№ 93
гр. Ловеч , 23.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно гражданско
дело № 20214300500201 по описа за 2021 година
и за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Постановено е съдебно решение №260010/17.02.21 г. по гр.д.№403/20 г. по описа
на ТРС, с което е осъден А.Р. С. ЕГН ********** от с.******* да заплати на „ОТП
Факторинг България“ЕАД с ЕИК ****** със седалище гр.******* правоприемник на
ОТП“Факторинг България“ с ЕИК ***** заличен търговец, считано от 15.11.2012 г. чрез
юрисконсулт С. Р. Зл. със съдебен адрес гр.***** сумата 9787,52 лв.непогасена по давност
част от главница, включена в падежираните към датата на подаване на исковата молба
28.07.20 г. анюитетни вноски с падежи от 10.08.2015 г. до 18.04.2018 г. вкл. съгласно
погасителен план към договор от 18.04.2008 г. в едно със законната лихва от датата на
подаване на иска 28.07.20 г. до окончателното изплащане на сумата от 99,58 лв непогасена
по давност възнаградителна лихва, вкл. в падежираните към датата на подаване на ИМ
28.07.20 г. анюитетни вноски с падеж 10.08.2017 г. до 18.04.2018 г., сумата от 2546,83 лв.
непогасена по давност наказателна лихва по т.19.1 от ОУ към договора за кредит, начислени
върху главницата, включена в анюитетните вноски с падежи 10.08.2015 г. до 18.04.2018 г.
като отхвърля за разликата до претендираната сума от 2873,51 лв., а именно за 326,68 лв. и е
осъден А.Р. С. ЕГН ********** от с.******* да заплати на „ОТП Факторинг България“ЕАД
с ЕИК ****** със седалище гр.******* правоприемник на ОТП“Факторинг България“ с ЕИК
***** заличен търговец, считано от 15.11.2012 г. чрез юрисконсулт С. Р. Зл. със съдебен
1
адрес гр.***** разноски по делото 556,44 лв. за ДТ , 300 лв. за ССЕ и 150 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Постъпила е въззивна жалба с вх.№260573/10.03.21 г. от А.Р. С. от с. ****, чрез
пълномощника си адв. Н.Х. против решение от 17.02.21 Г. НА PC- ТЕТЕВЕН, постановено
по гр.д.№403/20 г. на ТРС, с твърдения с искане да бъде отменено изцяло същото в
осъдителната му част, като неправилно и необосновано и постановено в противоречие с
процесуалните правила и постановите ново, с което да бъдат отххвърлени като
неоснователни и недоказани претенциите на „ОТП Факторинг България" с правно
основание чл.79 ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД и да бъдат присъдени и направените разноски по
делото.
Твърди, че PC - Тетевен с определение №2600077 26.10.20 г., съгласно разпоредбата на чл.
146 ал. 1,т.5 ГПК е определил разпределението на доказателствената тежест в процеса и е
указал на ищеца да проведе пълно и главно доказване на заявените в исковата молба факти
и обстоятелства , както и неговите твърдения, обуславящи допустимостта на исковата
претенция, а именно съществуването на твърдяното вземане в полза на ищеца за посочената
от ищеца сума, както по размер и длъжжник, фактите, касаещи изискуемостта на вземанията
и е определил, по отношение на ответника наведените от него положителни
правоизключващн и правопогасяващи възражения по исковете .
Сочи, че с оглед на така разпределената доказателствена тежест ответникът в своя молба
13.11.20 г. е направил искане за представяне от страна на ищеца на оригиналния договор за
кредит- стр. 3, въз основа на което е възникнало и неговото задължение. Твърди, че това
искане е направено с оглед на последователната му позиция, че между банка „ ДСК" и него
няма възникнало правновалидно кредитно отношение с дата от 18.04.08 г. , на което се
позовава ищеца. Изтъква, че цялото последователно отношение на ответника е свързано
именно с това, че такъв договор той не е подписвал и същият не може да го обвърже
относно търсените от ищеца задължения, но въпреки направеното искане съдът не е
задължил ищеца да представи този договор за кредит в оригинал , за да може и да се прецени
неговата валидност. Твърди, че въпреки разпределената от съда доказателствена тежест
съдът приема навсякъде в решението си , че е налице правновалидно кредитно отношение с
дата посочена от представеното копие на договор. Счита, че като не е уважил искането на
ответника за представянето на оригиналния договор, как съдът е преценил
доказателствената тежест на този договор. Твърди, че в крайна сметка споровете между
ответника и банка „ДСК", а в последствие и с ищеца възникват именно по отношение на
това има ли правновалиден сключен договор за кредит или няма. Изтъква, че неслучайно и
ответникът е представил доказателства за сезиране на прокуратурата относно наличието на
измамни действия от страна на Банката. Позовава се това, че ответникътт твърди, а и няма
доказателства в обратната посока , че не е получавал никаква сума по този договор и как
тогава Съдът приема наличието на правновалиден договор за кредит от 2008 г , като
навсякъде в решението съдът приема това за даденост.
2
Счита, че по този начин страните са поставени в неравнопоставено положение с оглед на
разпределената доказателствена тежест.
Изтъква, че на второ място с нарочна молба отвътникът от 03.11.20 г. е поискала от съда да
задължи ищеца да представи касовите ордели, ако има такива, които е подписал при
получаването на съответните суми по кредитите, тъй като твърдението му е че никога не е
получавал лично такива суми, но въпреки направеното искане съдът не го е уважил и по
този начин не би следвало да твърди, че е налице възникнало задължение в тежест на
ответника, ако същият не е получавал каквито и да са суми, поради което решението се
явява немотивирано и неправилно.
Изтъква, че назначената съдебно счетоводна експертиза е изследвало движенията на
парични потоци по кредитна сметка №15484589, която е една сметка на банката, но въобще
не е изследван въпросът за движение на паричните потоци по сметката по кредите, която е
посочена в самото копие на представения договор за кредит,, а именно 13851885. Счита, че
ако е имало разплащане от тази сметка би следвало да се знае за какво са наредени сумите за
разплащане, на какво основание и от кого и дали това е по договор за залог върху тази
сметка, сключен между банката и ответника по делото.
С оглед на гореизложеното и допуснатите съществени процесуални нарушения прави и
доказателствени искания да бъдат представени от въззиваемия в оригинал всички договори
за кредит между ответника и Банка „ДСК" Ябланица , както и вписан договор за залог на
сметка №13851885,да бъдат представени всички банкови ордери по кредита от 2008 г. за
получени от ответника суми - в оригинал, както и бъде назначена съдебно-счетоводна
експертиза, която даде отговор относно паричните потоци по сметка № 13851885, кога са
получени парите в размер на 28000 лв, ответникът получил ли ги е лично и същият
направил ли е разпореждания с тези пари относно погасяването на други кредити с Банката,
с какво правно основание , периоди на плащане и обща сума на плащане.
В срок е подаден отговор на въззивната жалба от "ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД,
вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление: гр. ***** представлявано от И.Г. Д. -М. - Изпълнителен директор и
Е.Д.К., чрез пълномощника си юрисконсулт Л.Г., редовно упълномощен с нотариално
заверено пълномощно per. № 12337 от 27.11.2014г. по описа на М.Ш. - Нотариус с район на
действие - СРС, вписана под № 042 в регистъра на Нотариалната камара, съдебен адрес: гр.
Плевен, п.к.5800, ул."Мусала"№ 17,в който изразява становище, че че така депозираната
въззивна жалба е неоснователна, а изложените твърдения за пороци на обжалваното
решение са недоказани.
Моли съда да потвърди изцяло Решение № 260010 от 17.02.2021г. по гр. дело № 403/2021г.
на PC Тетевен. Счита, че съдебният акт е постановен при правилна и законосъобразна
преценка на фактическата и правна обстановка, като напълно съответства на събраните по
3
делото доказателства и спазване на съдопроизводствените правила. Счита, че изводите на
районния съд са изцяло съобразени със законовите постановки и трайната съдебна практика,
което от своя страна води до постановяване на допустим и правилен акт.
Противопоставя се на изцяло на грешния извод на А.Р. С., че "страните са поставени в
неравнопоставено положение с оглед разпределение на доказателствената тежест", а
напротив в цитираното от страна на жалбоподателя Определение 260077/26.10.2020 г. по гр.
д. 403 от 2020, съдът изрично при разпределение на доказателствената тежест в процеса, е
посочил на ответника на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства по
отношение на твърдината от него изправност, изплатил ли е цялото задължение по
кредита;съдът изрично в доклада акцентира за правилата на чл. 146 ГПК и преклузията, след
която губи възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
Счита за неоснователни и необосновани твърденията на жалбоподателя А.Р. С., "че съдът не
е задължил да се представи в оригинал Договор му за кредит, за да прецени неговата
валидност ".
Сочи, че изрично в горепосоченото Определение по описа на PC Тетевен съдът подробно
посочва писмените доказателствата, които допуска и приема, част от които е именно и
процесния Договор за кредит за текущо потребление от 18.04.2018 г., сключен между „Банка
ДСК" ЕАД и ответника.
В провелото се заседание на дата 25.11.2020 г. лично ответникът А.Р. С. е бил запитан от
съда дали приема проекто до клада, в който е разпределена доказателствената тежест и са
приети писмените доказателства и същият е потвърдил положително, че го приема.
Твърди, че в хода на производството, ответникът не е предоставил доказателства, от които
да е видно издължаване на погасителните вноски и/или погасяване на изискуемият остатък
по кредитното задължение. Напротив счита, че представените доказателства от страна на
А.Р. С., а именно договор за кредит за овърдрафт, сключен на 13.10.2008г„ са неотносими и
нерелевантни по спора.
Твърди, че на следващо място съгласно приетата съдебно- счетоводна експертиза, която е
приета и от ответника, без възражения, плащанията на ответника към „Банка ДСК" ЕАД по
кредита, възникнали, съгласно Договор за кредит за текущо потребление от 18.04.2008 г„ са
преустановени на 29.07.2013 г. и кредитът е усвоен изцяло от ответника, което е изрично
потвърдено и в съдебното решение. Сочи, че от приетата по делото съдебно- счетоводна
експертиза, при която вещото лице след като се запознало с материалите по делото и след
извършена проверка, установило по безспорен начин, че сумите, посочени в исковата молба,
са дължими от А.Р. С..
Счита, че в хода на производство с оглед разпределението на доказателствената тежест,
било проведено главно и пълно доказване за уважаване на предявената претенция от страна
4
на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, като в тяхна пълнота, безспорно се потвърдило
наличието на валидно сключен Договор за кредит за текущо потребление от 18.04.2008 г.
между „БАНКА ДСК" ЕАД - кредитор и А.Р. С. - кредитополучател за сумата в размер на 28
000,00 лева, със срок за издължаване - 120 месеца при лихва и други условия, подробно
уговорени с договора за кредит, считано от датата на неговото усвояване, като кредита се
усвоява еднократно и се отчита по сметка № 13851885 с титуляр А.Р. С.. Счита, че е
уговорено, че кредитът се погасява по същата разплащателна сметка, а именно сметка №
13851885 с титуляр А.Р. С. с месечни вноски, дължими на всяко 10-то число от месеца
съгласно погасителен план към Договора и тези обстоятелства са потвърдени категорично и
обосновано в съдебното решение. Твърди и, че изрично в съдебното решение съдът
заключава, "че се касае се за договор със значението на закон за страните, за което няма спор
и приемането на противното означава допускане на неоснователно обогатяване."
Счита, че съгласно приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза категорично се
потвърдило, че кредитът е усвоен еднократно на дата 18.04.2008 г. с превод именно по
разплащателна сметка с титуляр А.Р. С., този факт бил потвърден и в съдебното решение.
Счита, че възраженията на ответната страна, върху които е базирал депозираната пред Вас
въззивна жалба, направени и в отговора на исковата молба и в проведените открити съдебни
заседания са оборени от предоставените писмени доказателства по делото и от приетата по
делото съдебно-счетоводна експертиза и не следва да бъдат кредитирани като основателни
от съда.
Противопоставя се на твърдението на С. относно предоставената молба да бъдем задължени
да представят в оригинал касови ордери - според процесния договор за кредит усвояването и
погасяването става по банков път по посочената в договора банкова сметка, тъй като това се
потвърждава и от заключението на вещото лице. Счита, че след като е усвоен безкасово,
няма въобще касови ордери.
Противопоставя се на исканията за предоставяне на всички договори за кредит между С. и
„Банка ДСК" Ябланица, както и вписан договор за залог на цитираната сметка, искането е
недопустимо, преклудирано и неоснователно.
В заключение смята, че с оглед изобилието от събран доказателствен материал и
изготвените от вещото лице експертиза била доказана основателността на предявения от
„ОТП Факторинг България" ЕАД иск против А.Р. С. и следователно, първоинстанционният
съд, съобразявайки фактическата обстановка и приложените по делото доказателства е
постановил правилно и законосъобразно решение.
Моли съда да остави без уважение въззивната жалба на С. срещу Решение № 260010 от
17.02.2021 г. по гр. дело № 403/2020г. на PC Тетевен, като неоснователна и недоказана.
Моли да потвърди Решение № 260010 от 17.02.2021 г. по гр. дело № 403/2020г. на PC
5
Тетевен, като правилно, допустимо и законосъобразно.
Моли да бъдат присъдени разноските в настоящото производство, в т.ч. юрисконсулстско
възнаграждение в размер на 300 лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК съгласно чл. 25 от
НППП.
В съдебно заседание за въззивника се явява лично и с адв.Найденов, който поддържа
въззивната жалба на изложените в нея основания и моли решението на ТРС да бъде
отменено в атакуваните части и да бъде постановено друго, с което да бъдат отхвърлени
исковете против А.С. и да му бъдат присъдени разноските по делото. Въззивникът заявява,
че не е подписвал договор от дата 18.04.2008 г. и не е получавал сумата от 28 000 лв, като не
дължи и връщането й.
Въззиваемият се представлява в съдебно заседание от юриск.З., която поддържа отговора на
въззивната жалба и изразява становище, че решението на ТРС е правилно и следва да бъде
потвърдено, претендира и присъждане на разноски по делото, но с писмена молба поддържа
отговора и моли решението на ТРС да бъде потвърдено като правилно и да му бдат
присъдени разноските по делото за тази инстанция по представен списък на разноските.
От събраните по гр.д.№403/20 г. на ТРС доказателства, от заключениета на вещите лица С.
П. и Р.М., от обясненията на страните в съдебно заседание, от всички тези доказателства,
преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Ловешки окръжен съд намира, че съдебно решение 260010/17.02.21 г. по гр.д.
№403/20 г. по описа на ТРС, е атакувано в частта, в която в която е осъден А.Р. С. ЕГН
********** от с.******* да заплати на „ОТП Факторинг България“ЕАД с ЕИК ****** със
седалище гр.******* правоприемник на ОТП“Факторинг България“ с ЕИК ***** заличен
търговец, считано от 15.11.2012 г. чрез юрисконсулт С. Р. Зл. със съдебен адрес гр.*****
сумата 9787,52 лв.непогасена по давност част от главница, включена в падежираните към
датата на подаване на исковата молба 28.07.20 г. анюитетни вноски с падежи от 10.08.2015
г. до 18.04.2018 г. вкл. Съгласно погасителен план към договор от 18.04.2008 г. в едно със
законната лихва от датата на подаване на иска 28.07.20 г. до окончателното изплащане на
сумата, сумата от 99,58 лв непогасена по давност възнаградителна лихва, вкл. в
падежираните към датата на подаване на ИМ 28.07.20 г. анюитетни вноски с падеж
10.08.2017 г. до 18.04.2018 г., сумата от 2546,83 лв. непогасена по давност наказателна лихва
по т.19.1 от ОУ към договора за кредит, начислени върху главницата, включена в
анюитетните вноски с падежи 10.08.2015 г. до 18.04.2018 г. Съдът установи, че въззивната
жалба е подадена на 10.03.2021 г. , а съобщението за изготвения съдебен акт е съобщено на
въззивника на 24.02.2021 г. Следователно е спазен, законоустановения в чл. 259, ал.1 от
ГПК, двуседмичен срок и производството е допустимо. Въззивната жалба е редовна, тъй
като отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК и съдът следва да я разгледа по
същество.
6
По делото е представен в оригинал Договор за кредит за текущо потребление от
18.04.2008 год, сключен между кредитора „Банка ДСК”ЕАД, чрез клон Ловеч и
кредитополучателя А.Р. С. от с.****, Лов.обл., съгласно който банката е предоставила на
кредитополучателя кредит за текущо потребление в размер на сумата 28 000 лева. Съгласно
чл.2 на договора срокът за издължаване на кредита е 120 месеца, считано от датата на
неговото усвояване, като в чл.4 е разписано, че кредитът се усвоява чрез разплащателна
сметка №13851885 с титуляр А.Р. С., като кредитът се погасява чрез разплащателна сметка
№13851885 на кредитополучателя с месечни вноски, съгласно погасителен план
/Приложение №1/. Съгласно чл.6 на Договора за кредит падежната дата за издължаване на
месечните вноски е 10-то число на месеца, а съгласно чл.7 кредитът се олихвява с лихвен
процент в размер на 8,45% годишно, при изпълнение на Условията по програма ДСК
Престиж плюс, подробно описани в Приложение №2 към договора. Уговорено е в чл.9, че
кредитът се обезпечава със залог върху парични вземания. Съгласно чл.13 е уговорено, че
кредитополучателят следва да заплаща такси, съгласно Тарифата за лихвите, таксите и
комисионните, които Банка ДСК прилага по извършвани услуги на клиента. Установява се
от чл.12, че неразделна част от този договор са ОУ за предоставяне на кредити за текущо
потребление на ФЛ и извлечение от Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които
„Банка ДСК”ЕАД прилага по извършвани услуги на клиента, които кредитополучателят е
получил и приема с подписването на договора, ОУ и всички приложения по договора
въпроси се прилагат разпоредбите на ЗКИ, Наредбите за прилагането му, и други относими
нормативни актове. Договорът е подписан на страница втора от общо седем от
кредитополучател, без да е посочено имено му и от кредитор, също без да е посочено името
в присъствието на специалист М.В.Й..
Представен по делото е и договор за залог върху вземания по трудово
правоотношение от същата дата 18.04.2008 г. В чл.1 от този договор е посочено, че той се
сключва с цел да бъде обезпечено цялотовземане/главница, лихви и разноски/ на заложния
кедитор по договор за кредит за текущо потребление сключен на 18.04.2008 г. в размер на
28 000 лв. сключен между Банка ДСК ЕАД и С., като съгласно чл.2 ал.1 от договора предмет
на договора е учредяването на залог върху вземанята на залогодателя за трудово
възнаграждение и други вземания по трудовото правоотношение между него и „Златна
Панега“ АД/работодател/, като залогът се учредява върху пълния размер на вземанията по
ал.1, а в ал.3 се посочва, че по нареждане на залогодателя и в съответствие с чл.164 ал.2 от
ЗЗД трудовото възнаграждение и другите плащания по трудовото правоотношение
постъпват по банкова сметка на залогодателя. Посочена е същата банкова сметка, която
фигурира и по договора за кредит. Посочено е, че договорът влиза в сила с подписването му
и има действие до пълнто погаяване на обезпеченото вземане по договора за кредит, освен
ако страните с допълнително споразумение не уговорят друго. В чл. 8 от договора е
посочено, че в случай на неизпълнение от залогодателя на което и да е задължение за
плащане по договора за кредит, заложният кредитор може да събере вземането си от
7
сметката на залогодателя по чл.2 ал.3, за което той дава съгласие с подписване на настоящия
договор. В чл.12 е посочено, че този договор е неразделна част от договора за кредит,
сключен на изписана нечетливо дата с химикал между Банка ДСК ЕАД и А.Р. С.. Този
договор е подписан на страница четвърта от общо седем от залогодател и заложен
кредитор, без да са посочени имената им.
По делото са представени и Общи условия за предоставяне на кредити за текущо
потребление, приложими относно всички видове кредити за текущо потребление, които
Банка ДСК ЕАД предоставя на ФЛ и са неразделна част от съответния договор за кредит. В
т.3.1 от ОУ е посочено, че кредитът се усвоява наведнъж след датата на учредяване на
обезпеченията, предвидени в договора, като според т.3.2 кредитополучателят е длъжен да
извърши усвояването или първото усвояване на кредита в срок до 30 дни, считано от датата
на сключване на договора за кредит и с изтичането на този срок ангажиментът на кредитора
да предостави кредита отпада. Съгласно т.7.1 на ОУ кредитът се олихвява с фиксирана и/или
плаваща лихва, състояща се от базов лихвен процент и надбавка, посочени в договора., а в
т.9.1 е посочено, че освен лихвата ГПР включва таксите, които клиентът дължи на банката,
съгласно чл.24 н.1 и т.3, като размерът на ГПР се посочва в погасителния план към договора
за кредит. Освен това в Раздел IV Погасяване - т.10.1 е предвидено, че дължимите месечни
вноски за лихва и главница се събират служебно на падежната дата от кредитора от авоара
по разплащателната сметка на кредитополучателя, открита в Банка ДСК, като в случай на
просрочие вноските се събират при всяко постъпване на суми по разплащателната сметка до
погасяването му. Съгласно т.19.1 от раздел VII „Отговорности и санкции“ при забава на
плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в договора,
частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент,
увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта и ако кредитополучателят
погаси дължимата месечна вноска до седмия ден след падежната дата, надбавката за забава
не се прилага. В т.19.2 е предвидено, че при допусната забава в плащанията на главница
и/или на лихва над 90 дни, целият непогасен остатък от главницата става предсрочно
изискуем и се олихвява с договорения лихвен процент и с надбавка за забава в размер на 10
процентни пункта. Изрично в чл.20.1 са изброени хипотезите, в които кредиторът има право
да превърне кредита в предсрочно изискуем. Тези ОУ са подписани само на последната
седма страница от С. По делото е представен и погасителен план и ГПР, от които е видно, че
първата погасителна вноскта е на10.05.2008 г, а последната е на 18.04.2018 г., а ГПР е 9,13.
Този погасителен план също е подписан от клиента С. и представител на банката на
последната страница.
На л.85 от делото е приложен договор за кредит овърдрафт, сключен на 13.10.2008
г. между Банка ДСК ЕАД и А.Р. С. от с.****, Ловешка област по силата на който банката
отпуска на С. кредит овърдрафт в размер на 5000 лв. по разплащателна сметка №13851885
за срок от 12 месеца, който изтича на 13.10.2009 г., като кредитът се обезпечава със залог на
вземане. Приложен на л.87 е и договор за залог върху вземания по трудово правоотношение
от 13.10.2008 г. сключен между същите страни с цел да бъде обезпечено цялото вземане на
8
заложния кредитор по договора за кредит за текущо потребление, в размер на 5 000 лв. по
договора от 13.10.2008 г. Подписан е запис на заповед за сумата 5 124,34 лв. от страна на
А.Р. С., като той се е задължил да заплати сумата при предявяване за плащане на 13.10.2009
г. на Банка ДСК ЕАД.
Банка ДСК ЕАД е подала заявление пред ТРС по реда на чл.417 от ГПК за
издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълителен лист, по което е образувано
ч.гр.д.№352/12 г. и е издадена заповед за изпълнение №163/27.06.2012 г., както и изпъл.лист
от същата дата за сумата 24 354,27 лв. В заповедта за изпълнение е посочено, че вземането
произтича от извлечение от счетоводни книги на Банка ДСК ЕАД за сметка №15484589 по
договор за кредит за текущо потребление от 18.04.2008 г.
По делото е приложен договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ по силата
на който на 28.06.2013 г. Банка „ДСК“ ЕАД е прехвърлила на „ОТП Факторинг
България“ЕАД-София вземания по приложение №1 измежду които фигурира и вземането на
А.С. на стойност 26 703,25 лв.
Представено по делото е пълномощно на л.20, с което Банка ДСК ЕАД е
упълномощила ОТП Факторинг ЕАД-София да уведоми от името на банката всички
длъжници по вземанята по кредити, необезпечени с ипотеки от портфейла на регионални
центрове, измежду които и Плевен, които банката е цедирала по договор цесия от 28.06.2013
г.
На 2.09.2013 г. ищецът е уведомил лично и срещу подпис с писмо с обр.разписка л.22
и 23 от делото ответника, че е придобил вземането срещу него от Банка ДСК АД и то към
6.08.2013 г. възлиза на сумата 26 703,25 лв и го кани в 14 дневен срок, считано от датата на
получаване на писмото да преведе дължимата по посочената банкова сметка сума.
На 15.03.2017 г. е била връчена покана за доброволно изпълнение на А.С. от ЧСИ
Р.Д. по образуваното изпъл.д.№20178800400067 по молба на взискателя ОТП Факторинг
България ЕАД въз основа на заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№352/12 г. на ТРС.
Тъй като А.С. е подал възражение на основание чл.414 от ГПК, че не дължи
изпълнение по издадената заповед за изпълнение, тъй като е изпълнил задъложенията си не
е сключвал договор, на който се позовава заявителя, ТРС е указал на последния с
разпореждане от 10.03.2017 г. да предяви иск за установяване на вземането си . След като
това не е сторено е постановено определение от 16.05.2017 г. по ч.гр.д.№352/12 г. по описа
на ТРС, с която на основани ечл.415 ал.2 от ГПК е обезсилена заповед №162 за изпълнение
на парично вземане въз основа на документ по чл-.417 от ГПК от 27.06.2012 г. издадена по
ч.гр.д.№352/12 г. по описа на ТРС и е обезсилен издадения въз основа на тази заповед
изпъл.лист от 27.06.2012 г. Въз основа на това определение ЧСИ Р.Д. е прекратил
производството по изпъл.д. .№20178800400067, видно от съобщение за прекратяване на
изпъл.д.№46 от делото.
9
На 16.03.2017 г. А.Р. е подал жалба до Райнна прокуратера-Тетевен с вх.№376,
срещу неизвестен извършител, в която подробно излага фактическата обстановка по
получаване на кредитите си от Банка ДСК ЕАД и твърдения, че не е подписвал договор на
18.04.2008 г. за кредит в размер на сумата 28 000 лв. и не е получавал такава сума, а някой
недобросъвестно се е възползвал от нея т.е. излага твърдения за документна измама.
На 25.07.2017 г. е издадено постановление за отказ да се образува досъдебно
производство от Районна прокуратура-Тетевен с мотив, че С. е подписал договора за кредит,
и той не отрича този факт, а това, че не си спомня за кредита е очевидно, предвид факта ,че
кредитът е необслужен.
Тъй като ищецът твърди, че не е подписвал този договор за кредит и договора за
залог на дата 18.04.2008 г, с това съдържание, съдът е допуснал назначаване на съдебно
почеркова и техническа експертиза, която е изготвена компетентно от вещо лице С.П.. От
заключението се установява, че числата 18.04. в датата и подписа на „кредитополучател“
върху договор за текущо потребление на банка ДСК от 18.04.2008 г., подписа
на“залогодател“ върху договор за залог въроху вземания по трудово поравоотношение на
банка ДСК от 18.04.2008 г, подписа върху трети лист на ОУ за предоставяне на кредити за
текущо потребление и „подпис на клиента“ върху погасителен план и ГПР са изписани с
еднаква по оптико-физични свойства химикална паста/еднакъв цвят-син, еднакъв нюанс по-
тъмен, съвсем слаба възбуждаща ИЧ луминесценция при 695 nm. Вещото лице е посочило,
че първият подпис на „договарящи страни-кредитор“ върху договор за текущо потребление
на банка ДСК от 18.04.2008 г и подписа на „заложен кредитор“ върху договор за залог върху
вземания по трудово правоотношение на банка ДСК от 18.04.2008 г. са изписани с еднаква
по оптико-физични свойства химикална паста/еднакъв цвят-син, еднакъв нюанс светъл,
силно възбуждаща ИЧ луминесценция при 695 nm/, различна от първата. Според
експертизата годината 2008 в датата, всичкият ръкописен/буквен и цифров/ текст, втори и
трети подписи на „договарящи се страни“ върху договор за текущо потребление на банка
ДСК от 18.04.2008 г. всичкият ръкписен/буквен и цифров/ такст и подписа „за банката“
върху договор за залог върху вземания по трудово правоотношение на банка ДСК от
18.04.2008 г. са изписани с еднакта по оптико-физични свойства химикална паста/ еднакъв
цвят-син, еднакъв нюанс-тъмно син, липса на възбуждаща ИЧ луминесценция при 695 nm,
различна от първата и втората химикални пасти.. Категорично е заключението на вещото
лице, че датата 18.04.2008 г. върху договор за кредит за текущо потребление на банка ДСК
от 18.04.2008 г, и договор за залог въргу вземанята по трудово правоотношение от
18.04.2008 г. на банка ДСК, както и ръкописните/буквени и цифрови/ тестове са изписани от
едно и също лице.
За правилно решаване на спора ТРС е назначил съдебно икономическа експертиза,
изготвена компетентно от в.л.Р.Х.. Настоящата инстанция също е поставила допълнителни
задачи към вещото лице, на които той е отговорил добросъвестно и безпристрастно. От
заключенията на вещото лице се установява, че сумата 28 000 лв по сметка 15484589 е
10
преведена еднократно на 18.04.2008 г. с превод по разплащателна сметка №13851885 с
титуляр А.Р. С. и на същата дата са преведени по сметка №13866059 сумата в размер на
13 821,40 лв. и по сметка 13865987 сумата в размер на 9 214,24 лв с титуляр А.Р. С. и на
основание за превод окончателно погасяване на кредит за текущо потребление. Вещото лице
е установило, че С. е имал и други задължения към банка ДСК към 18.04.2008 г по сметка
13866059 в размер на 13 821,40 лв. и по сметка 13865987 в размер на 9 214,24 лв. В
основното заключение вещото лице е посочило, че постъпилите суми по кредита са общо в
размер на 17 016,56 лв, от които банката е осчетоводила погасяване на 6 648,56 лв.
главница, 9 309,25 лв. лихва и 1 058,75 лв. такси. Според експертизата по делото няма
представени документи за уведомяване на кредитополучателя, че със сумата, постъпила по
разплащателнта сметка №13851885 с титуляр А.Р. С. ще се погасят съществуващите
задължения към банка ДСК. Експертизата е установила, че плащанията към банка ДСК от
А.С. по процесния договор са преустановени на 29.07.2013 г. с вноска от 200 лв, а
неиздължените от договорени 120 погасителни вноски към датата на подаване на исковата
молба 27.07.20 г. са 79 броя. Според вещото лице общият размер на неиздълената главница
възлиза на сумата 9 797,36 лв., а общият размер на редовната лихва, включена в
анюитетните вноски за периода от 10.08.2917 г. до 18.04.2018 г. е 100,02 лв. В заключението
е посочено, че размерът на лихвата с наказателна надбавка от 10% съгласно чл.19 т.1 от ОУ
на договора за периода от 10.08.2017 г. до 27.07.20 г. е 1 411,39 лв.
От така изложените факти настоящата инстанция приема, че е сезирана с осъдителен
иск с пр.основание чл.430 от ТЗ във вр. с чл.99 от ЗЗД, предявен от "ОТП Факторинг
България" ЕАД, който е придобил вземането с договор за цесия от 28.06.2013 г. от Банка
ДСК“АД против длъжника А.Р. С. от с.****, обл.Ловеч.В това производство в тежест на
ищеца е да докаже факта, от който произтича вземането му, а именно, че е сключен договор
за кредит между Банка ДСК“АД и длъжника С., че банката реално е предоставила на
кредитополучателя сумата от 28 000 лв, че длъжникът в уговорения срок не е върнал
дължимата сума и е изпаднал в забава, както и че е валидно сключен договорът за цесия, по
силата на който, ищецът е придобил това вземане и е уведомил за това длъжникът. В казуса
ищецът твърди, че претендира непогасени по давност главница-9 787,52 лв, непогасена по
давност възнаградителна лихва -99,58 лв, непогасена по давност наказателна лихва в размер
на 2 546,83 лв. Настоящата инстанция намира, че тези суми са погасени по давност, тъй
като, както и самият ищец твърди, на дата 2.09.2013 г. длъжникът Седвалинов с писмо с
обр.разписка е уведомен за настъпилата цесия. В писмото освен за цесията, С. е уведомен,
че дължи сумата 26 703,25 лв, т.е. сумата, която се дължи по обявения от банката за
предсрочно изискуем кредит от 18.04.2008 г. Поотделно в табличен вид са посочени и
отделните елементи на задължението- присъдена главница, присъдена лихва, законова лихва
и разноски. Следователно от това писмо длъжникът придобива информация, че цялото
задължение по кредита от 18.04.2008 г. е присъдено и предсрочно изискуемо, след като не е
изтекъл крайният срок за погасяване на кредита-18.04.2018 г. Съдът приема, че с това
уведомително писмо, едновременно за настъпилата цесия длъжникът С. е уведомен и за
11
предсрочната изискуемост на цялото задължение. От тази дата 2.09.2013 година започва да
тече петгодишната погасителна давност за паричното задължение съгласно разпоредбата на
чл.114 от ЗЗД и след изтичането му на основание чл.110 от ЗЗД вземането е погасено по
давност. Следователно на 2.09.2018 г. давността е изтекла и към датата на предявяване на
иска 28.07.2020 г. цялото вземане/главница и лихви/, е било погасено по давност и
твърденията на ищеца, че части от главницата, възнаградителната лихва и наказателната
лихва не са погасени по давност към момента на предявяване на иска е неоснователно. След
като ответникът изцяло оспорова исковете, то той оспорва и тези твърдения на ищеца
досежно непогасяването им по давност въпреки липсата на изрично възражение за изтекла
давност.
Освен това съдът установява, че е ищецът не е доказал наличие на валидно сключен
Договор за кредит за текущо потребление от 18.04.2008 г. между Банка ДСК“АД и А.Р. С.,
предвид оспорване от негова страна на подписване на договор с това съдържание и
съответно твърдение, че не е получил реално такава парична сума. Съдът е задължил "ОТП
Факторинг България" ЕАД да представи оригинала за договора за потребителски кредит, от
който се установява, че е подписан само на 2, 4 и 7 страница от С. и той не оспорва
подписите си. Твърди обаче, че не е подписвал договор за потребителски кредит за сумата
от 28 000 лв. на 18.04.2008 г. и страниците с неговите подписи са използвани от други
договори, които той преди това и след това е сключвал във времето с Банка ДСК ЕАД, но с
различно съдържание. Твърди и, че реално сума от 28 000 лв. не е постъпвала в неговия
патримониум, а банката е рефинансирала други два негови кредита. Това твърдение се
установява и от заключението на съдебно счетоводната експертиза. Вещото лице заявява, че
ищецът не е уведомен за погасяване на другите негови задължения със средствата от този
кредит с дата 18.04.2008 г. В самия договор също липсва договаряне средствата от кредита
да бъдат използвани за погасяване на други задължения на кредитополучателя. Няма данни,
че е имало наличие на просрочени задължения по други кредити от страна на С. и в какъв
размер са били те. Следователно по тези събражения настоящата инстанция счита, че няма
валидно сключен договор за потребителски кредит, който да е подписан от въззивника С. на
дата 18.04.2008 г. и той да е породил съответните правни последици. Кредитополучателят
признава, че е имал и други сключени договори за кредит, но доказателствената тежест за
установяване на техния размер и дали валидно банката е упражнила погаяването им е на
ищеца. Не на последно място вещото лице е установило, че С. не е получавал с касов ордер
парични суми от процесния кредит, а след приспадане на направените парични преводи по
другите две сметки на стойност 13 821,40 лв. и 9 214,24 лв, са останали 4 966,36 лв, за които
няма данни да са получени реално от кредитополучателя. По този начин се установява, че
няма реално получаване на сумата от 28 000 лв. от страна на С. и предявеният иск се явява
не основателен и недоказан и на това основание. След като съдът приема, че процесното
вземане на съществува, то и няма как ищецът да го е придобил посредством сключения
договор за цесия. При положение, че главният дълг не съществува, то недължими остават и
акцесорните вземания за възнаградителна лихва и наказателна лихва върху главницата.
12
С оглед на тези съображения настоящата инстанция счита, че предявените от
ОТП“Факторинг България“ с ЕИК ***** заличен търговец, считано от 15.11.2012 г. чрез
юрисконсулт С. Р. Зл. със съдебен адрес гр.***** против А.Р. С. ЕГН ********** от
с.******* да заплати на „ОТП Факторинг България“ЕАД с ЕИК ****** със седалище
гр.******* правоприемник на ОТП“Факторинг България“ с ЕИК ***** заличен търговец,
считано от 15.11.2012 г. чрез юрисконсулт С. Р. Зл. със съдебен адрес гр.***** искове с
правно основание чл.430 от ТЗ във вр. с чл.99 от ЗЗД за заплащане на сумата 9787,52
лв.непогасена по давност част от главница, включена в падежираните към датата на
подаване на исковата молба 28.07.20 г. анюитетни вноски с подежи от 10.08.2015 г. до
18.04.2018 г. вкл. съгласно погасителен план към договор от 18.04.2008 г. в едно със
законната лихва от датата на подаване на иска 28.07.20 г. до окончателното изплащане на
сумата сумата от 99,58 лв непогасена по давност възнаградителна лихва, вкл. в
падежираните към датата на подаване на ИМ 28.07.20 г. анюитетни вноски с падеж
10.08.2017 г. до 18.04.2018 г., сумата от 2546,83 лв. непогасена по давност наказателна лихва
по т.19.1 от ОУ към договора за кредит, начислени върху главницата, включена в
анюитетните вноски с падежи 10.08.2015 г. до 18.04.2018 г са неоснователни и недоказани и
следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на процеса и поради несъвпадане на правните изводи на ЛОС, с тези
на ТРС, отразени в атакуваното решение №260010/17.02.21 г. постановено по гр.д.№403/20
г., последното следва да бъде отменено като неправилно в частта, с която е осъден А.Р. С.
ЕГН ********** от с.******* да заплати на „ОТП Факторинг България“ЕАД с ЕИК ******
със седалище гр.******* правоприемник на ОТП“Факторинг България“ с ЕИК *****
заличен търговец, считано от 15.11.2012 г. чрез юрисконсулт С. Р. Зл. със съдебен адрес
гр.***** сумата 9787,52 лв.непогасена по давност част от главница, включена в
падежираните към датата на подаване на исковата молба 28.07.20 г. анюитетни вноски с
подежи от 10.08.2015 г. до 18.04.2018 г. вкл. съгласно погасителен план към договор от
18.04.2008 г. в едно със законната лихва от датата на подаване на иска 28.07.20 г. до
окончателното изплащане на сумата, 99,58 лв непогасена по давност възнаградителна лихва,
вкл. в падежираните към датата на подаване на ИМ 28.07.20 г. анюитетни вноски с падеж
10.08.2017 г. до 18.04.2018 г., сумата от 2546,83 лв. непогасена по давност наказателна лихва
по т.19.1 от ОУ към договора за кредит, начислени върху главницата, включена в
анюитетните вноски с падежи 10.08.2015 г. до 18.04.2018 г. и е осъден А.Р. С. ЕГН
********** от с.******* да заплати на „ОТП Факторинг България“ЕАД с ЕИК ****** със
седалище гр.******* правоприемник на ОТП“Факторинг България“ с ЕИК ***** заличен
търговец, считано от 15.11.2012 г. чрез юрисконсулт С. Р. Зл. със съдебен адрес гр.*****
разноски по делото 556,44 лв. за ДТ , 300 лв. за ССЕ и 150 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, като вместо него следва да бъде постановено отхвърляне на предявените от
ОТП“Факторинг България“ с ЕИК ***** заличен търговец, считано от 15.11.2012 г. чрез
юрисконсулт С. Р. Зл. със съдебен адрес гр.***** против А.Р. С. ЕГН ********** от
с.******* искове с правно основание чл.430 от ТЗ във вр. с чл.99 от ЗЗД за заплащане на
13
сумата 9787,52 лв.непогасена по давност част от главница, включена в падежираните към
датата на подаване на исковата молба 28.07.20 г. анюитетни вноски с падежи от 10.08.2015
г. до 18.04.2018 г. вкл. съгласно погасителен план към договор от 18.04.2008 г. в едно със
законната лихва от датата на подаване на иска 28.07.20 г. до окончателното изплащане на
сумата от 99,58 лв непогасена по давност възнаградителна лихва, вкл. в падежираните към
датата на подаване на ИМ 28.07.20 г. анюитетни вноски с падеж 10.08.2017 г. до 18.04.2018
г., сумата от 2546,83 лв. непогасена по давност наказателна лихва по т.19.1 от ОУ към
договора за кредит, начислени върху главницата, включена в анюитетните вноски с падежи
10.08.2015 г. до 18.04.2018 г са неоснователни и недоказани .
Има претенция за присъждане на разноски по делото от страна на въззивника, които
са в размер на общо за двете инстанции на 1078,22 лв и на основание чл.78 л.1 от ГПК
следва да бъде уважена.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като неправилно решение №260010/17.02.21 г. постановено по гр.д.
№403/20 г., по описа на ТРС в частта, с която е осъден А.Р. С. ЕГН ********** от
с.******* да заплати на „ОТП Факторинг България“ЕАД с ЕИК ****** със седалище
гр.******* правоприемник на ОТП“Факторинг България“ с ЕИК ***** заличен търговец,
считано от 15.11.2012 г. чрез юрисконсулт С. Р. Зл. със съдебен адрес гр.***** сумата
9787,52 лв.непогасена по давност част от главница, включена в падежираните към датата на
подаване на исковата молба 28.07.20 г. анюитетни вноски с подежи от 10.08.2015 г. до
18.04.2018 г. вкл. съгласно погасителен план към договор от 18.04.2008 г. в едно със
законната лихва от датата на подаване на иска 28.07.20 г. до окончателното изплащане на
сумата сумата от 99,58 лв непогасена по давност възнаградителна лихва, вкл. в
падежираните към датата на подаване на ИМ 28.07.20 г. анюитетни вноски с падеж
10.08.2017 г. до 18.04.2018 г., сумата от 2546,83 лв. непогасена по давност наказателна лихва
по т.19.1 от ОУ към договора за кредит, начислени върху главницата, включена в
анюитетните вноски с падежи 10.08.2015 г. до 18.04.2018 г. и е осъден А.Р. С. ЕГН
********** от с.******* да заплати на „ОТП Факторинг България“ЕАД с ЕИК ****** със
седалище гр.******* правоприемник на ОТП“Факторинг България“ с ЕИК ***** заличен
търговец, считано от 15.11.2012 г. чрез юрисконсулт С. Р. Зл. със съдебен адрес гр.*****
разноски по делото 556,44 лв. за ДТ, 300 лв. за ССЕ и 150 лв, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените от ОТП“Факторинг
България“ с ЕИК ***** заличен търговец, считано от 15.11.2012 г. чрез юрисконсулт С. Р.
14
Зл. със съдебен адрес гр.***** против А.Р. С. ЕГН ********** от с.******* искове с правно
основание чл.430 от ТЗ във вр. с чл.99 от ЗЗД за заплащане на сумата 9787,52 лв.непогасена
по давност част от главница, включена в падежираните към датата на подаване на исковата
молба 28.07.20 г. анюитетни вноски с падежи от 10.08.2015 г. до 18.04.2018 г. вкл. съгласно
погасителен план към договор от 18.04.2008 г. в едно със законната лихва от датата на
подаване на иска 28.07.20 г. до окончателното изплащане на сумата от 99,58 лв непогасена
по давност възнаградителна лихва, вкл. в падежираните към датата на подаване на ИМ
28.07.20 г. анюитетни вноски с падеж 10.08.2017 г. до 18.04.2018 г., сумата от 2546,83 лв.
непогасена по давност наказателна лихва по т.19.1 от ОУ към договора за кредит, начислени
върху главницата, включена в анюитетните вноски с падежи 10.08.2015 г. до 18.04.2018 г.
ОСЪЖДА „ОТП Факторинг България“ЕАД с ЕИК ****** със седалище
гр.******* правоприемник на ОТП“Факторинг България“ с ЕИК ***** заличен търговец,
считано от 15.11.2012 г. чрез юрисконсулт С. Р. Зл. със съдебен адрес гр.***** да заплати на
А.Р. С. ЕГН ********** от с.******* сумата 1078,22 лв разноски по делото.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщението пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15