Р Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
По ВНЧД № 10/2017 г.
Софийският Градски съд,Наказателно отделение,7-ми въззивен състав в откритото съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди и седемнадесетата година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Николай Младенов
ЧЛЕНОВЕ : Веселина Ставрева
мл.с.Богдан Русев
С участието на секретар Ц.Д. прокурора от СГП – Т.Садай съдът разгледа докладваното от съдия МЛАДЕНОВ ВНЧД № 10/2017 г. , като намери следното:
Производството
по делото е с правно основание чл.436,ал.2,вр.Глава ХХI /чл.313-340
от НПК”Въззивно производство”/.
Постъпила е Частна Въззивна Жалба/ЧВЖ/ от С.Г.Х. срещу Определение на СРС,НО,106 - ти състав по НЧД№ 19244/16 г.С това Определение съдът от първата инстанция е отказал постановяване на реабилитация по съдебен ред /с правно основание чл.87 от НПК/ на горепосоченото осъдено лице , оставяйки без уважение Молбата му в тази посока.Аргументите си СРС е посочил в атакуваното пред въззизвния съд Определение.
В ЧВЖ лаконично въззиваемият частен жалбоподател посочва ,че предпоставките за съдебна реабилитация са налице,макар да не излага подробни съображения и доводи.
В СЗ пред въззивната инстанция се явяват частният жалбоподател – лично и без защитник , както и прокурор от СГП.
Съдът прие и прочете писмените доказателства ,приложени към материалите по делото , след което поради липса на искане за събиране на нови доказателства и като намери за установена фактическата обстановка, обяви за приключено събирането на доказателства.
Частният жалбоподател заявява пред въззивния съд ,че според него е изтекъл срока , за да бъде реабилитиран по съдебен ред.Предполага ,че е „влязъл в срока“ и поради това може да се реабилитира.
Прокурорът намира ЧВЖ за основателната и счита ,че са изпълнени изискванията ,за да се постанови реабилитация.
Софийски градски съд като взе предвид становищата и аргументите на страните във въззивното производство , доводите в ЧВЖ,както и след запознаване с доказателствените материали по делото и въз основа на служебна проверка на проверявания съдебен акт ,намери следното :
СРС е установил фактическата обстановка , като е прието обосновано че спрямо осъденото лице са налице две осъждания, които попадат в приложното поле на Молбата му за реабилитация и по които съдът дължи произнасяне с оглед предмета на делото.
Първото осъждане е по НОХД№ 3710/2011 г. по описа на СРС , в което с Определение от 07.03.1011 г./в сила от същата дата/ е одобрено Споразумение за решаване на делото.С последното Х. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.354В,ал.1,пр.2 и чл.354а,ал.3,пр.2,т.1 от НК.Наложените наказания са 1 година „ЛОС“,с отложено изпълнение по реда на чл.66,ал.1 от НК за срок от 3 години ,както и кумулативно „Глоба“ в размер на 4000лв.Последната е платена на 21.11.2011г., видно от приложено писмено доказателство.
Второто осъждане е по НОХД№ 703/2012 г.по описа на РС,гр.Разлог, в което с Определение от 08.11.2012 г. / в сила от същата дата/ Х. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.354А,ал.5,вр.ал.3,т.1 от НК ,като наложеното наказание е било „Глоба“ в размер на 800лв, която е била платена съобразно приобщено по делото писмено доказателство на 25.02.2013 г.
С
обжалваното Определение СРС е направил
правни изводи, които въззивната инстанция споделя .Логиката ,относно това от
кой момент започва да тече срокът за реабилитация при условно осъждане с приложение на чл.66,ал.1 от НК/при
непрецизността на законовата формулировка по чл.87,ал.1 от НК/ ,намира
известно потвърждение и в нормата на чл.88а,ал.3 от НК, където е казано
че при условно осъждане срокът по ал.1 започва да тече от „деня , в който е
изтекъл изпитателния срок“.Извън доводите с цитираните Решения на ВКС, в
настоящия случай би могло да се потърси и аналогия на закона,тъй като както чл.87
,така и чл.88а се намират систематически в една и съща глава от Общата
Част на НК , озаглавена „Реабилитация“.
Следователно, доколкото по второто осъждане е налице реабилитация по чл.86 от НК , както СРС е установил коректно, същността на произнасянето на първата инстанция се състои в липсата на изтекъл срок /в частност датата 07.03.2017 г./към момента на своето произнасяне по първото осъждане.Въззивната инстанция не може да сподели доводите на СРС да остави без уважение молбата за реабилитация и по второто осъждане/при положение ,че първата инстанция сама признава липсата на правен интерес от съдебно реабилитиране в тази част/,поради което при този диспозитив за отказ от реабилитиране и по това осъждане биха възникнали практически трудности относто статута на частния жалбоподател именно по това осъждане.
Към
момента на провеждане на съдебното заседание пред въззивния съд/датата 21.03.2017г./
датата 07.03.2017 г. е настъпила.Това
ново обстоятелство следва да бъде съобразено на плоскостта на правомощията по чл.436,ал.3 от НПК, според която ако
отмени контролираното Определение , въззивната инстанция решава
делото.Евентуалното приложение на нормата на чл.436,ал.4 от НПК би
било неоправдано както от гледна точка
на интересите на молителя, така и от гледна точка на съдопроизводството,като
биха били направени нови разходи за ново производство,след като е ясно,че
законовите условия са налице и в момента.Доколкото е очевидно ,че към
07.03.2017 г. са налице предпоставките на чл.87,ал.1 от НК за постановяване на
реабилитация по съдебен ред за осъждането
за което не е настъпила реабилитация по право.Поради това последното
следва да бъде сторено от въззивната инстанция
в хипотезата на чл.436,ал.3 от НПК.
Поради горните съображения и въз основа на изтеклия срок до произнасянето на въззивната инстанция,доколкото са налице предпоставките на чл.87,ал.1 от НК,то обжалваният съдебен акт продлежи на отмяна , като съобразно правомощията си въззивната инстанция следва да постанови съдебна реабилитация по реда на чл.87 от НК спрямо осъденото лице С.Г.Х. по НОХД№ 3710/2011 г.Следва да се отчете ,че реабилитацията по другото осъждане е настъпила по право,поради което няма нужда от такава по реда на чл.87 от НК.
С оглед гореизложените си фактически и правни съображения ,Софийският Градски съд на основание чл.436,ал.3,вр.ал.2 от НПК,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Определението на СРС,НО,106-ти състав по НЧД№ 19244/2016 г., с което е
отказана реабилитация по съдебен ред на
частния жалбоподател С.Г.Х./и за двете му осъждания/ , като вместо него
,постановява следното Решение :
ПОСТАНОВЯВА
реабилитация по съдебен ред , на основание чл.87,ал.1 от НК спрямо С.Г.Х. за осъждането му по НОХД№
3710/2011 г., тъй като към датата на настоящото Решение вече са настъпили предпоставките за неговото реабилитиране.
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО, че за осъждането по НОХД№ 703/2012 г. са налице последиците
на реабилитация по чл.86 от НК и не е налице правен интерес от реабилитиране
по друг ред.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране и е окончателно
07.04.2017 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ :
1.
ЧЛЕНОВЕ :
2.