№ 31
гр. С., 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивайло Хр. Родопски
при участието на секретаря Даниела Бл. Ангелова
като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Търговско дело №
20211800900213 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Г. ИВ. П., ЕГН **********, гр.Е.П., бул.“Н.“ №*, Д. ИВ. БЛ., ЕГН **********, село
Д., Софийска област, ул.“В.Л.“ № 2 и ИВ. В. П., ЕГН **********, гр.Е.П., бул.“Н.“ №*, чрез
пълномощника си адвокат Д.Н. от САК са предявили срещу „Д.-О.З.“ ЕАД, ЕИК********,
гр.С., бул.“В.“ №* Б обективно и субективно кумулативно съединени искове, с правно
основание чл.432, ал. 1 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД и чл. 497, ал. 1, т.2 КЗ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за
заплащане на сумите от по 85 000.00 /осемдесет и пет хиляди/ лева, за всеки от тримата
ищци, представляващи обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди - болки и
страдания от смъртта на И.Г. П., баща на първите двама ищци и син на третата, причинена
при ПТП, възникнало на 04.07.2020г. на път 81029, км. 10+900, в землището на гр. Б., между
велосипед управляван от И.Г. П. и застрахован при ответника л.а. „Ауди 80“ с peг. №РВ
2277 АХ, управляван от И.М. Р., ведно с лихвата за забава върху всяка от сумите, считано от
29.08.2021 година – датата, следваща дата на изтичане на 3-месечния срок за произнасяне до
окончателното изплащане на присъдените суми.
Претендират се и направените по делото разноски и заплащане на адвокатско
възнаграждение на осн. чл.38, ал.2 от ЗА за предоставена на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА
безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по делото от адв. Н. от САК.
В исковата молба се твърди, че на 04.07.2020 г., И.М. Р., ЕГН **********, потеглил с
притежавания от него автомобил „Ауди 80“, с peг. № РВ 2277 АХ по път № 81029 от гр. Б.
към хижа „Ком“. Около 10:55 ч., в района на км. 10 + 900 от пътя, се придвижвал по прав
участък от пътното платно, като малко след това пътят се отклонявал в лява посока,
1
образувайки завой. В този район движението било двупосочно, пътното платно било със
ширина от 3,50 м., без неравности, като въпреки, че автомобилът „Ауди 80“ бил с ширина от
1,70 м., водачът Р. го управлявал в лявата част на пътното платно, на отстояние от 20 см. от
левия банкет, спрямо посоката му на движение. По същото време и по същия път, но в
обратна посока - от хижа „Ком“ към гр. Б. - се придвижвал И.Г. П., управлявайки велосипед
„Трек“. В момента, в който велосипедистът излязъл от горепосочения ляв завой (считано
спрямо посоката на движение на автомобил „Ауди 80“) и станал видим за водача лекия
автомобил, последният предприел едновременно аварийно спиране и отклонение на
управлявания от него автомобил в дясна посока. При извършването на тази маневра от
страна на водача, автомобилът се установил на пътното платно, заемайки цялата му ширина.
В резултат на това, управляваният от И.Г. П. велосипед се блъснал в предната част на лекия
автомобил „Ауди 80“, след което тялото на пострадалия се плъзнало върху предния капак на
автомобила, блъснало се в предното му панорамно стъкло, продължило движението си над
покрива на автомобила и паднало на пътното платно зад него. Вследствие на така
реализираното пътнотранспортно произшествие И. П. претърпял множество телесни травми.
Бил откаран от екип на спешна помощ за лечение в болнично заведение и малко по - късно
през същия ден починал.
Ищците твърдят, че вина за настъпилото произшествие имал водачът на л.а. „Ауди
80“ с peг. №РВ 2277 АХ, И.М. Р., който не съобразил поведението си с правилата на ЗДвП и
виновно реализирал ПТП, с което причинил смъртта И.Г. П..
За настъпилото ПТП и по случая било образувано наказателно производство срещу
водача И.М. Р., приключило с присъда от 30.06.2021 г. по НОХД № 110 / 2021 г. по описа на
Окръжен съд М., влязла в сила на 16.07.2021 г. С посочената присъда, И. Р. е бил признат за
виновен в това, че на 04.07.2020 г., при управление на лек автомобил „Ауди 80“, с peг. № РВ
2277 АХ, нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл. 15, ал. 1 от
Закона за движение по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на И.Г. П..
Ищците твърдят, че към момента на настъпване на процесното ПТП, отговорността за
вреди, свързани с притежаването и използването на лекия автомобил „Ауди 80“, с peг. № РВ
2277 АХ, е била покрита от ответното дружество, по силата на задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективирана в Застрахователна полица
BG/06/120001530636, с период на валидност от 24.06.2020г. до 23.06.2021 г.
Ищците Г.П. и Д.Б. в качеството си на деца и И.П. като майка на починалия И.Г. П.,
на 25.05.2021 г., предявили писмена претенция към ответника за изплащане на
застрахователни обезщетения, в размер на по 150 000 лева, за претърпените от всеки един от
тях, вследствие от смъртта на техния родственик, неимуществени вреди. В отговор на
предявената претенция, били уведомени от ответника, че претърпените от тях
неимуществени вреди са оценени в размер на от по 65 000 лв. за всеки един от тях, които
суми впоследствие им били и заплатени.
Ищците поддържат, че в случая е налице хипотезата на чл. 498, ал. 3, предл. последно
от КЗ, тъй като не са съгласни с размера на изплатените им обезщетения.
2
Считат, че справедливият размер на обезщетенията за неимуществените вреди,
претърпени от всеки един от тях е в претендирания към ответника с писмената претенция
размер от по 150 000 лв., поради което и че ответникът дължи допълнително над
изплатените суми от по 65 000 лв. още по 85 000 лв. в полза на всеки един от ищците. В
подкрепа на така наведеното твърдение, ищците излагат следното:
Г.П. и Д.Б. твърдят, че са претърпели и ще продължават да търпят още дълго време
силни душевни болки и страдания в резултат от нелепата и внезапна смърт на своя
баща.Твърдят, че баща им И. П. е бил неизменна част от живота им в продължение на
повече от 37 години, което още повече засилвало болката от неговата липса. През тези
години между ищците Г.П., Д.Б. и баща им били изградени силни чувства на обич,
привързаност и взаимопомощ, характерни за отношенията между баща и деца. Твърдят, че
баща им е бил жизнен, здрав и енергичен, който се ползвал с авторитета на много
трудолюбив човек и е бил морална опора и пример за тях. Редовно общували помежду си и
прекарвали много време заедно, поради което преживявали преждевременната смърт на
баща си много тежко и към момента. Не можели да се отърсят от преживения шок.
Ищцата И.П. също претърпяла и продължава да търпи силни душевни болки и
страдания в резултат от внезапната и нелепа смърт на своя син. Посрещнала изключително
тежко новината за смъртта на сина си, тъй като загубата на дете, независимо от неговата
възраст, е най - голямата и тежка психическа травма, която един родител може да понесе.
Твърди, че тази загуба е несравнима с каквото и да е друго нещастие и болката от нея остава
за цял живот. Поради обстоятелствата, че ищцата била вдовица, а синът й И. П. е бил
нейното единственото останало живо дете, допреди своята смърт, тази загуба се изостряла
още повече. Ищцата твърди, че е разчитала и в материално отношение на сина си, който е
получавал трудови доходи, с които я е подпомагал финансово. След смъртта на сина си се
затворила в себе си и вече не била същият човек, който е била преди. Изпитвала и ще
продължава да изпитва душевни мъки и страдания поради нелепата и трагична загуба на
своя син и ще бъде лишена от неговата синовна обич и материална подкрепа, на които е
разчитала, за да изживее спокойно старините си.
С отговора ответникът оспорва исковете както по основание, така и по
размери.
Не оспорва наличието на валидно към момента на събитието застрахователно
правоотношение по застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен
между „Д.-О.З.“ ЕАД и собственика на л.а. „Ауди 80“ с peг. № РВ2277АХ.
Оспорва описания в исковата молба механизъм на настъпилото ПТП.
Твърди, че водачът на л.а. „Ауди 80“ с peг. № РВ2277АХ - И.М. Р. не е единственият
виновен за настъпване на процесното произшествие.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия И.Г. П.. Твърди, че е налице виновно и противоправно поведение от негова
3
страна, че в качеството си на велосипедист същият е нарушил редица разпоредби от Закона
за движение по пътищата и ППЗДвП, като се е движил с несъобразена скорост, намирал се е
на трасето, без да трябва да е там и високата му скорост на движение не е позволила да
предприеме каквото и да е спасителна маневра. Ответникът твърди още, че пострадалия не е
съобразил поведението си с останалите участници в движението и не се е убедил, че няма да
създаде опасност за тях и за себе си. С оглед на така наведените твърдения относно
поведението на пострадалия, неправилното му движение по пътното платно, ответникът
счита, че приносът му за настъпването на вредоносния резултат е преимуществен.
Поддържа, че размерът на обезщетението за неимуществени и имуществени вреди следва да
бъде значително намален и че изплатеното обезщетение в размер на по 65 000 лева за всеки
от ищците в компенсира в пълна степен претърпените от тях болки и страдания.
Отделно от изложеното, ответникът твърди, че принос за вида и степента на увредите
у пострадалия имат и външни фактори свърза ни с общото здравословно състояние на
пострадалия, неговата възраст и наличието на съпътстващи заболявания, които допринесли
за фаталния изход.
На следващо място в отговора, ответникът оспорва наведените от ищците твърдения
за търпените неимуществени вреди, с доводи, че не са представени доказателства в тази
насока. Твърди, че децата на починалия не са живели в едно домакинство с него и че
срещите им са били спорадични.
Ответникът оспорва предявените искове и по размер, като силно завишен и
недоказан. Твърди, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди не е
съобразено с прогласения в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост, със
съдебната практика в сходни случаи и със социално - икономическата обстановка в
страната.
Ето защо, ответникът намира исковете за изцяло неоснователни и недоказани. Счита
за неоснователно и искането за присъждане на лихва.
Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани, както
и да бъде отчетено наличието на значителен принос за настъпване на вредоносния резултат
от страна на пострадалия, съобразно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди да бъдат взети предвид всички релевантни
обстоятелства, съобразно чл. 52 от ЗЗД. Претендира се присъждане на направените по
производството съдебно-деловодни разноски, включително и възнаграждение за
процесуално представителство, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Ответникът не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ с водача на л.а. „Ауди 80“ с peг. № РВ 2277 АХ към
04.07.2020г.
Прави доказателствени искания за допускане на гласни доказателства чрез разпит на
един свидетел при режим на призоваване, за установяване на механизма на ПТП, а именно
водачът на л.а. „Ауди 80“- И.М. Р. и за допускане на съдебна автотехническа експертиза, със
4
задачи формулирани в отговора, като вещото лице по АТЕ, да работи след разпита на
свидетеля – очевидец, поискан от ответника.
В проведеното обаче открито съдебно заседание на 08.03.2022 година съдът отмени
определението си за насрочване на делото в частта, с която е допуснал на ответника тези
доказателствени искания, поради незаплащане от негова страна на депозитите за
призоваване на свидетеля и за изготвяне на САТЕ. Също така ответникът не се яви, редовно
призован, без да посочи причини за неявяването си и без да е направил своевременно
писмени искания в тази насока.
Софийският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги
обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :
За безспорно между страните е прието наличието на действаща към датата на ПТП
(04.07.2020 година) задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с водача на л.а.
„Ауди 80“ с peг. №РВ 2277 АХ.
Съдът приема, че изключителна вина за настъпилото пътно-транспортно
произшествие имал водачът на л.а.„Ауди 80“ с peг. №РВ 2277 АХ, И.М. Р., който не
съобразил поведението си с правилата на ЗДвП и виновно реализирал ПТП, с което
причинил смъртта И.Г. П.. За настъпилия пътен инцидент било образувано наказателно
производство срещу водача И.М. Р., приключило с осъдителна присъда от 30.06.2021 г., по
НОХД № 110 / 2021 г., по описа на Окръжен съд - М., влязла в сила на 16.07.2021 година, с
която подсъдимият И. Р. бил признат за виновен в това, че на 04.07.2020 г., при управление
на лек автомобил „Ауди 80“, с peг. № РВ 2277 АХ, нарушил правилата за движение по
пътищата, регламентирани в чл. 15, ал. 1 от Закона за движение по пътищата и по
непредпазливост причинил смъртта на И.Г. П..
От показанията на свидетелите Е. П. (майка на първите двама ищци и бивша съпруга
на починалия наследодател на ищците, респ. снаха на третата ищца) и Ц.Б. (съпруг на
втората ищца) става ясно, че преди смъртта на И.Г. П., ЕГН **********, същият живеел с
майка си – ищцата И.П., като се грижел за нея, а сина му Г.П. и дъщеря му Д.Б. не живеели с
него, но общували и комуникирали активно, като между всички тях съществували
отношения на взаимна привързаност, обич, уважение и грижи. Преди трагичната кончина
починалият баща и син на ищците се намирал в отлично здравословно състояние, бил на 61
годишна възраст, активен колоездач, в добра спортна форма, като ПТП настъпило именно
през време на колоездачен пробег. Ищците приели много тежко смъртта на техния
баща/син, като и към настоящия момент продължават да скърбят силно за него.
При така установената фактическа обстановка съдът възприе следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380, а именно –
5
лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция, като с предявяването на претенцията
следва да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат
плащанията от страна на застрахователя. Когато с претенцията са представени всички
доказателства по чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе в срок до 15
работни дни – чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички доказателства се прилага
срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-
дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, като
застрахователят следва окончателно да се произнесе, като или определи и изплати размера
на обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато : а)
отказва плащане, или б) основанието на претенцията не е било напълно установено, или в)
размерът на вредите не е бил напълно установен.
Съгласно разпоредбата на чл.409 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за
забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл.405 от КЗ,
освен в случаите на чл.380, ал.3 от КЗ – непредставяне на данни за банкова сметка. Срокът
не може да е по-дълъг от срока по чл.108, ал.1-3 или ал.5 от КЗ, като в случаите по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, когато не са представени
всички доказателства по чл.106 от КЗ, се прилага срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – тримесечен,
приложим за настоящия казус.
В настоящия случай допустимостта на предявения иск, съгл. разпоредбата на чл.498,
ал.3 от КЗ бе установена с представената наличието на действаща към датата на ПТП
(04.07.2020 година) задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с водача на л.а.
„Ауди 80“ с peг. №РВ 2277 АХ полица BG/06/120001530636, с период на валидност от
24.06.2020 година до 23.06.2021 година, както и с предявената писмена застрахователна
претенция по чл.380, ал.1 от КЗ на ищците от 25.05.2021 година, по която застрахователят –
ответник им е изплатил три суми по 65 000 лева – на всеки един от тях за причинените
неимуществени вреди от смъртта на техния баща и син, в резултат на ПТП.
По основателността на предявените искове съдът намира следното :
С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на
пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на
прекия причинител, като отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по
обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по
горния ред е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител –
застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
В настоящия случай съдът счита за безспорно установено от събраните гласни и
писмени доказателства, обсъдени по-горе, че причината за настъпването на описаното с
6
исковата молба ПТП са били субективните действия на застрахования при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите водач на л.а.„Ауди 80“ с peг.
№РВ 2277 АХ, управляван от И. Р., осъден за това и с влязла в сила присъда по НОХД, и че
в резултат на настъпилото ПТП са получени подробно описаните в исковата молба и в
осъдителната присъда на ОС-М. травматични увреждания, които се намират в пряка
причинно-следствената връзка с настъпилата смърт на наследодателя на ищците.
Недоказани се явяват възраженията на ответника за наличие на съпричиняване по
чл.51, ал.2 от ЗЗД за настъпване на вредоносния, летален изход от процесното ПТП и за
различен механизъм на реализиране на ПТП, тъй като в тази насока същият не се възползва
от предоставената му от съда възможност да установи чрез извършване на САТЕ и разпит на
допуснат свидетел осъществяване на твърдените с отговора на исковата молба
обстоятелства, свързани с други инвокирани причини от тези, изложени в исковата молба и
в осъдителната присъда за настъпване на вредоносния резултат, начинът на осъществяване
на ПТП и получените смъртоносни травматични увреждания от починалото лице. Ето защо
така предявеният иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане на обезщетение
за причинени неимуществени вреди, се явява изцяло доказан по основание и размер.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. При определяне на обезщетението се съобразяват
характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното
неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на увреденото лице.
В настоящия случай неимуществените вреди са във формата на емоционални и психически
болки и страдания, нанесени на ищците в резултат от причинената смърт на бащата на
първите двама ищци и син на третата ищца при пътния инцидент, по изключителна вина на
водача на лекия автомобил „Ауди 80“ И. Р.. Починалият живеел с майка си, за която
полагал грижи, комуникирал редовно със сина и дъщеря си, като всички заедно се намирали
в отлични взаимоотношения на обич, уважение и силна привързаност. Починалият
колоездач се намирал в отлично здравословно състояние преди ПТП, причинило смъртта му.
От този ден и към момента ищците изпитват постоянна скръб, преживяват тежко и трудно
загубата на любимият им баща и син.
Горното налага извода, че така установените неблагоприятни проявления на
причинените на ищците увреждания налагат определяне на обичайния определян в
практиката на съдилищата размер на обезщетението за сходни претърпени неимуществени
вреди, което следва да допринесе за репатриране на неблагоприятните последици от
увреждащото събитие в техния патримониум, а именно – обезщетение в размер на по
150000,00 (сто и петдесет хиляди) лева за всеки един от тях. Тъй като вече застрахователят-
ответник им е заплатил по 65 000 лева, същият следва да бъде осъден да им заплати
определената от съда и дължима разлика от по 85 000 лева на човек или общо – 255 000
лева.
Върху присъдената сума от 255 000 лева, на осн. чл.409 от КЗ съдът следва да
присъди и законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение,
7
считано от датата на изтичане на тримесечния срок, тъй като претенцията до застрахователя
е заведена на 25.05.2021 година (тогава е била изпратена по пощата, като е била получена от
застрахователя – ответник на 28.05.2021 година), дължимата лихва следва да се присъди от
26.05.2021 година, но тъй като ищецът я претендира от по-късен момент - 29.08.2021 година,
до окончателното й изплащане, съдът следва да се съобрази.
По отношение на държавните такси и разноски :
Тъй като ищците са освободени от заплащане на такси и разноски по настоящото
производство, с оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да се
осъди да заплати по сметка на съда дължимата държавна такса върху уважения размер на
иска – ДТ в размер на 10200.00 лева.
Видно от представените договори за правна помощ, сключени между тримата ищци и
адвокат Д.Н. от САК, същите са за оказване, на осн.чл.38, ал.1, т.2 от ЗА на безплатна
адвокатска помощ за процесуално представителство по делото, на осн. чл.38, ал.2 от ЗА
съдът следва да определи размер на адвокатското възнаграждение съобразно правилата на
чл.36, ал.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения – в общ размер на 6630,00 лева /минималният размер по чл.7,
ал.2, т.5 при уважен интерес от 255000,00 лева – 3530 лева + 3100 лева (155000,00 лева х
2%)/, като осъди ответника да я заплати на пълномощника, осъществил безплатното
процесуално представителство, съобразно уважената част от иска.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл.432, ал.1 и чл.409 от КЗ „Д.-О.З.“ ЕАД, ЕИК********, гр.С.,
бул.“В.“ №* Б да заплати на Г. ИВ. П., ЕГН **********, гр. Е.П., бул.“Н.“ №*, Д. ИВ. БЛ.,
ЕГН **********, село Д., Софийска област, ул.“В.Л.“ № 2 и ИВ. В. П., ЕГН **********,
гр.Е.П., бул.“Н.“ №* общата сума от 255000,00 /двеста петдесет и пет хиляди/ лева (по 85
000.00 /осемдесет и пет хиляди/ лева) за всеки един от тримата ищци), представляващи
обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на
И.Г. П., баща на първите двама ищци и син на третата, причинена при ПТП, възникнало на
04.07.2020 година, на път 81029, км. 10+900, в землището на гр. Б., между велосипед,
управляван от И.Г. П. и застрахован при ответника л.а.„Ауди 80“, с peг. №РВ 2277 АХ,
управляван от И.М. Р., ведно с лихвата за забава върху всяка от сумите, считано от
29.08.2021 година – датата, следваща тази на изтичане на 3-месечния срок за произнасяне до
окончателното изплащане на присъдените суми.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.6 от ГПК „Д.-О.З.“ ЕАД, ЕИК********, гр.С., бул.“В.“
№* Б да заплати по сметка на Софийски окръжен съд сумата от 10200.00 /десет хиляди и
двеста/ лева, съставляващи дължима за производството по делото държавна такса.
ОСЪЖДА на осн. чл.38, ал.2 от ЗА „Д.-О.З.“ ЕАД, ЕИК******** да заплати на
адвокат Д.Н. от Софийска адвокатска колегия сумата от 6630,00 /шест хиляди шестстотин и
8
тридесет/ лева, съставляваща определено от съда по реда на чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско
възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
9