Р Е
Ш Е Н
И Е
№.......
гр.В.Търново, 13.03.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски
районен съд, пети състав, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди и двадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. И.
при секретаря П.П, като разгледа докладваното от районния
съдия гр.д.№2663 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по предявени при
условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правното основание чл.422 ал.1 вр чл.415
ал.1 от ГПК вр. чл 79 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът излага твърдения, че сключил с
ответника договор за мобилни услуги********, съгласно който на ответника е предоставен мобилен
телефонен номер*******, като
се сочи, че с допълнително споразумение към договора от 09.05.2017г. влиза в
сила нов абонаментен план за горепосочения телефонен номер. Сочи се ,че
ответникът не е изпълнила задълженията си по договора, начислени в три броя
фактури, издадени за периода м.май 2017г.-м.август 2017г., а именно фактура
№**********/20.05.2017г. с падеж 04.06.2017г., издадена за отчетен период
20.04.2017г.-19.05.2017г., включваща сумата 22,05лв.-месечна абонаментна такса
и ползвани услуги в размер на 128,24лв., подробно посочени по вид и стойност в
исковата молба, като след приспадане на надвнесено плащане за предходен отчетен
период в размер на 57,48лв., претендираното вземане по тази фактура е 122,87лв;
фактура №**********/20.06.2017г. с падеж 05.07.2017г., за отчетен период
20.05.2017г.-19.06.2017г. включваща месечна абонаментна такса в размер на
24,98лв. с ДДС. Сочи се, че изискуемостта на вземанията настъпва 15 дни след
издаване на фактурата. Ищецът твърди, че
за горепосочените вземания в общ размер 147,85 лв., представляваща претендирана
стойност по горепосочените фактури за абонаменти такси, услуги се е снабдил със
заповед за изпълнение по частно гражданско дело № 1839/2019 г. по описа на
ВТРС, връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, което обосновава
правния му интерес от предявяване на настоящия иск. Предвид на изложеното
отправя искане до съда да приеме за установено по отношение на ответника, че
дължи на ищеца сумата от 147,85лв., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението до окончателното изплащане, за които е издадена заповед за
изпълнение по частно гражданско дело № 1839/2019 г. по описа на ВТРС.
Претендира разноски за исковото и заповедното производство.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил
отговор на исковата молба, подаден от особения представител на ответника,
назначен по реда на чл.47 ал.6 от ГПК, в който исковите претенции са оспорени
като неоснователни, по съображения изложени в отговора. Особеният представител
сочи, че фактурите притежават само формална доказателствена сила и не доказват
вземанията на ищеца. Прави и възражение за погасяване по давност, с прилагане
на тригодишната погасителна давност. Прави искане за отхвърляне на иска.
От събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен в заверен
препис договор за мобилни услуги, сключен на 16.03.2017г. между ищцовото
дружество в качеството оператор и ответника в качеството потребител, като предмет на договора е предоставяне от
страна на ищцовото дружество-оператор мобилни услуги, при стандартен месечен
абонамент в размер на 20,99лв., като договора
е с първоначален срок-24 месеца, считано от 16.03.2017г. до 16.03.2019г.
На 09.05.2017г. страните по
делото са сключили допълнително споразумение към договора за мобилни услуги от
16.03.2017г., по силата което страните договарят нов стандартен месечен
абонамент в размер на 30,99лв. и промоционален месечен абонамент в размер на
24,99лв. В договора е посочено, че промоционалните или допълнителните условия
се предоставят за първите 24 месеца от датата на влизане в сила на условията по
допълнителното споразумение, а след изтичане на този срок или при промяна на
абонаментния план, предоставянето им се преустановява. В допълнителното споразумение
е посочено, че с подписването му срокът за ползване на услугите предоставяни от
оператора на потребителя се продължава до 09.05.2019г.
По делото е представена
декларация-съгласие от ответника относно
получаване на екземпляр от ОУ на Теленор България ЕАД, както и ценови
листи от 16.03.2017г. и от 09.05.2017г.за абонаментни планове за частни и
корпоративни клиенти.
По
делото са представени фактура №********** от 20.05.2017г. с падеж 04.06.2017г. на
стойност 150,29 лв., за отчетен период 20.04.2017г.-19.05.2017г., включваща
сумата 22,05лв.-месечна абонамента такса, 128,24лв. /други ползвани услуги
извън абонаментния план/, като след приспадане на надвишено плащане за
задължение от предходен отчетен период в размер на 57,48лв., по тази фактура се
претендира сумата 122,87лв. ; фактура №********** от 20.06.2017г. с падеж
05.07.2017г., издадена за отчетен период 20.05.2017г.-19.06.2017г., включваща
месечна абонаментна такса в размер на 20,82лв. без ДДС, като при включване на ДДС, претендираната сума по тази фактура е
24,98лв. с ДДС.
На 19.06.2019г. ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника В.М. З. Въз основа на заявлението е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 20.06.2019г. по ч.г.гр.д.№1839/2019г.
на Великотърновски районен съд против длъжника В.М. З за заплащане на сумата 147.85 лв. - главница, представляваща
неизпълнени парични задължения на длъжника, произтичащи от Договор за мобилни услуги №
********* от 16.03.2017 г. и Допълнително споразумение № ********* към договор
за мобилни/фиксирани услуги от 09.05.2017 г., отразени във фактури с № **********/20.05.2017 г. и № **********/20.06.2017 г.,
ведно със
законната лихва върху
главницата, считано от 19.06.2019 г. до
изплащане на вземането, както и направените разноски по делото за сумата 25.00
лв. - държавна такса и сумата 360.00 лв. - адвокатско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК
и след дадени от съда указания на заявителя, последният е предявил настоящите положителни установителни искове.
От приетото за установено от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявените при условията на обективно
кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.422
ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК вр. чл 79 ал.1 от ЗЗД са допустими - предявени са от
лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване със сила на пресъдено
нещо съществуването на вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК.
Предявените положителни
установителни искове имат за предмет установяване на съществуването, фактическата,
материалната дължимост на сумите, за които е била издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК. По тези искове следва с пълно доказване ищеца,
твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото
съществуване спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да
докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.
В настоящото производство ищецът предявава искови претенции за установяване дължимост на вземания за стойността на месечните
абонаментни планове, за стойност на предоставени услуги, извън абонаментния план за процесния период.
Между страните не е спорно и от представените по делото доказателства се установява, че ищецът и ответника са били в облигационни правоотношения,
регулирани от Общи условия, като ответникът е имал качеството абонат и
потребител на услуги от мобилния оператор, съгласно т. 1 и т. 49 от ДР на
Закона за електронните съобщения. По силата на договора за мобилни услуги от 16.03.2017г. , изменен с доплънително споразумение от 09.05.2017г., ищецът се е задължил да предоставя на
ответника, в качеството му на абонат и потребител на мобилни услуги,
договорените основни и допълнителни електронни съобщителни услуги по
предпочетените тарифни планове за предоставения
телефонен номер. От своя страна, ответникът е поел
задължение да заплаща за срока на договорите съответната месечна абонамента
такса. Уговорената в
договора абонаментна такса представлява минималната
цена, която абонатът следва да заплаща всеки месец през действието на договора,
за това, че операторът е поддържал своите телекомуникационни системи в
изправност и по начин, че да не се възпрепятства достъпа на абоната до
използването на предоставените услуги, поради което съдът приема, че същата се дължи независимо от това дали абонатът
реално ги е потребил. В настоящото производство ответната страна не оспори сключването на
договора за мобилни услуги. Представени са доказателства за запознаването на
ответника с общите условия, поради което съдът приема, че доколкото по делото не са ангажирани
доказателства за обратното, договорът за
мобилни услуги валидно е обвързвал страните по него и ответникът дължи заплащането на абонаментните такси
по този договор за отчетните периоди, независимо
дали е ползвал мобилни услуги и независимо от техния обем. Падежът на тези
задължения е настъпил на посочените във фактурите дати. По отношение на използваните услуги, извън месечния
абонамент, не се
спори тяхното предоставяне, поради което се дължи заплащането им. В случая ищецът е изпълнил задължението си
да издаде процесните фактури, в които е посочил стойността на фиксираната
абонаментна такса, на използваните услуги, извън месечния абонамент, като към
всяка от фактурите има приложение с детайлна информация за всеки от посочените
компоненти. Действително,
сами по себе си фактурите не са източник на задължения, в какъвто смисъл са
наведени възражения от особения представител на ответника, но съдът приема, че
освен процесните фактури, по делото са представени и договорите, от които
произтичат задълженията на всяка от страните по тях, сключването на същите не е
оспорено и те са основанието, от което произтичат правата и задълженията на
страните, а фактурите обективират възникналите задължения за заплащане на абонаментите
такси и предоставени услуги, договорени от страните. Падежът на тези задължения също е настъпил на
посочените във фактурите дати, като по делото не са ангажирани твърдения и доказателства за заплащането им, поради което съдът намира, че ответникът дължи на ищеца
сумата общо 147,85лв. ,включваща абонаментни такси и предоставени услуги извън абонаментния
план, за процесния период. Във връзка с наведените
възражения за неравноправна клауза за неустойка, следва да се посочи, че в
настоящото производство не се претендира вземане за неустойка по договора.
Освен това, дори и клауза, която урежда
неустойка да е неравноправна, то това не води до нищожност на целия договор,
поради което възражението на особения представител е неоснователно.
По отношение възражението за
погасяване по давност на вземанията на ищеца, направено от особения
представител на ответника. Съдът намира възражението за неоснователно по
следните съображения: Съгласно
разпоредбата на чл.111, б.”в”, предл.
второ от ЗЗД, вземанията
за наем, лихви и други периодични плащания се погасяват с изтичане на
тригодишна давност. Според
разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, когато
вземането е станало изискуемо, като в разпоредбата на чл.116 б „б” от ЗЗД са изложени хипотезите,
при които давността се прекъсва.
В случая, доколкото се касае за периодични плащания, съдът приема, че приложим
е тригодишният давностен срок. В разглеждания казус срокът на изпълнение
задълженията на ответника е конкретно уговорен- всеки месец на посочена във
фактурата дата. В
случая падежът на задължението по фактурата от 20.05.2017г. е датата 04.06.2017г., а падежът на задължението по фактурата
от 20.06.2017г. е датата 05.07.2017г.,
т.е. погасителната давност за вземанията започва да тече от изискуемостта,
която е от падежа на задължението по всяка от двете фактури и изтича след три
години, ако не е прекъсвана или спирана. Видно е, че към датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК /19.06.2019г./ не е била изтекла давността за
вземанията и по двете процесни фактури, поради което тези вземания не са
погасени по давност.
С оглед изложеното съдът намира, че иска за
установяване дължимост на сумата общо 147,85 лв., включваща суми за вземания за стойността на месечните
абонаментни планове, за стойност на предоставени услуги, извън
абонаментния план за процесния период ,
по процесните фактури се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.
С оглед основателност на иска за главница за сумата 147,85лв., основателна и е акцесорната претенция за дължимост на законната лихва за забава върху тази главница, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане.
Ищецът е претендирал присъждане
на разноски, като съдът в исковото производство съгласно т.12 на Тълкувателно
решение №4/2013 на ОСГК на ВКС следва да се произнесе и за разноските в
заповедното производство. В конкретния случай разноските в заповедното
производство, включени в заповедта за изпълнение са 385лв., от които държавна
такса в размер на 25лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 360лв. В
исковото производство направените от ищеца разноски са 25лв. за държавна такса,
360лв. за адвокатско възнаграждение и 150лв. за възнаграждение за особен
представител. Особеният представител е релевирал възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца за заповедното и исковото
производство, което възражение съдът намира за основателно. Предвид на това, че
делото не е с голяма фактическа и правна сложност, разглеждането на исковото производство
приключи в едно открито съдебно заседание, следва адвокатските възнаграждения
на процесуалния представител на ищеца да бъдат редуцирани до минималните
размери по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с
оглед материалния интерес по делото и в случая възлиза на по 300лв. за всяко от
двете производства, до който размер следва да бъдат редуцирани адвокатските
възнаграждения на процесуалния представител на ищеца за заповедното и за
исковото производство. При това положение общият размер на разноските на ищеца
за заповедното и исково производство възлиза на 800 лв., като с оглед уважаване
на исковите претенции, на основание чл.78 ал.1 от ГПК следва ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата общо 800 лв. за разноски в заповедното и в
настоящото исково производство.
Ответникът не е претендирал присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Ръководен от гореизложеното,
съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че В.М. З, ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на „Т Б” ЕАД, ЕИК:*******,
със седалище и адрес на управление: *************сумата 147.85 лв. /сто четиридесет и седем лева и осемдесет и пет
стотинки/ - главница, представляваща неизпълнени парични задължения за заплащане на абонаменти такси
и предоставени услуги, извън
абонаментния план, произтичащи от Договор за мобилни услуги №
********* от 16.03.2017 г. и Допълнително споразумение № ********* към договор
за мобилни/фиксирани услуги от 09.05.2017 г., отразени
във фактури с №
**********/20.05.2017 г. и № **********/20.06.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410
от ГПК /19.06.2019г./ до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК №756 от 20.06.2019г. по частно гр.дело 1839/2019г по описа на ВТРС.
ОСЪЖДА В.М.
З, ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ
на „Т Б” ЕАД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление: гр. ********сумата общо 800 лв./осемстотин лева/,
представляваща разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение и
възнаграждение за особен представител, направени в заповедното производство по
частно гр.дело 1839/2019г по описа на ВТРС и в настоящото исково производство.
Решението може да
бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След
влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по ч.гр.д.№1839/2019г.
на ВТРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: