№ 1286
гр. София, 10.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20241000501482 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 32 от 01.03.2024 год., постановено по гр.д.№ 137/2022 год. по описа на
Окръжен съд Благоевград, 7-ми състав, Сдружение „Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи” е осъдено на правно основание чл.511, ал.1, т.3 от КЗ да
заплати на З. Н. Х. сумата от 100 000 лева, а на Е. И. С. сумата от 50 000 лева,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на пътно-транспортно
произшествие, станало на 19.05.2021 год. при което е починал М. М. М., ведно със законната
лихва върху тези суми, считано от 22.10.2021 год. до окончателното изплащане, като
исковете са отхвърлени до пълните размери от по 150 000 лева за всяка от тях. С решението
са разпределени и разноските между страните.
Решението е обжалвано от ищците З. Н. Х. и Е. И. С., чрез процесуален представител, в
отхвърлителните части, като излагат доводи за неправилно приложение на чл.52 от ЗЗД, тъй
като приетия размер на обезщетения е силно занижен и не е в състояние да компенсира
получените неимуществени вреди, вследствие смъртта на техния сродник. Молят съда да
отмени решението и постанови ново, с което исковете за причинените неимуществени вреди
да бъдат уважени до пълните размери от по 150 000 лева за всеки от тях. Претендират
разноски.
Въззиваемият Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“,
чрез процесуални представители, оспорват наведените по жалбата доводи и молят за
1
потвърждаване на решението, като претендират и разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт от страна в производството, имаща право на жалба, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от направените
от жалбоподателите оплаквания, касаещи размерът на присъденото от първоинстанционният
съд обезщетение.
Ищците З. Н. Х. е живееща на семейни начала, а Е. И. С. е доведено дете на М. М. М.,
починал вследствие на пътно-транспортно произшествие, станало на 19.05.2019 год. и
причинено виновно от водача на товарен автомобил „Ивеко” с румънски рег.№ ********.
Ответникът е компенсаторен орган и на основание чл.511, ал.1, т.2 от КЗ дължи обезвреда за
вредите от настъпило застрахователно събитие на делинквент, реализирал ПТП на
територията на страната и управляващ МПС, което е застраховано при друг застраховател
при действието на системата „Зелена карта”. Механизмът на произшествието,
противоправното поведение на водача на лекия автомобил „Ивеко“, моралните вреди на
ищците и причинната им връзка с произшествието са установени от събраните пред първата
инстанция доказателства и по тях не се спори.
При определяне размерът на обезщетението въззивният съд съобрази Постановление №
4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС, където се приема, че
справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е
абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не
изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като характер на
увреждането, начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите
болки и страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и т.н.. Съдът следва да се ръководи не от
субективните възприятия на ищеца за търпените страдания, а да преценява редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства като: начинът и обстоятелствата, при
които е извършен деликтьт, възрастта на увредения, общественото му положение, степента
на родство и отношенията между пострадалия и близките му, които търсят обезщетение.
В настоящия случай пред първоинстанционният съд са разпитани трима свидетели.
Свидетеля А. Х., брат на ищцата З. Х., чийто показания съдът цени при условията на чл.172
от ГПК установява, че сестра му и починалия М. живеели на семейни начала от около десет
години. М., З. и двете деца живеели в собствено жилище в гр. ***, като били задружно и
сплотено семейство. Починалия приел детето на З. - Е. като свое дете, като и тя също го
приемала като свой баща, тъй като не поддържала връзка с биологичния си такъв. М. не
правел разлика между биологичното си дете и Е.. Той осигурявал финансово семейството.
По време на катастрофата цялото семейство били в колата. Поради този факт З. и Е. трудно
преживяват катастрофата и загубата на М.. След смъртта му З. започнала да сънува
кошмари, влошило се здравословното й състояние, което налагало прием на лекарства.
Свидетеля В. К., който е бил работодател на починалия установява, че М. се грижел много за
2
семейството си, като не правел разлика между двете деца, бил много точен и отговорен
човек. След инцидента видял ищцата З., която била отчаяна. Свидетеля А. М., познат на
ищците и починалия пък установя, че З. и М. живели заедно като семейство от около десет
години. Посочва, че били идеалното семейство. След инцидента З. станала затворена и
свита, плаче когато става дума за М., а преди това не била такава. Покойният, който
осигурявал финансово семейството не правел разлика между децата С. и Е., които много
обичал и обгрижавал.
Пред първоинстанционният съд е приета съдебно-психологическа експертиза, която съдът
кредитира като обективно дадена и неоспорена от страните и от която се установява, че най-
тежко загубата на М. се е отразила на З., която е преминала през остра стресова реакция,
посттравматичен стрес, разстройство в адаптацията и е достигнала до хронична реакция на
скръб – продължава прекалено дълго и не може да приключи. При Е. загубата на М. също е
нанесла тежки последици, като тя е реализирала симптоматика на едно особено психическо
състояние, познато като усложнено посттравматично стресово разстройство, което е в
резултат на внезапна емоционална травма.
Въззивният съд след като съобрази всички тези изложени обстоятелства, факта на смъртта
на лице живеещо на семейни начала с първия ищец и доведен баща на втория от тях,
икономическите условия в страната към датата на настъпване на ПТП - май 2021 г.,
лимитите на отговорност към този момент, възрастта на починалия, както и съдебната
практика за подобни случаи, намира, че сумата от 100 000 лева за З. Н. Х. и сумата от 50 000
лева за Е. И. С., адекватно ще обезщети причинените на ищците неимуществени вреди.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на
първоинстанционният съд следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора пред въззивния съд ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на
ответника разноски в размер на 8 760 лева, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 32 от 01.03.2024 год., постановено по гр.д.№ 137/2022 год. по
описа на Окръжен съд Благоевград, 7-ми състав.
ОСЪЖДА З. Н. Х. и Е. И. С. да заплатят на Сдружение „Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи” сумата от 8 760 лева, разноски пред въззивния съд.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4