РЕШЕНИЕ
№ 22
гр. Белоградчик , 12.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на осемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Антон Е. Антов
при участието на секретаря Жанета Г. Еленкова
като разгледа докладваното от Антон Е. Антов Гражданско дело №
20201310100425 по описа за 2020 година
и за да се произнесе съдът взе предвид следното:
Предявеният е за сумата 7 343.64 лв. – обезщетение за забавено изпълнение с пр. осн.
чл. 86 ал.1 ЗЗД.
В предявената от “Еко-Титан” ЕООД Видин искове молба се излага : между ищеца и
ответника Община Белоградчик е сключен договор за възлагане на обществена поръчка с
предмет „Поддържане и озеленяване на общински зелени площи на територията на Община
– Белоградчик”. Ответника е изпълнил задължението си за плащане на възнаграждение по
договора за периода 29.09.2017г. до 29.12.2017г. със значително закъснение, въпреки
отправени два бр. нотариални покани, една от които, връчена на същия на 03.11.2017г.
Моли се ответника да бъде осъден, да заплати на ищеца общо сумата от 7 343.64 лв. –
мораторната лихва за забава, считано от 03.11.2017г. до деня на съответното плащане -
13.10.2020г. и 30.10.2020г.
Представя писм. доказателства, претендира резноски.
Вещото лице по допуснатата съдебно–счетоводна експертиза/ССЕ/ е изготвило
заключение по поставената му задача. Заключението не е оспорено от страните и е прието
като доказателство по делото.
Съдът преценявайки изложеното в исковата молба и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна :
Не се спори м/у страните по делото, че между тях са съществували валидни
облигационни отношения. Представен е и договор за възлагане на обществена поръчка с
1
предмет „Поддържане и озеленяване на общински зелени площи на територията на Община
– Белоградчик”. С иск. молба ищеца признава, че ответника му е заплатил главници
посочени по размер и дата на плащане в приложените към иск. молба нот. покани и справки.
Налице е изискуемо вземане от страна ищеца към ответника, което е и платено.
От заключението на ССЕ се установява, че четирите фактури за периода
29.09.2017г. до 29.12.2017г. са осчетоводени изцяло в счетоводството на ищеца и ответника.
Фактурите от 29.09.2017г. и от 31.10.2017г. са платени на - 13.10.2020г., а тези от
30.11.2017г. и от 29.12.2017г. – на 30.10.2020г., размера на мораторната лихва за забава
върху главниците, за исковия период е 7 347.86 лв. Размера на обезщетението за забава
върху главницата по фактура № 5621/29.09.2017г. за периода 24.11.2017г. - 30.10.2020г. е 2
260.24 лв., по фактури № 5637/31.10.2017г., № 5648/30.11.2017г. и № 5669/29.12.2017г. за
периода 30.07.2019г. - 30.10.2020г. – 2 510.86 лв.
За да бъде уважен иск с пр. осн. чл. 86 ал.1 ЗЗД ищецът следва да докаже, че е имал
изискуемо вземане срещу ответника, а последният не платил или е платил задължението със
забава. Лихвата за забава е отговорност за вреди от забавено изпълнение и се дължи за
периода на забавата.
Съгласно чл. 84, ал.2 ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение длъжникът изпада в
забава, след като бъде поканен от кредитора.
Съдът приема, че ответника е изпаднал в забава в плащанията. По делото са представени две
нотариални покани, с които ищеца е поканил ответника в кантората на нотариус Лорета
Цветкова в гр. Видин да се яви негов представител, който да удостовери плащане на сумите
посочени във справките, неразделна част от всяка от поканите. Видно от отбелязванията в/у
всяка от нотариалните покани същите са връчени на ответника съответно на 03.11.2017г. и
на 18.07.2018г.
От приложените по делото констативни протоколи, изготвени от нотариус Л. Цветкова се
установява, че на 24.11.2017г. и на 30.07.2018г., представител на ответника в кантората не
се е явил и същевременно представил документи, установяващи плащане на дължимите
суми.
Не се спори по делото, че сумите не са платени от страна на ответника на падежа.
Ответникът не оспорва, че плащането е извършено по – късно. Поради изложеното, съдът
намира, че ищеца е доказал, че е поканил ответника да му изплати съществуващо
задължение като му е определил конкретни дати, а последния не е изпълнил това свое
задължение в срок. Следователно, ответника е изпаднал в забава в плащанията, тъй като не е
платил на падежа дължимото вземане.
Съдът обаче намира, че началния момент на изпадане в забава на ответника е различен от
претендирания с исковата молба.
Действително, нотариалните покани са била връчени на ответника на 03.11.2017г. и на
18.07.2018г., но в същите ищеца е определил срок за изпълнение на задължението съответно
– 24.11.2017г. и на 30.07.2018г. Следва извода, че ответника е изпаднал в забава именно
след 24.11.2017г. и 30.07.2018г. – когато е следвало да изпълни задължението си, а не на
03.11.2017г. и на 18.07.2018г., когато са му връчени поканите, тъй като в тях е определен
2
срок за изпълнение. Именно след изтичане крайния срок даден за изпълнение на
задължението – 24.11.2017г. и 30.07.2018г., ответника е изпаднал в забава и респективно –
от тогава дължи мораторната лихва за забава.
Размера на обезщетенията за забава върху главницата по съответните фактури,
считано от деня следващ определения срок за изпълнение до деня на плащане, изчислени
чрез „лихвен калкулатор“ са като следва :
- фактура № 5621/29.09.2017г. за периода 25.11.2017г. - 13.10.2020г. - 2222.29 лв.
- фактура № 5637/31.10.2017г. за периода 31.07.2018г. - 13.10.2020г. - 1699.40 лв.
- фактура № 5648/30.11.2017г. за периода 31.07.2018г. - 30.10.2020г. - 1735.24 лв.
- фактура № 5669/29.12.2017г. за периода 31.07.2018г. - 30.10.2020г. – 1031.56 лв. или общо
– 6 688.49 лв.
Поради това, съдът уважава предявения иск в размер на 6 688.49 лв., като в разликата до 7
343.64 лв., отхвърля иска като неоснователен.
За неоснователно съдът приема възражението на ответника за нередовност на иск. молба,
поради непосочване на изброените от неговия проц. представител дати и периоди, тъй като
същите са посочени – някои конкретно, а други чрез изрично препращане към приложените
към иск. молба доказателства – нот. покани и справки към самите нот. покани. Също така
съгл. разпоредбата на чл. 195 ал.1 ГПК, съдът има право да назначи в. лице и служебно с
оглед изясняване обстоятелства от значение за решаване на спора.
С оглед изхода на спора ответника следва да плати на ищеца направените по делото
разноски съразмерно на уважената част от предявения иск в размер на 267.31 лв. - държ.
такса и 182.00лв. – възнаграждение за в. лице.
На ответника следва да се присъдят разноски по делото съразмерно на отхвърлената част от
предявения иск в размер 63.00лв. – адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Осъжда Община Белоградчик, обл. Видин, ул. „Г. Димитров” № 137, ЕИК *********
да заплати на „ЕКО ТИТАН” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление –
гр. Видин, ул. „Яворов” № 1, сумата от 6 688.49 лв. – обезщетение за забавено изпълнение
на осн. чл. 86 ал.1 ЗЗД, върху главниците по фактури № 5621/29.09.2017г.,
5637/31.10.2017г., № 5648/30.11.2017г. и № 5669/29.12.2017г., като в разликата до
претендирания размер от 7 343.64 лв., отхвърля иска като неоснователен
Осъжда Община Белоградчик да заплати на „ЕКО ТИТАН” ЕООД гр. Видин,
направените по делото разноски, в размер на 267.31 лв. - държ. такса и 182.00лв. –
възнаграждение за в. лице.
Оставя без уважение искането на „ЕКО ТИТАН” ЕООД гр. Видин за заплащане на разноски
по делото в размер на 26.44лв. – държавна такса, 18.00лв. - възнаграждение за в. лице
Осъжда „ЕКО ТИТАН” ЕООД гр. Видин да заплати на Община Белоградчик
направените по делото разноски в размер на 63.00 лв. – адвокатско възнаграждение.
3
Решението подлежи на обжалване пред Видински Окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
4