В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЖ, в закрито заседание
на 04.04.2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Костадинова
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Данаилова
Владимир Вълков
като разгледа докладваното от съдия Вълков гр.д.
№ 2878 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.
435 и сл. ГПК.
Предмет на разглеждане е
жалба от „З.Б.В.И.Г. срещу постановление за разноски от 18.01.2021 г. по
изпълнително дело № 20218510400050, с което ЧСИ М.П.е отказал да намали
приетото в изпълнителното производство възнаграждение за адвокат до сумата от
200 лв. Застъпен е довод, че размерът на приетото възнаграждение е несъответен
на единственото осъществено от процесуалния представител на взискателя действие
– да подаде молба за образуване на изпълнително дело, предприето при
пренебрегнато предложение на длъжника да плати доброволно. Сочи, че длъжникът е
публично застрахователно дружество и банковите му сметки, върху които
процесуалният представител на ответника е насочил изпълнение, са известни.
Смята, че съдът не е обвързан от предвидения минимален размер на адвокатските
възнаграждения, позовавайки се на решение на СЕС от 23.11.2017 г. присъединени
дела С-427/16 и С-428816 г., а възнаграждението следва да бъде съобразено с
фактическата и правна сложност на конкретното производство. Сочи, че
присъденото обезщетение е изплатено след запознаване с първоинстанционното
решение, последвало получената покана за доброволно изпълнение. Застъпва и
довод, че § 2 от Наредбата не почива на законовата делегация. Иска се
постановлението да бъде отменено, а разноските да бъдат ограничени до сумата от
200 лв.
Взискателката в
изпълнителното производство – „ЗД Б.И.“ АД, не изразява становище по жалбата.
В мотивите ЧСИ Н.М. е
посочено, че определеното възнаграждение е съобразено с минималните размери по
чл. 10 т. 1 и т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, наричана впоследствие Наредбата и начислен върху нея ДДС.
Застъпена е теза, че редукцията е ограничена от предвидения минимален размер, а
на адвоката са възложени както действията по образуване на изпълнителното дело,
така и процесуално представителство, защита и съдействие, насочени към
удовлетворяване на вземането. Смята, че при сключване на договора обемът на
работата е неизвестен, а предвид липсващото изпълнение при влизане в сила на
изпълнителното основание длъжникът е дал повод за завеждане на изпълнително
дело срещу него.
Жалбата е подадена в
предписания от закона срок от лице с признат интерес да инициира настоящото
производство срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител –
постановление за разноските. Следващата се държавна такса е внесена. Това
определя правото на жалба като надлежно упражнено.
Като обсъди наведените в
процеса доводи досежно подлежащото на обжалване действие настоящият състав
намира следното.
Изпълнителното
производство е образувано по молба, подадена от адв. М.Г.като пълномощник на ЗД
Б.И. АД с искане да бъдат събрани от З. „Б.В.И.Г.“ АД сумите 1867,02 лв. –
главница, законна лихва върху главницата от 12.06.2019 г., 301,84 лв. мораторна
лихва за периода от 07.11.2017 г. до 11.06.2019 г. и 289,89 лв. разноски.
Изпълняемото право е удостоверено с изпълнителен лист, издаден на 29.06.2020
г., а изпълнителното производство е инициирано на 07.01.2021 г. От представения
договор за правна защита и съдействие се установява заплатено възнаграждение в
размер на 350 лв.
Поканата за доброволно
изпълнение е изпратена с пощенски оператор на 11.01.2021 г. и е връчена на
12.01.2021 г.
Подаденото от длъжника
възражение срещу приетото възнаграждение за адвокат е оставено без уважение с
аргумент, че минималният размер по чл. 10 т. 1 и т. 2 от Наредбата възлиза на
350 лв. без ДДС и на 420 лв. с ДДС.
Жалбоподателят не
твърди, а и по делото не се установява
да е извършено плащане в срока за доброволно изпълнение, изтекъл на 26.01.2021
г.
При така установената
фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:
Отговорността за
разноски и в рамките на изпълнителното производство се опира на породена вреда
в резултат на укоримо поведение на длъжника. Паричното задължение е носимо,
поради което и надлежното му изпълнение изисква проявена инициатива от
длъжника. Влязлото в сила съдебно решение еднозначно утвърждава задължението за
плащане. Бездействието на длъжника да стори това доброволно, го ангажира да
възстанови и направените от кредитора допълнителни разноски за принудителното
събиране на вземането – арг. от чл. 79 ГПК.
Жалбоподателят не твърди да е обжалвал разпореждането за издаване на
изпълнителен лист , предпоставка за което е констатацията от решаващия съд, че
решението е връчено на страните по делото и срокът за обжалването му е изтекъл.
При това обстоятелство твърдяната неяснота за предмета на задължението е
необоснована.
Адвокатската защита е
присъщ разход за всяка процедура, призвана да осигури реализация на накърнени
блага. За разлика от всички други разходи възнаграждението на адвокат предхожда
развитието на производството. Процесуалният закон определя производството по
принудително изпълнение като двуфазно. С тази особеност може да бъдат обяснени
и диференцираните минимални размери на следващото се адвокатско
възнаграждение.В рамките на гарантирания от закона срок за доброволно
изпълнение принудата като средство за реализация на подлежащото на изпълнение
притезание е изключена. От тази гледна точка и ангажиментите на адвоката са
предопределени по съдържание и са ограничени във времето. При обективно предначертания
обем от ангажимент логично следва и предписанието на чл. 10 т. 1 от Наредбата –
предвидена е сумата от 200 лв. Съдебният изпълнител дължи да очертае обема на
дължимото в това число и размера на приетото в изпълнителното производство
адвокатско възнаграждение. Съдебният изпълнител е обвързан от правилото на чл.
78 ал. 5 ГПК, поради което и редукция на възнаграждението е възможна само при
възражение от страна на длъжника и наличие на предписаните от закона
предпоставки. Затова и съдебният изпълнител следва да редуцира авансово
заплатеното възнаграждение за адвокат, оказал се ненужен разход за постигане на
търсения резултат – събиране на вземането. От длъжника единствено зависи дали
ще откликне на поканата за доброволно изпълнение, за да ограничи отговорността
си за допълнителни разноски в това число и възнаграждение за адвокат в
същинската фаза на принудително изпълнение. В случая обаче жалбоподателят и
длъжник в изпълнението не твърди да се е съобразули с предоставената му от
закона допълнителна възможност да плати доброволно.
Неудовлетвореното
притезание в срока за доброволно изпълнение обосновава приложимост и на чл. 10
т. 2 от Наредбата. Бездействието на длъжника да удовлетвори взискателя и в
срока по чл. 428 ал. 1 ГПК полага началото на неустановена по продължителност и
обхват фаза на принудително изпълнение. Без значение остава обстоятелството
дали и какви конкретни действия ще бъдат предприети във фазата на типичното
принудително изпълнение. Ангажиментът за адвоката и в тази фаза на
изпълнителното производство предполага допълнителен разход за взискателя, който
длъжникът дължи да поеме. Заплатената в случая сума над признатия и от
жалбоподателя размер на възнаграждението възлиза на 150 лв. и е по-ниска от минималния
размер на адвокатското възнаграждение от 211,75 лв. При тези обстоятелства
безпредметно остава обсъждането дали и доколко Решение на СЕС от 23.11.2017 г.
по съединени дела С-427/16 и С-428/16 овластява националния съд да пренебрегне
установената по реда на законова делегация граница, пренебрегвайки принципно
признатия интерес на взискателя да бъде възмезден за предизвиканите от длъжника
допълнителни разноски за реализация на вземането си.
Възприетият размер от
420 лв., обяснен в обжалваното постановление и в мотивите с начислен ДДС не
намира опора в закона. На възстановяване подлежи единствено направения от
взискателя и документално удостоверен разход. Ето защо и постановлението за
разноски следва да бъде отменено за приетото възнаграждение над 350 лв. като
безпредметно остава разглеждането на доводите за противоречие на § 2 ДР на
Наредбата на указаната граница за редукция с чл. 78 ал. 8 ГПК.
По
разноските
Отговорността за
разноски в съдебно производство почива на необосновано от правна гледна точка
предизвикан съдебен спор. По изричен текст на чл. 78 ГПК, регламентиращ този
въпрос, отговорността за разноски е обусловена от изхода на провокиралия го гражданскоправен
спор. Това придава на отговорността за разноски акцесорен характер. Предвиден е
и нарочен ред за преразглеждане на решението за разпределение отговорността за
разноски, а институционалният контрол за законосъобразност се явява негова
факултативна фаза. В случая предмет на разглеждане не е спор за материално
право, а преценка законосъобразността на упражненото от органа на
принудителното изпълнение правомощие да разпредели отговорността за разноски. Тази
специфика в предмета на съдебното производство не се включва в хипотезата на
чл. 78 ГПК, поради което и не обуславя самостоятелно основание за ангажиране на
отговорността за разноски. Ето защо и заявеното искане от страна на жалбоподателя
следва да бъде оставено без уважение.
За пълнота следва да се
посочи, че в случая не се установява направения допълнителен разход от
жалбоподателя да е провокиран от необосновано предизвикан спор от страна на
взискателя. Съдебният изпълнител не е страна в настоящото производство, а това
е предпоставка за да бъде ангажирана отговорност. Затова и безпредметно остава
обсъждането на предпоставките да отговаря за вреди, причинени от неправилната
му преценка.
Мотивиран от изложеното
настоящият състав на Софийски градски съд
РЕШИ
ОТМЕНЯ по жалба на З.Б.В.И.Г. постановление за разноски по изпълнително
дело № 20218510400050, с което ЧСИ М.П.над сумата от 350 лв. – възнаграждение
за адвокат.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на З.Б.В.И.Г. да бъдат присъдени
разноски в настоящото производство.
Решението не подлежи на
обжалване - чл. 437 ал. 4 изр. второ ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: