№ 2494
гр. София, 27.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20241110202476 по описа за 2024
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 189ж ал. 5 ЗДвП вр. чл. 58д т. 4 вр.
чл. 59 ал. 1 от ЗАНН
Образувано е по жалба на Г. В. С., ЕГН **********, чрез адв. Г. М. от
САК, против електронен фиш серия К № 4763175, издаден от СДВР, с който
на основание чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 1 т. 4 ЗДвП на жалбоподателката е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 400, 00
/четиристотин/ лева за нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП.
С жалбата се прави искане за отмяна на обжалвания електронен фиш
поради съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно
приложение на материалния закон. Изтъква се, че в електронния фиш липсват
изискуеми реквизити – не е посочен приспаднат толеранс, както и липсва
ясно и точно посочване на мястото на извършване на нарушението. Сочи се,
че става ясно дали процесният пътен участък попада в границите на
населеното място или е извън него, имало ли е поставени пътни знаци "Д11" и
"Д12" и къде е било точното им местоположение, както и имало ли е поставен
пътен знак "В26" и каква е била зоната му на действие. Изтъква се, че не е
посочена датата на съставяне на електронния фиш, която е от значение за
преценка спазени ли са сроковете по чл. 34 ал. 1 ЗАНН. Оспорва се именно
жалбоподателката да е осъществила процесното нарушение. Навеждат се
1
доводи, че предвид на изминалия значителен период от време от датата на
твърдяното нарушение до датата на връчване на обжалвания електронен фиш
се препятства възможността на жалбоподателката по чл. 189 ал. 5 ЗДвП, като
забавянето при връчване на електронния фиш я изправя пред невъзможността
да посочи с писмена декларация лицето, което е управлявало автомобила на
посочената в електронния фиш дата. С оглед горното се излагат доводи, че
тежестта на доказване на авторството на нарушението тежи върху наказващия
орган. Навеждат се и аргументи, че от приложения към електронния фиш
снимков материал не е безспорно установено движението на конкретния
автомобил по посочения пътен участък и превишението на скоростта.
Оспорва се спазването на изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12 май
2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата
/Наредба № 8121з-/12.05.2015 г., Наредбата/. Навежда се, че веществените
доказателствени средства и статичното изображение на разположението на
уреда нямат уникален идентификационен номер, поради което не може да се
направи извод за доказаност на нарушението. Сочи се, че правото на защита
на жалбоподателката е ограничено, тъй като не са й предоставени снимков
материал и протокол за използване на автоматизирано техническо средство.
Изтъква се, че не става ясно дали за установяване на твърдяното нарушение е
използвана мобилна или стационарна система за контрол на скоростта. Сочи
се, че ако е използвана мобилна система за контрол на скоростта, не е
следвало да бъде издаван електронен фиш, а административнонаказателното
производство е следвало да се образува със съставяне на АУАН. По
изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалвания
електронен фиш и се претендират разноски.
В съдебно заседание жалбоподателката Г. С., редовно уведомена, не се
явява. Представлява се от адв. Г. М. от САК, който пледира за отмяна на
електронния фиш по доводите в жалбата. В допълнение навежда, че от
събраните в съдебното следствие доказателства се установяват различни
фактически обстоятелства, а именно, че процесният пътен участък попада
извън границите на населеното място и че с пътен знак "В26" е било въведено
ограничение на скоростта от 80 км/ч. Оспорва доказателствената стойност на
изготвения протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-/12.05.2015 г., като
изтъква, че в него не е отразено наличието на пътен знак "В26". Сочи
нарушения на предвидения в Наредба № 8121з-/12.05.2015 г. ред за
установяване на нарушенията, тъй като е изготвена снимка на
разположението на уреда, който не е бил разположен на участък от пътя, а в
протокола по чл. 10 от Наредбата е посочен и номер на служебен автомобил,
което следва да се посочва само в случаите на измерване на скоростта с
мобилно автоматизирано техническо средство или система. Излага
аргументи, че се касае за маловажно административно нарушение като
акцентира на липсата на предходни нарушения на ЗДвП от страна на
жалбоподателката С.. По изложените аргументи адв. М. прави искане за
2
отмяна на обжалвания електронен фиш, алтернативно - за приложение на
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Претендира разноски.
Въззиваемата страна - СДВР, редовно уведомена, не изпраща
представител. С писмени бележки от юрк. Б. П., с пълномощно от Директора
на СДВР, се прави искане за потвърждаване на обжалвания електронен фиш,
като се излагат съображения, че същият е издаден при спазване на
процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон.
Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се
навежда възражение за прекомерност на претендираното адвокатско такова.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство, е
процесуално допустима, доколкото е подадена от наказаното физическо лице
и срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д т. 4 ЗАНН. Не бяха
представени доказателства за датата на връчване на електронния фиш на
жалбоподателката, поради което съдът намира, че жалбата следва да се счете
подадена в срока по чл. 189 ал. 8 ЗДвП и като срочно подадена, да бъде
разгледана по същество.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалвания
електронен фиш, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Към 21.04.2021 г. лек автомобил марка "Шкода", модел "Октавия" с
рег. № хххххххххх бил собственост на жалбоподателката Г. В. С..
На 21.04.2021 г. в 18:54 часа лек автомобил марка "Шкода", модел
"Октавия" с рег. № хххххххххх се движел по бул. "Софийски околовръстен
път" до № 257 с посока на движение от кв. "Горубляне" към бул. "Черни
връх".
Административен номер 257 на бул. "Софийски околовръстен път" се
намира на км. 41 + 620, където към 21.04.2021 г. имало изградена временна
организация за безопасност на движението (ВОБД) в изпълнение на заповед
№ РД 11-316/15.03.2021 г., издадена от инж. И. Д. - член на Управителния
съвет на АПИ. Съгласно въведената ВОБД в участъка на км. 41 + 620 /където
попада административен номер 257/ на бул. "Софийски околовръстен път"/ в
лявото платно скоростта от 80 км/ч била променена на 40 км/ч и
ограничението било сигнализирано с пътен знак "В26".
3
За времето от 17:30 часа до 19:30 часа на 21.04.2021 г. спазването на
режима на скоростта в участъка бул. "Софийски околовръстен път" до № 257
в посока от кв. Горубляне към бул. "Черни връх" се осъществявало с мобилна
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1
- M с идентификационен номер 575. Мобилната система била разположена в
служебен автомобил на СДВР с рег. № ххххххххххх, работела в стационарен
режим на заснемане и заснемала приближаващите автомобили, като била
настроена да заснема автомобилите, движещи се със скорост по- висока от 50
км/ч.
Така на 21.04.2021 г. в 18:54 часа по бул. "Софийски околовръстен
път" до № 257 с посока на движение от кв. Горубляне към бул. "Черни връх"
било заснето движението на лек автомобил марка "Шкода", модел "Октавия"
с рег. № хххххххххх, който се движел със скорост от 82 км/ч.
На 27.04.2021 г. от СДВР бил издаден обжалваният електронен фиш
серия К № 4763175, с който на основание чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 1 т. 4
ЗДвП на жалбоподателката Г. С. било наложено административно наказание
"глоба" в размер на 400, 00 /четиристотин/ лева за нарушение на чл. 21 ал. 1
ЗДвП - затова, че при ограничение на скоростта от 50 км/ч за населено място
управлява автомобила с наказуемо превишение от 32 км/ч или със скорост от
82 км/ч.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства
– писмените доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК - справка
за собствеността на автомобил с рег. № хххххххххх, заповед № 8121з-
931/30.08.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, протокол № 5-38-
20/01.09.2020 г., издаден от Лаборатория за проверка на анализатори за
алкохол в дъха и радар скоростомери в сектор "Управление на собствеността"
- полицейска техника, Главна дирекция "Национална полиция",
удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, писмо от
зам. – директор на ГДНП рег. № 3286р-12416/12.03.2020 г., справка за датата
на издаване на обжалвания електронен фиш, протокол за използване на
автоматизирано техническо средство или система, ежедневна форма на отчет
от 21.04.2021 г., справка за нарушител/водач, протокол за извършено
обучение от 10.01.2017 г., писмо от ОПУ - София изх. № 11-00-105/26.01.2024
г., 2 броя справки от "Google maps", отговор от АПИ, ОПУ - София изх. №
1100-400/26.03.2024 г., заповед № РД - 11-316/15.03.2021 г., издадена от инж.
И. Д. - член на управителния съвет на АПИ, копие от временна организация за
безопасност на движението в участъка на път II - 18 Околовръстен път -
София, в участъка при № 257, с посока на движение от кв. Горубляне към
бул. "Черни връх", веществените доказателствени средства - статични
4
изображения от клип № 14950, вещественото доказателство - снимка на
разположението на уреда.
Съдът кредитира писмените доказателства по делото като ги оцени
като последователни, взаимокореспондиращи си и съответни на приобщеното
веществено доказателствено средство и на веществените доказателства.
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния процес. С оглед на изложеното
съдът кредитира статичните изображения от клип № 14950 като годни
веществени доказателствени средства. От същите се установяват марката и
регистрационният номер на управлявания автомобил, както и измерената
скорост.
Като веществено доказателство съдът кредитира приложената към
материалите по административнонаказателната преписка снимка на
разположението на мобилната система за видеоконтрол в служебния
автомобил на СДВР.
Приобщените по делото доказателства са последователни,
еднопосочни и безпротиворечиви, като тълкувани в своята пълнота и
взаимовръзка, сочат на възприетата от съда фактическа обстановка.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
Преимуществената част от възраженията, наведени от въззивника, не
се споделят от настоящия съдебен състав.
Не са основателни всички възражения за липса на реквизити в
атакувания електронен фиш. Съгласно ТР № 1/26.02.2014 г. по тълк. дело №
1/2013 г. на ОСК на ВАС „легалната дефиниция на понятието "електронен
фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на
ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна
система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства. От това произтича, че електронният
фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции.
5
Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на
правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма,
съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че
изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и
НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по
отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш
следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2
ЗДвП реквизити, поради което в електронния фиш не следва да се изписва
името на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на
МВР, на чиято територия е извършено нарушението“. Видно е, че в
електронния фиш не е необходимо да се посочва вида на използваното
техническо средство, отстоянието му от пътни знаци "Д11", Д12" и "В26", не
следва да се посочва приспаднат ли е толеранс при определяне на измерената
скорост и най-сетне - в съдържанието на електронния фиш няма място датата
на неговото издаване. Обстоятелствата относно разположението на пътния
знаци "Д11", "Д12" и "В26", дали нарушението е установено с техническо
средство, което представлява одобрен тип и е преминало проверка на
техническата изправност, касаят основателността на повдигнатото
административнонаказателно обвинение, а не редовността на издадения
електронен фиш от външна страна.
На следващо място по отношение възраженията на жалбоподателя, че
с непосочване датата на издаване на електронния фиш, е препятствана
възможността да се извърши преценка за спазване на срока по чл. 34 ал. 1
ЗАНН, съдът ще посочи, че в производството по установяване на нарушения с
автоматизирани технически средства или системи, за които се издава
електронен фиш, срокът по чл. 34 ал. 1 ЗАНН не намира приложение. От
граматическото тълкуване на разпоредбата на чл. 34 ЗАНН е видно, че същата
е относима към съставянето на АУАН и издаването на НП и не намира
приложение към реда за установяване и санкциониране на нарушения на
ЗДвП чрез издаване на електронен фиш, който се явява специален по
отношение на общата уредба в ЗАНН (така Решение № 7443 от 21.12.2020 г.
по адм. д. № 8928/2020 г. на Административен съд - София-град, Решение №
4365 от 28.06.2022 г. по адм. д. № 4299/2022 г. на Административен съд -
София-град, Решение № 682 от 07.02.2023 г. по адм. д. № 10291/2022 г. на
Административен съд - София-град, Решение № 5043 от 25.07.2023 г. по адм.
6
д. № 4577/2023 г. на Административен съд - София-град и др.) Дори и да не
бъдат споделени горните изводи обаче, от приложената справка от СДВР е
видно, че обжалваният фиш е издаден на 27.04.2021 г., т.е. по-малко от месец
след извършване на нарушението.
Не са основателни възраженията на жалбоподателя, че в конкретния
случай и доколкото нарушението е установено с мобилна автоматизирана
система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения,
административнонаказателното производство е следвало да се образува със
съставяне на АУАН, тъй като установяването на нарушението е станало в
присъствието на контролен орган и с мобилно техническо средство. Съгласно
чл. 189 ал. 4 ЗДвП "При нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, за което не е предвидено наказание
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане
на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен
орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение". Съгласно § 6 т. 65 от ДР на ЗДвП "автоматизирани технически
средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или
взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията,
които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени
към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни -
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от
пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес". Разпоредбата на § 6 т. 65 ДР на
ЗДвП е въведена със ЗИД на ЗДвП, обн. ДВ, брой 19 от 2015 г., именно за да
се съобразят постановките на цитираното във въззивната жалба ТР №
1/26.02.2014 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСК на ВАС. От горецитираните
разпоредби е видно, че към настоящия момент издаването на електронен фиш
е допустимо и когато нарушението е установено с мобилна система при
спазване изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията
и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата, приета на основание чл. 165
ал. 3 ЗДвП (така и Решение № 4662 от 13.07.2021 г. по адм. д. № 5560/2021 г.
на Административен съд - София-град, Решение № 7059 от 23.11.2022 г. по
адм. д. № 6953/2022 г. на Административен съд - София-град, Решение №
7
6670 от 06.11.2023 г. по адм. д. № 6715/2023 г. на Административен съд -
София-град и др.).
Не са основателни и всички доводи на жалбоподателя за нарушено
право на защита поради нарушения, допуснати при връчването на обжалвания
електронен фиш. Макар да не са представени доказателства за датата, на
която атакуваният електронен фиш е бил връчен на жалбоподателката, то
същата очевидно е узнала за него и е предприела действия по обжалването
му, като е подала жалба пред родово и местнокомпетентния съд, която жалба
е приета за допустима и е допусната до разглеждане по същество, с което в
пълна степен е гарантирано правото й на защита. Не може да се твърди, че е
ограничено правото на жалбоподателя по чл. 189 ал. 5 ЗДвП, тъй като срокът
за обжалване на електронния фиш пред съда е идентичен със срока, в който
собственикът на автомобила може да подаде декларация в съответната
структура на МВР с данни за лицето, извършило нарушението, като
представи и копие от неговото СУМПС. В указания от закона срок обаче
жалбоподателката С. е предпочела да обжалва електронния фиш пред съда,
претендирайки отмяната му. Няма данни, а такива твърдения липсват и във
въззивната жалба, жалбоподателката да е упражнила правото си да подаде
декларация пред СДВР с данни за водача на автомобила на датата на
нарушението, придружена с копие на неговото СУМПС. Впрочем, и във
въззивната жалба не се сочи конкретно физическо лице, което е управлявало
автомобила на посочената в електронния фиш дата. Не са основателни
възраженията в жалбата, че предвид на изминалия срок от извършване на
нарушението до датата на връчване на електронния фиш - почти три години, е
ограничена възможността на жалбоподателката да посочи конкретното
физическо лице, което е управлявало автомобила на датата на нарушението.
Съгласно чл. 102 ал. 1 т. 1 ЗДвП на собственика на моторното превозно
средство се забранява да го предоставя на водач, който е с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества
или техни аналози, или на лице, което не е правоспособен водач или не
притежава съответното свидетелство за управление, валидно за категорията,
към която се отнася моторното превозно средство. От горното следва, че
собственикът на моторното превозно средство е длъжен да знае във всеки
един момент кое лице управлява собственото му моторно превозно средство,
а в случай, че не знае или не го посочи, за извършеното с превозното средство
8
нарушение се ангажира административнонаказателната му отговорност като
собственик на автомобила, съобразно чл. 188 ЗДвП.
Не се споделят и оплакванията във въззивната жалба за нарушено
право на защита на жалбоподателката, тъй като не са й връчени вещественото
доказателствено средство - снимката на автомобила, както и протокола по чл.
10 от Наредбата. В ЗДвП не е предвидено наред с електронния фиш на
санкционираното лице да се връчат и доказателствата, въз основа на които е
издаден. Жалбоподателката се защитава срещу формулираното в електронния
фиш административнонаказателно обвинение, поради което връчването на
електронния фиш е напълно достатъчна гаранция, за да може
жалбоподателката да упражни правото си на защита. На следващо място, с
всички доказателства по административнонаказателната преписка
жалбоподателката е могла да се запознае след изпращането им в съда, така че
да ги оспори и да направи доказателствени искания в тази връзка.
Съдът намери, че обжалваният електронен фиш серия К № 4763175 е
издаден от компетентна държавна институция – Столична дирекция на
вътрешните работи и съдържа всички реквизити, изискуеми съгласно
разпоредбата на чл. 189 ал. 4 ЗДвП: териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика на
моторното превозно средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното
й заплащане. Посочени са времето на извършване на нарушението, пътя,
отворен за обществено ползване, и конкретното място, където е установено
превишението на скоростта – бул. "Софийски околовръстен път" до номер
257, посочена е посоката на движение на автомобила – от кв. Горубляне към
бул. "Черни връх". Мястото на извършване на нарушението е посочено ясно и
конкретно, като е посочен пътя, отворен за обществено ползване, по който се
е движил автомобилът, както и точния административен адрес, до който е
установено превишението на скоростта. В електронния фиш ясно е посочено,
че според административнонаказателното обвинение отговорността на
жалбоподателката С. е ангажирана за нарушение на режима на скоростта в
населено място. Така е посочено, че нарушението е извършено на територията
на град София и е приложена санкционната разпоредба, приложима в
9
случаите на превишение на максимално разрешената скорост в границите на
населеното място. Най-сетне, в електронния фиш е посочена и регистрираната
скорост, както и установеното превишение.
По гореизложените съображения съдът не констатира допуснати в
предсъдебната фаза на производството съществени нарушения на
процесуалните правила, които да налагат отмяна на електронния фиш на това
основание.
Съдът намери и че от събраните доказателства се установява с
категоричност, че автомобилът се е движел със скорост от 82 км/ч. Съдът
прецени като неоснователни всички възражения за нарушение на реда за
установяване на нарушението, предвиден в Наредба № 8121з-532 от 12 май
2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
Съгласно чл. 4 ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за
осъществяване на контрол на участниците в движението по пътищата се
използват АТСС, пуснати на пазара и/или в действие по реда на Закона за
измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип и вписани в
регистъра на Българския институт по метрология. От писмените
доказателства се установява, че АТСС, с която е установено нарушението тип
TFR1- M с иден. № 575 представлява одобрен тип средство за измерване, като
е вписана под № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване. В представеното удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 10.02.4835 е посочен срок на валидност на
одобрения тип до 24.02.2020 г. Съгласно чл. 30 ал. 5 от Закона за
измерванията, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл,
намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на
одобрения тип, се считат от одобрен тип. Ето защо съдът приема, че
средството за измерване, с което е установено нарушението, представлява
одобрен тип.
На следващо място, от писмените доказателства се установява, че
техническото средство, с което е установено нарушението, е преминало
последваща техническа проверка на 01.09.2020 г. в Лаборатория за проверка
на анализатори за алкохол в дъха и радар скоростомери при сектор
„Управление на собствеността“ – полицейска техника в ГД „Национална
10
полиция“ със заключение, че съответства на одобрения тип.
Следващото възражение на жалбоподателя се отнася до липсата на
уникален идентификационен номер на статичните изображения, на които е
заснет лекият автомобил. Съдът счита, че обстоятелството, че при
отпечатване на статичните изображения на автомобила не е посочен
индивидуалният им идентификационен номер отново по никакъв начин не
води до необоснованост на административнонаказателното обвинение, тъй
като статичните изображения позволяват да се направят точни изводи за
заснетото МПС, времето на извършване на нарушението и измерената негова
скорост на движение. Съгласно чл. 5 ал. 1 от Наредбата изискването за
уникален идентификационен номер се отнася за изготвените статични
изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения –
видеозаписи, изготвени с автоматизирано техническо средство или система за
контрол на правилата за движение по пътищата. Такова изискване липсва по
отношение снимката на разположение на уреда, поради което и тези
оплаквания на въззивния жалбоподател съдът прецени като неоснователни.
От писмените доказателства се установява и че служителите от ОПП -
СДВР, които на процесната дата са осъществявали контрол по спазване на
правилата за движение посредством автоматизирана техническа система, са
Цветан Рибарев и Иво Биков. Служителят, отразил в протокола по чл. 10 ал. 1
от Наредба № 8121з/12.05.2015 г.,че автоматизираната система е разположена
и настроена съгласно изискванията за обслужване на производителя и
нормативните предписания, е Цветан Рибарев, за когото към материалите по
административно наказателната преписка са приложени писмени
доказателства, че успешно е завършил курс на обучение за работа с мобилни
камери за контрол на пътното движение TFR1 - M.
Независимо от всичко изложено обаче, съдът намери, че са налице
основания за отмяна на обжалвания електронен фиш поради неправилно
приложение на материалния закон. В предсъдебната фаза на
административнонаказателното производство не са били установени всички
относими обстоятелства, поради което и административнонаказателната
отговорност на С. е ангажирана при неправилно установена фактическа
обстановка. Отговорността на жалбоподателката С. е ангажирана за
превишение на максимално разрешената скорост за движение на пътни
11
превозни средства в населено място от 50 км/ч, предвидена в чл. 21 ал. 1
ЗДвП. От писмените доказателства - отговор от АПИ, ОПУ - София изх. №
1100-400/26.03.2024 г., заповед № РД - 11-316/15.03.2021 г., издадена от инж.
И. Д. - член на управителния съвет на АПИ и копие от временна организация
за безопасност на движението в участъка на път II - 18 Околовръстен път -
София, в участъка при № 257, с посока на движение от кв. Горубляне към
бул. "Черни връх", се установява, че към 21.04.2021 г. в процесния участък е
била въведена временна организация за безопасност на движението, съгласно
която в участъка на км. 41 + 620 на бул. "Софийски околовръстен път"
(където се намира административен номер 257) с пътен знак "В26" е било
въведено ограничение на максимално разрешената скорост за движение от 40
км/ч. Не се споделят възраженията на жалбоподателя, че в процесния пътен
участък ограничението на скоростта е било 80 км/ч. Действително, в отговора
от ОПУ - София изх. № 1100-400/26.03.2024 г. е посочено, че в коментирания
пътен участък максимално разрешената скорост е 80 км/ч, сигнализирана с
пътен знак "В26", но от заповед № РД - 11-316/15.03.2021 г., издадена от инж.
И. Д. - член на управителния съвет на АПИ и копие от временна организация
за безопасност на движението се установява, че за времето от 20.03.2021 г. до
20.09.2021 г. в участъка е въведена временна организация, ограничението от
80 км/ч се отнася до съществуващата организация на движението (видно от
копието от организацията на движението), а по силата на заповедта от
15.03.2021 г. е създадена временна организация на движението, с която е
въведено ограничение от 40 км/ч максимално разрешена скорост на
движение. Така, водачът на лекия автомобил марка "Шкода", модел
"Октавия" с рег. № СВ 8238РС е следвало да съобрази поведението си именно
с въведената временна организация на безопасност на движението и да не
превишава сигнализираната с пътен знак "В26" максимално разрешена
скорост на движение от 40 км/ч. Въпреки, че съдът приема за установено с
категоричност извършеното нарушение на режима на скоростта, електронният
фиш следва да се отмени. В настоящия случай съдът не разполага с
възможност да измени същия, тъй като това би било съпроводено със
съществено изменение на обстоятелствата на нарушението и ангажиране на
административнонаказателната отговорност на въззивника за нови и
различни факти, които до този момент не са й били предявени, срещу тях тя
не се е защитавала и й се предявяват за първи път с постановяване на
12
съдебното решение в производството по Глава III, раздел V от ЗАНН, а
именно – че ограничението на скоростта, с което е следвало да се съобразява
водачът на лекия автомобил, но не го е направил, е различно от посоченото в
електронния фиш, а именно 40 км/ч, въведено с пътен знак "В26".
По изложените съображения съдът намира, че депозираната жалба е
основателна и атакуваният електронен фиш следва да се отмени.
При този изход на производството въззиваемата страна няма право на
присъждане на разноски. Такива се дължат на жалбоподателя, който
претендира и доказва разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 400, 00 лева съгласно договор за правна защита и съдействие на л.
11 от материалите по делото. Наведеното от процесуалния представител на
въззиваемата страна възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение не е основателно, тъй като същото е в
минималния размер, предвиден в чл. 18 ал. 2 вр. чл. 7 ал. 2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 4763175, издаден от СДВР, с
който на основание чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 1 т. 4 ЗДвП на Г. В. С., ЕГН
**********, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 400,
00 /четиристотин/ лева за нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д ал. 1 ЗАНН СТОЛИЧНА
ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, с адрес гр. София, ул. „Антим
I” № 5 ДА ЗАПЛАТИ на Г. В. С., ЕГН **********, сумата от 400, 00
/четиристотин/ лева – сторени в производството разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София - град на основанията, предвидени в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13