Р
Е Ш Е
Н И Е
№656
02.08.2023г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на четвърти юли две хиляди двадесет и трета година в
състав:
СЪДИЯ:
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар:
Мария Койнова
като разгледа
докладваното от съдия Р. Чиркалева административно дело №557 по описа на съда
за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 215, ал. 1, във връзка
с чл. 214, т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба на Министъра на земеделието и
храните, подадена чрез пълномощник - В.К.Д. – директор на Областна дирекция
„Земеделие“ Хасково, против Виза за проектиране (наименована „Виза за строеж“) на
обект „ФЕЦ върху покрива на сграда“ в поземлен имот – УПИ II, кв. 69 по плана
на с.К.п., общ.Хасково, издадена от главния архитект на Община Хасково на
17.02.2023г.
В жалбата се твърди, че оспорената виза
за проектиране е незаконосъобразна,
противоречаща на материалноправните разпоредби, а при издаването ѝ са били
допуснати процесуални нарушения. Навеждат се доводи в насока, че собственикът
на сградата, върху покрива на която се предвиждало изграждане на ФЕЦ, не бил
собственик и на парцела, върху който била постройката. В случая И.Т. се
легитимирала като собственик на сградата, представляваща селскостопански обект –
Огнеупорна сушилня, с РЗП от 72 кв. м., построена в държавен урегулиран поземлен
имот II, с площ 1,609 дка, находяща се в квартал 69 по плана на с.К.п.,
съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 72, том I, рег.№
1439, дело № 69 от 2018г. Ставало дума за имот в границите на бивш стопански
двор на прекратена организация по § 12 от ПЗР на Закона за собствеността и
ползването на земеделските земи. Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл.45,
ал.8 от ППЗСПЗЗ, за устройството на териториите, застроени със сгради и
съоръжения от имуществото на такива организации, се възлагали, изработвали и
одобрявали подробни устройствени планове по реда на ЗУТ след придобиване на
собствеността върху сградите, съоръженията и прилежащите им площи.
Претендира се отмяна на оспорения акт.
В съдебно заседание жалбата се поддържа
от процесуален представител, който сочи, че поради факта, че УПИ ІІ, кв. 69 по
плана на с.К.п., представлявал имот, прилежаща площ към сгради и съоръжения на
бивши организации по §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, същият попадал под разпоредбите на ЗСПЗЗ
и правилника за прилагането му, които били специални нормативни документи
спрямо ЗУТ. Със Заповед №663/07.07.1994г. на кмета на община Хасково се одобрил
застроителен и регулационен план, съгласно който в кв.69 били отредени парцели
І и ІІ като застроени нормативно определени площи на сгради и съоръжения на
бивши организации по §12, като съществували данни в Община Хасково, че имотът
представлявал стопански двор. Предвид това при издаване на визата за проектиране главният
архитект на Община Хасково следвало да се съобрази с чл.45, ал.8 от ППЗСПЗЗ,
според която норма, за възлагане, изработване, одобряване на ПУП по реда на
ЗУТ, се прилагали правилата на ЗУТ, едва след придобиване правото на
собственост върху сградите, съоръженията и прилежащите им площи. В конкретния случай
заявителката се явявала собственик само
на сградата в конкретния имот и то от
2018г. Съгласно разпоредбата на чл.27а от ЗСПЗЗ, всеки собственик на
сграда в стопански двор заплащал и наем за ползване на този имот, като от
2015г. изменението гласяло, че след датата на изменението, при изповядването на
сделка, собственика на сграда се разпореждал, но нотариуса следял дали този
наем бил платен. В конкретния случай, поради пропуск на нотариуса, старият
ползвател не бил платил такъв наем, новият ползвател също не платил наем.
Счита, че следва стриктно да бъде
приложена разпоредбата на чл.45, ал.8 от ППЗСПЗЗ и едва след като се придобиела
собствеността, в хода на която процедура се заплащал и наема, и отношенията на
съсобствениците на сграда и земя били уредени окончателно, собственикът на
сградата можел да извършва подобрения, в това число и монтаж на ФЕЦ. Моли се да
се присъдят разноски по делото.
Ответникът – Главен архитект
на Община Хасково, се представлява от пълномощник, който навежда доводи за
неоснователност на оспорването. Изтъква, че по смисъла на чл.140, ал.1 от ЗУТ
„възложител“ било лицето, попадащо в хипотезите на чл.161, ал.1 от ЗУТ, а
именно: собственик на имота, лице на което е учредено право на строеж в чужд
имот и лице, което има право да строи в чужд имот по силата на закона. В случая
възложителят И.Т. била собственик на сградата, върху която се предвиждал ФЕЦ, като
тя била построена с отстъпено право на строеж в държавния имот – УПИ ІІ, кв.69
от плана на с.К.п.. Претендират се разноски по делото.
Заинтересованата страна – И.Р.Т., не
изразява становище по делото.
Съдът,
въз основа на събраните по делото доказателства, намира за безспорно установено
от фактическа страна следното:
По силата на Нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот №71, том I, рег.№1439,
дело №69/2018г. от 02.03.2018г., вписан в Агенция по вписванията под
вх.рег.№1336, дв.вх.рег.№1367 от 02.03.2018г., акт №80, том I, дело №515/2018г., И.Р.Т., чрез пълномощника
ѝ Ц. Т. Ц., е придобила собствеността на селскостопански обект –
„Огнеупорна сушилня“, с РЗП 72 кв.м., построена в държавен урегулиран поземлен
имот II, целият с площ 1609 кв.м., находящ се в кв.69 по
плана на с.К.п., общ.Хасково, одобрен със Заповед №743 от 1968г., Заповед №114
от 1972г. и Заповед №663 от 1994г.
Видно от Акт №8370 (л.34) урегулиран
поземлен имот II-216 с площ 1624 кв.м., находящ се в кв.69 по плана на с.К.п.,
е частна държавна собственост.
От Скица №264/30.01.2023г. става ясно, че в УПИ II съществува една сграда, обозначена като „2МсбС“.
На 27.01.2023г. чрез пълномощник, И.Р.Т.
подава Заявление за издаване на виза за проектиране с регистрационен индекс № 94
И-4441-2, с което поскала издаване на виза за проектиране на ФЕЦ до 100 kw в УПИ II в кв.69 по
плана на с.К.п., общ.Хасково.
На 17.02.2023г. от гл.архитект на Община
Хасково е издадена оспорената Виза за строеж
върху покрива на съществуваща сграда. Същата е обективирана в Скица
№264/30.01.2023г. на УПИ II в кв. 69 по
кадастралния и регулационен планове на с.К.п., одобрени със заповеди №№ 114 от 1972г. и 663
от 1994г., като е отразено, че УПИ е държавна собственост с площ 1609 кв.м.
Жалбата срещу
административния акт е подадена на 26.04.2023г. до Административен съд –
Хасково, чрез Община Хасково.
За издаването на Визата е
било съобщено на Областна дирекция „Земеделие“ – Хасково на 18.04.2023г. чрез
Областния управител на Хасково, който с писмо ДС-16-6-(1)/18.04.2023г. (л.13) е
уведомил Дирекцията, че издаването на акта е било съобщено на Областна
администрация – Хасково, като при извършена служебна проверка се установило, че
ПИ, върху който се предвиждало проектиране на ФЕЦ, бил собственост на
Министерството на земеделието.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, срещу годен за обжалване административен акт.
Процесната виза за проектиране е индивидуален административен акт по смисъла на
чл.21 от АПК, във връзка с чл.214 от ЗУТ. Като такъв акт, тя подлежи на съдебно
обжалване по реда на чл.215, ал.1 от ЗУТ. Оспорването е от страна, която е
собственик на урегулирания поземлен имот, върху който се намира сградата, върху
покрива на която се предвижда монтаж на инсталация за производство на
електрическа енергия (в случая, съгласно заявлението до общината, фотоволтаична
централа – ФЕЦ), във вр. с която инсталация се издава визата, респ. тази страна
има правен интерес да обжалва административния акт. Следователно жалбата е
допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Съдът намира оспореният
акт за издаден от административен орган, разполагащ с материална и териториална
компетентност.
Съгласно нормата на чл.140,
ал.7 от ЗУТ, визата за проектиране се издава от главния архитект на общината,
съответно от областния управител, от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, като нормата определя компетентност за издаване на този вид
административен акт и на други органи, когато тя е за проектиране на специални
обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната.
Макар в процесния акт да
не е изрично упоменато, че подписалият го арх. Т. Г. изпълнява длъжността
главен архитект, предвид че последното обстоятелство е ноторно известно на
съдебния състав, както и че информацията за това е общодостъпна, съдът намира
оспорената виза за издадена от материално и териториално компетентен орган.
Визата е издадена в писмена
форма и съдържа изискуемите по чл.140, ал.2 от ЗУТ реквизити.
Съгласно чл.140, ал.2 от ЗУТ, визата представлява копие (извадка) от действащ подробен устройствен план
с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични
сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени линии на застрояване
и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други
изисквания, ако има такива, както и допустимите отклонения по чл.36.
Оспорената виза съдържа графично посочване на
предстоящия монтаж на инсталацията за производство на електрическа енергия (в
случая ФЕЦ), предвид което съдът намира,
че административният акт е издаден при спазване на законоустановената форма.
Не се установява при
издаване на визата да са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗУТ, визата за проектиране се издава по искане на възложителя или упълномощено
от него лице. „Възложител“ по смисъла на чл.140, ал.1 от ЗУТ е лицето, попадащо
в хипотезите на чл.161, ал.1 от ЗУТ, а именно: собственикът на имота, лицето на
което е учредено право на строеж в чужд имот и лицето, което има право да строи
в чужд имот по силата на закон. Доколкото безспорно по делото е установено, че заинтересованата
страна И.Р.Т. е собственик на Огнеупорна сушилня с РЗП 72 кв.м., построена в
държавен имот, находящ се в кв.69 по плана на с.К.п., общ.Хасково, по отношение
на която е издадена и оспорената виза за проектиране, същата има качеството на
възложител по смисъла на ЗУТ и именно за нея е предвидена възможност да инициира
производство по издаване на процесния акт.
Не се споделя възражението
на жалбоподателя, че при издаване на визата за проектиране главният архитект на
Община Хасково следвало да се съобрази с чл.45, ал.8 от Правилника за прилагане
на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ). Според
тази норма, за устройството на териториите по ал.3 и 4 се възлагат, изработват и одобряват подробни устройствени планове по
реда на Закона за устройство на територията след придобиване на собствеността
върху сградите, съоръженията и прилежащите им площи.
Във връзка с това
възражение следва да се посочи, че съгласно разпоредбите на ЗУТ визата за
проектиране не представлява акт за възлагане,
изработване и одобряване на подробен устройствен план, предвид което не е
необходимо преди издаване на просената виза главният архитект да съблюдава
предписаното в чл.45, ал.8 от ППЗСПЗЗ, респ. да изисква разрешение от
собственика на урегулиран поземлен имот II, находящ се в кв.69 по плана на с.К.п..
Такова задължение нормата на чл.45, ал.8 от ППЗСПЗЗ не вменява на издателя на
акт от вида на процесния, който по същество представлява копие (извадка) от
действащ подробен устройствен план с обхват поземления имот и съседните му
поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните
имоти.
Настоящият съдебен състав
намира, че обжалваният акт съответства на материалният закон.
Процесният акт, съобразно
вида на обекта, за който се издава, съдържа всички характеристики по чл.140,
ал.1 от ЗУТ, като не предвижда превишаване на устройствените показатели,
предвидени в плана. С визата не се предвижда промяна в начина и характера на
предвидено с ПУП застрояване, няма данни да е издадена в разрез с правила и
нормативи за съответната устройствена зона, регулирана с ПУП. Следователно
обжалваният административен акт се явява съответен на закона.
С оглед вида и посочените
от заявителя характеристики на предвижданата за монтиране ФЕЦ, както и предвид
нормативната уредба, съдът намира за необходимо да поясни, че тази инсталация
не представлява надстрояване или пристрояване по смисъла на чл.183 от ЗУТ. Поради
това в случая на собственика на сградата не е необходимо и да се учредява право
на надстрояване/пристрояване от собственика на УПИ. В този смисъл както за собственика
на обсъжданата сградата, така и за издателя на оспорената виза няма как да
съществува задължение за уведомяване на собственика на УПИ за предстоящото издаване на акта.
Освен това, предвид вида
на разглеждания административен акт следва да се отчете и това, че липсата на съсобственост върху сградата, изключва
формалното съгласие за каквито и да било преустройства по нея – в случаите, в
които не се променя конструкцията и вида ѝ.
От всичко изложено следва
извода, че не е необходимо за монтажа на ФЕЦ с мощност до 100 kw да се изиска съгласие от собственика УПИ, върху
който е построена сградата, на чийто покрив е предвиден монтажът на
инсталацията.
Предвид изложеното съдът
намира, че процесната виза е издадена в предвидената от закона форма, при спазване
на административнопроизводствените правила и в съответствие с изискванията за
материална законосъобразност и с целта на закона, поради което подадената срещу
нея жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на спора и
на основание чл.143, ал.3 от АПК основателна се явява претенцията на ответника
за присъждане на сторените по делото разноски, представляващи юрисконсултско
възнаграждение. Същото съдът определя в размер на 100 лева, съобразно нормата на
чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата Министъра на земеделието и храните, подадена чрез пълномощник - В.К.Д.
– директор на Областна дирекция „Земеделие“ Хасково против Виза за проектиране
(наименована „Виза за строеж“) на обект „ФЕЦ върху покрива на сграда“ в
поземлен имот – УПИ II, кв. 69 по плана на с.К.п., общ.Хасково, издадена от
главен архитект на Община Хасково на 17.02.2023г.
ОСЪЖДА
Министерство на земеделието да заплати на Община Хасково разноски по делото в
размер на 100 (сто) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република
България, в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: