Решение по дело №2048/2020 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 260192
Дата: 10 декември 2020 г. (в сила от 1 март 2021 г.)
Съдия: Радостина Ташева Гергичанова
Дело: 20204430202048
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

                                           10.12.2020г.

 

номер ..................                                                       град ПЛЕВЕН

 

                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд

на дванадесети ноември

Четиринадесети наказателен състав

година 2020

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РАДОСТИНА ГЕРГИЧАНОВА

Секретар: МАРИЯНА КОЛЕВА

Като разгледа докладваното от съдия ГЕРГИЧАНОВА НАХД № 2048 по описа за 2020 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: 

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 183/03.09.2020г. на ***на О.П. – ***на основание чл. 79, ал.1,пр. 2 и чл. 21, ал.1, т.1 (пр.1) от Наредба №15 за реда и условията за поставяне на преместваеми съоръжения на територията на Община-Плевен (пр. с Решение №1458/26.09.2019г на ОбС Плевен) на „***“ ООД ***, представлявано от *** и *** е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1500,00 (хиляда и петстотин) лева за това, че на 25.08.2020 година около 11:30 часа в гр. Плевен, ул. „***“ №***при извършена проверка е констатирано разполагане на преместваем обект – лятна градина върху терен публична общинска собственост пред класически расторант „***“ на административен адрес в гр. Плевен, ул. „***“ №***без да притежава разрешение за поставяне на преместваем обект издадено от Община-Плевен – нарушение по чл. 21, ал.1, т.1 от Наредба №15 на Общински съвет – Плевен.  

Недоволен от така наложеното административно наказание е останал жалбоподателят, който в срока по чл. 59 от ЗАНН, чрез наказващия орган е подал жалба до Районен съд  Плевен, с която моли съда да отмени по реда на чл. 63 от ЗАНН наказателното постановление като незаконосъобразно.  

В съдебно жалбоподателят, редовно призован е представлява от пълномощника си – адв. *** от ХлАК, който моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно. Взема становище, че по делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че Разрешение №30-г от 27.03.2019г. за лятна градина към търговски обект е било изгубило своето правно значение към инкриминраната дата, поради което санкционираното лице не е автор на нарушението, за което е ангажирана административно-наказателната му отговорност. Алтернативно моли съда да приеме, че е нарушен чл. 27 от ЗАНН, тъй като не е преценено имущественото състояние на евентуалния нарушители с оглед ноторно известното обстоятелство за обявено извънредно положение в страната от 14.03.2020г. поради световната пандемия COVID – 19 и неосъществяваната в продължителен период от време, респ. осъществявана с намален капацитет търговска дейност през продэлжителен период от време. Претендира направените п оделото разноски за адвокатско възнаграждение.

Ответната страна се представлява в съдебно заседание от ***, която взема становише, че от събраните в хода на проведеното съдебно следствие писмени и гласни доказателства може да се направи обоснован извод, че НП 183/03.09.2020г. на ***на О.П. – ***е правилно и законосъборазно, постановено при спазване както на материалния, така и процесуалния закон, поради което жалбата се явява неоснователна. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева.

Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:    

ЖАЛБАТА  е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.

По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:

Административно-наказателното производство е започнало със съставяне на АУАН №124И от 25.08.2020г. против „***“ ООД ***, представлявано от Управителя *** за това, че при извършена проверка на 25.08.2020 година около 11:30 часа в гр. Плевен, ул. „***“ №***е констатирано разполагане на преместваем обект – лятна градина върху терен публична общинска собственост пред класически расторант „***“ на административен адрес в гр. Плевен, ул. „***“ №***без да притежава разрешение за поставяне на преместваем обект издадено от Община-Плевен. Като рашена е посочена разпоредбата на чл. 21, ал.1, т.1 от Наредба №15 на Общински съвет – Плевен. 

Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление, в което е възпроизведена изцяло описаната в акта фъктическа обстановка и на жалбоподателя „***“ ООД ***, представлявано от *** и *** е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1500,00 (хиляда и петстотин) лева за извършено на 25.08.2020 година в гр. Плевен нарушение по чл. 21, ал.1, т.1 от Наредба №15 на Общински съвет – Плевен. 

Към момента на проверката – 25.08.2020 година жалбоподателят е разполагал с Разрешение №30-г от 27.03.2019г. за лятна градина към търговски обект, издадено от Община-Плевен със срок на валидност от 02.03.2019г. до започване на ремонтни дейности по обект: „Основен ремонт на пл. „***“ и пешеходна ул. „***“ от пл. „***“ до пл. „***“-гр. Плевен – 101,50 кв. метра.  Установява се от доказателствения материал по  делото и по-конкретно от приобщените като доказателства копие от уведомление за освобождаване на общински терен изх. № 312/13.04.2020 г. и копие от известие за доставяне, че към 25.08.2020 година ремонтът в описания в цитиранот разрешително обект е бил започнал и поради това същото е било изгубил своето правно действие.

В подкрепа на горната фактическа обстановка са ангажираните по делото гласни доказателства чрез разпит на актосъставителя ***и свидетелите *** и ***, чиито показания съдът приема като обективни и последователни. Свидетелите възпроизвеждат свои преки и непосредствени впечатления относно релевантните по делото факти, като описват фактическа обстановка, съответстваща на изложената в АУАН. Изяснява се от показанията им, че при извършената проверка в центраната част на гр. Плимин били извършване строително-ремонтни дейности, но такива не били осъществявани в участъка на лятната градина на ресторант „***“ /по арг. на показанията на св. **/. Обсъдените гласни доказателства кореспондират изцяло с приобщените по реда на чл. 283 от НПк писмени доказателства, а именно: известие за доставяне, писмо изх. № ОРС-26-609-1/05.10.2020 г. ведно с наказателно постановление № 183/03.09.2020 г., акт за установяване на административно нарушение № 124 И/25.08.2020 г., извлечение от регистър Булстат, копие от протокол от проверка от 15.04.2020 г., копие от уведомление за освобождаване на общински терен изх. № 312/13.04.2020 г. ведно с копие от известие за доставяне, заверено копие от разрешение № 30-г/27.03.2019 г., заверен копие от заповед № РД-10-701/25.06.2020 г., заверено копие от заповед № РД 10-556/22.04.2016 г., заверено копие от допълнително споразумение към трудов договор от 21.04.2017 г., заверено копие от трудов договор № 440/29.09.2009 година.

Разпоредбата на чл. 21, ал.1 от Наредба №15 на Общински съвет – Плевен гласи: „Забранява се поставянето на преместваеми обекти, както и използването им без издадено Разрешение за поставяне или в противоречие с издаденото разрешение за поставяне“, поради което с оглед установената по делото фактическа обстанвока жалбоподателя формално е осъществил съставана на административното нарушение, за което е санкциониран с обжалваното наказателно постановление. Предвидената за посоченото нарушение санкция се съдържа в чл. 79, ал.1 от посочената наредба и предвижда за регистрираните търговци и други юридически лица имуществена санкция в размер до 5000 лева.  

Анализирайки съвкупно приложените по делото доказателства, съдът прецени, че в конкретния случай са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН.  Проверката за наличие на основания за приложение на чл.28 от ЗАНН  включва в обсега си обективни и субективните признаци, касаещи: степента на обществена опасност на деянието и дееца и сравнението й с други сходни и типични за деянието хипотези; съдебното минало и административните нарушения, извършени от нарушителя, постигане целите на наказанието, въпреки освобождаването от административно-наказателна отговорност, отношението на извършителя към извършеното и към последиците от извършеното, възрастта и имотното състояние на извършителя. Като релевантни за приложението на чл.28 от ЗАНН факти се открояват следните такива: нарушението от посочения вид е извършено за първи път; липсва съществено засягане на обществените отношения, регулирани от разпоредбата на чл. 21, ал.1, т.1 от Наредба №15 на Общински съвет – Плевен предвид обстоятелството, че преместваемият обект – лятна градина не е създавал каквито и да е пречки за осъществяване на ремонтните дейности в централната част на гр. Плевен с оглед конкретния етап на тяхното реализиране, характеризиращ се с отсъствието на такива в близост до разположената лятна градина и не на последно място изключително тежките условия за осъществяване дейността на санкционираното юридическо лице, произтичащи от обявеното извънредно положение за срок от около 2 месеца, считано от 13.03.2020 година поради глобалната пандемия Коронавирус COVID-19 и отварянето на заведенията и ресторантите след това при изключително строги противоепидемични мерки, включващи отстояние между масите от поне 1,5 метра, не повече от 4-ма души на една маса или членовете на едно семейство и др. В случая наказващият орган е сладвало да отчете наличието на предпоставките на чл. 28 от ЗАНН и да не наложи наказание, а само да предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че Наказателно постановление  № 183/03.09.2020г. на ***на О.П. – ***следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

 При този изход на делото в полза на жалбоподателя на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, възлизащи на 350,00 лева.

 

Водим от горното, съдът

 

Р  Е   Ш  И :

 

ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление № 183/03.09.2020г. на ***на О.П. – ***, с което на основание чл. 79, ал.1,пр. 2 и чл. 21, ал.1, т.1 (пр.1) от Наредба №15 за реда и условията за поставяне на преместваеми съоръжения на територията на Община-Плевен (пр. с Решение №1458/26.09.2019г на ОбС Плевен) на „***“ ООД ***, представлявано от *** и *** е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1500,00 (хиляда и петстотин) лева за извършено на 25.08.2020 година в гр. Плевен, ул. „***“ №***нарушение по чл. 21, ал.1, т.1 от Наредба №15 на Общински съвет – Плевен. 

ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН ОБЩИНА-Плевен, представлявана от ******да заплати на „***“ ООД ***, представлявано от *** и *** направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 350,00 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

                                              

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: