РЕШЕНИЕ
№ 366
гр. Бургас, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Елеонора С. Кралева
Таня Т. Русева Маркова
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско
дело № 20212100501782 по описа за 2021 година
С Решение № 261072 от 11.08.2021г., постановено по гр. дело №
2035/2020г. по описа на Районен съд – Бургас е осъдено „Скорпио спийд
транс“ ООД със седалище гр. Бургас да заплати на Е. В. Г. сумата от 38, 66
лева, представляващи неизплатено трудово възнаграждение, дължимо въз
основа на сключен между страните трудов договор № 2/31.03.2017г., като е
отхвърлен иска за неизплатено трудово възнаграждение за горницата над
уважения размер от 38, 66 лева до пълния предявен размер от 1 500 лева. С
цитираното решение е осъдено осъдено „Скорпио спийд транс“ ООД да
заплати на Е. В. Г. сумата от 800 евро, представляващи дължими
ковандировъчни съгласно Заповед № 3/31.03.2017г. за периода от
31.03.2017г. до 19.04.2017г.
С цитираното решение е осъдено „Скорпио спийд транс“ ООД със
седалище гр. Бургас да заплати на Е. В. Г. сумата от 3 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания,
1
последица от настъпила трудова злополука на 17.04.2017г., ведно с 3, 33 лева
– лихва за забава от датата на увреждането – 17.04.2017г. до 20.04.2017г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 3 000 лева от датата на
подаване на исковата молба – 23.04.2020г. до окончателното изплащане, като
е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за
горницата над уважения размер от 3 000 лева до 1 пълния предявен размер от
13 000 лева, както и иска за заплащане на лихва за забава за горницата над
уважения размер от 3, 33 лева до пълния предявен размер от 3 972, 21 лева за
периода от датата, предхождаща увреждането 16.04.2017г. до 20.04.2017г.
Против постановеното решение в частта, в която е отхвърлена
исковата претенция за заплащане на неимуществени вреди за горницата над
уважения размер от 3 000 лева до пълния предявен размер от 13 000 лева е
депозирана въззивна жалба от Е. В. Г.. С жалбата се посочва, че се обжалва
единствено отхвърлителната част до 8 000 лева и се претендира да бъде
отменено частично атакуваното решение и вместо него да бъде постановено
ново решение по съществото на спора, с което да бъде осъдено ответното
дружество да заплати сума в размер на 8 000 лева (5 000 лева над уважения
размер), представляващи обезщетение за неимуществени вреди – болки и
страдания, последица от настъпилата трудова злополука на 17.04.2017г. В
жалбата се посочва, че болките и страданията, изживени от пострадалия,
вследствие на получените от трудовата злополука – контузия на гръдния кош,
със счупване на ребрени дъги на две места с дислокация и счупване на
напречните израстъци на прешлени са довели до невъзможност да води
нормален живот, да се движи нормално, да работи и да се грижи за
бременната си жена. В жалбата се посочва, че Е.Г. не е бил пълноценен в
продължение на два месеца, чувствал е болки при дишане, при вдигане на
тежест и почти при всяко движение и вместо да работи и да помага на своето
семейство преди раждането на детето си, той е бил обездвижен, емоционално
подтиснат и оставен без доходи – тези обстоятелства неминуемо са довели до
продължителни болки, страдания и емоционално неразположение на
пострадалия.
Ответната страна по въззивната жалба - „Скорпио спийд транс“
ООД със седалище гр. Бургас депозира по делото писмен отговор на
въззивната жалба, в който посочва, че в настоящото производство са
2
представени единствено болнични листове, но не и доказателства, които да
доказват характера на увреждането, произтичащите от него физически и
психологически увреждания, техния интензитет и продължителност, липсват
доказателства как е протекъл възстановителния период за Е.Г. – спазвал ли е
дадените му медицински предписания, допринесъл ли е със своите действия
или бездействия за удължаването на възстановителния процес, какво е било
психо-емоционалното му ниво и на какво са се дължали проблемите със съня.
Твърди се, че с поведението си пострадалият е допуснал „груба небрежност“
и се претендира жалбата да бъде оставена без уважение.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред
настоящата инстанция.
Против постановеното решение е депозирана и въззивна жалба от
страна на „Скорпио спийд транс“ ООД със седалище гр. Бургас, в частта, в
която е присъдено обезщетение за настъпили неимуществени вреди,
вследствие на настъпила трудова злополука на 17.04.2017г., като се
претендира решението в тази му част да бъде отменено и вместо него да бъде
постановено ново решение, като бъде уважено направеното от ответната
страна възражение с правно основание чл. 201, ал. 2 от КТ и да бъде намалено
присъденото обезщетение. В жалбата се посочва, че в приетата от страна на
съда експертиза изрично се посочва, че вещото лице безспорно счита, че е
допуснат пропуск от страна на водача, който е бил отговорен за вещта и
сигурността, а това в случая е самият пострадал – Е.Г.. Посочва се, че се касае
за вреди, произлезли от лошо или некачествено свършена работа от страна на
самото увредено лице, както и невземане на необходимите мерки от страна на
увредения за предотвратяване на увреждането. В жалбата се твърди, че
неправилно и неточно съдът е приел, че в случая не е допусната от
пострадалия „груба небрежност“, с която да е допринесъл за настъпването на
трудовата злополука, а напротив – безспорно се е доказало обстоятелството,
че ищецът с конкретните си действия и бездействия не е положил
елементарно старание и внимание и е пренебрегнал основни технологични
правила и правила за безопасност, не е положил грижа, който би положил и
най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред
настоящата инстанция.
3
Ответната страна по въззивната жалба - Е.Г. не депозира писмен
отговор на въззивната жалба.
В съдебно заседание въззивникът – ищец чрез своя процесуален
представител поддържа своята въззивна жалба и оспорва жалбата на
ответната страна.
В съдебно заседание – въззивното дружество – ответна страна в
първоинстанционното производство чрез своя процесуален представител
поддържа своята въззивна жалба и оспорва жалбата на Е.Г..
Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и
твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове от Е. В.
Г. против „Скорпио спийд транс“ със седалище гр. Бургас, с които се
претендира да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца
следните суми – сума в размер от 1 500 лева, представляваща неизплатено
трудово възнаграждение, дължимо въз основа на Трудов договор №
2/31.03.2017г., сума в размер на 800 евро, считано от 31.03.2017г. до
19.04.2017г. – дължими командировъчни съгласно Заповед № 3/31.03.2017г.
на „Скорпио спийд транс“ ООД, както и сума в размер от 13 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания,
последица от настъпила трудова злополука на 17.04.2017г., ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба –
21.04.2020г. до окончателното изплащане, както и мораторна лихва върху
главницата в размер на 3 972, 21 лева за периода от 16.04.2017г. до
20.04.2017г.
Делото е висящо единствено против решението в отхвърлителната
част, с която е отхвърлена исковата претенция за заплащане на
неимуществени вреди за горницата над уважения размер от 3 000 лева
частично до предявения размер от 8 000 лева и се претендира да бъде
отменено частично атакуваното решение и вместо него да бъде постановено
ново решение по съществото на спора, с което да бъде осъдено ответното
дружество да заплати сума в размер на 8 000 лева (5 000 лева над уважения
размер), представляващи обезщетение за неимуществени вреди – болки и
страдания, последица от настъпилата трудова злополука на 17.04.2017г.
4
В случая по делото е безспорно и се установява от представените
писмени доказателства, че между страните е съществувало трудово
правоотношение от 31.03.2017г., по което ищецът Г. е работил като „*****“,
както и че е бил командирован до Г., Ф. и други страни от Европа в
зависимост от това в кои страни са клиентите, според получените заявки от
спедитора, за срок от 31.03.2017г. до 20.05.2017г. Установява се от
доказателствата по делото, че трудовото правоотношение е прекратено по
взаимно съгласие на 19.06.2017г. по молба на ищеца от дата 13.06.2017г. По
делото не се спори, а и от представения на лист 55 от делото Трудов договор
№ 2 от 31.03.2017г., че установява, че между страните е уговорено основно
месечно възнаграждение в размер на 600 лева и допълнително
възнаграждение в размер 0,60% за трудов стаж и придобит професионален
опит.
Спорен между страните относно настъпилата на 17.04.2017г.
злополука е бил въпросът за характера й на трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1
от КСО. В тази връзка правилно първоинстанционният съд се е позовал на
доказателствата по делото, че в хода на производството е влязло в сила на
04.11.2020г. Решение № 2176 от 16.12.2019г., постановено по адм. дело №
2641/2019г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена
жалбата на ответното дружество против Решение № 1040-02-51/15.06.2018г.
на Директора на ТП на НОИ – Бургас, с което е оставено в сила Разпореждане
№ 5104-02-33/27.03.2018г. на длъжностното лице при ТП на НОИ – Бургас, с
което декларираната злополука с вх. № 5101-02-18 от 07.02.2018г. станала с
пострадалия Е. В. Г. на 17.04.2017г., е приета за трудова злополука по чл. 55,
ал. 1 от КСО. В този смисъл – първоинстанционният съд правилно е приел
станалата на 17.04.2017г. трудова злополука за установена по надлежния ред,
с влязъл в сила нарочен акт – Разпореждане № 5104-02-33/27.03.2018г. на ТП
– Бургас на НОИ. Видно от същото, на 17.04.2017г. около 17 часа при
изпълнение на служебните си задължения ищецът е претърпял трудова
злополука при престой поради забрана за движение по Великденските
празници на паркинг на пристанище М., Ш., при неблагоприятни
метеорологични условия – силен вятър, дъжд и сняг, ищецът тръгнал да
излиза от ремаркето на камион с рег. № **, при което металната врата с
размери 2, 5м висока и 1, 2м широка била тласната от вятъра към него, той я
хванал, но в този момент порив на вятъра я отворил и ищецът бил повлечен
5
навън, при което паднал на земята по гръб, от което получил болки в тила,
дясната част на гръдния кош, горната част на корема и таза, като в клиника в
М. било установено счупване на две места на 7-мо ребро в дясно, събиране на
малко плеврална течност и счупвания на трансверзалните костни израстъци
на прешлени L1 - L4 – внезапно травматично увреждане на здравето, станало
през време на командировка и по повод на извършваната работа.
Така описаната фактическа обстановка относно механизма на
претърпяната злополука се установява по делото както от показанията на
разпитания свидетел И. Т., така и от приетата съдебно - техническа
експертиза. Настоящата инстанция намира за неоснователни възраженията на
въззивника - ответник относно заинтересоваността на свидетеля И. Т.
(районният съд също е обсъдил това възражение) и противоречието на
неговите показания с изложената от ищеца фактическа обстановка в исковата
молба. Свидетелят е посочил, че на сочения ден заедно с ищеца, управителя
на ответното дружество и още един шофьор били на паркинг, в ремаркето,
тъй като не им е бил осигурен хотел, а били в 45 часова пауза за
Великденските празници. След като си взели храна следобед изброените
лица влезли в ремаркето, като Управителят К. излязъл да говори по телефона.
Ищецът излязъл отвън да вземе храна от кабината, но тъй като духал силен
вятър, вратата го бутнала, съборила го и той паднал от височина - 90-95 см. и
се ударил. На място дошла линейка и го отвела в болницата.
В този смисъл - районният съд правилно е приел, че доколкото е
установено, че страните към момента на произшествието са били в трудови
правоотношения и че увреждането е причинено при изпълнение на трудовите
функции на ищеца, както и че злополуката е призната за трудова по
надлежния ред (с Разпореждане на НОИ, потвърдено от Административен съд
- Бургас с влязло в сила решение), както и че в резултат на злополуката са
настъпили вреди – болки и страдания, вследствие на получените физически
травми, то по делото са установени предпоставките на чл. 200 от КТ за
ангажиране на обективната и безвиновна отговорност на ответника-
работодател да възстанови вредите, понесени от пострадалото лице в резултат
на настъпилата трудова злополука. По отношение на механизма за
настъпването на вредите съдът се е съобразил и с данните от представеното
разпореждане на НОИ като орган по чл. 60, ал. 1 от КСО, както и с
6
цитираните по-горе свидетелски показания и със заключението на вещото
лице по назначената съдебно-техническа експертиза.
По делото е назначена и извършена съдебно-медицинска
експертиза, от неоспореното заключение на която се установява, че в резултат
на инцидента ищецът е получил контузия на гръдния кош със счупване на 7ма
ребрена дъга на две места с дислокация и счупване на напречните израстъци
на Л1-Л4 (на лумбалните прешлени). Допълнително било установено и
счупване на 5та ребрена дъга. Травмата на гръдния кош отзвучава в рамките
на 35-40 дни, а на прешлените в рамките на около 6-8 седмици. Пострадалият
е бил нетрудоспособен за около два месеца. В съдебно заседание вещото лице
уточнява, че е възможно описаните увреждания да настъпят при падане, но
няма да останат трайни последици. Може да се получават болки от време на
време при смяна на времето или при натоварване. Травмите са били свързани
с болки и страдание при движение на снагата. Фрактурата на ребра
обикновено е съпроводена с болки при дишане, кашлица, вдигане на тежест, а
счупването на израстъците на гръбначния стълб причинява болка при вдигане
на тежести или завъртане. Лечението е само медикаментозно, тъй като няма
как да се обездвижат. Операция на израстъците на прешлените не се прави.
Болкоуспокояващи се приемат до отзвучаване на болките.
Обсъждайки вида и характера на полученото увреждане,
продължителността на оздравителния период, претърпените болки, страдания
и неудобства (позовавайки се и на показанията на свидетеля С. П.), както и
обстоятелството, че лечението е било само медикаментозно, без трайни
последици, според общоприетия критерий за справедливост по смисъла на чл.
52 от ЗЗД, първоинстанционният съдът е приел, че обезщетението за
неимуществени вреди следва да се определи в размер на сумата 3 000 лева.
По отношение на възражението на ответната страна за проявена груба
небрежност от страна на ищеца и приложение на нормата на чл. 201, ал. 2 от
КТ, първоинстанционният съд е приел че същото е неоснователно, че не е
налице изключващо и намаляващо отговорността на работодателя
обстоятелство.
Настоящият съдебен състав не споделя изцяло изложените в тази
връзка мотиви на първостепенния съд и счита, че по тези въпроси съдът не е
обсъдил значение на установените по делото факти:
7
По отношение на справедливото обезщетение за понесените вреди
последователно в практиката си по приложението на чл. 52 от ЗЗД, изразена
както в т. ІІ на ППВС № 4/68 год., така и във формираната по реда на чл. 290
от ГПК казуална практика, обективирана в множество решения на ВКС,
някои от които - Решение № 66 от 30.07.2012г., по т.д. № 619/2011г. на ІІ т.о.,
Решение № 83 от 06. 07.2009г., по т. д. № 795/2008 г. на ІІ т.о. и № 99 от
08.10.2013 г., по т.д. № 44/2012 г. на ІІ т.о., която и настоящият съдебен
състав безусловно споделя, Върховният касационен съд поддържа
разбирането, че понятието „справедливост” по вложения от законодателя
смисъл не е абстрактно, а обусловено от конкретни обективно съществуващи
обстоятелства - начин на извършване на деликта, характер на увреждането,
произтичащите от него физически и психологически последици за увредения,
техния интензитет и продължителност, възраст и социално положение, които
решаващият съд е длъжен не само формално да посочи, но и да ги прецени в
тяхната съвкупност и при съобразяване общественото разбиране за
справедливост на даден етап на развитие на обществото, което с оглед
паричния характер на обезщетението, е детерминиран от икономическата
конюнктура в страната към момента на увреждането, индиция за която са
нормативно въведените лимитите на застрахователно покритие, минимална
работна заплата и установената в тази насока съдебна практика за сходни
случаи. Следователно, за да удовлетвори въведения от законодателя критерий
за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за репариране
на претърпените от непозволено увреждане морални вреди, трябва да е
съответно съизмеримо с техния действителен размер, т.е. да е онзи
своеобразен паричен еквивалент на конкретното неблагоприятно въздействие
върху личността и начина на живот на пострадалия.
В случая безспорно се установява по делото, че при падането си
от камиона ищецът е получил счупване на две места на седмо дясно ребро,
събиране на плеврална течност, счупване на трансверзалните костни
израстъци на прешлени Л1-Л4, охлузване на главата и др. (което е установено
и от цитираното по-горе медицинска експертиза). От заключението на вещото
лице, както и от показанията на свидетеля. П. (с която ищецът живее на
съпружески начала) се установява, че ищецът е бил нетрудоспосочен почти
два месеца, не е можел да работи, не е бил пълноценен член в семейството си,
не е можел да изпълнява елементарни действия, каквито са грижите за
8
бременната му съпруга (пазаруване, домакински задължения и др.)
Установява се по делото, че пострадалия е имал проблеми със съня
вследствие преживяното, затворил се е в себе си, като е бил объркан и обзет
от депресивни мисли. По делото се установява и обстоятелството, че
шофьорите са се хранили в ремаркето, тъй като не са им били осигурени
условия за престоя, който се наложило да изчакат на границата. Затова и с
оглед критерия за справедливост настоящият съдебен състав приема, че
размера на обезщетението за обезвреда на претърпените от ищеца болки и
страдания, съответстваща на степента и характера на увреждането в най-
пълна степен и компенсиращ последиците от трудовата злополука, следва да
бъде 8 000 лева, който именно размер е съобразен и с възрастта на ищеца,
продължителността на възстановителния период и причинените му
неудобства. Затова за получените увреждания на ищеца следва да бъде
присъдено обезщетение за претърпените болки и страдания именно в размер
на сочената сума.
С оглед събраните по делото доказателства настоящият състав
счита, че се установява, че в случая пострадалият се е поставил в ситуация на
повишен риск, застрашавайки живота и здравето си, преимуществено в
резултат на собственото си поведение, поради което възражението на
ответника на основание чл. 201, ал. 2 от КТ, намаляващо отговорността на
работодателя, се явява основателно.
Следва в тази връзка да се посочи, че в последователната съдебна
практика на Върховния касационен съд на РБ по приложението на чл. 201, ал.
2 от КТ се приема, че изводът за наличие на съпричиняване от страна на
пострадалия работник следва да се основава на доказани по безсъмнен начин
факти, установяващи, че работникът не е проявил елементарно старание и
внимание; че е пренебрегнал основни технологични правила и правила за
безопасност; че не е положил грижа, каквато и най-небрежният би положил в
подобна обстановка. Изводът за съпричиняване от страна на работника не
може да почива на предположения, нито може да се обоснове само с
допуснати от него нарушения на правилата за безопасност – работникът е
допуснал груба небрежност само в случаите, когато поведението му
съставлява тежко нарушаване на задължението да положи дължимата грижа
при изпълнение на работата. В същия смисъл и Решение № 719 от 10.11.2009
9
г. по гр. д. № 2898/2008 г. І г. о. ВКС; Решение № 60 от 05.03.2014 г. по гр. д.
№ 5074/2013 г. ІV г. о. ВКС; Решение № 348 от 11.10.2011 г. по гр. д. №
387/2010 г. ІV г. о. ВКС; Решение № 79 от 27.02.2012 г. по гр. д. № 673/2011
г., ІV г. о. ВКС и пр. С оглед посоченото в Решение № 348/11.10.2011г.,
постановено по гр. дело № 348/2010г., ІV г. о. по описа на ВКС на РБ – „При
деликта обезщетението може да се намали, ако увреденият е допринесъл за
настъпването на вредите. Без правно значение е дали пострадалият е
допринесъл за увреждането си със свои действия или със свои бездействия,
съпричиняването е „деяние“ на пострадалия, което е в причинна връзка с
увреждането и то влече своите последици независимо от това дали е
„виновно“ или „невиновно“. При трудовата злополука обаче обезщетението
може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за увреждането си, като е
допуснал груба небрежност. Съзнаваната небрежност (самонадеяността) в
наказателното право и грубата небрежност в гражданското право са
несъотносими, в наказателното право самонадеяността е форма на
небрежността, която е уредена отделно и има свое самостоятелно значение,
докато грубата небрежност в гражданското право е степен на небрежността
(гражданското право не различава формите на небрежността). Небрежността в
гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един
абстрактен модел - поведението на определена категория лица (добрия
стопанин) с оглед естеството на дейността и условията за извършването й.
Грубата небрежност не се отличава по форма (според субективното
отношение към увреждането), а по степен, тъй като грубата небрежност също
е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел - грижата, която
би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при
подобни условия. При трудовата злополука има съпричиняване, когато
работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в
нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност. Това
съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване на дължимото
обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя
може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност -
липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни
технологични правила и правила за безопасност. Неспазването на правилата
за безопасност е нарушение на трудовата дисциплина, като в зависимост от
вида на нарушените правила нарушението може да бъде толкова тежко, че да
10
обоснове дисциплинарно уволнение, но груба небрежност е налице и когато
неспазването на правилата за безопасност не е най-тежкото нарушение на
трудовата дисциплина, тъй като и съпричиняването при допусната груба
небрежност има своите степени (степен на съпричиняване)“.
В конкретния случай – по делото е назначена съдебно-техническа
експертиза, вещото лице по която сочи, че всички полуремаркета (както е и в
настоящия случай) конструктивно са оборудвани със застопоряващи лостови
ръчно управляеми механизми, които се използват задължително при отваряне
на вратите на ремаркето. За всяка врата има предназначен застопоряващ
ръчно управляем механизъм, предназначен да фиксира вратата неподвижна в
отворено положение. Застопоряващият механизъм е разположен от външната
страна на ремаркето, под пода на платформата, съответно от лявата и дясната
страна на ремаркето. Механизмът е предназначен да остави вратата
неподвижна, след като бъде отворена. В момент, когато се налага отварянето
на вратите, същите се привеждат в неподвижно състояние посредством този
механизъм (който представлява ге-образен лост с пружина, който се
издърпва ръчно и се завърта на 90 градуса обратно и по този начин този
механизъм така притиска вратата към страницата на ремаркето ,че същата
остава неподвижна).Така приведен в действие механизмът фиксира вратата в
отворено положение и не позволява безконтролно да се движи, т.е.
предназначението му е да обезопасява вратата от преместване.
Както е посочил и районният съд, по делото са представени
декларация от ищеца от 31.03.2017г., за това че е запознат с длъжностната
характеристика и правилата за здравословен и безопасен труд в дружеството
и на работното място и задълженията му да ги спазва стриктно и инструкция
за безопасна работа на водачи на МПС по въпросите на безопасността.
Представени са и извлечение от книгата за Инструктаж на работното място,
периодичен инструктаж, извънреден инструктаж, от която е видно, че на
ищеца е проведен инструктаж на работното място на 31.03.2017г. и
03.04.2017г., както и от книгата за Начален инструктаж, от която е видно, че
на ищеца е проведен начален инструктаж на 31.03.2017г., за което е издадена
представената по делото служебна бележка № 4/31.03.2017г. за проведен
начален инструктаж по безопасност и здраве при работа.
От представеното по делото удостоверение от Изпълнителна
11
агенция автомобилна администрация, Регионална дирекция – Бургас, се
установява, че на ищеца е била издадена Карта квалификация на водача №
**/24.05.2015г. със срок на валидност до 25.05.2020г. Тази карта съгласно чл.
2 от Наредба № 41 от 04.08.2008г. за условията и реда за провеждане на
обучение на водачите на автомобили за провеждане на изпитите за
придобиване на начална квалификация, удостоверява, че ищецът е
компетентен по устройството на тежкотоварни автомобили и правилата за
безопасност при работа с тях. Следователно - в случая ищецът с поведението
си е пренебрегнал основни правила за безопасност и е допринесъл за
възникване на инцидента, от който му е причинено увреждането. В
конкретния случай пряка причина за настъпилата злополука са нарушенията,
допуснати от ищеца във връзка с ползването и експлоатацията на поверения
му тежкотоварен автомобил, като причинната връзка между деянието и
вредата е именно в неизпълнение на задълженията на самия ищец да положи
необходимото елементарно старание и внимание, за да предпази себе си
(здравето си), като е пренебрегнал основни технологични правила за работа и
безопасност при отварянето на вратата на ремаркето. Действайки по този
начин, в нарушение на установени правила за безопасност на труда при
отварянето и затварянето на вратата на ремаркето, той следва да е
предвиждал възможността за настъпване на вредоносен резултат, който
лекомислено се е надявал да предотврати, при което е налице виновно
допринасяне от страна пострадалия за настъпване на увреждането, при
подчертано субективно отношение/ допусната груба небрежност от негова
страна.
Мотивиран от изложеното, съдът приема, че направения от
първата инстанция незаконосъобразен извод за липса на груба небрежност се
е отразил на правилността на съдебния акт. При тези данни следва да се
приеме, че има причинно-следствена връзка между трудовата злополука и
претърпените от ищеца вреди, още повече, че не се установяват по делото
пропуски от страна на работодателя във връзка с изпълнение на задължението
му за регулярни инструктажи за управлението и безопасна работа с
автомобила, включително и за работа с ремаркето, в каквато насока са и
констатациите на съдебно-техническата експертиза. Ето защо - в случая
следва да намери приложение разпоредбата на чл. 201, ал. 2 от КТ, като
размерът на дължимото от работодателя обезщетение за вредите от трудовата
12
злополука следва да бъде намалено с 60 %., с какъвто процент настоящия
състав намира, че пострадалият е допринесъл за вредоносния резултат.
При тази база, приспадайки приноса на пострадалия (60% от 8000
лева) за настъпване на злополуката, претенцията е основателна и следва да се
уважи до размера на сумата от 3 200 лева, като в частта, с която е отхвърлен
иска над уважения размер от 3 000 лева до 3 200 лева първоинстанционното
решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново
решение по съществото на спора, по силата на което да бъде уважена
претенцията на ищеца в размер на още 200 лева (тоест - до размера от 3 200
лева). Решението следва да бъде отменено и по отношение на присъдената
лихва за забава върху главницата от 3 200 лева за периода от 17.04.2017г. до
20.04.2017г., която върху сумата от 3 200 лв. е в размер на 3, 56 лева, както и
по отношение на отхвърлената част на законната лихва върху допълнително
присъдената главница. В останалата му част първоинстанционното решение
следва да се потвърди.
Неоснователно е възражението на въззивника-ответник в жалбата
му, че искът следва да се отхвърли изцяло, тъй като увредата е настъпила
изцяло по вина на работника. При условията на чл. 201, ал. 2 от КТ размерът
на дължимото обезщетение може да бъде само намален, но при спазване на
принципа за справедливо овъзмездяване на пострадалия за претърпените
болки, страдания, психически дискомфорт, неудобства и затруднения в
ежедневието. При допусната от работника груба небрежност, работодателят
не може да бъде изцяло освободен от отговорността си за обезвреда, каквото
по съществото си е поддържаното в жалбата искане. От това задължение
работодателят може да се освободи изцяло само при умишлено причиняване
на увреждането от пострадалия, която правна конструкция е неприложима
към хипотезата на обезщетяване на вреди от трудова злополука, или
професионална болест.
Предвид изхода на спора следва да бъдат присъдени и
направените от страните по делото разноски – съобразно правилата на чл. 78,
ал. 1 и ал. 3 от ГПК. Няма спор, че с оглед разпоредбата на чл. 359 от КТ
работниците и служителите не дължат в производствата по трудови спорове
държавни такси и разноски във връзка със събиране на посочените от тях
13
доказателства, но дължат на ответната страна направените разноски
съобразно отхвърлената част от исковете им. В настоящия случай и с оглед
представените списъци на разноските по чл. 80 от ГПК ищецът е направил
съдебно-деловодни разноски пред въззивната инстанция в размер на 600 лева,
а ответникът - 485 лева. Съобразно уважената част от иска му на ищеца се
дължат разноски в размер на 24 лева (при обжалваем интерес 5000 лева), а на
ответника – въззивник – с оглед отхвърлената част от въззивната жалба (в
размер на 4800 лева при обжалваем интерес от 5000 лева) се дължат разноски
в размер на 20 лева (като се има предвид, че ответникът също е жалбоподател
против решението за неимуществени вреди).
Мотивиран от горното, Окръжен съд - Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 261072/11.08.2021г., постановено по гр.
дело № 2035/2020г. по описа на Районен съд – Бургас в частта, с която е
отхвърлен иска на Е. В. Г. от гр. Бургас против „Скорпио Спийд Транс“ ООД,
със седалище гр. Бургас да заплати на ищеца сума над уважения размер от
3000 лева до размера от 3 200 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания, последица от настъпила трудова
злополука на 17.04.2017г., както и в частта, с която е отхвърлена претенцията
за сумата над 3, 33 лева до сумата от 3, 56 лева, представляваща лихва за
забава от датата на увреждането – 17.04.2017г. до 20.04.2017г. и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Скорпио Спийд Транс“ ООД със седалище гр. Бургас,
ЕИК ********* и адрес на управление - гр. Бургас, ж.к. „Изгрев“, бл. 41, вх.
4, ет. 7 представлявано от Управителя Кирил Стоев К., със съдебен адрес за
призоваване – гр. Бургас, ул. „Васил Левски“ № 5, ет. 1 да заплати на Е. В. Г.,
ЕГН ********** от гр. Б., ж.к. „В.“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. * сума в размер на
още 200 (двеста) лева – тоест 200 лева над уважения размер от 3 000 лева или
ведно с присъденото обезщетение в първоинстанционното производство -
общо в размер на 3 200 (три хиляди и двеста) лева, представляваща
14
обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, последица от
настъпила трудова злополука на 17.04.2017г., ведно със сума в размер на още
0, 23 (двадесет и три) стотинки – тоест – още 0, 23 стотинки над уважения
размер от 3, 33 лева или ведно с присъденото обезщетение за забава в
първоинстанционното производство – общо от 3, 56 (три лева и петдесет и
шест стотинки) лева, ведно със законната лихва върху присъдената
допълнителна главница в размер на още 200 лева от датата на подаване на
исковата молба - 23.04.2020г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261072/11.08.2021г., постановено
по гр. д. № 2035/2020г. по описа на Районен съд - Бургас в останалата
обжалвана част.
ОСЪЖДА „Скорпио Спийд Транс“ ООД със седалище гр. Бургас,
ЕИК ********* и адрес на управление - гр. Бургас, ж.к. „Изгрев“, бл. 41, вх.
4, ет. 7 представлявано от Управителя Кирил Стоев К., със съдебен адрес за
призоваване – гр. Бургас, ул. „Васил Левски“ № 5, ет. 1 да заплати на Е. В. Г.,
ЕГН ********** от гр. Б., ж.к. „В.“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. * сума в размер на 24
(двадесет и четири) лева, представляваща разноски по делото пред
настоящата инстанция съобразно уважената част от въззивната жалба .
ОСЪЖДА Е. В. Г., ЕГН ********** от гр. Б., ж.к. „В.“, бл. *, вх.
*, ет. *, ап. * да заплати на „Скорпио Спийд Транс“ ООД със седалище гр.
Бургас, ЕИК ********* и адрес на управление - гр. Бургас, ж.к. „Изгрев“, бл.
41, вх. 4, ет. 7 представлявано от Управителя Кирил Стоев К., със съдебен
адрес за призоваване – гр. Бургас, ул. „Васил Левски“ № 5, ет. 1 сумата от 20
(двадесет) лева, представляваща направените по делото разноски по делото
пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок
от съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд на
Република България.
Препис от постановеното решение да се изпрати на страните за
запознаване.
Председател: _______________________
Членове:
15
1._______________________
2._______________________
16