№ 18825
гр. София, 18.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20231110170132 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 318 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/.
Образувано е по искова молба на Б. Г. Я. срещу Е. С. Я.. Предявен е иск
с правна квалификация чл. 49, ал. 1 СК, обективно съединен с иск по чл. 56
СК.
В исковата молба се твърди, че страните сключили граждански брак на
07.10.1979г. На 22.08.1982г. се родило детето им Вероника Бойчева Я.. В
самото начало отношенията им се развивали нормално. Заживели в жилището
на родителите на ищеца в гр. София, ж.к. Христо Смирненски, бл. 69А, вх. В,
ет. 8. На 19.12.1997г. родителите на ищеца - Георги Ангелов Я. и Верка
Дойчева Я., му дарили посочения имот. Сочи, че по време на брака между
страните имало спречквания, предимно свързани с ежедневни проблеми от
битов характер, но проблемите през годините не намалявали, а се
увеличавали. До настоящия момент ищецът подпомагал финансово
семейството си, като майка му живее в съвместното им жилище и той се
грижи за нейната издръжка и прехрана. Отдалечаването като съпрузи
датирало от доста време. През последните години ищецът получавал
непрестанни обиди от ответницата. През месец март ищецът подал молба за
развод. След като съпругата разбрала, последвали редица заплахи от нейна
страна, включително и завеждане на дела по реда на ЗЗДН. Всичко било с една
1
– единствена цел – апартамента, в който живеят и който представлявал лична
собственост на ищеца, да бъде прехвърлен на внука му. Споразумели се
ищецът да прехвърли апартамента и да прекратят всички дела, включително и
делото за развод. Ищецът си запазил правото на ползване върху половината
част от апартамента, тъй като другата половина е на майка му, която също
живее с тях. Въпреки опита да заживеят нормално със съпругата след тези
събития, не се получило. Моли съда да прекрати брака като дълбоко и
непоправимо разстроен без съдът да се произнася по въпроса за вината; след
прекратяване на брака съпругата да носи предбрачното си фамилно име и да
му бъде предоставено ползването на семейното жилище. Претендира
разноски.
В определения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от ответницата, предявена е и насрещна искова молба с правно
основание чл. 49, ал. 3, вр. ал. 1 СК, обективно съединен с небрачни искове по
чл. 53 СК и чл. 56 СК. Оспорва исковата молба. Излага подробно брачни
провинения на съпруга – извънбрачни връзки, отношение на обиди, заплахи,
унижения и тормоз спрямо съпругата. Моли бракът да бъде прекратен по
изключителна вина на съпруга, като след прекратяване на същия да носи
предбрачното си фамилно име Х.а, както и да й бъде предоставено ползването
на семейното жилище. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на насрещната искова молба
от ищеца по първоначалната такава. Оспорва същата като неоснователна.
Сочи, че не отрича, че има връзка с Даниела Душкина от известно време, но тя
не е причината за поискания развод.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по
делото, намира за установено от фактическа страна следното:
Страните са съпрузи от 07.10.1979г., когато сключили граждански брак,
като съпругата променила фамилното си име от Х.а на Я.. От брака си
страните имат родено едно дете – Вероника Бойчева Я. /пълнолетна/.
Видно от издаденото от Агенция по вписванията удостоверение, към
02.03.2023г. не е регистриран режим на имуществени отношения на
съпрузите.
От представения и приет по делото нотариален акт за дарение на
недвижим имот, акт 106, дело № 46691/97г., том LLLLXXXVII на I Нотариус
2
при Софийска Нотариална служба към Софийски районен съд, се установява,
че на 19.12.1997г. Георги Ангелов Я. и Верка Дойчева Я. са дарили на сина си
Б. Г. Я. следния свой собствен недвижим имот, представляващ съпружеска
имуществена общност, а именно: апартамент № 76, находящ се в гр. София,
ж.к. Христо Смирненски № 69А, вх. В, ет. 8, като дарителите запазват правото
си на пожизнено и безвъзмездно ползване върху описания имот.
Видно от нотариален акт № 69, том BI, рег. 762, дело № 59 от 2023г. на
нотариус Стойка Пашова, с район на действие СРС, Б. Г. Г. Я. дарил на внука
си Дениз Камил Текесаноски, като непълнолетен, действащ със съгласието на
майка си Вероника Бойчева Я. следния свой недвижим имот, а именно:
апартамент № 76, находящ се в гр. София, ж.к. Христо Смирненски, бл. 69А,
вх. В. ет. 8, като дарителят си запазва правото на ползване върху половината
от дарявания имот, а именно: една стая с врата към хола, при граници: хол,
двор, двор и коридор, и съвместно ползване на хол, кухня и сервизни
помещения с майка си Верка Дойчева Я., запазено за нея по силата на
нотариален акт № 106, дело № 46691/97г., том LLLLXXXVII от 19.12.1997г.
на I Нотариус при Софийска Нотариална служба към Софийски районен съд.
На 02.05.2023г. е издадена Заповед за незабавна защита от СРС, 84
състав, с която спрямо ищеца е наложена предвидената в чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН
мярка за защита в полза на ответницата.
От показанията на св. Стоян Х. Недельов се установява, че страните
живеят в гр. София, ж.к, Слатина, бл. 69. Ищецът плащал сметки. В момента
ищецът работи, кара микробус.
Съдът кредитира показанията на св. Недельов в посочената част като
обективни и непротиворечиви с останалите доказателства, като не кредитира
същите в останалата им част, тъй като свидетелят няма знание и лични
впечатления относно отношенията между съпрузите и релевантните по делото
факти и обстоятелства.
Видно от показанията на св. Вероника Бойчева Я., отношенията между
страните винаги били добри благодарение на ответницата, тъй като винаги тя
била човекът, който винаги е работил освен основната си работа, още на три –
четири работи, за да може да издържа семейството, както дъщеря си, съпруга
си, който многократно през годините бил безработен. В момента ищецът
работи, като кара деца до частно училище и вечер отива да ги вземе. През
3
2022г. отношенията между страните се влошили. Ищецът казвал на
ответницата, че е много „тъпа“, „проста“, да се погледне в огледалото на какво
прилича. Това се случвало дори на масата, докато вечеряли. Ищецът нарекъл
съпругата няколко пъти по този начин. През пролетта на 2023г. съпругата
изглеждала притеснена. Имало полиция, която я разпитвала. Майката на
ищеца и внукът му също били там. От 2022г. до 2024г. ищецът много пъти
напускал жилището и се връщал, като сам излизал, събирал си багажа и се
прибирал, когато той прецени. В момента ищецът живее с друга жена на
семейни начала. Тя се казвала Даниела Душкина и ищецът казвал, че ще е до
гроб с тази жена. Съпругата била наясно с тази друга жена, но му била
простила. През лятото на 2023г. ищецът започнал да изпраща съобщения на
ответницата, докато тя била на почивка с дъщеря си и внук си, че не може без
нея и без дъщеря си и внук си. Тогава ответницата решила да му прости и
решили тя да оттегли молбата по ЗЗДН, а ищецът да оттегли иска си за развод.
През ноември 2023г. ищецът отново си събрал багажа и се изнесъл без
всякакво обяснение. Тогава ответницата решила окончателно да се разведе с
ищеца. Тя винаги се съобразявала с мнението на съпруга, винаги е работила,
винаги се грижела както за хранителните продукти, така и за сметки, всички
ремонти в жилището били поемани от съпругата, впоследствие и от дъщерята
на страните. Ищецът никога не се е грижел за родителите си като цяло. Винаги
ответницата ги уважавала и почитала. През януари 2023г. се случило така, че
краката на ищеца отказали и той не могъл да ходи. Съпругата и дъщеря му
били неотлъчно до него както морално, така и финансово. Той бил в болница
и съпругата била там всеки ден. През февруари 2023г. ищецът бил в болница и
опериран и Душкина се заклела, че ще прекрати отношенията си с него. На
16.01.2024г. ищецът вече не живеел в дома. Той бил в кола, като до него стояла
Даниела Душкина. Той спрял пред 17 поликлиника, а дъщеря му зад него.
Ищецът започнал да я дърпа и да я обижда, като й казвал да се маха, да
изчезва. Дъщеря му попитала Душкина дали я е срам от всичко това, което
прави, а тя отговорила „Да, много ме е срам“. Даниела Душкина многократно
звъняла на дъщерята на страните по телефона и й казвала, че дава на баща й
виагра, за да могат да имат страхотни сексуални отношения, че тя е свободна
жена, че ако днес не е с Б., ще е с някой друг, както и го прави. Само
ответницата поемала издръжката в семейството. През 2002г. ищецът имал
друга любовница от кв. Кремиковци, където тогава работел. След това дълго
4
време ищецът бил безработен. Ответницата не е виждала Даниела Душкина
наживо. Само дъщерята на страните я познава.
Преценени по реда на чл. 172 ГПК, съдът кредитира показанията на св.
Я. като обективни и кореспондиращи с останалите доказателства по делото,
като не кредитира същите в частта им относно обстоятелствата, за които няма
лични впечатления.
Други допустими и относими доказателства не са представени.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото
и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение /чл. 12 ГПК/
и закона /чл. 5 ГПК/, прави следните правни изводи:
По отношение на иска по чл. 49, ал. 1, вр. ал. 3 СК.
Като взе предвид гореизложеното от фактическа страна, настоящият
съдебен състав счита, че в конкретния случай е налице дълбоко и непоправимо
брачно разстройство, намиращо израз в брачни провинения от страна на
съпруга, изразяващи се в грубо и обидно отношение спрямо съпругата, липса
на разбирателство и уважение, поддържане на извънбрачна връзка. В подкрепа
на изложеният извод са показанията на св. Я., която лично е възприела
поведението на ищеца, а именно през 2022г. същият започнал да казва на
ответницата, че е „тъпа, „проста“, да се погледне в огледалото на какво
прилича, като това се случило няколко пъти, включително и на масата, докато
вечеряли. Установи се също, че съпругът многократно напускал и се връщал в
семейното жилище по своя собствена преценка, като от месец ноември 2023г.
окончателно напуснал семейното жилище. От този момент настъпила и
фактическата раздяла на страните. С това свое поведение ищецът е нарушил
принципа на чл. 15 СК за съвместно живеене на съпрузите. По делото се
установи също, че ищецът поддържа извънбрачна връзка, като същият към
настоящия момент живее съвместно на съпружески начала с друга жена.
Изложеният извод се подкрепя и обосновава от показанията на св. Я., която
лично е възприела поведението на ищеца в тази посока – същият заявил, че ще
е до гроб с тази жена; през февруари 2023г. последната се заклела, че ще
прекрати отношенията си с ищеца, както и многократно звъняла на дъщерята
на страните по телефона и казвала, че дава на ищеца виагра, за да имат
страхотни сексуални отношения. В отговора на насрещната искова молба
ищецът не отрича, че има връзка с Даниела Душкина, като съдът не споделя
5
заявеното от него, че тя не е причина за поискания развод. От показанията на
св. Я. се установява категорично, че връзката и отношенията на ищеца с
посочената жена към януари 2023г. са били налице. По делото се установи, че
по време на брачния съюз ответницата е полагала грижи за поддържане на
дома и семейството, работила е през цялото време, включително няколко
работи, полагала е грижи и за родителите на ищеца, както и за самия него.
Същата е положила усилия и за съхраняване на брака, което се установява от
показанията на св. Я.. През лятото на 2023г. ответницата простила на ищеца
отношенията му с друга жена. Същата взела решение за прекратяване на брака
едва след като съпругът окончателно напуснал дома през ноември 2023г.
Предвид това, съдът намира, че ответницата не е осъществила брачни
провинения, напротив, същата, освен, че е полагала грижи за дома и
семейството, е направила и опит за съхраняване на брачната връзка. С оглед
изложеното, съдът намира, че бракът съществува съвсем формално, същият не
е в интерес на съпрузите, обществено е неоправдан, поради което съдът счита,
че следва да бъде прекратен на основание чл. 49, ал. 1, вр. ал. 3 СК.
Ето защо искът с правно основание чл. 49, ал. 1, вр. ал. 3 СК се явява
изцяло основателен и като такъв следва да бъде уважен.
Съдът като съобрази събраните по делото доказателства, намира, че
вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има съпругът,
който е нарушил изискванията на чл. 14 СК и чл. 15 СК. Същият изразявал
грубо и обидно отношение към съпругата, демонстрирал неуважение към нея,
поддържал извънбрачна връзка, с поведението си установил фактическата
раздяла на страните.
Съгласно чл. 326 ГПК, с решението, с което се допуска разводът, съдът
разрешава и въпроса за фамилното име, което съпрузите ще могат да носят за
в бъдеще. Ответницата е предявила иск по чл. 53 СК, като желае след
прекратяване на брака да носи предбрачното си фамилно име Х.а. Видно от
приетото по делото удостоверение за сключен граждански брак същата е
променила фамилното си име от Х.а на Я.. Поради това съдът следва да
постанови след прекратяване на брака съпругата да носи предбрачното си
фамилно име – Х.а.
Претенция за предоставяне ползването на семейното жилище е
направена от двете страни по делото. Установи се, че семейното жилище на
6
страните е в гр. София, ж.к. Христо Смирненски , бл. 69А, вх. В, ет. 8, ап. 76.
Същото е собственост на внука на ищеца – Дениз Камил Текесаноски, със
запазено право на ползване върху имота в полза на ищеца и Верка Дойчева Я..
Предвид това, семейното жилище следва да бъде предоставено за ползване на
съпруга, който има учредено вещно право на ползване върху имота. Роденото
от брака дете на страните към настоящия момент е навършило пълнолетие, а
разпоредбата на чл. 56 СК не предвижда хипотеза, в която семейното жилище
да бъде предоставено на несобственик /в настоящия случай съпругата/,
какъвто е и настоящият казус.
Относно разноските за делото
Претенция за присъждане на разноски е направена от двете страни по
делото. Предвид изхода на делото, както и че ищецът е виновният съпруг за
разстройството на брака, на основание чл. 329, ал. 1 ГПК същият следва да
бъде осъден да заплати на ответницата направените по делото разноски.
Същата е доказала разноски в общ размер от 1225 лева – 1200 лева за
адвокатско възнаграждение, заплатена държавна такса в размер на 25 лева.
Окончателната държавна такса, дължима за развода, е в размер на 50.00 лева,
съгласно чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, която следва да бъде възложена на двете страни по
равно.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА ГРАЖДАНСКИЯ БРАК, сключен на 07.10.1979 г. с
Акт за граждански брак № 0995/07.10.1979г., съставен в София-05 рн
В.Левски /зак/, гр. София, на Б. Г. Я., ЕГН **********, и Е. С. Я., ЕГН
**********, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН ПО ВИНА
НА СЪПРУГА, на основание чл. 44, т. 3, вр. чл. 49, ал. 1 и ал. 3 СК.
ФАМИЛНО ИМЕ – след прекратяване на брака съпругата Е. С. Я., ЕГН
**********, ще носи предбрачното си фамилно име – Х.А.
СЕМЕЙНО ЖИЛИЩЕ – след прекратяване на брака семейното
жилище, находящо се в гр. София, ж.к. Христо Смирненски, бл. 69А, вх. В, ет.
8, ап. 76, се предоставя за ползване на съпруга Б. Г. Я., ЕГН **********.
7
ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, Б. Г. Я., ЕГН **********,
да заплати на Е. С. Я., ЕГН **********, сумата в размер на 1225.00 /хиляда
двеста двадесет и пет/ лева – разноски в производството.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Б. Г. Я., ЕГН ********** за
присъждане на разноски в настоящото производство, като неоснователно.
ОСЪЖДА Б. Г. Я., ЕГН **********, да заплати по сметка на
Софийския районен съд сумата от 25.00 /двадесет и пет/ лева, представляваща
държавна такса при решаване на делото по иска за развод.
ОСЪЖДА Е. С. Я., ЕГН **********, да заплати по сметка на
Софийския районен съд сумата от 25.00 /двадесет и пет/ лева, представляваща
държавна такса при решаване на делото по иска за развод.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8