РЕШЕНИЕ
№ 2070
Пазарджик, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пазарджик - IX състав, в съдебно заседание на двадесет и девети април две хиляди двадесет и пета година в състав:
Съдия: | МАРИЯ КОЛЕВА |
При секретар ТОДОРКА СТОЙНОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ КОЛЕВА административно дело № 20257150700061 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по жалбата на С. Е. Д., [ЕГН], гр. Стрелча, подадена чрез процесуален представител адвокат С. М., срещу изричен отказ на администратора и обработващ лични данни – „Еос Матрикс“ ЕООД, да изтрие личните й данни от собствените си регистри, както и от Централния кредитен регистър (ЦКР), обективиран в становище изх. № 00139/15.01.2025 г. на длъжностното лице по защита на личните данни. Релевирани са доводи за незаконосъобразност на отказа, като издаден в противоречие с материалноправни разпоредби. Твърди, че задължението е погасено по давност и заявява, че няма да плати доброволно погасеното по давност задължение. Претендира присъждане на разноски по приложен списък.
Ответникът – „Еос Матрикс“ ЕООД, представлявано от управителя Т. И. В., чрез служител с юридическа правоспособност М. М., изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, приема за установено следното:
На 19.12.2024 г. С. Е. Д. е подала заявление до „ЕОС Матрикс“ ЕООД с искане личните й данни да бъдат заличени на основание чл. 17, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕС) 2016/679 от собствените им регистри, както и да преустанови подаването на информация към Централния кредитен регистър към Българска народна банка. Позовала се е на прекратено изпълнително дело, като е възразила, че вземането е изтекло по давност и е заявила, че няма да го заплати доброволно.
С обжалваното становище, лицето по защита на личните данни при „Еос матрикс“ ЕООС е уведомило заявителката, че искането й по чл. 17 ОРЗД е второ поред като на предходното е отговорено с писмо, ведно със становище изх.№ 03236/22.11.2024 г. Посочено е, че поради липса на промяна във фактическата обстановка становището от 22.11.2024 г. се явява и отговор по същество на настоящото искане.
Изискуемите и неизплатени задължения на С. Д. към „Еос Матрикс“ ЕООД произтичат от договор за потребителски кредит, сключен на 30.05.2005 г. с кредитора „Обединена българска банка“ АД, което задължение е прехвърлено на „Еос матрикс“ ЕООД с договор за цесия от 26.06.2008 г. По отношение на твърдението, че вземането е погасено по давност е посочено, че същото е в компетенцията на съда. Записано е, че за „ЕОС Матрикс“ ЕООД, в качеството на финансова институция по смисъла на чл. 3 от Закона за кредитните институции, на основание чл. 10 от Наредба № 22/16.07.2009 г. на БНБ за Централния кредитен регистър, възниква задължение да предоставя на ЦКР информация за кредитната задлъжнялост на всички негови клиенти до окончателното погасяване на задълженията им.
В становището на длъжностно лице по защита на личните данни е посочено, че за цесионера „ЕОС Матрикс“ ЕООД, в качеството му на администратор на лични данни, възниква правно основание за обработване на личните данни на длъжника на основание чл. 6, § 1, б. „б“ от ОРЗД с цел изпълнение на договор, въз основа на който е възникнало прехвърленото вземане, като за дружеството е налице легитимен интерес по смисъла на чл. 6, § 1, б. „е“ от ОРЗД. Посочено е, че хипотезата на чл. 17, § 1, б. „а“ от ОРЗД е приложима само в случаите, в които данните не са повече необходими за постигане на целите на обработката им, като само едностранното волеизявление, направено от длъжник към кредитор, че няма да заплати задължението, не погасява задължението, не води до неговото прекратяване, респективно до отпадане на необходимостта за обработка на личните данни по реда на чл. 17, § 1, б. „а“ от ОРЗД. Посочено е, че „ЕОС Матрикс“ ЕООС не счита факта за погасяване на задълженията за безспорен, поради което искането за заличаване на данните не може да бъде уважено.
По делото са представени: рамков договор за цесия от 26.06.2008 г. ведно с Приложение № 1; изпълнителен лист от РС-Пазарджик, постановление на ЧСИ Т. Л. рег.№ 820 с район на действие ОС-Пловдив от 25.09.2024 г. за прекратяване на изпълнителното производство по ИД № 20118200400983 на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК; искова молба от С. Д. от 18.12.2024 г. до РС-Пазарджик и отговор на искова молба от „Еос матрикс“ ЕООД. Представена е и разпечатка от публичния регистър на Регистър на администраторите и обработващите лични данни.
От Комисията за защита на личните данни е предоставена информация, че пред нея не е налице висящо или приключило производство, инициирано от С. Д. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД.
При така установеното от фактическа страна и след извършена проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл. 168 АПК, Административен съд-Пазарджик обуславя следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от активно легитимирано лице - адресат на акта, за което оспореният отказ е неблагоприятен, което обуславя правен интерес за подаване на жалба, поради което е допустима, а разгледана по същество – неоснователна по следните съображения:
Обжалваният отказ е издаден от компетентен орган. По делото не е спорно, че „ЕОС Матрикс“ ЕООД е администратор по смисъла на §. 1, т. 2 от ДР на ЗЗЛД във вр. с чл. 4, т. 7 от ОРЗД по отношение лични данни за жалбоподателката. Становището с инкорпориран в него отказ за удовлетворяване на искането по изложени в същия мотиви, е подписано от длъжностното лице по защита на личните данни Д. Б., вписана в публичния Регистъра по ЗЗЛД към КЗЛД, за което са предоставени надлежни доказателства.
Съгласно чл. 39, ал. 1 ЗЗЛД заинтересованите лица имат правото да обжалват действия и актове както на администратора, така и на обработващия лични данни, поради което съдът е конституирал като ответник администратора в лицето на ответното дружество, отговарящо на определението за такъв по чл. 4, т. 7 от Регламента.
Отказът е издаден в законоустановената писмена форма, без при това да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да водят до самостоятелно основание за отмяната на акта.
Определение на понятието „лични данни“ е дадено в разпоредбата на чл. 4, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679, според която това е всяка информация свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано („субект на данни“); физическо лице, което може да бъде идентифицирано е лице, което може да бъде идентифицирано пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице. Обработване на лични данни по смисъла на Регламента (чл. 4, § 2) означава всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване.
В чл. 6 от ОРЗД са посочени условията за допустимост при обработването на лични данни, като същото е законосъобразно, само ако и доколкото е приложимо поне едно от следните условия: а) субектът на данните е дал съгласие за обработване на личните му данни за една или повече конкретни цели; б) обработването е необходимо за изпълнението на договор, по който субектът на данните е страна, или за предприемане на стъпки по искане на субекта на данните преди сключването на договор; в) обработването е необходимо за спазването на законово задължение, което се прилага спрямо администратора; г) обработването е необходимо, за да бъдат защитени жизненоважните интереси на субекта на данните или на друго физическо лице; д) обработването е необходимо за изпълнението на задача от обществен интерес или при упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора; е) обработването е необходимо за целите на легитимните интереси на администратора или на трета страна, освен когато пред такива интереси преимущество имат интересите или основните права и свободи на субекта на данните, които изискват защита на личните данни, по-специално когато субектът на данните е дете.
Според чл. 17, § 1 от ОРЗД субектът на данни има правото да поиска от администратора изтриване на свързаните с него лични данни без ненужно забавяне, а администраторът има задължението да изтрие без ненужно забавяне личните данни, когато е приложимо някое от лимитативно посочените основания от б. „а“ до б. „е“:
В случая няма спор между страните и се установява с приетите по делото писмени доказателства, че „Еос Матрикс“ ЕООД е обработвало личните данни на жалбоподателката, като е подавало информация към ЦКР на БНБ относно текущото състояние на кредита към кредитната институция. Не е спорен и въпросът, че Д. е била длъжник по договор за кредит от ОББ. С приетите и неоспорени писмени доказателства се установява, че с рамков договор за цесия от 26.06.2008 г. „Еос Матрикс“ ЕООД е придобило от „Обединена българска банка“ АД правата върху вземания, произхождащи от договори за кредит, сключени между ОББ и физически лица, по които са образувани изпълнителни дела в полза на ОББ, както и от други видове правоотношения, довели до задължаване на клиентите. Безспорно е, че по гр. дело № 2533/2007 г. на РС-Пазарджик е издаден изпълнителен лист, според който С. Д. е осъдена да заплати на ОББ АД сумата от 2818,57 лв. главница и прилежащи лихви.
При това, в качеството му на финансова институция по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 12 от Закона за кредитните институции (ЗКИ) „Еос Матрикс“ ЕООД е задължен субект по чл. 10, ал. 1 във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 2 от Наредба № 22/2009 г. за Централния кредитен регистър (Наредбата за ЦКР). С нормата на чл. 10, ал. 1 от Наредбата за ЦКР е въведено задължение за институциите, изрично посочени в чл. 4, ал. 1, да събират и подават към ЦКР информация в електронен вид за всички кредити на техните клиенти и за настъпилите изменения по тези кредити до окончателното им погасяване.
Ето защо се налага извод, че личните данни на Д. са били законосъобразно обработвани от администратора „Еос Матрикс“ ЕООД чрез предаването им към ЦКР, поради наличие на две от основанията, предвидени в чл. 6 от Регламент (ЕС) 2016/679: обработването е необходимо за спазването на законово задължение, което се прилага спрямо администратора и обработването е необходимо за целите на легитимните интереси на администратора.
Съдът приема, че за С. Д. не е възникнало право да поиска от администратора да заличи личните й данни от собствените си регистри, както и от Централния кредитен регистър, независимо от твърдението, че задълженията са погасени по давност и волеизявлението, че няма да ги заплати доброволно. Съгласно чл. 110 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД) с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Член 114 ЗЗД, определя началото на срока от който започва да тече давността и това е денят в който вземането е станало изискуемо. В чл. 116 ЗЗД изрично са регламентирани случаите в които давността се прекъсва, а според чл. 117 ЗЗД от прекъсването на давността започва да тече нова давност.
Погасяването на вземането поради изтичане на погасителна давност означава, че кредиторът е лишен от възможно най-важния и единствен правен инструмент, чрез който да реализира вземането си - принудителното му изпълнение, но макар и формално вземането остава да съществува. При това въпросите дали и кога е изтекла погасителната давност по задължението, произтичащо от договорите за кредит, кога е началният момент от който е започнала да тече давността, спирана или прекъсвана ли е тя, не са от компетентността както на администратора/обработващия лични данни, така и на настоящия състав и могат да бъдат разрешени единствено при оспорване на предприето принудително изпълнение или чрез предявяване на отрицателен установителен иск. В случая ответникът не признава погасяването на кредита поради изтичане на давността и докато не бъде установено, че задължението не съществува поради погасяването му по давност за кредитора – финансова институция по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 12 ЗКИ, не възниква задължение да подаде информация към ЦКР за настъпили изменения по кредита на Д. и респективно да коригира относими към него лични данни на основание Регламент (ЕС) 2016/679. Освен това според разпоредбата на чл. 120 ЗЗД давността не се прилага служебно. Цитираното от жалбоподателката решение на ВАС е неотносимо към настоящия спор доколкото същото е постановено при различна фактическа обстановка и касае признаване от ответника на погасен по давност кредит. От друга страна подаденият отговор по исковата молба на Д., в който дружеството признава погасяване на задължението по давност е направено в друго производство – гр. дело № 5393/2024 г. на РС-Пазарджик и е след датата на издаване на оспореното становище, поради което към 15.01.2025 г. не е било налице задължение за „Еос Матрикс“ ЕООД да приложи чл. 17 от ОРЗД.
Неоснователно е позоваването на жалбоподателката на прекратеното изпълнително дело срещу нея на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В мотивите по т. 3 от Тълкувателно решение № 2/04.07.2024 г. по т. дело № 2/2023 г. на ВКС, ОСГТК е посочено, че перемпцията и давността са различни правни институти, с различни правни последици, както и че прекратяването на делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не прегражда възможността да се иска принудително изпълнение, не засяга приключилите изпълнителни способи, не настъпва докато посочен изпълнителен способ бива реализиран, не се съотнася към основанието по чл. 116, б. „в“ ЗЗД, не следва да се приравнява с прекратяване на дело, заведено по иск пред съд и следва да се отличава от обективна невъзможност за извършване на изпълнителни действия, дължаща се на липсата на имуществени права на длъжника - чл. 433, ал. 1, т. 5 ГПК. Иначе казано, при наличие на спор за погасяване на задълженията поради изтекла давност компетентен да се произнесе по иска е общият съд и за администратора/обработващия лични данни не възниква задължението за заличаването им.
При тези мотиви се налага извод, че при обработка на личните данни на оспорващата не са допуснати нарушения на правата й по Регламент (ЕС) 2016/679 и по ЗЗЛД, което води до неоснователност на подадената жалба и същата следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото и предявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, следва С. Д. да бъде осъдена да заплати на „Еос Матрикс“ ЕООД такова в размер на 100 лв. съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. Е. Д. срещу изричен отказ на администратора и обработващ лични данни – „Еос Матрикс“ ЕООД, да изтрие личните й данни от собствените си регистри, както и от Централния кредитен регистър (ЦКР), обективиран в становище изх. № 00139/15.01.2025 г. на длъжностното лице по защита на личните данни.
ОСЪЖДА С. Е. Д., [ЕГН], с адрес: гр. Стрелча, [улица], да заплати на „Еос Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
На основание чл. 138, ал. 3 АПК препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 АПК.
Съдия: | (П) |