№ 4
гр. гр.Силистра , 08.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и първи
януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анелия Д. Великова
Членове:Теодора В. Василева
Ана Д. Аврамова Христова
при участието на секретаря Мирена В. Стефанова
като разгледа докладваното от Анелия Д. Великова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20203400600203 по описа за 2020 година
и като взе предвид данните по делото прие за установено следното:
С присъда № 206 от 25.06.2020 г. постановена по НОХД № 85/20 г.
Силистренски районен съд е признал подс.И. Ф. Р. за виновен в извършване на престъпление:
по чл. 270, ал.1 от НК като е наложил наказание „лишаване от свобода“ за период от шест
месец.
по чл. 131,ал.2,т.3 във вр. с чл. 130, ал.1 от НК като е наложил наказание „лишаване от
свобода“ за срок от една година.
На осн. чл. 23, ал. 1 от НК е определил общо наказание в размер на една година лишаване
от свобода, изпълнението на което е отложено за срок от три години на осн. чл. 66, ал.1 от НК.
Със същата присъда подс. Р. е бил осъден да заплати и направените по делото
разноски.
Въззивното производство е инициирано по жалба на подс. Р.. Твърди се
неправилност, незаконосъобразност на постановената присъда и явна несправедливост на
наложеното наказание. Липсват съображения в подкрепа на твърденията. Иска се отмяна на
съдебния акт и постановяване на нов, с който подсъдимия да бъде признат за невинен по
повдигнатите обвинения, в условията на евентуалност се иска изменение на присъда в частта на
наложеното наказание с определяне към законовия минимум.
В съдебно заседание страните се явяват лично.
Жалбата се поддържа изцяло без да се сочат нови доказателства. В хода по
същество се заявява несъгласие с изводите на съда, поради превратното тълкуване на част от
свидетелските показания, игнориране на заключението по назначената съдебно-психиатрична
1
експертиза. Прави се собствена интерпретация на фактите, според която да се стигне до извод за
липса на престъпен състав, както по чл. 270, ал.1 от НК, така и по чл. 131, ал.1, т.3 във вр. с чл.
130, ал.1 от НК.
Представителят на държавното обвинение счита въззивната жалба за
неоснователна. Излага доводи за липса на процесуални нарушения, правилност на присъдата с
искане тя да бъде потвърдена.
Силистренски Окръжен съд, след като взе предвид становищата на страните, и след
като извърши цялостна проверка на постановената присъда, прие за установено следното:
Жалбата е допустима, разгледана по същество – неоснователна.
Съдебното производство пред СсРС е протекло по реда на особените правила,
визирани в чл. 371, т.1 от НПК. С нарочно определение е било одобрено съгласието на страните да
не се провежда разпит на част от свидетелите и вещото лице, след преценка, че съответните
действия по разследването са извършени при условията и реда, предвидени в НПК. Исканията за
събиране на нови доказателства са били уважени .
За установена е била приета фактическа обстановка, която остава непроменена и
пред настоящата инстанция.
На кратко : Във връзка с провеждането на специализирана полицейска операция за
противодействие на престъпността, свързана с наркотични вещества, в района на жилищен блок по
ул. „Македония“ № 2, на 28.01.2019 г. били поставени секретни полицейски постове. В акцията
били включени полицейските служители св. Кр. Янев – старши инспектор и началник група „
Противодействие на криминалната престъпност“ и св. Н.Парашкевов – стажант на
длъжност“разузнавач IVстепен“ към същата група. Районът на полицейските секретни постове
бил определен с оглед получена оперативна информация, че св. Маринов /живущ на посочения
адрес/ разпространява наркотични вещества.
Около 20.00ч на процесната дата, двамата полицейски служители забелязали как св.
Маринов излязъл от входа на блока и се отправил към паркинга, където го чакал лек автомобил
марка „Мерцедес“, модел Е 220“ с рег. № СС 45 35 АР, управляван от подсъдимия Р.. След като
свидетелят се качил на предна дясна седалка, автомобилът потеглил и се отправил към ул. „Черно
море“ като спрял между Земеделския колеж и жилищния блок, на осветено място, като двигателят
продължил да работи.
Междувременно телефонът на подс. Р. звъннал и той започнал разговор. Тия
действия били наблюдавани от полицейските служители, които проследили автомобила. Докато
подсъдимият разговарял по телефона, св. Парашкевов се приближил до предна лява врата, а св.
Янев до предна дясна. Двамата едновременно отворили двете врати с ясно и високо произнесено
разпореждане „Стой! Полиция! Загаси двигателя и излез!“ и застанали плътно до намиращите в
автомобила лица. Вместо това, подс. Р. натиснал педала на газта и потеглил рязко с отворени
врати, при което изпуснал мобилния си телефон и той изпаднал от колата. Св. Парашкевов успял
да отскочи встрани , но св. Янев не могъл да реагира своевременно и задно дясно колело
преминало през стъпалото на левия му крак.
Подсъдимият спрял колата в близост до у-ще „ Юрий Гагарин“ , попитал св.
Маринов той ли го е „подложил на ченгетата“, изритал с крак Маринов през вратата и потеглил.
Впоследствие свидетелят се прибрал в дома си, където бил задържан. При
извършеното претърсване били иззети наркотични вещества и било образувано досъдебно
производство по чл. 354а, ал.1 от НК.
Подс. Р. също се прибрал в дома си и разказал на съпругата си, че бил нападнат от
едни хора, които се представили за полицаи и искали да го ударят. Той се изплашил и избягал, при
което си изгубил мобилния телефон. Същата версия разказал на баща си, който предложил да
2
отидат до полицията и да пуснат жалба за телефона. Когато отишли на следващия ден до РУМВР,
подс. Р. разпознал св. Янев и го посочил на баща си.
По делото са били назначени СМЕ и СПЕ. От заключението на съдебния лекар е
видно, че на св. Янев са били нанесени телесни увреждания, обуславящи временно разстройство
на здравето, неопасно за живота. Вещото лице по СПЕ е категорично, че дори и подс. Р. да е
изпитал страх, това не го лишава от възможността да разбира и ръководи постъпките по разумни
подбуди.
Тази фактическа обстановка е установена въз основа на приобщения от ДП
доказателствен материал, ведно със събрания такъв в съдебното производство. На подробен
анализ са били подложени всички доказателства, като са били обсъдени наличните противоречия
и е било отговорено на всяко едно от възраженията на защитата.
Изводът, че защитната версия на подс. Р. не може да издържи при съпоставяне с
останалите доказателства е правилен. Обяснението, че подсъдимият не е успял да възприеме
правилно разпореждането на полицейските служители; че поради липса на отличителни знаци и
мъгла е останал с впечатление да се лица, които искат да му навредят; че срещата се е състояла във
връзка с закупуване на телефон, се опровергава от наличните данни за личността на св. Маринов и
неговите показания, а така също и от показанията на св. Янев, и на св. Парашкевов. Тези показания
са в унисон. Нещо повече показанията на св. Маринов са последователни и категорични. Даденото
полицейско разпореждане е било ясно и изказано на висок глас от двамата полицаи по отделно. То
е било чуто от подс. Р., който е придобил правилна представа за създалата се обстановка, а това се
доказва и от последващите му действия - рязкото тръгване с отворени врати, въпросът към св.
Маринов: „ Ти ли ме подложи на ченгетата?“, изритването на свидетеля от колата и не на последно
място – на следващият ден пред полицейското управление подсъдимият е разпознал лично св.
Янев и го посочил на баща си, с което сам опровергава защитната си версия. Всяко едно от
твърденията на подсъдимия е било обсъдено през призмата на формалната логика, съпоставено с
наличието на преки и косвени доказателства.
Страхът, уплахата, паника са били предизвикани по-скоро от угрозата на едно
бъдещо наказателно преследване, а не от въображаемото посегателство срещу личността или
собствеността на подс. Р.. Този извод е съобразен и със заключението на вещото лице по СПЕ, че
тези емоции не могат да лишат подсъдимия от възможност реално да възприема случващото се и
да ръководи постъпките си по разумни подбуди.
Направените правни изводи за довършени престъпления по чл. 270, ал.1 и чл. 131,
ал.2, т.3 във вр. с чл. 130, ал.1 от НК са правилни и напълно се споделят от настоящата инстанция.
Първоинстанционният съд е изложил мотиви за всички обективни и субективни елементи на
престъпните състави, като е отчел наличните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства .
Наложените наказания „лишаване от свобода“ са по- скоро занижени,вместо несправедливи.
Първото е определено малко над предвидения от законодателя размер, а второто е в минимален
размер.
При извършеното групиране на наложените наказания са спазени изискванията на
чл. 23-25 от НК, като изпълнението на наложеното общо наказание е било отложено за
минималния изпитател срок от три години.
С оглед изложеното, настоящата инстанция не констатира нарушения, свързани с
основното искане за отмяна на ревизираната присъда и постановяването на нова, с която подс. Р.
да бъде признат за невинен. Намира разгледаната жалба за неоснователна и по алтернативното
искане за изменение, с налагане на наказания при законовия минимум. Определените при
условията на чл. 54 от НК наказания са в минимален размер, липсват предпоставки за прилагане на
чл. 55 от НК, поради което и не са налице основания за уважаване на това искане.
Предвид изложеното и на осн. чл. 338 от НПК Силистренски окръжен съд
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 206 от 25.06.2020 г., постановена по НОХД № 85/20
г. по описа на СсРС, ИЗЦЯЛО.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4