБХ за обект
бистро „Трите бора“ на фирма ЕТ „Вени – Джи – 02 – Венцислав Георгиев“, с адрес : с. Гинци, община Годеч, главен път, с което същият обект е
регистриран с рег. № ********* като обект за предлагане на посочените групи
храни, съгласно §1 т. 12 от ЗХ.
Изложената
фактическа обстановка по делото съдът прие въз основа на свидетелските
показания на свидетелите Е.И.Г. – актосъставител и З.М.Р., както и приобщените
на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства.
В съдебно заседание
на 11.02.2019 г. свидетелката Е.Г., заявява, че старият обект на жалбоподателя,
за който той има регистрация е продаден миналата година, като това същата го
установява чрез контакт с администрацията в Агенция на храните. Според
показанията на свид. З.Р. адресът на обекта, за който е съставен акта отново е
в с. Гинци, община Годеч, но не е посочен точен административен адрес, тъй като
там нямало улици, но обектите се намирали на различни места.
Представени са от
въззиваемата страна и писмени доказателства за регистрация на заведение за
обществено хранене на фирма „Дарко 1196“ ЕООД, с оглед обстоятелството, че
друга фирма е стопанисвала предходния обект.
Въз
основа на така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
прави следните правни изводи:
Съдът констатира при извършената от него служебна проверка на обжалваното
наказателно постановление наличието на съществени процесуални нарушения при
издаването на наказателното постановление, обуславящи се в неспазване на
императивните изисквания на нормите на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, а
именно:
За да бъдат АУАН и НП законосъобразни следва
описанието на нарушението да може да се подведе под конкретна правна норма,
която се счита за нарушена и в същото време да е налице кореспонденция за нея
по приложимата санкционна норма. Чл.
12, ал. 1 от ЗХ съдържа в себе си три точки, поради което тази квалификация
се явява непълна и не ясна. Липсата на конкретно посочена правна квалификация,
която не кореспондира с текстовото описание на нарушението, води до
самостоятелно нарушение на чл.
42, т. 4 и т.
5 ЗАНН за АУАН и чл.
57, ал. 1, т. 5 и 6 ЗАНН за НП. Разпоредбата на чл.
12, ал. 1 ЗХ действително сочи, че търговия с храни се извършва в обекти,
регистрирани по реда на закона. Тази норма може да бъде нарушена, когато липсва
такава регистрация, като самата процедура по нея е посочена от ал.
2 до ал. 11 от чл. 12 от ЗХ. Липсата на регистрация на такива обекти по
този ред се санкционира по реда на чл. 42 от
ЗХ, като там изрично е посочено, че санкцията търпят физически и юридически
лица, които не са регистрирани по ЗХ, а в същото време извършват дейност по
производство и търговия с храни в обект. От свидетелските показания се
установява, че в този обект е имало хора, които са консумирали на място, поради
което са налице някой от обективните признаци на това нарушение по чл.
12, ал. 1 от ЗХ, но това не води до правилност на НП. В този смисъл съдът
отбелязва, че в АУАН и НП като изпълнително деяние на претендираното нарушение
е посочено, че жалбоподателя не представя удостоверение за регистрация на
наетия от него обект. Това изпълнително деяние „не представяне" не се
съдържа като изискуем признак от обективна страна на нарушението по чл.
12, ал. 1 от ЗХ, нито в санкционната норма по чл. 42
от същия закон. Тя е приложима към субекти, които не притежават регистрация
за производство или търговия с храни в обект, но в случая в АУАН и НП не се
претендира не притежанието на необходимата регистрация, а се вменява на
жалбоподателя нарушение изразено в това, че той не представя такъв документ. Не
представянето не може по аналогия да се приравнява изобщо на липса на
удостоверение за регистрация, поради което описаното нарушение с това
изпълнително деяние (не представяне) се явява противоречащо на изискванията на чл.
12, ал. 1 от ЗХ и чл. 42 от закона ангажиращ санкционното основание.
Последната разпоредба не може да се тълкува разширително, тъй като тя е
санкционна и е относима само към субект, който не притежава съответна
регистрация за производство на храни. Както съдът отбеляза, такава липса на
този документ никъде не се съдържа в диспозитива на АУАН и НП, поради което и
не може да се предполага при тълкуване на аналогия по волята на наказващия
орган, използвал в НП посочване на изпълнително деяние, каквото законът не
изисква. Логическото тълкуване на чл. 42 от
ЗХ не може да бъде разширително, в който смисъл е и разпоредбата на чл.
46, ал. 3 ЗНА (Закон
за нормативните актове). В извод на това се налага, че описанието на
нарушението в НП и АУАН се явява непълно и неясно, като в същото време тази
непълнота по отношение изискуемото изпълнително деяние води по същество до
съществено процесуално нарушение ограничаващо правото на защита на
санкционирания от една страна, а от друга поради нейната обективна липса не
може да доведе до съставомерност на нарушение по чл.
12, ал. 1 от ЗХ, което да се санкционира по реда на чл. 42 от същия закон.
Съгласно чл.
6 от ЗАНН нарушение е деяние, което нарушава установения ред на държавно
управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с адм. наказание.
Никъде в ЗХ не подлежат на санкции лица, които не представят удостоверение за
регистрация на обект, продаващ храни. Не представянето на такива документи не
води до единствения извод за тяхната липса изобщо, което пък съвсем не
означава, че по презумпция тези документи не са налице, за да може да се налага
за това санкция. Описанието на нарушението с неотносимото към закона
изпълнително деяние води до презумпция именно поради липсата на ясна конкретика
за дължимо поведение и липса на необходими документи.
Съдът не борави с предположения, в който смисъл е и
разпоредбата на чл.
303, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН. Ако актосъставителят и наказващият орган са счели, че жалбоподателят
е извършил вмененото му нарушение, то е следвало описанието на същото да сочи,
че той не притежава удостоверение за регистрация на обекта, а не че такова
удостоверение не е представено. В тази насока порокът на АУАН и НП е дълбок и
не може да бъде саниран, тъй като жалбоподателя е санкциониран за нарушение,
което не е обявено за такова по начинът, по който то текстово е изписано и в
този смисъл не кореспондира със санкционната норма.
Другото съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до незаконосъобразност на наказателното постановление и неговата отмяна, само на това процесуално основание, без да се разглежда спорът по същество, е че не е спазено изискването на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, а именно в наказателното постановление не са посочени законовите разпоредби, които да са нарушени виновно. В постановлението е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗХ. Разпоредбата на чл. 12, ал.1 от ЗХ предвижда, че производство и търговия с храни в страната се извършва само в обекти, регистрирани по реда на закона, които: 1. отговарят на хигиенните и/или на ветеринарно-санитарните изисквания, определени с нормативен акт; 2. (доп. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) имат разработена технологична документация за групите храни, които ще се произвеждат в обекта или прилагат национални стандарти или стандарти, разработени от браншови организации и одобрени от компетентен орган; 3. имат въведени: а) добри практики за производство и търговия с храни и система за анализ на опасностите и критични контролни точки или процедури в съответствие с нейните принципи, когато цялостното внедряване на системата е неприложимо; б) система за управление на безопасността на храните.
Самият чл. 12
от ЗХ има общо 11 алинеи, предвиждащи както задължението за регистрация на
обекти, така и реда за самата регистрация - съответно на обект за производство
или за търговия с храни (ал.2), и на обект за производство, приготвяне или
обработка на бутилирани натурални минерални, изворни и трапезни води (ал.3).
От съставения АУАН не става ясно какво нарушение се твърди, че е извършено
от жалбоподателя – сочи се, че жалбоподателят не представя удостоверение за
регистрация по реда на чл. 12,
ал. 1 от ЗХ и същевременно извършва дейност и обслужва клиенти без да е
посочено коя точно хипотеза на алинея 1 е нарушена. С оглед горепосоченото, съществено е нарушено
правото на защита на жалбоподателя, тъй като той не е длъжен сам да определя
законовите разпоредби, които виновно да е нарушил. Това е задължение на
административно наказващия орган, който в случая не е сторил това и е нарушил
по този начин императивното изискване на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН.
На следващо място, съдът счита,
че при провеждането на административно-наказателното производство са допуснати
и други съществени пороци, обуславящи отмяната на обжалваното наказателно
постановление. Настоящият съдебен състав счита, че в случая е налице съществено
процесуално нарушение, както при съставяне на акта за установяване на
административно нарушение, така и при наказателното постановление, а именно
нарушена е разпоредбата на чл.
42, т. 3 от ЗАНН, респ. чл.
57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Според съда съществено при производството от
административно - наказателен характер е да се установи съставеният акт съдържа
ли императивно определените в закона реквизити, наказателното постановление издадено
ли е при спазване на разпоредбите за съдържание и реквизити и съществува ли
единство между акта за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление. Това са процесуални предпоставки, за които съдът
следи служебно, и когато установи, че са допуснати съществени процесуални
нарушения, наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло, като
незаконосъобразно. Съгласно разпоредбата на чл.
42, т. 3 от ЗАНН акта за установяване на административно нарушение трябва
да съдържа датата и мястото на извършване на нарушението. В конкретния случай
съдът констатира, че в акта за установяване на административно нарушение не е
посочено мястото на извършване на нарушението. В издаденото въз основа на акта
за установяване на административно нарушение наказателно постановление също не
е конкретизирано мястото на извършване на нарушението, като е записано, че „
нарушението е извършено в бистро в с. Гинци, община Годеч“, а впоследствие се
установи, че на този адрес има и други такива обекти : „Трите бора“ и „Нишава“.
Едва в свидетелските си показания свидетелите посочват, че се касае за друг
обект, който е на различно място. Ето защо, настоящият съдебен състав счита, че
административно - наказателното производство е протекло при наличие на
съществени процесуални нарушения по - конкретно, доколкото както акта за
установяване на административно нарушение, така и наказателното постановление
не притежават изискуемите съобразно императивните разпоредби на чл. 42
от ЗАНН, респ. чл.
57 от ЗАНН реквизити. Липсата на законов реквизит, съответно непосочването
на мястото на извършване на нарушението е грубо процесуално нарушение, водещо
до незаконосъобразност на издадения акт за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление и до тяхната отмяна. По този начин е
било накърнено правото на защита на жалбоподателят, който има право да узнае за
какво точно неизпълнение е санкциониран, кога и къде. Нарушаването на правото
на защита във всички случаи води до порочност на издаденото наказателно
постановление, тъй като представлява съществено процесуално нарушение.
Предвид
на гореизложеното, съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено само на посочените по -
горе основания. С оглед на гореизложеното е безпредметно да се обсъждат
останалите доводи на страните по съществото на спора, тъй като те не са в
състояние да доведат до други изводи по отношение на законосъобразността на
атакуваното наказателно постановление.
Поради изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1, предл. 3 от ЗАНН, настоящата инстанция намира, че обжалваното наказателно постановление е
незаконосъобразно издадено и следва да бъде отменено, а жалбата - да се уважи.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № Ю –
72 / 02.07.2018 г. издадено от Директора на „Областна дирекция по безопасност
на храните” - София област, с което на ЕТ
„Вени – Джи – 02 – Венцислав Георгиев“, ЕИК : *********, със седалище и адрес
на управление : гр. София, ж. к. „Разсадник Коньовица“ 23, вх. „В“, ет. 6, ап.
62, представлявано от Венцислав Петров Георгиев е наложена „Имуществена санкция“ в размер на
2 000.00 / две хиляди / лева, на основание чл. 83 ал. 1 от ЗАНН и чл. 42, ал. 2 от ЗХ за нарушение на чл. 12
ал. 1 от ЗХ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд - София
област, в 14 / четиринадесет дневен / срок от съобщаването му на страните, че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :